Акт № 788 от 30.10.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 788 гр. Перник, 30.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Симона Пл. Колева при участието на секретаря МИХАЕЛА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Симона Пл. Колева Гражданско дело № 20251720108019 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Лено“ АД срещу Министерство на правосъдието.

Ищецът твърди, че на 17.02.2025 г. е поискал от Служба по вписванията – гр.

Перник заличаване на отбелязване на Договор за особен залог на вземания, като с определение от същата дата бил постановен отказ от страна на съдия по вписванията към РС-Перник – Д. В.. Ищецът депозирал частна жалба срещу отказа, който бил отменен с влязло в сила определение на Окръжен съд-Перник. В хода на производството по обжалване ответникът сторил разноски в размер на 525 лв., от които 25 лв. държавна такса и 500 лв. адвокатско възнаграждение. Твърди се, че сторените разноски представляват имуществени вреди, претърпени в резултат от незаконосъобразния акт на съдията по вписвания, постановен в рамките на правомощията му по закон – чл. 569, т. 5 ГПК, вр. чл. 15-22 от Правилника за вписванията и чл. 171 ЗЗД. Развити са съображения, че Министерството на правосъдието отговаря по реда на чл. 49 ЗЗД за действията и бездействията на своите служители – каквито са съдиите по вписванията, като отговорността е обективна и гаранционна.

При изложените твърдения се иска ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 525,00 лв., представляваща съдебни разноски във връзка с отмяната на незаконосъобразен акт – Определение № 16/17.02.2025 г. на съдия по вписванията Д. В. при РС-Перник, както и сумата от 28,03 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 26.06.2025 г. – деня на извършване на разходите, до депозиране на исковата молба на 24.11.2025 г. (с равностойност в евро при прилагане на фиксирания валутен курс на българския лев към еврото – 1 EUR = 1.95583 BGN и закръгляване, съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България). Претендират се разноски в настоящия исков процес.

Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК, изразява становище за нередовност и недопустимост на исковата молба, а по същество – за неоснователност на предявените искове.

Твърди, че същата е депозирана без представителна власт, доколкото към момента на 1 подаването й представляващият „Лено“ АД – А.Т. – е бил с изтекъл мандат, тъй като петгодишният му мандат е приключил на 11.09.2025 г., а исковата молба е подадена на 26.11.2025 г. Наред с това, поддържа, че искът е недопустим, тъй като се основава на претенция за разноски, направени в едностранно охранително производство по обжалване на отказ на съдия по вписванията, в което не възниква отговорност за разноски и такива не могат да бъдат търсени по исков ред. Подчертава, че Министерството на правосъдието не е страна в производството по обжалване на отказа на съдията по вписванията и не следва да носи отговорност за разноски по него.

По същество са изложени аргументи относно липсата на елементите от фактическия състав на деликтната отговорност по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД. Не оспорва, че съдиите по вписванията се назначават от министъра на правосъдието, но се отрича наличието на противоправно поведение, както и на вина. Изложени са съображения за правната природа на отказа на съдията по вписвания и неговата дейност, както и че деликтната отговорност като последица от всеки отменен отказ би обезсмислила института на отказа и би подкопала независимостта на съдебната дейност. Оспорва наличието на вреда, доколкото платени суми за адвокатско възнаграждение са били направени по волята на самия молител и срещу тях той е получил правна услуга. Оспорва и наличието на причинно-следствена връзка, доколкото адвокатската защита не е задължителна в производството по обжалване на отказ, като счита, че разноските произтичат от договор за правна помощ, а не пряко от поведението на съдията по вписванията. Моли производството да бъде прекратено като недопустимо, евентуално – исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Като трето лице помагач на страната на ответника е привлечен държавният съдебен изпълнител при РС-Перник, изпълнявал длъжността съдия по вписванията при РС- Перник и издал оспорения акт – Д. П. В.. От ТЛП е депозиран отговор, с който искът се оспорва изцяло по основание и размер. Оспорени са материалните предпоставки, пораждащи фактическия състав на деликтната отговорност. Поддържа се, че отказът на съдията по вписванията не представлява противоправно, а допустимо и правомерно действие, извършено от от компетентен орган в рамките на правомощията му по закон – включително и да откаже да извърши вписване, а със съдебния акт за отмяна на отказа не е отменено самото процесуално действие, извършено от съдията по вписванията. Оспорва се настъпването на вреди в заявения от ищеца размер. Изложени са съображения относно същността на производството по вписване, както и относно приложението на специалната норма на чл. 541 ГПК при уреждане отговорността за разноските в охранителните производства – че същите остават за сметка на молителя, че законът не предвижда отговорност на съдебния изпълнител за разноските, както и че с настоящата претенция се цели заобикаляне на специалните правила на закона. В условията на евентуалност въвежда и възражение, че предявеният иск представлява злоупотреба с права. В тази връзка въвежда и възражение за ограничаване на разноските, а именно – че отказът е бил постановен поради непредставяне от ищеца на необходим за вписването документ, поради което принципно молителят разполага и с възможността да подаде нова молба за вписване, което би ограничило разноските. Възразява и за прекомерност на адвокатското възнаграждение, с оглед фактическата и правна сложност на производството по оспорване на акта. Моли за отхвърляне на исковете за главница и лихва.

Възражението за недопустимост на исковите претенции поради липса на представителна власт съдът намира за неоснователно.

Представителната власт трябва да бъде доказана от представителя, за да бъде допус-нат по делото. Доказването става с акта, от който представителната власт произтича – пъл-номощно – арг. чл. 33 ГПК, като липсата на представителна власт ще е налице винаги когато по делото не е приложено изискуемото се по чл. 33 ГПК пълномощно. В случаите, когато такова е приложено, то е налице доказателство установяващо наличието на представителната власт, поради което съдът извършва преценката дали извършеното от процесуалния представител действие е без представителна власт, с оглед на обема на предоставените с пълномощното права. Съдът не може както по искане на насрещната страна да извършва проверка дали представителната власт на пълномощника е надлежно учредена, или не, без да има позоваване в тази насока от страната, която твърди, че е ненадлежно представлявана. Трети лица не могат да се позовават на липсата на 2 представителна власт и да искат да се прилагат последиците от нея, тъй като по този начин би се стигнало до невъзможност на упълномощителя да потвърди действията. В този смисъл в т. 2 от ТР № 5/12.12.2016 г., постановено по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГТК, чието принципно разрешение и следва да намери приложение във всички случаи попадащи в приложното поле на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, какъвто е и този за липса на представителна власт в исковото производство. Аналогичен извод следва и от разпоредбите на чл. 303, ал. 1, т. 5 и ал. 6 ГПК, с която правото да се иска отмяна при липса на надлежно представителство е предоставено само на страна, която е засегната от това нарушение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.

2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Когато настъпват вредоносните последици от действие или бездействие на лице, на когото е възложено да извършва определена работа, то правният субект, който е възложил тази работа, следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или бездействие) на лицата, на които е възложена определена дейност. В чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на Агенцията по вписванията, е предвидено, че Агенцията е администрация към министъра на правосъдието, а според чл. 18, ал. 1, т. 1 службите по вписванията извършват вписвания, отбелязвания и заличаване по разпореждане на съдията по вписване. Макар дейността по вписване да се осъществява от Агенцията по вписванията, като администрация на министъра на правосъдието, нейните завършващи актове не могат да бъдат определени като индивидуални административни актове. Самата дейност по своя характер не е административна, а е с характер на охранително производство. Поради това редът по АПК за разглеждане на спора е неприложим. Ето защо отговорността за незаконосъобразни действия служител на Агенцията по вписванията при осъществяване на дейност по извършване на вписване в имотния регистър следва да се реализира по общия исков ред относно отговорността за вреди (така Определение № 468 от 06.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3479/2019 г. на ВКС, III ГО).

Когато при изпълнение на възложената работа е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от ППВС № 4/1975 г. и т. 2 от ППВС № 17/1963 г. Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в ППВС № 7/1959 г., юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.

Следователно, за да възникне обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя за имуществени вреди, причинени при или по повод на уговорената работа, трябва в обективната действителност да са настъпили следните юридически факти: 1) деяние (действие или бездействие); 2) противоправност (несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди (неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения или накърняване на неговия телесен интегритет); 4) причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени и неимуществени вреди (вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен процес между явленията в природата следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение на делинквента); 5) вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага, но съгласно разясненията на ППВС № 7/1959 г., отговорността по чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна и 6) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е отделил като безспорни и ненеждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 17.02.2025 г. ищецът е поискал от Служба по вписванията – гр. Перник заличаване на отбелязване на Договор за особен залог на вземания, като с определение от 17.02.2025 г. бил постановен отказ от страна на съдия по 3 вписванията към РС-Перник – Д. В., отменен с влязло в сила определение на Окръжен съд- Перник, постановено по частна жалба, депозирана от ищеца. Сочените обстоятелства са установими и от ангажираните писмени доказателства.

Видно от приобщеното в.ч.гр.д. № 506/2025 г. по описа на Окръжен съд-Перник, същото е образувано именно по жалба на ищеца срещу Определение № 16/17.02.2025 г., в което е обективиран отказ на съдията по вписванията при РС-Перник да заличи по молба на „Лено“ АД, вх. № 610/17.02.2025 г., вписването на договор за особен залог от 19.08.2024 г. за вписвания за определен период (извлечение), издадено от ЦРОЗ. За да постанови оспорения отказ, съдията по вписванията се е позовал на това, че върху декларацията-съгласие на заложния кредитор, е положен подпис от пълномощника му, без изписани пред нотариуса собственоръчно от лицето на трите му имена, в противоречие с чл. 589, ал. 2, изр. 2 ГПК.