Решение № 41 от 19.08.2026, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Б.С., 19.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло П. Шабански при участието на секретаря Ивелина Ст. Витанова Христова като разгледа докладваното от Ивайло П. Шабански Административно наказателно дело № 20261410200065 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по жалба на „К.

М ГРУП“ ЕООД, ЕИК 202416234, със седалище и адрес на управление: с. М., ул. „Е.“ № 2, представлявано от К. Ц., чрез адв. Р. В. от САК, против Наказателно постановление № 871360-F863173/19.01.2026 г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ – В.Т. при ГД „Фискален контрол“, с което на дружеството са наложени девет отделни имуществени санкции, всяка в размер на 520,00 евро, на основание чл. 185, ал. 2 ЗДДС, за нарушения на чл. 118, ал. 6 ЗДДС, извършени съответно на 27.01.2025 г., 19.02.2025 г., 06.07.2025 г., 07.07.2025 г., 20.07.2025 г., 17.10.2025 г., 16.12.2024 г., 27.12.2024 г. и 08.09.2024 г.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят, не се явява и не се представлява. Изразява писмено становище по същество на спора, както и претендира разноски.

В открито съдебно заседание, въззиваемата страна се представлява от главен юрисконсулт Д. М., която оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Излага съображения. Моли съда да потвърди наказателното постановление, както и претендира разноски.

В съдебно заседание на 11.06.2026 г. са разпитани служителите на НАП - В. П. - актосъставител, Л. Ж.- свидетел на нарушението и по съставения АУАН.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа страна 1 следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, срещу наказателно постановление, подлежащо на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. В АУАН и НП е приета за установено идентична фактическа обстановка.

При извършена проверка на 24.03.2025г., обективирана в Протокол за извършена проверка № 2054052/17.11.2025 г. и приложенията към него, на обект, представляващ бензиностанция/обект за търговия с течни горива, находящ се в гр. Б.С., ул. „З.С.“ № 4, стопанисвана от „К. М ГРУП“ ЕООД, ЕИК:202416234, е констатирано, че дружеството, в качеството си на лице, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, не е изпълнило задължението си да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта.

При проверката е установено, че в обекта е монтирана и въведена в експлоатация електронна система с фискална памет — **ЕСФП**, с индивидуален номер на ФУ/4327152, с включени в състава средства за измерване на разход и нивомерна измервателна система, обслужваща резервоара на обекта.

От извършената проверка в информационните масиви на НАП, както и от събраните по делото писмени доказателства, се установява, че на 27.01.2025 г., на 19.02.2025 г., на 06.07.2025 г., на 07.07.2025 г., на 20.07.2025 г., на 17.10.2025 г., на 16.12.2024 г., на 27.12.2024 г. и на 08.09.2024 г. от нивомерната измервателна система и средствата за измерване на разход в обекта не са подавани данни към НАП, съответно са подавани данни в обем/вид, който не дава възможност да бъде определено наличното в обекта гориво.

При тези фактически данни актосъставителят е приел, че дружеството е нарушило разпоредбата на чл. 118, ал. 6 ЗДДС, тъй като лице, извършващо продажби на течни горива от търговски обект, не е осигурило подаване по дистанционна връзка към НАП на данните, необходими за определяне на наличните количества горива в резервоарите.

За констатираните нарушения е съставен АУАН № F863173/11.12.2025 г. от В. М. П. старши инспектор по приходите в НАП, в присъствието на свидетелите Л. Ж.-главен инспектор по приходите и Х. Д.- главен инспектор по приходите. Въз основа на акта е издадено процесното Наказателно постановление № 871360-F863173/19.01.2026 г. от Началник на отдел „Оперативни дейности“ в ТД НАП-офис В. съгласно упълномощаване на АНО № 3-ЦУ-30-875/23.06.2025 г., с което на дружеството са наложени девет отделни имуществени санкции, всяка в размер на 520,00 евро, на основание чл. 185, ал. 2 ЗДДС, за нарушения на чл. 118, ал. 6 ЗДДС, извършени съответно 2 на 27.01.2025 г., 19.02.2025 г., 06.07.2025 г., 07.07.2025 г., 20.07.2025 г., 17.10.2025 г., 16.12.2024 г., 27.12.2024 г. и 08.09.2024 г.

Така изложените фактически положения съдът намира за безспорно установени от събрания доказателствен материал, преценяван както самостоятелно, така и в неговата съвкупност. Съдът кредитира показанията на актосъставителя - В. М. и свидетеля - Л. Ж. дадени в о.с.з. на 11.06.2026 г., доколкото същите са последователни, логични и кореспондират с приложените писмени доказателства. Писмените доказателства, включително протоколът за проверка, справките от информационните масиви на НАП и документите относно въведената в обекта ЕСФП, взаимно се допълват и установяват по несъмнен начин релевантните за спора факти.

Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка, намира за установено от правна страна следното:

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна и активно легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, срещу акт, който подлежи на съдебно обжалване, поради което е сезирала компетентния съд и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна, поради следните причини:

При извършената служебна проверка съдът не констатира съществени нарушения на процесуалните правила в административнонаказателното производство. АУАН съдържа датата и мястото на извършените нарушения, описание на нарушенията и обстоятелствата, при които са извършени, както и законните разпоредби, които са нарушени. Наказателното постановление съдържа описание на нарушенията, датата и мястото на извършването им, обстоятелствата, при които са извършвани, доказателствата, които ги потвърждават, нарушената разпоредба, вида и размера на наложената имуществена санкция за всяко едно нарушение. Съдът намира, че изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН са спазени и правото на защита на санкционираното юридическо лице не е било ограничено.

Наказателното постановление е издадено от компетентен административнонаказващ орган, видно от приложената по делото Заповед № 3-ЦУ-30-875/23.06.2025 г. на изпълнителния директор на НАП, а АУАН е съставен от оправомощено длъжностно лице.

Съгласно чл. 118, ал. 6 ЗДДС всяко лице по ал. 1, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на ЗАДС, е длъжно да предава по дистанционна връзка на НАП и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива.

Правилно в АУАН и НП е посочена и разпоредбата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, доколкото същата е относима към определяне на субекта на 3 нарушенията. Чл. 118, ал. 6 ЗДДС не урежда задължението изолирано, а го възлага на „всяко лице по ал. 1“, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект. Ето защо препращането към ал. 1 не променя правната квалификация на нарушенията, която остава по чл. 118, ал. 6 ЗДДС, а единствено конкретизира, че жалбоподателят попада в кръга на задължените лица по нормата.

Техническото изпълнение на това задължение е конкретизирано в чл. 3, ал. 3 Наредба № Н-18/13.12.2006 г., според който лицето, което извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, е длъжно да предава на НАП по установената дистанционна връзка данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите, като за тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежаща на метрологичен контрол.

От анализа на цитираните разпоредби следва, че задължението по чл.

118, ал. 6 ЗДДС е самостоятелно и различно от задължението за подаване на данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива по чл. 118, ал. 10 ЗДДС. При ал. 6 предмет на задължението са данните, които позволяват на НАП да определи наличните количества горива в резервоарите на обекта, докато ал. 10 касае данни за доставка, движение и промяна в доставените или получените количества течни горива.

В настоящия случай административнонаказателната отговорност е ангажирана не за неподаване на ЕДД/ЕДП или за невъвеждане на УКН при получаване на доставка, а за неизпълнение на задължението по чл. 118, ал. 6 ЗДДС за подаване на данни, позволяващи определяне на наличните количества горива в резервоарите. Изключенията, предвидени за подаването на данни по ал. 10, не дерогират самостоятелното задължение по ал. 6.

Чл. 118, ал. 11, т. 5 ЗДДС тук е неприложимо, защото освобождава получателя само от подаване на данни по ал. 10 за доставки, които е отчел като получени чрез собствената си ЕСФП. Тази норма не освобождава стопанисващия бензиностанцията от задължението по ал. 6 за данни относно наличните количества в резервоарите.

В конкретния случай е безспорно установено, че жалбоподателят стопанисва търговски обект за продажба на течни горива, в който е монтирана ЕСФП с включени в състава нивомерна измервателна система и средства за измерване на разход. Безспорно е установено и че за процесния период от тези компоненти не са постъпвали данни в НАП, съответно постъпвалите данни не са били годни да дадат възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите. Това поведение осъществява от обективна страна състава на нарушението по чл. 118, ал. 6 ЗДДС. Нарушението е формално и се състои в неизпълнение на публичноправното задължение за предаване на данни по дистанционна връзка. За съставомерността му не е необходимо да 4 бъде доказано извършване на конкретна неотчетена продажба, нито настъпване на вреден резултат за фиска. Достатъчно е да бъде установено, че за процесния период не са подавани данни, които да дават възможност на НАП да определи наличните количества горива в резервоарите на обекта.

В случая е налице реална съвкупност от административни нарушения, тъй като жалбоподателят е осъществил няколко отделни неизпълнения на задължението по чл. 118, ал. 6 ЗДДС, всяко от които е индивидуализирано по дата на извършване, фактическо описание и относим период на неподаване на данни. За всяко от тези нарушения административнонаказващият орган е наложил отделна имуществена санкция, поради което не е налице нарушение на правилото на чл. 18 ЗАНН. Съгласно чл. 18 ЗАНН, когато едно и също лице е извършило няколко отделни административни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Именно този подход е приложен в процесното наказателно постановление, доколкото не е наложена една обща санкция за няколко нарушения, а самостоятелна санкция за всяко отделно нарушение.

Съдът намира, че не са налице основания за приемане на маловажен случай. Предмет на нарушенията са данни, необходими за постоянен дистанционен контрол върху наличностите на течни горива — стоки с висок фискален риск. Неподаването на тези данни или неправилното им отчитане лишава приходната администрация от възможността своевременно да извършва съпоставка между доставените, наличните и продадените количества горива. Поради това нарушенията не разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на нарушения от същия вид. Съдът отчита, че по силата на чл. 63, ал. 4 ЗАНН при маловажен случай съдът отменя наказателното постановление и предупреждава нарушителя, но в настоящия случай фактическите данни не обосновават приложение на тази разпоредба.