Решение № 620 от 29.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 620 гр. Пловдив, 29.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанаска Ан. Анастасова при участието на секретаря Диана Н. Дичева като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20245330200263 по описа за 2024 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 740233F714754/23.11.2023г., издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на „****“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. П., „***** шосе“ № ***, представлявано от А. Е., ЛНЧ ****, Б. Ф. М., ЕГН **********, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.125 ал.5 вр. ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на основание чл.179 ал.1 пр.1 от ЗДДС /в редакцията на ДВ бр. 105/2014г., в сила от 01.01.2015г./.

Жалбоподателят „***“ ООД по съображения, изложени в жалбата и в допълнително писмено становище, моли съда да отмени обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно, издадено при съществено нарушение на процесуалните правила. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна – Директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Пловдив, редовно призована, изпраща представител – юрисконсулт Д.

А., който моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, излагайки доводи в тази насока. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна 1 страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14 -дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 19.04.2023г. след извършена служебна проверка от служители на ТД на НАП Пловдив било установено, че жалбоподателят „****“ ООД, като регистрирано по ЗДДС лице, не е спазил законоустановения срок за подаване на справка-декларация по смисъла на чл.125 от ЗДДС в ТД на НАП Пловдив за данъчен период 01.03.2023г. – 31.03.2023г., а именно до 18.04.2023г., включително.

Констатираното било квалифицирано като нарушение на чл.125 ал.5 вр. ал.1 от ЗДДС, за което на 07.07.2023г. срещу жалбоподателя бил съставен АУАН № F714754/07.07.2023г. от св. Л. А. Г., на длъжност „инспектор по приходите“ в ТД на НАП Пловдив. Преди това дружеството-жалбоподател било поканено за съставяне на АУАН с Покана с изх. № 70-00-4158114/24.04.2023г., Покана с изх. № 70-00-5154-112/23.05.2023г., адресирани до регистрираното в Търговския регистър седалище и адрес на управление на дружеството - гр. П., „**** шосе“ № ***, както и Покана с изх. № 70-00-4158113/24.04.2023г., Покана с изх. № 70-00-5154-113/23.05.2023г., а дресирани до с. М., ул. **** № *. Поканите не били връчени , върнали се като непотърсени.

Именно поради това на основание чл.40 ал.2 от ЗАНН актът бил съставен в отсъствие на нарушителя. Впоследствие актът бил връчен на управителя Б.Ф.М.на 26.10.2023г., като не били оспорени констатациите по него. По реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН постъпили писмени възражения, които били приети за несъществени и било издадено НП.

Справката-декларация по смисъла на чл.125 от ЗДДС не била подадена в ТД на НАП Пловдив и към момента на съставяне на АУАН.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното НП, с което наказващият орган възприел изцяло описаната в акта фактология по случая и на основание чл.179 ал.1 пр.1 от ЗДДС наложил на жалбоподателя „**** “ ООД административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.125 ал.5 ал. 1 от ЗДДС.

Въз основа на съставения от св. Л. Г. АУАН за извършено нарушение по чл.125 ал.5 вр. ал.3 от ЗДДС за това, че дружеството-жалбоподател не е подало и отчетни регистри по смисъла на чл.124 за същия отчетен период 01.03.2023г. – 31.03.2023г. до 18.04.2023г., включително било издадено НП № 740234-F714755/23.11.2023г. на Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив. С това НП на „****“ ООД било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.125 ал.5 вр. ал.3 от ЗДДС, на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС. Посоченото НП било обжалвано пред РС Пловдив, във връзка с което било образувано АНД № 222/2024г. по описа на РС Пловдив, Х н.с. По делото било постановено 2

Решение

№ 357/12.03.2024г., с което НП № НП № 740234F714755/23.11.2023г. на Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив било отменено. Към настоящия момент решението е влязло в сила , видно от разпечатките от ЕИСС, която е служебно известна на съда и достъпна за страните.

В хода на съдебното производство в качеството на свидетел е разпитана актосъставителят Л. Г., която потвърждава отразените в акта констатации, като посочва какви действия са извършили проверяващите, както и как е установено, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си да подаде в срок справка-декларация по смисъла на чл.125 ал.1 от ЗДДС. Допълва, че е съставила два акта – един за неподаване в срок на справка-декларация и втори – за неподаване в срок на отчетните регистри. Съдът кредитира показанията на св. Г. като обективни, непротиворечиви, кореспондиращи с приетите по делото писмени доказателства - АУАН № F714754/07.07.2023г., възражение, Покана с изх. № 70-00-4158-114/24.04.2023г., Покана с изх. № 70-00-5154112/23.05.2023г., Покана с изх. № 70-00-4158-113/24.04.2023г., Покана с изх.

№ 70-00-5154-113/23.05.2023г., Покана изх. № 70-00-7249-66/18.07.2023г., известия за доставяне, справка от Търговския регистър, справки за регистрация по ЗДДС, Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от представената Заповед № ЗЦУ1149/25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП.

При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания, залегнали в чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в 14-дневен срок от съставяне на акта да направи писмени възражения срещу него, като такива са и били депозирани. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП.

Атакуваното НП съдържа реквизитите, предвидени в чл.57 от ЗАНН и в него не са налице съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и давностните срокове, разписани в чл.34 от ЗАНН.

От събраните по делото доказателства съдът приема, че действително за данъчен период 01.03.2023г. - 31.03.2023г. дружеството-жалбоподател „*****“ ООД, като регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило законоустановения срок до 18.04.2023г., включителлно да подаде справка3 декларация по смисъла на чл.125 от ЗДДС в ТД на НАП Пловдив, с което не е изпълнило задължението си по чл.125 ал.5 ал.1 от ЗДДС като обстоятелствата, при които е осъществен съставът на изследваното нарушение не се оспорват от страните по делото.

В конкретния казус субект на отговорността не е физическо лице, за да се обсъждат въпросите за вината при извършване на нарушението, респ. причините за неизпълнение на задължението, а се касае до налагане на имуществена санкция на юридическо лице, съобразно чл.83 от ЗАНН.

Отговорността по ЗАНН на юридическите лица е своеобразна обективна отговорност и не би могъл да се обсъжда въпросът за вината, тъй като никое юридическо лице не може да прояви вина в поведението си, доколкото това е присъщо само на физическите лица, притежаващи съответната правоспособност и дееспособност. Ирелевантно в случая е обстоятелството дали задълженото по ЗДДС лице извършва дейност или не, както и обстоятелството, че единият от управителите е турски гражданин, като това по никакъв начин не влияе върху задължението му да подаде справка– декларация по смисъла на чл.125 от ЗДДС. Така, че неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателя в тази посока.

Правилно е приложена и съответната на нарушението санкционна разпоредба като размерът на наложената имуществена санкция е минимално предвиденият и не би могъл да бъде ревизиран от съда, още повече, че се счита и за съответен на обществената опасност на нарушението. Правилен е изводът на наказващия орган, че в случая не може да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като не би могло да се приеме, че е налице маловажен случай на извършеното нарушение. Касае се за административно нарушение, което от обективна страна се изразява в бездействие при наличие на нормативно задължение за действие, а като допълнителен признак е указан строго определен срок за извършване на дължимото действие. Самото нарушение по чл.125 ал.5 вр. ал.1 от ЗДДС е формално, като няма значение за неговата съставомерност дали са били причинени вреди за фиска, няма значение и това дали търговското дружество като субект на административната отговорност е развивало или не търговска дейност към периода, за който за него е съществувало това задължение за своевременното подаване на справка-декларация по чл.125 от ЗДДС. Следва да се отчете в подкрепа на извода на съда за липса на основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН и това, че подаването на данъчна декларация за периода 01.03.2023г. – 31.03.2023г. не е било сторено и към момента на съставянето на АУАН.

Имуществената санкция е наложена на дружеството, не на неговия управител като физическо лице, и в този смисъл абсолютно несъстоятелни са доводите на жалбоподателя , че имал затруднение с управлението на дружеството, тъй като другите двама съдружници били турски граждани.

Неотносимо е и обстоятелството, че управителят Б. М. притежавал само 2% от дружествените дялове, тъй като това обстоятелство няма никакво значение, 4 доколкото той, освен съдружник, е и управител на дружеството заедно с Акиф Елмас.

По отношение на обстоятелството, че за същия данъчен период , освен обжалваното Н П , е било издадено и НП за неподаване в срок на отчетни регистри, настоящият съдебен състав намира, че тъй като последното, както беше посочено по-горе, е обжалвано и с Решение № 357/12.03.2024г. по АНД № 222/2024г. по описа на РС Пловдив, Х н.с., влязло в сила, е отменено, то и допуснатото от административнонаказващия орган процесуално нарушение е санирано. Противното схващане би довело до наличие на извършено административно нарушение, извършителят на което ще остане ненаказан.

Все в тази връзка следва да се отбележи и обстоятелството, че с последните изменения в ЗДДС - с ЗИДЗДДС с /ДВ бр. 106/2023 г., в сила от 01.01.2024г./, неподаването на отчетните регистри не е самостоятелно административно нарушение и по силата на чл.3 ал.2 от ЗАНН приложение намира по-благоприятният за нарушителя закон.

Предвид изхода от спора, на основание чл.63д от ЗАНН, право на разноски има единствено въззиваемата страна, поради което и искането й за присъждане на такива, представляващи юрисконсултско ъзнаграждение, се явява основателно и следва да бъде уважено. Същото следва да бъде определено от съда съобразно нормата на чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ в размер между 80 лв. и 150 лв. С оглед фактическата и правна сложност на делото и съобразявайки, че по делото е проведено едно съдебно заседание, в което се е явил процесуалният представител на въззиваемата страна, съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в минимален размер.

Мотивиран от изложеното и на основание съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№

740233F714754/23.11.2023г., издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на „****“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. П., „*** шосе“ № **, представлявано от А. Е., ЛНЧ ****, Б. Ф. М., ЕГН **********, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.125 ал.5 вр. ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на основание чл.179 ал.1 пр.1 от ЗДДС /в редакцията на ДВ бр. 105/2014г., в сила от 01.01.2015г./.