Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 35 от 10.02.2026, Районен съд - Радомир

Съд
Районен съд - Радомир
Дело
Гражданско дело 997/2025
Вид
Решение № 35
Подписан
10.02.2026
В сила
10.03.2026
Състав
РОСЕН ПЛАМЕНОВ АЛЕКСАНДРОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Радомир, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря М. Д. М. в присъствието на прокурора С. Д. Г. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20251730100997 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 530 - чл. 541 ГПК, вр. чл. 19, ал. 1 ЗГР.

Образувано е по подадена от М. П. Г. молба с правно основание чл. 19, ал. 1 ЗГР, в която е обективирано искане за допускане промяна на фамилното име на молителката от „Г.“ на „Б.“.

В молбата се излагат твърдения, че съгласно удостоверение за раждане, издадено от Столична Община, р-н „Средец“ въз основа на акт за раждане № . г., фамилното име на молителката преди да сключи граждански брак е било „Б.“. След като сключила граждански брак приела фамилното име на съпруга си – Г.. С влязло в сила решение, постановено по гр. д. № . г. по описа на РС – Костинброд гражданският брак бил прекратен, но за да избегне неудобства по смяна на личните документи, запазила брачното си фамилно име.

След прекратяването на брака, имуществото, придобито от двамата съпрузи и съставляващо съпружеска имуществена общност, останало в режим на съсобственост. При подялбата на същото бившият съпруг на молителката започнал да проявява грубо и арогантно отношение спрямо нея. Наричал я с грозни и унизителни епитети. Атаките срещу нея били както от бившия ú съпруг, така и от неговите роднини, като същите я упреквали, че продължава да носи фамилното име на мъже, който я ненавижда. Положението ескалирало, когато и нейният син ú заявил, че е унизително да носи фамилията на баща му, след като той не желае. Отношението към молителката от страна на бившия ú съпруг и неговите роднини довели до ситуация, в която синът ú спрял да се чува и вижда с нея. При така създалата се обстановка молителката решила, че не трябва да се представя с фамилното име „Г.“ на работното си място и информирала колегите си, че трябва да се обръщат към нея с фамилното име „Б.“.

1

С оглед изложеното моли съда да допусне промяна във фамилното име на молителката от „Г.“ на „Б.“.

В съдебно заседание молителката се явява лично и с упълномощен представител, който поддържа молбата и моли за уважаването .

Заинтересованата страна – Столична Община, р-н „Средец“, в съдебно заседание не изпраща представител и не взема становище по молбата.

Заинтересованата страна – Районна прокуратура – Перник, Териториално отделение Радомир, в съдебно заседание, чрез прокурор Г. изразява становище за основателност на молбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното по делото удостоверение за раждане, издадено от Столична Община, р-н „Средец“ въз основа на акт за раждане № . г., е, че молителката е родена на . г. в гр. София, с родители – К. А. Д. и П. Б. П., като е вписана в акта за раждане с имена М. П.

Б..

По делото е представено и решение от . г. по гр. д. № . г. по описа на РС – Костинброд, с което съдът е прекратил по взаимно съгласие сключения между М. П. Г. и Г. П.

Г. граждански брак и е утвърдил постигнатото между страните споразумение с правно основание чл. 51, ал. 1 СК, по силата на което съпругата е продължила и след прекратяването на брака да носи брачното си фамилно име – Г..

От приобщената към доказателствата по делото справка с рег. № . г. от Националната следствена служба се установява, че спрямо молителката няма образувани и неприключили наказателни производства.

От предоставената от Дирекция „Български документи за самоличност“ на МВР справка с рег. № . г. се установява, че за молителката няма данни за наложени принудителни административни мерки по Глава VІІ, раздел І от ЗБЛД, както и въведена мярка по чл. 68 НПК, като спрямо молителката няма данни и за наложена санкция по Глава VІІ, раздел ІІ от ЗБЛД.

От представената по делото от Бюро „Съдимост” при РС – Радомир справка за съдимост се установява, че молителката не е осъждана.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелката К. Н., от чиито показания се установява, че към настоящия момент молителката се представя на работното си място с фамилията „Б.“, което се наложило вследствие на оказвания върху нея от бившия ú съпруг и сина ú натиск да промени фамилното си име.

Съдът кредитира показанията на свидетелката, като ги намира за логични, последователни и вътрешно безпротиворечиви.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

2

Правото на име, освен лично субективно и неотчуждимо право, представлява и основен индивидуализиращ белег на всеки български гражданин. С оглед установения в законодателството принцип за стабилност на индивидуализиращите признаци, формиращи в тяхната съвкупност гражданското състояние на физическите лица, упражняването на потестативното право за промяна на име е предпоставено от наличието на конкретни основания, визирани в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗГР. В тази връзка промяна на собственото, бащино и фамилно име може да се извърши, когато то е осмиващо, опозоряващо, обществено неудобно или други важни обстоятелства налагат това.

Същевременно законът не дава легална дефиниция на понятието „важни обстоятелства”, като е предоставил преценката на съда за тяхното наличие, респ. липса във веки конкретен случай, при съобразяване с общите принципи на гражданското право и обществения морал.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗГР името на български гражданин, роден на територията на Република България, се състои от собствено, бащино и фамилно име. Трите части на името се вписват в акта за раждане. Съгласно чл. 12, ал. 1 ЗГР собственото име на всяко лице се избира от родителите му и се съобщава писмено на длъжностното лице по гражданското състояние при съставяне на акта за раждане. Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗГР бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите, а според чл. 14, ал. 1 ЗГР фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго. В хипотезата на правната норма на чл. 19, ал. 1 ЗГР изчерпателно са изброени случаите, в които българските граждани могат да искат промяна на своите имена - когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. Съдебната практика приема, че важни по смисъла на закона са такива обстоятелства, които са направили лично и обществено неудобно за молителя носенето на името, така: решение № 680/11.01.2011 г. на ВКС по гр. д.

№ 1164/2009 г., ГК, IV г. о.

В разглеждания случай съдът приема, че съвкупната преценка на събраните в хода на производството доказателства е в състояние да мотивира извода за основателност на молбата относно търсената промяна на фамилното име на молителката. Безспорно установено е, че фамилията „Г.“ създава неудобства на молителката в личния и обществения ù живот, като това е довело и до влошаване на отношенията между нея, сина ú и бившия ù съпруг. От друга страна, промяната на фамилното име на молителката на „Б.“, което е фамилното име на нейния баща, е в пълно съответствие с чл. 14, ал. 1 ЗГР.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

3

ДОПУСКА на основание чл. 19, ал. 1 ЗГР ПРОМЯНА ВЪВ ФАМИЛНОТО ИМЕ на М. П. Г., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ЖК „А.“, бл. ., ет. ., ап. ., от „Г.“ на „Б.“.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Перник в едноседмичен срок от връчване на съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.

След влизане в сила на решението да се изпратят съобщения до Служба „ГРАО” и Бюро „Съдимост” при Районен съд – Радомир, а на Столична Община, р-н „Средец“ – заверен препис от съдебния акт за изпълнение на процедурата по чл. 75, ал. 1 ЗГР.

Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Радомир, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря М. Д. М. в присъствието на прокурора С. Д. Г. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20251730100997 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 530 - чл. 541 ГПК, вр. чл. 19, ал. 1 ЗГР.

Образувано е по подадена от М. П. Г. молба с правно основание чл. 19, ал. 1 ЗГР, в която е обективирано искане за допускане промяна на фамилното име на молителката от „Г.“ на „Б.“.

В молбата се излагат твърдения, че съгласно удостоверение за раждане, издадено от Столична Община, р-н „Средец“ въз основа на акт за раждане № . г., фамилното име на молителката преди да сключи граждански брак е било „Б.“. След като сключила граждански брак приела фамилното име на съпруга си – Г.. С влязло в сила решение, постановено по гр. д. № . г. по описа на РС – Костинброд гражданският брак бил прекратен, но за да избегне неудобства по смяна на личните документи, запазила брачното си фамилно име.

След прекратяването на брака, имуществото, придобито от двамата съпрузи и съставляващо съпружеска имуществена общност, останало в режим на съсобственост. При подялбата на същото бившият съпруг на молителката започнал да проявява грубо и арогантно отношение спрямо нея. Наричал я с грозни и унизителни епитети. Атаките срещу нея били както от бившия ú съпруг, така и от неговите роднини, като същите я упреквали, че продължава да носи фамилното име на мъже, който я ненавижда. Положението ескалирало, когато и нейният син ú заявил, че е унизително да носи фамилията на баща му, след като той не желае. Отношението към молителката от страна на бившия ú съпруг и неговите роднини довели до ситуация, в която синът ú спрял да се чува и вижда с нея. При така създалата се обстановка молителката решила, че не трябва да се представя с фамилното име „Г.“ на работното си място и информирала колегите си, че трябва да се обръщат към нея с фамилното име „Б.“.

1

С оглед изложеното моли съда да допусне промяна във фамилното име на молителката от „Г.“ на „Б.“.

В съдебно заседание молителката се явява лично и с упълномощен представител, който поддържа молбата и моли за уважаването .

Заинтересованата страна – Столична Община, р-н „Средец“, в съдебно заседание не изпраща представител и не взема становище по молбата.

Заинтересованата страна – Районна прокуратура – Перник, Териториално отделение Радомир, в съдебно заседание, чрез прокурор Г. изразява становище за основателност на молбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното по делото удостоверение за раждане, издадено от Столична Община, р-н „Средец“ въз основа на акт за раждане № . г., е, че молителката е родена на . г. в гр. София, с родители – К. А. Д. и П. Б. П., като е вписана в акта за раждане с имена М. П.

Б..

По делото е представено и решение от . г. по гр. д. № . г. по описа на РС – Костинброд, с което съдът е прекратил по взаимно съгласие сключения между М. П. Г. и Г. П.

Г. граждански брак и е утвърдил постигнатото между страните споразумение с правно основание чл. 51, ал. 1 СК, по силата на което съпругата е продължила и след прекратяването на брака да носи брачното си фамилно име – Г..

От приобщената към доказателствата по делото справка с рег. № . г. от Националната следствена служба се установява, че спрямо молителката няма образувани и неприключили наказателни производства.