Решение № 110 от 14.07.2025, Окръжен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр.***, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Светла Р. Димитрова

Галина Ив. Вълчанова Люцканова при участието на секретаря Ваня Д. Динева като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно гражданско дело № 20242300500090 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба и допълнителна въззивна жалба от Д. С. Г. от гр.****, чрез адв. С. Р. от АК–Сливен и по въззивна жалба от М. Г. Г. от гр.***, чрез адв. М. Х. от ЯАК срещу Решение № 31/22.01.2022 г. на ЯРС, постановено по гр.д.№ 3178/2022 г. по описа на ЯРС.

С въззивната и допълнителната въззивна жалба от Д. С. Г., чрез адв. С. Р. обжалва Решение № 31/22.01.2022 г., постановено по гр.дело № 3178/ 2022г, по описа на Районен съд - Ямбол в частта, с която ЯРС ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.23, ал.1 СК за установяване по отношение на М. Г. Г. с ЕГН **********, че Д. С. Г. с ЕГН ********** е собственик на основание пълна трансформация на лично имущество на построената по време на брака в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: гр.****, ул.***№ ** - двуетажна жилищна сграда със застроена площ 60 кв.м и разгъната застроена площ 140,50 кв.м, представляваща сграда с идентификатор ***, съгласно разрешение за строеж № РС-116/04.08.2015 г. на Гл.арх. на община Ямбол и удостоверение № УВЕ050/15.05.2018 г. за въвеждане в експлоатация на строеж на Гл.арх. на община Ямбол и поземлен имот с идентификатор ***, стар идентификатор - няма, номер по предходен план - 5982, с адрес: гр.****, ул.***№ **, с площ 256 кв.м, трайно предназначение на територията - урбанизирана и начин на трайно ползване -незастроен имот за жилищни нужди, при граници на поземления имот: ***, ***, ***,

***, ***, *** и ***, като неоснователен и е осъден да заплати на М. Г. Г. разноски по делото.

Въззивникът Д. Г. излага твърдения, че по делото са събрани значителни доказателства, които не са обсъдени и кредитирани от първоинстанционния съд правилно. Сочи, че твърдението на св. М. Г., че е давала много повече - „14 000 евро, за да плати втория имот, 1 която сума не е заплатена по банков път", не е обсъдено от първоинстанционния съд и не става ясно защо не го приема. Направено е оплакване, че ЯРС е посочил, че сумата по влоговата книжка на ищеца е в лева, като жалбоподателят изтъква, че влоговата книжа е от банка в Гърция, като на ред 5 е посочено, че сметката е в евро. Счита, че трябва да бъдат кредитирани свидетелските показания на свид. Д.Д., че жилищната сграда е изградена лично от ищеца, като Донев лично му е помагал от началото на направата на тази къща, т.е. не е заплащано за труд. Въззивникът посочва, че не следва да се кредитират показанията за стойността на къщата от 100 000 лева. Сочи още, че са останали недоказани твърденията на ответницата за вложени от нея пари от продажбата на наследствени ниви на 27.04.2017 г., както и такива, получени от търговска дейност. Счита, че е настъпила преклузия по отношение на представените доказателства в проведеното по делото с.з. на 01.11.2023 г., които съдът е кредитирал, а именно: актуално състояние за ЕТ „Родо - М. Г.“ към дата 01.11.2023 г., както и удостоверение за декларирани данни издадено от НАП ТД - гр. Бургас, изх. 280192202759515/16.06.2022 г., Справка от ТД на НАП - гр. Бургас за периода 01.01.2007 г. - 30.06.2022 г. на М. Г. Г.. Изтъква се, че ответницата по никакъв начин нито със свидетели, нито с писмени доказателства е доказала, че по някакъв начин е допринесла за изграждането на жилището.

Твърди се, че изводът на съда, че средната пазарна цена в периода от издаване на разрешението за строеж до издаване на удостоверението за въвеждане в експлоатация за изграждане на двуетажната фамилна къща с идентификатор *** е 557,50 лева на квадратен метър или в случая стойността на жилищната сграда е 78 329 лева, е изцяло необоснован и не кореспондира с установената по делото правна и фактическа обстановка.

Направено е възражение, че първоинстанционният съд въобще не е съобразил при постановяване на решението обстоятелството, че процесната сграда е била нанесена на кадастралната карта към 31.08.2016 г. Посочено е, че съдът не е следвало да приеме и да кредитира заключението на вещото лице, тъй като то е дало осреднени цени за период, който е различен от периода на строителство на сградата, поради което заключението е неточно и не дава коректен отговор на допуснатия от самият съд въпрос към експертизата. Сочи се, че вещото лице е излязло извън предмета на поставената му задача и не е отговорило на въпроса за стойността на вложените от ищеца материали за построяване на сградата.

Жалбоподателят е възразил, че съдът необосновано, в противоречие със събраните по делото доказателства е приел, че стойността на материалите за построяване на сградата, респективно нейната придобивна стойност е по-висока от средствата, които ищецът е вложил за нейното построяване и за които е доказано, че представляват негови лични средства по смисъла на чл.22 от СК. Изтъква се, че ЯРС е следвало да събере по свой почин доказателства за действителната стойност на СМР към датата на приключване на строителството, а не към датата на въвеждане на сградата в експлоатация и не е следвало да приема заключението относно отговора на първия от двата въпроса, като по този начин делото е останало неизяснено от фактическа страна. По направените оплаквания са изложени подробни съображения.

Моли ЯОС да отмени атакуваното решение в обжалваните части, като приеме исковите претенции и по отношение на процесните сграда с идентификатор ***, построената в ПИ с идентификатор ***, с адрес: гр.****, ул.***№ ** и поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: гр.****, ул.***№ **, с площ 256 кв.м, за основателни и доказани и бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски и пред двете инстанции.

В срока за отговор на въззивната и допълнителната въззивна жалба, депозирани от Д.

Г., е постъпил писмен отговор от М. Г., депозиран чрез процесуалния представител – адв.

М. Х.. В отговора се излага подробно становище за неоснователност на въззивната и допълнителната въззивна жалба, както и съображения, че решението в обжалваната част е правилно, обосновано, постановено при съблюдаване на материалния и процесуалния закон.

2

Моли ЯОС да потвърди атакуваното решение в обжалваните му от Д. Г. части като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

С въззивната жалба от М. Г. Г., чрез адв. М. Х. се обжалва Решение № 31/22.01.2022 г., постановено по гр.дело № 3178/ 2022 г., по описа на Районен съд – Ямбол в частта, с която ЯРС признава за установено на основание чл. 23, ал.1 СК, по отношение на М. Г. Г., че Д. С.

Г. е собственик на основание пълна трансформация на лично имущество на придобития по време на брака недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор ***, с адрес; гр.****, ул.***№ ** с площ от 276кв.м, при граници на поземления имот:

***, ***, ***, *** и ***.

Въззивницата М. Г. излага твърдения за неправилност, необоснованост на атакуваното решение в обжалваната от нея част, като постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Направено е оплакване, че съдът не е изпълнил процесуалното си задължение за обсъждане на доказателствените средства сами за себе си и в съвкупност с останалите доказателствени източници, като не е извършил анализ на свидетелските показания от гледна точка на пълнота, изчерпателност, убедителност, вътрешна съгласуваност и логическа последователност, а съдът е използвал части от тях избирателно.

Направено е възражение за допуснато процесуално нарушение, като ЯРС не се произнесъл по направеното с отговора на исковата молба оспорване на представените Договор за дарение от 09.02.2015 г. и Договор за дарение от 07.05.2015 г., както относно датата на съставянето им, така и относно удостоверените с тях факти, че на ищеца са предоставени от М. Г. посочените суми, като дарение. Твърди се, че свидетелските показания на св. К. не били последователни, логични, като същите били и вътрешно противоречиви относно кога, къде и по какъв повод са подписани договорите за дарение.

Сочи се, че неправилно и незаконосъобразно съдът е приел, че са налице двете кумулативни обстоятелства за уважаване на иска в частта досежно поземлен имот с идентификатор ***. Счита, че въз основа на цялата доказателствена съвкупност съдът е следвало да приеме, че е налице съвместен принос за придобиването на процесния недвижим имот, поради което и предявеният иск е неоснователен, както и да отчете и признанието от страна на ищеца, макар и в друго съдебно производство /приложено гр.д.№843/2022 г. по описа на ЯРС, в жалба от ищеца против решението/, че процесният имот представлява СИО.

Изложени са твърдения в жалбата, че не е доказано от страна на ищеца средствата по неговата сметка да представляват лично имущество по чл.22 СК, нито е опровергана по някакъв начин презумпцията за съвместен принос. По направените оплаквания са изложени подробни съображения. Моли ЯОС да отмени първоинстанционното решение в обжалваната от нея част, като постанови решение, с което да отхвърли предявения иск с правно основание чл.23, ал.1 от СК за установяване по отношение на ответника М. Г. Г., че Д. С. Г. е собственик на основание пълна трансформация на лично имущество на придобития по време на брака недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: гр.****, ул.***№ **, с площ от 276 кв.м, при граници на поземления имот:

***, ***, ***, *** и ***. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срока за отговор на въззивната жалба, депозирана от М. Г., е постъпил писмен отговор от Д. Г., депозиран чрез процесуалния му представител – адв. С. Р.. В отговора се излага становище за неоснователност на въззивната жалба, както и съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Моли ЯОС да остави без уважение въззивната жалба като неоснователна. Претендира се присъждане на разноските, сторени пред въззивната инстанция.

В съдебно заседание въззивникът Д. Г., редовно призован се явява лично и с двама процесуални представители – адвокати като се поддържа въззивната жалба и отговора по 3 въззивната жалба на другата страна.

Въззивницата М. Г., също редовно призована, не се явява лично в съдебно заседание, а чрез своя пълномощник поддържа депозираната от нея въззивна жалба и отговора по въззивната жалба на другата страна.

След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за установено следното:

Въззивните жалби са допустими, подадени в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивниците са легитимирани и имат правен интерес от обжалването. Преценени по същество съдът намира въззивните жалби за неоснователни.

В съответствие с правомощията си при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При преценка по същество – атакуваното решение прецени за правилно.

Съгласно процесуалната възможност установена с разпоредбата на чл.272 ГПК във вр. с чл.235 от ГПК, въззивният съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния съд, като по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря. В отговор на доводите на въззивниците, наведени във въззивните им жалби, въззивният съд намира за необходимо да изложи следното:

Производството пред ЯРС е образувано по искова молба на Д. С. Г., с която е предявен иск с правно основание чл.23, ал.1 от СК да бъде прието за установено по отношение на ответницата М. Г. Г., негова бивша съпруга, че ищецът Г. е собственик на следните недвижими имоти, находящи се в гр.***: ПИ с идентификатор *** с адрес гр.***, ул.***№** с площ 276 кв.м, ведно с построената в имота двуетажна жилищна сграда със застроена площ 60 кв.м и разгъната застроена площ 140.50 кв.м с идентификатор *** и ПИ с идентификатор *** с адрес гр.***, *** с площ