Решение № 4315 от 04.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4315 гр. София, 01.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Д.а

Членове:

Михаил Малчев

Калина В. Станчева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Д.а Въззивно гражданско дело №

20221100500110 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение от 15. 10. 2021 год., постановено по гр. д. № 65313/2020 год. на СРС І ГО 157 състав, са отхвърлени предявени от МВР срещу И. Е. С. искове с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1454.07 лева неоснователно получени възнаграждения за изготвени по дела, посочени, експертизи, за процесен период, и по чл. 86 ал. 1 ЗЗД за сумата 416.03 лева обезщетение за забава за процесен период.

С решението МВР е осъдено за разноски на ответника 370 лева, на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 ЗАдв.

С въззивна жалба ищецът обжалва решението изцяло като неблагоприятно за него, като счита изводите на районния съдия за неправилни и незаконосъобразни, а решението е неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалните и процесуалните правила, поради което моли да се отмени и да се постанови ново, с което да отхвърлят предявените искове.

Разноски пред въззивен съд се претендират – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.

Не е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на ответника.

Постановено е от въззивния съдебен състав разпореждане по реда и смисъла на чл. 267 ГПК, за разглеждане на делото в открито съдебно заседание, като е констатирано, че не са заявени доказателствени искания от страните пред въззивния съд.

Разпореждането е надлежно връчено на страните.

Ответникът представя становище по делото, като претендира и разноски за адвокатско възнаграждение.

В единствено редовно проведено открито съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват и не се процесуално представляват, с изключение на юрк. Стаменова за ищеца..

Нови доказателства под хипотезите на чл. 266 ГПК пред въззивната съдебна инстанция страните не са заявили.

1

Поради това въззивният съдебен състав е приключил съдебното дирене и е дал ход по съществото на делото.

Въззивната на ищеца жалба против първоинстанционното съдебно решение е депозирана в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, против подлежащ на такова обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

При осъществяване на служебната проверка съдът намира обжалваното решение да е валидно, правилно, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото с въззивната жалба на ищеца, във връзка с което, поради покрИ.е на крайните изводи на настоящия съдебен състав с тези на районния съдия, с настоящите се препраща към мотивите на първоинстанционния съд, съобразно предоставената от законодателя възможност по смисъла на чл.

272 ГПК, наред с което и следното :

Възраженията и твърденията с въззивната жалба, са същите като с исковата молба и на тях е даден подробен и адекватен отговор със съдебния акт на първоинстанционния съд.

Решението е правилно, като разкрива истината чрез средствата на процесуалния закон за спорното субективно материално право. Твърдените за неправилност на решението основания са нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила, необоснованост, непълнота на доказателствата. Такива пороци не са характерни за обжалваната част на съдебното решение, напротив, изцяло липсват. Решението на районния съдия е мотивирано съгласно изискването на чл. 235 вр. чл. 236 ГПК, поради което е обосновано. Оплакването за непълнота на доказателствата е несъстоятелно, тъй като в решението на първостепенния съд са залегнали всички доказателства, надлежно събрани и неоспорени от страните, достатъчни за изясняване на фактическата обстановка, откъдето и правната, по делото.

А след като не са оспорени по надлежния за това ред писмените доказателства, които са обект на жалбата, са относими и релевантни и правилно обследвани от районния съдия с обсъждане на твърденията и възраженията, свързани с тях.

В последно редовно съдебно публично заседание на районния съдия страните не са заявили искания и доказателства, релевантни и необходими по спора.

Противно на твърдяното с жалбата първоинстанционният съд е обсъдил твърденията на ищеца и не е допуснал погрешна правна интерпретация на фактите и обстоятелствата по спора. Обсъждането на надлежно събраните по делото доказателства е видимо и при обикновен прочит на мотивната част на процесното решение. Съдът не събира служебно доказателства. Това е задължение на страната, в случая на ищеца, който може да представя доказателства или да преви доказателствени искания, за каквито няма данни по конкретното дело от негова страна.

Доколкото в жалбата ищецът въззивник не сочи други конкретни и индивидуализирани по характер и същество пороци на въззивно атакуваното решение, предявената въззивна жалба е неоснователна, следва да бъде отхвърлена, а исковете са неоснователни, решението е правилно и следва да се потвърди.

В резюме мотивите на районния съдия са конкретни, обстойни, правилни, въз основа на приетите доказателства по делото, като напълно съответстват на диспозитива на решението. Исковете са неоснователни, защото са недоказани освен по основание и по размер, предвид неоспорени писмени доказателства, поради което първите следва да бъдат отхвърлени, както е сторил районният съдия в обжалваната част.

Разноските са съобразени с изхода на производството.

В резюме жалбата при непосочване на други конкретни пороци е недоказана и неоснователна, поради което следва и отхвърлянето й, с потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната с нея част.

Проектът за доклад по смисъла на чл. 140 и сл. ГПК на районния съдия е пълен и правилно квалифициран да е окончателен по делото с определение от публично редовно проведено съдебно заседание.

С оглед липса на оспорване, допуснати и приети са всички представени писмени доказателства.

При наличие на тези доказателства – писмени, районният съдия е постановил обосновано, мотивирано и правилно решение, което следва се потвърди от въззивния съд.

С решението на районния съдия предявените искове от МВР против ответника са отхвърлени – суми в процесните размери за тяхното заплащане – общо получени от ответника за процесен период, през който е назначавана за 2 вещо лице по дела, като са му изплащани възнаграждения, с които се твърди ответникът да се е обогатил неоснователно.

Решението е обжалвано изцяло от ищеца в първоинстанционното производство – във въззивната му жалба са изложени доводи за неправилност на решението. Поддържа се, че въз основа на неправилна преценка на събраните доказателства и неправилно приложение на материалния закон, районният съд е отхвърлил като недоказан и неоснователен предявения иск.

Твърди се, че от събраните в производството пред районния съд доказателства се установява по категоричен начин фактическия състав на чл. 59 ЗЗД - ответникът за работата си като вещо лице реално получавал едновременно две възнаграждения - заплата от бюджета на МВР и възнаграждение като самоосигуряващо се лице - вещо лице. Съгласно чл. 60 ал. 3 ЗМВР и чл. 22 ал. 1 от Наредба № 2/2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица (Наредба № 2/2015 год.), разходите за труд, режийни и консумативни разноски във връзка с експертизата следвало да се заплащат от възлагащия орган на МВР. Моли се решението да бъде отменено, като предявеният иск бъде уважен и да се присъдят сторените пред двете инстанции съдебни разноски.

За да постанови обжалваното съдебно решение, с което искът е отхвърлен, първоинстанционният съд е приел за доказано, че през процесния период ответникът е бил служител на НИК-МВР, както и че е получил като вещо лице описаните в исковата молба суми за главница в общ размер от 1454.07 лева. Също така е безспорно между страните, че тази сума представлява единствено сбор от възнаграждения, изплатени на ответника в качеството му на вещо лице за явяването му в съдебни заседания. Обоснована е констатацията на районния съд, че Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 2/29. 06. 2015 год. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица (НВКВВЛ), с която е предвидено възнагражденията по чл. 21 ал. 1 от нея да се изплащат на Министерството, няма обратно действие и не се разпростира върху възнаграждения, определени и изплатени преди влизането й в сила (три дни след обнародването й в ДВ, бр. 82 от 05. 10. 2018 год.). Действалата до този момент редакция на нормата на чл. 21 ал. 1 НВКВВЛ недвусмислено определя като платими в полза на МВР само разходите за труд, консумативи и режийните разноски. Самостоятелната уредба на възнаграждението за явяване в съдебно заседание в чл. 21 ал. 1 НВКВВЛ, отделно от възнаграждението за изготвяне на експертизата и покрИ.е на разноските по същото, както и другите свързани с това разноски (чл. 19 и чл. 20 НВКВВЛ) демонстрира ясно, че законодателят до изменението на НВКВВЛ през 2018 г. не включва възнаграждението за явяване в съдебно заседание по чл. 21 ал. 1 НВКВВЛ в рамките на разходите за труд, консумативи и режийни разноски, включително по смисъла на чл. 60 ал. 3 ЗМВР. Основателно в тази насока е заключението на районния съд, че в патримониума на ищеца не е възникнало право да получи процесиите възнаграждения, съответно не е възможно в правната му сфера да е настъпило обедняване поради изплащането им на ответника, който напълно правомерно и на годно правно основание ги е получил.

Изложените правни аргументи от районния съд, въз основа на които е отхвърлил предявения иск, са законосъобразни, обосновани са при правилно прилагане на закона и след анализ на събраните по делото доказателства, поради което настоящият състав счита, че постановеното решение е правилно и следва да се потвърди.

Напълно неоснователни са възраженията на въззивника, обективирани във въззивната жалба. Действително спорът по делото се концентрира единствено до това, дали процесните суми е следвало да бъдат изплащани на Министерството или правото да ги получи е било на неговия служител ответника.На първо място следва да се отбележи, че евентуалното уважаване на процесния иск би предизвикало в действителност неоснователно обогатяване в полза на Министерството на вътрешните работи. Такъв ясно несправедлив резултат обрича на неоснователност предявения иск. Видно от писмо с изх. № 19вр-2595/08.06.2021 г. на МВР-НИК, за явяване в съдебно заседание служителите на НИК се командироват без право на пътни, дневни и квартирни разходи от МВР. При това положение, ако и възнаграждението за явяване в съдебно заседание би следвало да се изплаща на МВР, то в такъв случай служителите - вещи лица явно ще бъдат изправени пред необходимостта да поемат за своя сметка явяването си пред съда, когато делото е отложено, което от гледна точка на справедливостта и житейската и правна логика е недопустимо. На следващо място за процесния период 2016 год., през който са заплатени процесните възнаграждения на ответника в качеството му на вещо лице, действалата по това време редакция на чл. 21 ал. 1 НВКВВЛ определя като дължими в полза на МВР единствено разходите за труд, консумативи и режийните разноски, като сред тях не подадат неслучайно възнаграждението за явяване в съдебно заседание.

3

Последно се дължи на служителя на МВР, за разлика от възнаграждението за изготвяне на експертизата, както и другите свързани с нейното изготвяне разноски. Ето защо законодателят до изменението на НВКВВЛ през 2018 год. не е включвал възнаграждението за явяване в съдебно заседание по чл. 21 ал. 1 НВКВВЛ в рамките на разходите за труд, консумативи и режийни разноски, включително по смисъла на чл. 60 ал. 3 ЗМВР и процесните възнаграждения за явяване в съдебно заседание основателно са дължими и изплатени на ответника. Следва да бъде посочено освен това, че съдебната практика, на която се позовава въззивника, няма обвързващ и задължителен характер за настоящия съдебен състав, който не я споделя. Поради изложеното въззивният съд също намира за неустановени по категоричен начин на всички предпоставки за уважаване на иска по чл. 59 ЗЗД, който правилно е отхвърлен от районния съд.