Определение № 492 от 10.10.2023, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 492 гр. Пазарджик, 09.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Ани Харизанова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20235200500111 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.248 и следващи от ГПК. Постъпила е молба от Н. Л. Л., действащ чрез пълномощник адв.Б. от АК – В., съдържаща искане за изменение на решение №249/03.07.2023 г., постановено по в.гр.д.

№111/2023г. по описа на ПзОС в частта за разноските.

Счита, че определеното му възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закон за адвокатурата /ЗА/ в размер на 653,48 лв. следва да бъде завишено, като бъде изчислено съобразно изменението с ДВ бр.88 от 04.11.2022г. на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, а не с предходната редакция на същата.

На следващо място, твърди, че съдът не се е произнесъл с диспозитив по адвокатското възнаграждение, присъдено на основание чл.38, ал.2 от ЗА по насрещния евентуален иск.

Моли за произнасяне в посочения смисъл.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна „ОББ“ АД, действаща чрез юрисконсулт Костова, в която се изразява становище за неоснователност на молбата.

Пазарджишкият окръжен съд, като провери данните по делото, намира за установено следното:

Разпоредбата на чл.248, ал.1 ГПК предвижда възможност в срока за обжалване, а ако е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяване на решението, по искане на страните съдът да допълни или да измени решението в частта му за разноските.

В този смисъл, молбата за изменение, като подадена в срока по чл.248, 1 ал.1 ГПК и от надлежна страна, се явява процесуално допустима.

Производството по в.гр.д.№513/2022г. по описа на ПзОС е образувано по реда на чл.258 и следващи от ГПК по въззивни жалби и от двете страни с изложени в тях оплаквания за незаконосъобразност.

В развилото се въззивно производство е депозиран писмен отговор от Н. Л. чрез адв.Б. на въззивната жалба, депозирана от „ОББ“ АД, в който е поискано присъждане на разноски по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.

С решение №249/03.07.2023 г. по в.гр.д.№111/2023 г. частично е уважена въззивната жалба на „ОББ“ АД и съобразно изхода на спора пред въззивната инстанция са преизчислени изцяло разноските, дължими на страните пред двете инстанции, като в полза на адвокат Б. са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА в общ размер на 653,48 лв., от които 326,74 лв. – за първата инстанция и 326,74 лв. – за въззивната инстанция, във връзка с депозирания отговор въззивната жалба от „ОББ“ АД, изчислени съобразно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /действаща редакция към 09.09.2022г., когато е изготвен отговора на въззивната жалба/.

При тези обстоятелства, съдът намира, че молбата по чл.248 ГПК в е частично основателна и следва да се уважи.

Следва да се преизчисли размера на адвокатското възнаграждение, дължимо за въззивната инстанция, съобразно Наредба №1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения в редакцията й към момента на приключване на устните състезания във въззивното производство – 08.06.2023 г., което възлиза в размер на 435,10 лв.

Не следва да се изменя размера на присъденото адвокатско възнаграждение за първата инстанция, тъй като устните състезания в нея са приключили на 16.05.2022 г. и присъдения размер е съобразен с действащата към този момент редакция на Наредба №1/2004г.

За защита по насрещния евентуален иск за въззивната инстанция разноски не се присъждат, тъй като въззивният съд не е занимавал с разглеждане на евентуално предявения иск и не се е произнасял по него.

По отношение на искането за присъждане на разноски за защита по насрещния евентуален иск в първата инстанция, доколкото със своето въззивно решение е отменил изцяло първоинстанционното решение в частта за разноските, но е пропуснал претендираните такива за първата инстанция, съдът намира, че ответникът по този иск има право на разноски, дори когато евентуалният иск не е разгледан, в какъвто смисъл е и съдебната практика /определение №347/10.05.2013 г. по ч.т.д.№17/2013 г. на ВКС, определение №82/19.02.2009г. по ч.т.д.№60/2009г. на ВКС и др./. Ето защо, в полза на 2 адв.Б. следва да се присъди сумата от 728,67 лв., изчислена съобразно Наредба №1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения в редакцията й към момента на приключване на устните състезания в първата инстанция – 16.05.2022 г.

По изложените съображения, в полза на адвокат Б. следва да се присъдят допълнително сумата от 108,36 лв., представляваща възнаграждение за въззивната инстанция и сумата от 728,67 лв., представляваща възнаграждение за защита по насрещния евентуален иск в първата инстанция По изложените съображения, Пазарджишкият окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

И З М Е Н Я решение №249/03.07.2023 г., постановено по в.гр.д.

№111/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, като ОСЪЖДА „ОББ“ АД, ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление гр.София 1463, район Триадица, бул. Витоша №89 Б, представлявано от С.Г. – Изпълнителен директор и Д.С. – Изпълнителен директор ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Б. В. Б. от АК В., ЕГН **********, л.н.

№**********, адрес гр.В., ж.к.„К.Б.“, бл.22, вх.В, ет.5, ап.59, сумата от 108,36 лв. /сто и осем лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА за въззивната инстанция и сумата от 728,67 лв. /седемстотин двадесет и осем лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща възнаграждение за защита по насрещния евентуален иск в първата инстанция.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред ВКС на РБ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3