Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 230 от 24.02.2022, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 2938/2021
Вид
Решение № 230
Подписан
24.02.2022
Състав
Юлия Русева Бажлекова, Мая Недкова, мл.с. Александър Валентинов Цветков

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.89,т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • Чл.91 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.92, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 59, ал.4 · Семеен кодекс
  • чл.59, ал.9 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. Варна, 23.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Мая Недкова мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20213100502938 по описа за 2021 година

Настоящото производство е образувано по въззивната жалба на Г. СТ. Г. срещу решение № № 262475 от 19.08.2021 г., постановено по гражданско дело № 5546 по описа за 2020 г. на Районен съд – Варна, с което е отхвърлен предявеният от нея срещу Г. П. Р. иск с правно основание чл.59, ал.9 СК за промяна на режима на лични отношения между Г. П. Р. и детето С.Г.П..

Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно, необосновано, постановено при неправилно приложение на материалния закон. Счита, че от събраните по делото доказателства се установяват твърденията, изложени в исковата молба, че е налице изменение на обстоятелствата и условията, при които първоначално е определен режима на лични отношения.

Съдът не е взел предвид обстоятелството, че с решение по гр.д. № 1197/2019г. по описа на ВОС са наложени мерки па ЗЗДН, като на Г.Р. е било забранено да доближава Г.Г. и детето С., както и обитаваното от тях жилище на по –малко от 50м. за срок от 5 месеца. Бащата продължава да смята, че детето има нужда и трябва да се подложи на операция, каквато съгласно множеството становища на медицински специалисти не е необходима. Според въззивницата гарантирането на интереса на детето налага провеждането на срещите с бащата да се осъществяват в защитена среда, в каквато насока е и приетото пред първоинстанционния съд заключение на СППЕ. По изложените съображения моли решението да се отмени като се постанови ново, с което предявеният иск се уважи и се определи режим на лични контакти, като се даде възможност на детето да се вижда с бащата събота от 9 до 13 часа, неделя от 16 до 19 часа, без преспиване и в присъствие на социален работник.

В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба, с който последната е оспорена като неоснователна и се претендира потвърждаване на обжалваното решение.

Г.Р. е депозирал частна жалба срещу постановеното по делото определение № 266015/01.11.2021г., с което е оставена без уважение молбата му за отмяна на наложена с определение № 265833/05.10.2021г., глоба в размер на 300лв., на основание чл.89, т.3, предл.1, вр.

Чл.91 ГПК. Твърди, че не е проявил поведение, коеито да представлява обида към съда, поради което и не е налице основание за налагане на глобата, още повече в предвидения максимален 1 размер. Твърди се също, че самият съдия е посочил в определението, че не се чувства «обиден» от употребените от жалбоподателя думи и изрази. Моли за отмяна на наложената глоба, евентуално същото да бъде редуцирана до размера на предвидения минимален размер.

Варненският окръжен съд, след като се запозна с твърденията и възраженията на страните и със събрания доказателствен материал, намери за установено следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Г. СТ. Г., срещу Г. П. Р., иск, с правно основание чл.59, ал.9 СК, за изменение на определения с влязло в сила решение по гр.д.

№ 1913/2015г. на ВОС режим на лични отношения между ответника и детето С.Г.П.. Ищцата е изложила в исковата молба, че с посоченото решение е определен режим на лични контакти на детето с неговия баща, както следва: до навършване на 5 години от детето- всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9ч до 13 ч. в събота и от 16ч до 19ч. в неделя, вторият ден от Коледните и Новогодишните празници от 9 до 13 часа, без преспиване, в присъствието на майката; след навършване на 5 години до навършване на 7 години от детето - всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9ч до 13 ч. в събота и от 16ч до 19ч. в неделя, вторият ден от Коледните и Новогодишните празници от 9 до 13 часа, без преспиване, без присъствие на майката, а след навършване на 7 години - всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 13 часа в събота до 13 часа в неделя с преспиване, вторият ден от Коледните и Новогодишните празници от 10 до 17 часа, както и 30 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. Посочва се, че с решение, постановено по гр.д. № 1197/2019г. на ВОС спрямо ответника са наложени мерки за закрила по реда на ЗЗДН, като му е забранено да вижда детето за срок от 8 месеца, като към настоящия момент срокът на забраната е изтекъл и ответникът се вижда с детето, съгласно определения от съда режим. Ищцата счита, че в интерес на детето се налага изменение в режима на контакти, тъй като бащата страда от личностна акцентуация и разстройство, емоционална нестабилност, слаб контрол и има периоди с алкохолна злоупотреба. Съгласно заключенията на медицински специалисти, ответникът е с непълноценно психично здраве и психично разстройство, което намалява неговата родителска годност и капацитет. Проявявал параноидни идеи спрямо ищцата и по отношение здравословното състояние на детето С., не спазвал определения режим на контакти, вземал детето и не го връщал у дома му, проявява агресия към майката и дядото на детето по майчина линия при срещите в изпълнение на режима.Освен това продължавал да настоява детето да се подлага на хирургически интервенции, които не са необходими. Излага също, че често след срещите с бащата детето било болно, поради което ищцата смята, че ответникът не полага достатъчно грижи за детето.

Моли да се измени определения режим на контакти между детето и неговия баща като за да бъдат срещите безопасни за детето, те следва да се осъществяват в присъствие на социален работник.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с който ответникът оспорва иска като неоснователен. Оспорва изложените твърдения в исковата молба че е с непълноценно психично здраве и страда от психично разстройство и емоционална нестабилност, поради което е налице основание в интерес на детето да се измени определения режим на лични контакти между него и детето С.. Твърди, че разполага с необходимия родителски капацитет и способности да полага базови грижи за детето..

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и приложимите към спора правни норми, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно, а и видно от удостоверение за раждане, страните са родители на С.Г.П., р. на 29.10.2013г.

С решение постановено по гр.д. № 10912/2014г. по описа на ВРС упражняването на родителските права по отношение на детето са предоставени на майката Г.Г..

С решение №1703/20.10.2015г., постановено по в.гр.д. № 1913/2015г. по описа на ВОС, след изменение на решението на ВРС по гр.д. № 10912/2014г. на бащата е определен режим на лични контакти, както следва след навършване на 7 години години на детето- всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 13 ч в събота до 13 часа в неделя с преспиване, без присъствие на майката втория ден от Коледните и Новогодишните празници от 10 до 17 часа, както и 30 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

Към момента на депозиране на исковата молба, детето е било на 6 години и осем месеца, а 2 към настоящият момент е навършило 8 години и съгласно определения режим на лични контакти, бащата има право да вижда и взема детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 13 ч в събота до 13 часа в неделя с преспиване, без присъствие на майката втория ден от Коледните и Новогодишните празници от 10 до 17 часа, както и 30 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

С влязло в сила решение, постановено по гр.д. №5337/2019г. по описа на ВРС, отменено частично с решение по в.гр.д. № 1197/2019г. на ВОС, спрямо Г.Р. са наложени мерки за защита по реда на чл.5, ал.1, т.1 и т.3 ЗЗД за срок от 5 месеца, считано от влизане в сила на решението – 13.08.2019г.

Пред Варненския районен съд е представен изготвен от ДСП-Варна социален доклад. Към момента на изготвяне и представяне на доклада, в изпълнение на определение от 03.11.2020г., постановено по гр.д.№5546/2020г. детето се вижда с баща си всеки петък от 15 до 17 часа, без присъствие на майката и в присъствие на социален работник, в специализиран контактен център. В доклада е посочено, че между родителите на детето С. - Г.Г. и Г.Р. е налице остър конфликт, породен от различните им жизнени позиции, виждания и представи за възпитанието и отглеждането на детето. Основно грижите за детето се полагат от майката, участват бабата и дядото по майчина линия. Съгласно определение от 03.11.2020г. по гр.д. № 5546/2020г. и направление от 04.11.2020г., издадено от ДПС Варна, детето и родителите са насочени към социална услуга „Опосредяване на контакт между родител и дете в защитена среда в присъствие на специалист“. Срещите са проведени в периода 12.02.2021г.-16.04.2021г. В доклада е посочено, че и двамата родители показват воля, желание и разбиране за задоволяване на потребностите на детето. Декларират емоционална привързаност към него. В доклада е посочено, че по време на контактите бащата и детето взаимодействат активно, като у Сефани не се наблюдават признаци на стрес или тревожност, които да налагат провеждане на срещите в защитена среда. Детето бързо и лесно влиза в контакт с баща си, инциира игри в които включва и него. С. осъзнава, че раздялата с майка й е временна и след контакта с баща си, отново ще се върне при нея. В доклада също е посочено, че бащата заема съществена част от живота на момичето, а това е от значение за неговото израстване и формиране като личност.

Съгласно заключението на СПЕ, прието пред ВРС, не се установяват данни за наличие на психично заболяване в тесния смисъл на думата за Г.Р., като същият притежава родителски капацитет за задоволяването на базисните потребности на детето. Към момента на изследването между бащата и детето няма изградена пълноценна емоционална връзка, което би затруднило осигуряването на емоционалните и развитийни нужди на детето в бъдеще. У Г.Р. се наблюдава фиксация върху здравето на дъщеря му и нуждата от провеждане на лечение, склонен е многократно да консултира и изследва детето, счита, че майката не полага необходимите грижи и не предприема необходимото за лечението на детето. Детето е с нормално за възрастта си интелектуално развитие, мисловният процес е в нормата за възрастта, в процес на формиране е абстрактно мислене. Според експерта затруднението в речевите обяснения е в резултата на нарушение на артикулационния апарат. С. може да изгражда приятелски взаимоотношения и да ги поддържа, изградила е позитивна самооценка. Съществува стабилна и доверителна емоционална връзка между детето и майката. В ситуации на затруднение детето търси съдействие от майката.

Бащата не присъства в психичното пространство на детето, приема го като някой, с когото се е запознало. И двамата родители заявяват желание да полагат грижи за детето. Авторитет за детето е майката, като се наблюдава отчуждение спрямо бащата, което към момента на изследването е в лека степен. Детето не изпитва потребност от чести срещи с бащата, но когато има контакт с него, детето участва в него. Двамата родители са способни да се грижат за детето и задоволяват потребностите му. В заключението е изразено становище, че в интерес на всяко дете е и двамата му родители да присъстват в живота им, с типичните си роли, независимо от взаимоотношенията между двамата. Според експертизата не са налице данни Г.Р. да е с отклонения в нервнопсихичното си развитие, не се установява психично заболяване или нарушена социална 3 адаптация, свързана с тежки психически или физическо заболяване, както и за интелектуална недостатъчност. Наблюдава се ригидност при отстояване на собствена гледна точка, трудно приемане на алтернативни мнения. Не са установени данни за повишена склонност към физическа агресия и няма данни личностните специфики на бащата да са повлияли негативно върху детето.

Той е в състояние да полага грижи по физическото обгрижване на детето, да разпознава и задоволява основните му потребности. Не са констатирани данни, бащата да влияе върху с детето с цел да го отдели от майката. В заключението е посочено също, че бащата не е имал възможност пълноценно да изпълнява родителските си функции.