Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 361 от 05.09.2024, Районен съд - Велико Търново

Съд
Районен съд - Велико Търново
Дело
Административно наказателно дело 458/2024
Вид
Решение № 361
Подписан
05.09.2024
В сила
09.10.2024
Състав
ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 50, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 83 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 118, ал. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 118, ал. 4, т. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 185, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • параграф 1, т. 41 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 37 · Закон за правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 361 гр. Велико Търново, 05.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, X СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря ТАНЯ К. МАРГАРИТОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Административно наказателно дело № 20244110200458 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбоподателят „Пътнически превози“ АД" чрез пълномощника си адв. Н. от ВТАК обжалва НП № 76238-F755969 от 20.03.2024 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – В. Търново , Дирекция „ОД“ в ГД „Фискален контрол“ - София, с което за извършено административно нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ вр. чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС на основание чл. 53, вр. с чл. 83 от ЗАНН на „Пътнически превози” АД е наложено административно наказание – „Имуществена санкция” в размер на 1 200 (хиляда и двеста) лева на основание чл. 185, ал. 1 във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС. В жалбата се твърди, че не се оспорват фактите възприети за установени в НП, единствено се спори не прилагането на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл се отправя искане настоящият съд да приеме, че са налице основанията за приложението му, отмени оспореното НП и предупреди дружеството-нарушител, че при последващо нарушение ще бъде приложена предвидената в закона санкция. В съдебно заседание дружествотожалбоподател, редовно призовано, се представлява от пълномощника си като се поддържа депозираната жалба изцяло по подробно изложени мотиви в нея и се претендират разноски.

Въззиваемата страна – началник отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново, Дирекция „ОД“ в ГД „Фискален контрол“ - София, редовно призована, се представлява от главен юрисконсулт Донев, който излага доводи в посока, че атакуваното НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, установи следната фактическа обстановка:

На 25.01.2023 г. е била извършена проверка в търговски обект по смисъла на 1 параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - тоалетни на автогара Запад, находящ се на административен адрес - ул. „Никола Габровски", № 74, стопанисван от „Пътнически превози" АД с ЕИК 814190603.

Установено било, че задълженото лице /жалбоподателят/ не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаването на фискални касови бележки от наличното и функциониращо в обекта фискалното устройство модел TREMOL S 21, № на фискално устройство ZK138128, номер на фискална памет 50175419. Преди легитимация, в 13:15 часа от актосъставителя и свидетеля по акта – Ив. С. и А. В., проверяващия екип, е била извършена контролна покупка на услуга - ползване на тоалетна на стойност 1.00 лев, заплатени в брой с монета от 1.00 лев от И. Л. С., на Валентина Борисова И. на длъжност чистач в обекта. Последната след приемане на плащането не издала фискален касов бон от наличното и работещо фискално устройство, нито бележка от кочан с ръчни касови бележки, с което бил нарушен съставът на чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от МФ, във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

Установеното от фактическа страна и не оспорено от жалбоподателя нарушение, се потвърждава от приетите по делото писмени доказателства кореспондиращи с гласните такива - разпечатан нулев междинен финансов отчет № 000327/25.01.2024 г., в който липсвали регистрирани продажби. Установените фактически констатации при проверката били документирани с протокол за извършена проверка № 0151381/25.01.2024 г., съставен на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от ДОПК и неразделна част от АУАН, с който представляващият/упълномощен негов представител е бил призован/поканен да се яви в ТД НАП Велико Търново за съставяне на АУАН. АУАН бил съставен при условията на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. Нарушението е извършено за първи път.

По делото са приети 1 бр. протокол за извършена проверка сер. АА № 0151381/25.01.2024 г., 1 бр. дневен финансов отчет /ДФО/ № 000327/25.01.2024 г.; 1 бр.

КЛЕН за дата 25.01.2024 г.; 1 бр. опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката от 25.01.2024 г.; 1 бр. декларация Кд 126 от 25.01.2024 г.; 1 бр. заповед № 504/14.04.1989 г. АУАН сер. АМ № Е755969/13.02.2024 г. е редовно предявен и връчен на И. И. Г., в качеството й на управител/пълномощник на нарушителя на 13.02.2024 г. Срещу АУАН не е направено възражение.

Въз основа на констатираното бил съставен АУАН, в който като нарушена била посочена разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС. АУАН е връчен на 13.02.2024 г. на изп. Директор на дружеството и негов представляващ – И. Г., която го подписала доброволно и без да впише възражения. В законоустановения срок по чл. 44 от ЗАНН пред наказващия орган не било депозирано възражение от страна на дружеството.

Въз основа на съставения АУАН, от Ив. С. – инсп. по приходите в НАП - Велико 2

Търново в ЦУ на НАП, било издадено процесното Наказателно постановление № 76238F755969 от 20.03.2024 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – В. Търново , Дирекция „ОД“ в ГД „Фискален контрол“ - София, с което за извършено от „Пътнически превози” АД административно нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н18/13.12.2006 год. на МФ вр. с чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС, на основание чл. 53, вр. с чл. 83 от ЗАНН на дружеството е наложено административно наказание – „Имуществена санкция” в размер на 1 200 (хиляда и двеста) лева на основание чл. 185, ал. 1 вр 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС. НП е било връчено на представляващ дружеството – жалбоподател – Г.. Същото е обжалвано в срока и по реда на ЗАНН.

В хода на съдебното следствие в качеството на свидетели са разпитани актосъставителят и свидетеля по акта при установяване на нарушението и съставяне на АУАН. Същите поддържат напълно описаната в АУАН фактическа обстановка, както и описаното в АУАН, като категорично потвърждават, че на посочената дата при извършена контролна покупка от процесния търговски обект, не е била издадена фискална касова бележка от монтираното и въведено в експлоатация в обекта фискално устройство. Гласните доказателства кореспондират с писмените такива и установяват изложените по-горе факти, които не се оспорват и от жалбоподателя.

Съдът, след анализ на материалите по делото и събраните писмени и гласни доказателства, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването и връчването на АУАН и на НП, които да водят до тяхната отмяна.

Процедурата по съставяне и издаване на оспореното НП не е опорочена. Настоящия съдебен състав намира за неоснователни доводите на жалбоподателя изложени в жалбата, че при издаване на АУАН и НП не е взето в предвид, че нарушението е извършено за първи път и до настоящият момент дружеството не е било санкционирано за подобно нарушение; от служител на дружеството който е бил на смяна към момента на проверката и чиято самоличност е била установена по време на проверката, като счита, че ангажирането на административнонаказателна отговорност на дружеството е неоснователно при положение, че действителния нарушител е служител в обекта. Наказващия орган е изложил подробни доводи в наказателното постановление в тази насока, които настоящия съдебен състав споделя напълно. Основният състав на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС предвижда санкция по отношение на две групи лица, които не са издали документа по чл. 118, ал. 1 и това е глоба за физическите лица /които не са търговци/, респективно имуществена санкция за юридическите лица, както е процедирано и в настоящия случай. Доколкото дружествотожалбоподател е лице от кръга на визираните в чл. 3 от наредбата, същото се явява адресат на задължението по чл. 25 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, като отговорността на юридическото лице е обективна и безвиновна, поради което тези лица следва да са организирали дейността си по начин, който да гарантира спазването на законовите предписания при осъществяването й. В конкретния случай се касае за юридическо лице, 3 което е длъжно да организира работата в наличните си обекти по начин, ненарушаващ данъчното законодателство и същото носи, макар и безвиновна отговорност. Наредба Н-18 свързва задължението на търговеца за издаване на касова бележка с момента на получаване на плащането от клиента.

Предвид гореизложеното съдът прие, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател за извършеното нарушение.

От процесуална гледна точка АУАН и издаденото въз основа на него Наказателно постановление са законосъобразни - съставени в законоустановените срокове и притежаващи необходимите реквизити - чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен след констатиране на нарушението. Същият се явява годна основа за издавеното на НП, с което е наложено наказание – „Имуществена санкция” в размер на 1 200 (хиляда и двеста) лева. Същото е наложено на основание чл. 185, ал. 1 вр. чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС и е в рамките на размера предвиден в закона – от 1 000 до 4 000 лева и съвсем близо до минималния размер от 1 000 лева. Така наложеното наказание според настоящия съдебен състав е съответно на извършеното нарушение и с размер необходим за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН, поради което не следва да бъде изменян.

Неоснователни се явяват възраженията за необсъждане и прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Извършеното нарушение спрямо други нарушения се явява такова с по висока степен на обществена опасност, поради обстоятелството, че се отнася за нарушаване на данъчното законодателство и спазване на фискалната дисциплина от страна на данъчно задължените лица. В този смисъл извършеното нарушение е формално и отговорността на дружеството, е обективна и безвиновна, което е достатъчно показателно, за степента на обществена опасност на извършеното деяние. В тази връзка допринася и установения факт, че за предоставяната услуга за времето до 14:23 ч. на 25.01.2024 г., задълженото лице не е издало нито една фискална касова бележка, което обстоятелство се потвърждава, както от изведения КЛЕН за дата 25.01.2024 г., така и от изготвения опис на паричните средства в обекта, като от последния е видно, че наличните парични средства в касата са в размер на 27.80 лева, а по данни разчетени от фискалното устройство, паричните средства са в размер на 0.00 лева. Поради тези обстоятелства правилно и обосновано е приел наказващият орган, че не се касае за маловажен случай. Разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18) е императивна, а не правна възможност и спазването и е задължително. Правният субект е длъжен да я изпълнява, а не да постъпва по удобен за него начин. Поради изложеното правилно е възприел наказващият орган, че извършеното деяние не следва да се квалифицира като маловажен случай и с издаване на предупреждение вместо наказателно постановление не биха могли да се изпълнят целите, заложени в нормата на чл.12 от ЗАНН.

В случая се касае за нарушение, което е формално и за съставомерността на което не се 4 изисква да се установи настъпването на общественоопасни последици. Фактът, обаче, че законодателят е възвел същото в самостоятелен състав на административно нарушение, без да е предвидил настъпването на някакви допълнителни вредни последици, освен имплицитно свързаните с деянието, сочи на това, че с формалното извършване на процесното нарушение, винаги се засягат в достатъчно висока степен защитимите в случая обществени отношения. В този смисъл не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.