Решение № 77 от 21.05.2025, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Сливница, 21.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Мария В. Иванова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Административно наказателно дело № 20251890200097 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. Г. М. срещу електронен фиш Серия * № ****************, издаден от ОДМВР - София, с който му се налага глоба в размер на 1200 лева, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.4, вр. с ал.1, т.5 ЗДвП за извършено нарушение по чл.21, ал.2, вр. с ал.1 ЗДвП.

В жалбата са изложени твърдения, че електронният фиш е незаконосъобразно издаден, доколкото в него липсват съществени реквизити. Липсвало точно описание на мястото на твърдяното нарушение. Камерата, която е записана в ЕФ, не е камерата, с която е заснето нарушението. На следващо място се твърди, че на процесното място има поставен знак В 26, който обозначава ограничение от 60 км.ч., а не 50 км.ч. Твърди, че мястото където е поставена камерата е извън обхвата на населеното място. Твърди, че не е бил той водач на процесното МПС към датата на извършване на нарушението, доколкото в този момент го изписвали от болницата. Не била отчетена скоростта на неговия лек автомобил.

Административно-наказващия орган е депозирал отговор на жалбата, с който оспорва същата. Излагат се съображения за правилност и законосъобразност на издадения електронен фиш.

Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата се явява процесуално допустима, подадена в срок и от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

По същество:

От представения по делото електронен фиш Серия * № ****************, издаден от ОДМВР - София се установява, че на 30.01.2025 г. в 14.19 ч., в общ. Божурище, село Хераково, махала Кантона, на път I-8, км.38+400 посока към гр. София лек автомобил „****************“, с рег. № *****************, собственост на В. Г. М., се е движел със скорост от 99 км./ч., при ограничение от 50 км/ч., въведено с пътен знак Д 11, което 1 нарушение е заснето с автоматизирано техническо средство АТСС ARH CAM 1 и за което нарушение, квалифицирано по чл.21, ал.2, вр. с ал.1 ЗДвП, на собственика е наложено наказание „глоба“ в размер на 1200 лева, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.4, вр. с ал.1, т.5 ЗДвП. Нарушителят е санкциониран в условията на повторност, доколкото деянието е извършено в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ № К 9692339, в сила от 03.10.2024 г.

По делото не се спори, че именно жалбоподателят е собственик на процесното МПС, което се установява и от приложената в административно-наказателната преписка, справка за процесното МПС.

Жалбоподателят е направил възражение, че не той е управлявал процесния автомобил на датата на нарушението, което възражение остана недоказано. Наред с това съгласно разпоредбата на чл.187а, ал.1 ЗДвП, когато нарушението е установено в отсъствието на нарушителя, както е в случая, се презумира, че ППС е управлявано от собственика.

За да избегне носенето на отговорност, собственикът на заснетото МПС е следвало, в 14 – дневен срок от връчване на електронния фиш, да представи декларация, че друг е управлявал МПС-то, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.5 ЗДвП. Това в случая не е сторено, поради което и на основание чл.187а, ал.1 ЗДвП отговорността е за собственика.

Собственикът не може да заобикаля разпоредбата на чл.189, ал.5 ЗДвП като установява обстоятелството, че друг е управлявал автомобила, чрез разпит на свидетели или по друг начин, а не по установения, императивно, от закона ред.

Съдът намира, че електронният фиш е издаден от компетентния за това орган, както и че съдържа всички задължителни реквизити, предвидени в чл. 189, ал.4 ЗДвП.

В тази връзка следва да се посочи, че възможността за подаване на възражение срещу електронния фиш, предвидена в чл.189, ал.6 ЗДвП и срока в който се обжалва електронният фиш, посочен в чл.189, ал.8 ЗДвП, както и пред кой орган, не са реквизит на електронния фиш и не са част от неговото съдържание. Съдържанието на електронния фиш е записано изрично и изчерпателно в разпоредбата на чл.189, ал.4 ЗДвП.

Съдът не споделя и възражението на жалбоподателя, че не била ясна фактическата обстановка, изложена във фиша, както и не било конкретизирано мястото на което е извършено нарушението.

В електронния фиш ясно е посочена фактическата обстановка и в какво се изразява нарушението. Посочени са всички обстоятелства, относими към разпоредбата на чл. 21, ал.1 ЗДвП.

Във фиша изрично е посочено, че се отчита допустимата грешка за измерване на скоростта от конкретното АТСС, а именно от 3 км./ч., което е в съответствие с чл. 6, ал.1 от Наредба 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Този толеранс е предвиден в Протокола за проверка на процесното автоматизиращо техническо средство от 23.08.2024 г., като част от инструкциите при употреба на същото. Грешката е действително отчетена, доколкото видно от приложения снимков материал, отчетената скорост на автомобила е 102 км/ч., а във фиша е отразена скорост от 99 км/ч.

В тази връзка са неоснователни твърденията на жалбоподателя, че към електронния фиш няма приложен снимков материал. Такъв се съдържа в кориците на административнонаказателната преписка.

Ясно и подробно е индивидуализирано мястото, на което е извършено нарушението до степен да се установи дали същото е под обхвата на ограничението, а именно в общ.

Божурище, село Хераково, махала Кантона, на път I-8, км.38+400 посока към гр. София.

От изготвената и приета по делото Съдебно-техническа експертиза /л.25/ се установява, че на път I-8 в посока Калотина - София при км.37+140 е поставена табела Д 11 /Начало на населено място махала „Кантона“/, края на населеното място е обозначено с табела Д 12, поставена на км. 38+570. Съгласно координатите на камерата, същата е поставена на км.38 + 400, като процесния лек автомобил е заснет на разстояние от 139 м. от камерата и на 190 м. преди знак Д 12 /Край на населено място махала Кантона/.

В СТЕ вещото лице отразява, че след знак Д 11 /Начало на населено място махала „Кантона“/ на км.37+170 е поставен знак В26 /Забранено движението със скорост по-висока от означената/, която е 50 км.ч., като на приложената снимка е сниман знак В26 с означена 2 максимална скорост от 60 км.ч.

Дори и да се приеме, че със знак В26 е въведено ограничение на скоростта от 60 км.ч., съгласно разпоредбата на чл. 50, ал.1 от Правилника към Закона за движение по пътищата, забраната, въведена с пътен знак В26 важи до следващото кръстовище или до знак, който го отменя, или на разстояние, указано с допълнителна табела Т2.

В случая няма поставена табела Т2, която да означава разстоянието на действие на знака, не се установява преди или след мястото на нарушението да е поставен знак отменящ забраната, поради което съдът приема, че същата важи до следващото кръстовище.

В т.8 от ДР на ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието "Кръстовище", а именно място, където два или повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на едно ниво. Легалната дефиниция за път е дадена в т. 1 от ДР на ЗДвП, както следва: "Път" е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците.

От снимковия материал в САТЕ се установява, че след мястото на което е поставен пътен знак В26 и преди мястото на което е ситуирана камерата, респективно мястото, на което е заснет процесния лек автомобил са налице няколко последователни кръстовища, поради което съдът приема, че действието на това ограничение е отменено след първото кръстовище и не е действало на мястото, на което е заснет жалбоподателят.

С оглед изложеното и предвид приетата и не оспорена от страните СТЕ, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, се установява, че нарушението е заснето в рамките на действие на пътен знак Д 11 /Начало на населено място/, въвеждащ ограничение на скоростта от 50 км.ч., а не в рамките на действие на пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта от 60 км.ч.

Предвид изложеното съдът приема, че е извършено от жалбоподателя, описаното в обстоятелствената част на електронния фиш нарушение.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че електронният фиш е незаконосъобразен, доколкото в него не било отразено коректно заснемащото устройство, като в ЕФ е посочено ARN CAM 1, а в експертизата е посочена ARN CAM S1.

Oт САТЕ се установява, че камерата, с която е заснето нарушението и тази описана в ЕФ е една и съща, има един и същи идентификационен номер 120CD16, записан и в електронния фиш. Вещото лице потвърждава идентичността и при разпита си в открито съдебно заседание. Именно за тази камера с този модел и идентификационен номер е представено удостоверение за одобрен тип устройство /л.22/ и протокол за проверка.

С оглед изложеното пропуска на едно S в изписването на модела на камерата не е съществено нарушение, доколкото камерата е индивидуализирана със своя идентификационен номер, който е записан в ЕФ и в протокола за използване на камерата, съставен на процесната дата от служителя, който я е използвал.

По отношение на възражението на жалбоподателя, че не било законосъобразно поставен пътен знак Д12 /Край на населеното място/, доколкото не бил поставен непосредствено след застроената със сгради територия, съгласно разпоредбата на чл.120 от Наредба № РД-02-21-1/23.11.2023 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, съдът намира следното.

Съобразно разпоредбата на чл.3, ал.2 и ал.3 от посочената Наредба, пътните знаци и други средства за сигнализиране на пътищата се поставят при спазване изискванията на наредбата по силата на проект, изработен, съгласуван и одобрен при спазване изискванията на Наредба № 1/2001 г. за организиране движението по пътищата. Според нормите на последната, за организиране на движението по пътищата се изготвят генерални планове за организация на движението в населените места и проекти за организиране на движението извън границите на населените места, които се одобряват съответно от: изпълнителния директор на ИА „Пътища“, директора на съответното пътно управление и кмета на съответната община. Следователно, поставянето на пътни знаци се обуславя от ред административни процедури, които следва да са приключили с издаване на окончателен административен акт. Законосъобразността на същия обаче, не може да е предмет на обсъждане в настоящото производство, което е специфично такова и относимо само към въпросите, свързани с реализиране на административнонаказателната отговорност на водача. Не са ангажирани от страна на жалбоподателя и доказателства за отмяна на 3 административен акт, въз основа на който е било реализирано поставянето на въпросния пътен знак, което единствено обстоятелство би могло да се вземе предвид в настоящото производство. Не е допустимо обаче в същото да се извършва инцидентен контрол за законосъобразността на процедурата по одобряване и реализиране на проектите за поставяне на пътни знаци. Ето защо и в тази насока възраженията на жалбоподателя са напълно неоснователни.

В заключение, следва да се посочи, че при въведено ограничение с пътен знак за водачите съществува задължението да се съобразят с него, като ако същите считат, че този знак е незаконосъобразно поставен, това не отменя автоматично задължението, а те имат отделен път на защита, който обаче е извън рамките на настоящото производство.

С оглед изложеното съдът приема, че поставеният пътен знак Д12 /Край на населеното място/ е законосъобразно поставен и обозначава края на действие на ограничението на скоростта за населено място от 50 км.ч. по чл.21, ал.1 ЗДвП.