Решение № 508 от 15.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 508 гр. Пловдив, 12.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Екатерина Вл. Мандалиева

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело № 20245300500555 по описа за 2024 година

Обжалвано е Разпореждане изх. № 2147/09.01.2024г. постановено по изп. д. № 20178240406943 по описа на Частен съдебен изпълнител К. П., с което е се оставя без уважение искането, обективирано в молба с вх. № 117336/19.12.2023г. от длъжника В.

Т. Б. с ЕГН **********, чрез адвокат Т. В. за прекратяване на изпълнението на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК.

Жалбоподателят В. Т. Б. с ЕГН ********** моли съда да отмени обжалваното разпореждане, с аргументи изложени в жалбата.

Другата страна по жалбата „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД счита, че жалбата е неоснователна.

Съдебният изпълнителят представя мотиви, в които изразява становище за неоснователност на подадена жалба.

Предвид доказателствата съдът намери за установено следното:

На 19.12.23г. длъжницата подава молба до съдебния изпълнител, с която иска да се прекрати изпълнението на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, в която излага обстоятелствата в подкрепа на искането си.

В обжалваното разпореждане съдебният изпълнител е посочил, че в хода на двегодишния срок на перемпция са извършвали или насрочвани или предприемани 1 принудителни способи срещу имуществото на длъжника и затова счита, че искането за прекратяване на изпълнението е неоснователно.

В мотивите изготвени по реда на чл. 436, ал.3, изр. второ от ГПК съдебният изпълнител подробно изброява извършените по изпълнителното дело действия, като счита, че с тях е прекъсвана давността, поради което не са налице основания за прекратяване на изпълнителното производство.

От представения препис от изпълнителното дело се установява, че на 11.09.15г. с молба – декларация длъжницата В. Т. Б. се е задължила ежемесечно да внася по 30лв.

Не се установява, а и не се твърди да са постъпвали суми след посочената дата. Затова съдебният изпълнител е наложил запор през месец февруари 2017г., което действие прекъсва давността. С Разпореждане от 14.06.18г. е насрочил опис на движими вещи на длъжника за 17.07.18г., но без да са уведомени страните, не са внесени съответните разноски и няма данни да е посещаван имота, в който се намират движимите вещи.

В т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС се приема за изпълнително действие, което прекъсва давността, съответно препятства прекратяването на изпълнителното производство по реда на чл. 433, ал.1 т.8 ГПК, извършването на опис на движими вещи, но не и насрочването на такова действие, без реалното му извършване. Това е така и защото съгласно чл.465 от ГПК, това е първото действие от производството по изпълнение върху движими вещи, като неговата подготовка не съставлява отделно и самостоятелно изпълнително действие.

Ето защо при неизвършване на опис на движими вещи, неговата подготовка е без правно значение.

С молба от 15.11.18г. взискателят е поскал съдебният изпълнител да направи справка за имущественото състояние на длъжника и да наложи запор върху банковите му сметки. Такива молби за справка са подадени и на 26.08.19г.; 14.10.20г.; 06.10.21г. и на 26.01.23г., но по тези молби не са предприемани изпълнителни действия. Едва с покана за доброволно изпълнение от 25.08.23г. е наложен запор върху вземания по банкови сметки, но от последното изпълнително действие, което е налагането за запор през месец февруари 2018г. до изпращането на поканата за доброволно изпълнение, с която повторно е наложен запор през месец август 2023г. е изтекъл период по – дълъг от две години, пред който не са извършвани изпълнителни действия, които да прекъсват давността.

В мотивната част на т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк . дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да я прогласи с постановление. След като са налице правно релевантните факти относими към нормата на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, то обжалваното разпореждане следва да се отмени, като се дадат указания за изготвяне на постановление за 2 прекратяване на изпълнителното производство.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане изх. № 2147/09.01.2024г. постановено по изп. д. № 20178240406943 по описа на Частен съдебен изпълнител К. П., с което е се оставя без уважение искането, обективирано в молба с вх. № 117336/19.12.2023г. от длъжника В.

Т. Б. с ЕГН **********, чрез адвокат Т. В. за прекратяване на изпълнението на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК.

УКАЗВА на Частен съдебен изпълнител К. П. че следва да издаде постановление за прекратяване на изп.д. № 20178240406943 по реда на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3