Решение № 1771 от 22.06.2026, Административен съд - Русе
- Съд
- Административен съд - Русе
- Дело
- Административно дело 238/2026
- Вид
- Решение № 1771
- Подписан
- 22.06.2026
- Състав
- Христо Монев
Други актове по делото
- Разпореждане № 1002 от 06.04.2026 · Христо Монев
- Определение № 1067 от 14.04.2026 · Христо Монев
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 2-5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 2-5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 2-5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 2-5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2, предл. последно · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- § 5, ал. 1 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 76, ал. 5 · Закон за здравното осигуряване
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 25 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 1771
Русе, 22.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Русе - III състав, в съдебно заседание на трети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
ХРИСТО МОНЕВ
При секретар ГАЛИНА КУНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ХРИСТО МОНЕВ административно дело № 20267200700238 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Образувано е по жалба от „Университетска многопрофилна болница за активно лечение (УМБАЛ) „К.“ АД с [ЕИК], чрез процесуален представител – главен юрисконсулт, срещу Заповед за налагане на санкции № РД-25ЗС-18-38/11.03.2026 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса – Русе (РЗОК-Русе), издадена на основание чл. 74, ал. 5 ЗЗО и чл. 463, ал. 1 от Националния рамков договор (НРД) за медицински дейности (МД) за 2023 – 2025 г. С оспорената заповед на жалбоподателя в качеството му на изпълнител на болнична медицинска помощ по клинични пътеки въз основа на договор № 180369/01.11.2023 г. са наложени шест санкции на основание чл. 457, ал. 3 НРД за МД на обща стойност 613.56 евро. Нарушенията са установени с Протокол № РД-27-18-87/20.02.2026 г.
Заповедта за налагане на санкции се оспорва като незаконосъобразна – издадена при неспазване на установената от закона форма, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 2-5 АПК. Заповедта се оспорва изцяло – по отношение на шестте отделни санкции. Относно тези по т. 1 и т. 3, които са наложени за идентични нарушения на чл. 322, ал. 3, т. 3 НРД за МД за 2023 – 2025 г., се твърди, че липсват мотиви защо органът не приема да е налице техническа грешка по смисъла на § 1, т. 4.2., б. „в“ от Допълнителните разпоредби (ДР) на НРД за МД за 2023 – 2025 г., респективно „маловажен случай“, в какъвто смисъл е тезата на жалбоподателя. Относно санкциите по т.т. 2, 4, 5 и 6 – наложени също за идентични нарушения на НРД за МД за 2023 – 2025 г., се излагат съображения за наличие на вътрешни противоречия в заповедта – от една страна според жалбоподателя се твърди да е нарушена разпоредбата на чл. 374, ал. 1, т. 1, б. „б“, която изисква задължително провеждането на две ежедневни визитации от лекуващия и/или дежурния лекар (при липса на промяна в състоянието на пациента се записва „статус идем“), а в същото време е посочено, че санкциите се налагат за извършено нарушение на чл. 421 и чл. 324, т. 2, предложение първо, които касаят изисквания относно документацията, която е длъжен да води и съхранява всеки изпълнител на болнична медицинска помощ и конкретно хоспитализацията на пациента да се документира в История на заболяването. В условията на евентуалност са излагат доводи, че констатираното нарушение е първо такова с оглед отразяването в самата оспорена заповед, че не се касае за повторност по смисъла на § 1, т. 3 ДР на НРД за МД за 2023 – 2025 г., поради което е следвало, съобразно разпоредбата на чл. 453, ал. 7 НРД за МД 2023 – 2025 г., на жалбоподателя да бъде наложена една санкция, независимо от броя на констатираните нарушения, а не да му бъде налагана санкция за всяко отделно нарушение. В съдебно заседание жалбоподателят поддържа изложените в жалбата тези и претендира разноски – платената държавна такса за разглеждане на жалбата и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Ответникът – директорът на Районна здравноосигурителна каса – Русе, чрез процесуален представител – главен юрисконсулт, оспорва жалбата по съображения, развити подробно в отговор на същата. В съдебно заседание поддържа изразената позиция срещу жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от лице с правен интерес от оспорване – адресат на акта, и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт по аргумент от чл. 76, ал. 5 ЗЗО. Депозирана е при ответника на 24.03.2026 г. – в законоустановения 14-дневен срок съгласно чл. 149, ал. 1 АПК, считано от съобщаването на акта на 13.03.2026 г., удостоверено в самия акт.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
От събраните доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Предмет на оспорване е Заповед за налагане на санкции № РД-25ЗС-18-38/11.03.2026 г. на директора на РЗОК-Русе, издадена на основание чл. 74, ал. 5 ЗЗО и чл. 463, ал. 1 от НРД за МД за 2023 – 2025 г., с която на жалбоподателя в качеството му на изпълнител на болнична медицинска помощ по клинични пътеки въз основа на договор № 180369/01.11.2023 г., на основание чл. 457, ал. 3 НРД за МД за 2023 – 2025 г. са наложени общо шест санкции на обща стойност 613.56 евро (по 102.26 евро всяка една). Две от тях са за извършено нарушение на чл. 322, ал. 3, т. 3 НРД за МД за 2023 – 2025 г. (по т. 1 и т. 3), тъй като в епикризите описаните придружаващи заболявания на пациентите са без код по МКБ 10, какъвто задължително следва да е посочен. Останалите четири санкции (по т.т. 2, 4, 5 и 6) са наложени за констатирани нарушения на чл. 421 и чл. 324, т. 2, предл. първо НРД за МД за 2023 – 2025 г. – в конкретно установени дни не е документирано надлежното клинично проследяване състоянието на четиримата пациенти при две ежедневни визитации от лекуващ/дежурен лекар или не е записано „статус идем“ при липса на промяна в състоянието им.
Видно от представената Заповед № РД-25-18-39/22.01.2026 г., директорът на РЗОК – Бургас е наредил да се извърши извънпланова самостоятелна и тематична проверка на жалбоподателя в качеството му на изпълнител на болнична медицинска помощ за осъществяване на контрол по изпълнение на сключения договор с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) в съответствие с НРД за МД за 2023 – 2025 г., както и внезапен контрол по време на оказване на болнична медицинска помощ, като е определил и длъжностните лица, които да извършат проверката – контрольори в РЗОК-Русе. Тази заповед е изменена със заповед № РД-25-18-120/22.01.2026 г. само досежно замяна на едно длъжностно лице с друго.
Съобразно чл. 74, ал. 3 ЗЗО за извършената проверка е съставен Протокол № РД-27-18-87/20.02.2026 г., в който са описани шестте констатирани нарушения, за които е издадена процесната заповед за налагане на санкции. Така изготвеният протокол е връчен същия ден (20.02.2026 г.) на заместващия законния представител на УМБАЛ „К.“ АД (съгласно Заповед № 77/18.02.2026 г. – лист 22 от административната преписка).
В срока по чл. 74, ал. 4 ЗЗО не е депозирано писмено становище и/или възражение от жалбоподателя.
Оспорената заповед за налагане на санкции е издадена на основание чл. 74, ал. 5 ЗЗО и чл. 463, ал. 1 НРД за МД за 2023 – 2025 г. – при липса на писмено изразено становище.
В хода на съдебното производство от ответника са представени шестте броя „История на заболяването“, в документите на които неговите контрольори са констатирали посочените по-горе нарушения на установените изисквания за работа с медицинска документация.
При така установени факти, от правна страна съдът приема следното:
Оспореният административен акт е издаден от директора на РЗОК-Русе, който е компетентен орган да издаде заповед за налагане на санкции „финансова неустойка“ по аргумент на чл. 74, ал. 5 ЗЗО. В този случаи органът действа в условията на обвързана компетентност и законът предвижда за него задължение да приложи предвидените санкции.
Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа фактически и правни основания за нейното издаване. Релевираните в жалбата възражения, че заповедта е издадена при липса на мотиви (по т. 1 и т. 3) и при противоречиви такива (по т.т. 2, 4, 5 и 6), съдът отнася към нарушенията, свързани с формата на административния акт, тъй като съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК той трябва да съдържа фактически и правни основания за издаването му. Противно на твърденията на жалбоподателя, настоящият съдебен състав счита, че заповедта и в шестте й части е в достатъчна степен мотивирана и с ясно изразена воля на органа. По т. 1 и т. 3 ответникът е приел, че не е налице фактическа грешка, респективно маловажен случай, като се е обосновал с факта, че се касае за липса на задължително изискуем реквизит, който следва да се съдържа в епикризата. Посочена е и конкретната нарушена норма – чл. 322, ал. 3, т. 3 НРД за МД за 2023 – 2025 г.: „придружаващи заболявания с изписано наименование на диагнозата с код по МКБ 10“. По отношение на другите четири нарушения според съда не е налице твърдяното противоречие в мотивите на заповедта – ясно и недвусмислено е посочено, че се налага санкция за извършено нарушение на чл. 421 и чл. 324, т. 2, предл. първо НРД за МД за 2023 – 2025 г. – нарушение на установени изисквания с работа с медицинска документация, с оглед констатациите на контрольорите на ответника, че в конкретни дни в четирите „Истории на заболяването“ не е отразено надлежно клиничното проследяване на пациентите при две визитации на лекуващ/дежурен лекар, а при липса на промяна в състоянието – не е отразено „статус идем“. А такива визитации (две на брой) се изискват съгласно чл. 374, ал. 1, т. 1, б. „б“ НРД за МД за 2023 – 2025 г. Ответникът не твърди такива визитации да не са извършени, а че не е попълнена медицинската документация по повод на тях.
С оглед на горното според съда в оспорената заповед са посочени достатъчно ясно фактическите и правни основания, мотивирали органа да я постанови – словесното описание на шестте нарушения ясно и в достатъчна степен индивидуализират отделните деяния, като е налице съответствие на фактическите с посочените правни основания за санкционирането на жалбоподателя. Предвид наличието на посочени фактически и правни основания за издаването на заповедта, от които става ясно от кои юридически факти органът черпи упражненото от него публично субективно право и писмената форма на акта, съдържащ необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, настоящият състав приема, че е спазена установената форма за издаване на административния акт.
Оспорената заповед за налагане на санкции е издаден при спазване на приложимите административнопроизводствени правила. Съгласно чл. 72, ал. 2 ЗЗО Контролът по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска и/или дентална помощ се осъществява чрез проверки, извършени от длъжностни лица – служители на НЗОК, определени със заповед на управителя на НЗОК или от оправомощено от него длъжностно лице, и от длъжностни лица от РЗОК – контрольори. В настоящия случай е безспорно, а и установено по делото, че между жалбоподателя УМБАЛ „К.“ АД и НЗОК е сключен договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни и клинични процедури с НЗОК (стр. 152 и сл. от адм. преписка). Проверката е извършена от компетентни лица в изпълнение на чл. 72, ал. 2 ЗЗО, които са изготвили протокол за проверката, надлежно връчен на жалбоподателя. Последният не се е възползвал от правото си да подаде писмено становище съгласно чл. 74, ал. 4 ЗЗО, с оглед на което и ответникът е издал процесната заповед за налагане на санкции на основание чл. 74, ал. 5 ЗЗО – при липса на възражение.
По приложението на материалния закон съдът намира следното:
Според предвиденото в чл. 55, ал. 2, т. 5 ЗЗО националните рамкови договори съдържат документацията и документооборота.
Съгласно чл. 322, ал. 1 при дехоспитализация изпълнителят на болнична медицинска помощ предоставя на пациента епикриза със съответните реквизити съгласно ал. 3, като в ал. 3, т. 3 се съдържа изрично изискване при наличие на придружаващи заболявания същите да се изписват с наименование на диагнозата с код по МКБ 10. Епикризата е съставна част от медицинската документация по аргумент на чл. 324, т. 19 НРД за МД за 2023 – 2025 г.
Съгласно чл. 324, т. 2 НРД за МД за 2023 – 2025 г. хоспитализацията на пациента се документира в „История на заболяването“ (съгласно изисквания и реквизити, посочени в приложение № 2) и в част II на "Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури" (бл. МЗ-НЗОК № 7). От своя страна в чл. 421 НРД за МД за 2023 – 2025 г. е посочена документацията, която е длъжен да води и съхранява всеки изпълнител на болнична медицинска помощ – документите по чл. 323, първични медицински документи по приложение № 2 и финансово-отчетни документи по Закона за счетоводството.
Разпечатката съдържа 31 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a416de5d-c46f-4a81-ad57-a4cac70698e1