Решение № 23661 от 26.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23661 гр. София, 26.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. И. като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20251110142121 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес) Производството е образувано по искова молба с вх. № 261382/31.07.2025г. о т Р. П. Д., ЕГН: ********** с постоянен адрес:

********* срещу **********, ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление: ********,с която е предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439 ГПК вр. чл.117, ал.2 ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено, че Р. П. Д., ЕГН: ********** не дължи по отношение на ответника **********, ЕИК:******* следните задължения, установени с със Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 02.12.2019 г. и изпълнителен лист от 14.05.2020 г., издадени по ч. гр. д. № 67366 по описа на Софийски районен съд за 2019 г., 113 състав, а именно: сумата в размер на 2802,13 лв. – главница по Договор за потребителски кредит №3030498838 от 16.04.2018 г., ведно със законната лихва от 25.11.2019 г. до изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 105,35 лв. за периода от 13.07.2018 г. до 10.08.2015 г., сумата от 945,64 лв., представляваща договорно възнаграждение за периода от 12.01.2019 г. до 31.07.2019 г., ведно със законната лихва от 25.11.2019 г. до изплащане на вземането, сумата от 3377,02 лв., представляваща възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги, ведно със законната лихва от 25.11.2019 г. до изплащане на вземането, сумата от 30,00 лв. представляваща такса по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането за периода от 13.07.2019 г. до 10.08.2015 г., ведно със законната 1 лихва от 25.11.2019 г. до изплащане на вземането и 295,20 лв. разноски по делото, а именно: 145,02 лв. държавна такса и 150,00 лв. възнаграждение за юрисконсулт, поради погасяване на вземането по давност.

В исковата молба са изложени твърдения, че по молба на ответника има образувано изпълнителното дело, въз основа на изпълнителен лист, издаден срещу ищеца на 14.05.2020 г. по ч. гр. д. №67366 по описа на Софийски районен съд за 2019 г., 113 състав. Твърди се, че вземането е погасено по давност, тъй като са изминали повече от пет години. Твърди се, че изпълнителното дело е образувано на 18.06.2025 г. по молба на ответника.

Твърди се, че ищецът е уведомен за заповедта на 30.06.2025 г. Твърди, че делото е образувано 5 години след като е издаден изпълнителния лист (ИЛ) и няма данни в срока от издаване на ИЛ да са предприети действия, което прекъсват или спират давността. Твърди, че заповедта не се ползва със силата на пресъдено нещо, поради което не се прилага чл.117, ал.2 ЗЗД.

Твърди, че считано от 14.07.2025 г., кантората на Г.К. преустанови дейност поради временно отстраняване от длъжност на ЧСИ Г.К., във връзка с Определение № 3664/14.07.2025 г. на ВКС по гр.д. № 2504/25 по описа на ВКС. Поради тази причина няма възможност да бъдат входирани документи и да бъдат издавани такива. Предстои запечатване на служебния архив на ЧСИ Г.К. и предаването му на друг частен съдебен изпълнител от същия или съседен съдебен район. Към днешна дата не е определен частен съдебен изпълнител, на който да бъде предаден архива на ЧСИ Г.К..

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор на искова молба.

Ответникът възразява, че давността е изтекла. Позовава се на чл.3, ал.1 ЗМДВИП и последващите изменения на закона, като твърди, че от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. давност не е текла. Твърди, че ИЛ е издадена на 14.05.2020 г., поради което давността следва да изтече на 14.05.2025 г., като трябва да се прибави времето, през което не е текла давност по цитирания от него закон.

Твърди, че давността изтича на 13.07.2025 г., а изп. дело е образувано преди изтичане на давността.

Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски по чл.78, ал.8 ГПК в размер на 360.00 лева. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът се представлява от адвокат.

Поддържа исковата молба. Оспорва възраженията на ответника, като твърди, че дори и да се приложи Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, отново давността е изтекла.

Претендира разноски. Представя списък по чл.80 ГПК.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява в о.с.з.

Депозира писмени бележки. Претендира разноски. Представя списък по чл.80 ГПК.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и 2 извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното:

По валидността и допустимостта на производството

Допустимостта на предявения от ищеца отрицателен установителен иск се обосновава от доказаните по делото твърдения на ищеца за наличие на правен интерес у него от предявяването им и за надлежна процесуална легитимация на страните по тях. Правният интерес от предявяване на установителен иск е винаги конкретен и зависи от обстоятелствата по делото.

Интересът трябва да бъде доказан от ищеца и като положителна процесуална предпоставка следва да е налице при всяко положение на делото. Когато ищецът желае да установи, че не дължи дадено вземане поради изтекла погасителна давност, той следва да посочи конкретните обстоятелства, които обуславят правния му интерес от предявяване на установителния иск. В този смисъл ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият състав приема, че е налице правен интерес, доколкото у ответника е налице изпълнителен лист – титул и образувано изпълнително дело. Освен това ищецът се позовават на факти, които са станали, след издаване на изпълнителното основание – погасителна давност.

С оглед изложеното, съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото първоинстанционно произнасяне, е подадена от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес.

Заплатена е необходимата държавна такса. Исковата молба е редовна.

Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

По основателността на иска

Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК при предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок, перемция и липса на уведомяване на цесия), които водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника. Предвид наведеното единствено основание за недължимост на сумите ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

Страните не спорят, че между тях има образувано изпълнително дело № 20259240405389, по описа на ЧСИ Г.К. с рег. № ******* , въз основа на изпълнителен лист, издаден срещу ищеца на 14.05.2020 г. по ч. гр. д. № 67366 3 по описа на Софийски районен съд за 2019 г., 113. състав.

Страните не спорят, че ЧСИ Г.К. е с прекъснати права, като въз основа на Заповед № СД-04-6/07.08.2025 г. на Министъра на правосъдието служебния архив на ЧСИ Г.К. е предаден и прехвърлен на ЧСИ С.А., който срок е удължен до 25.09.2025 г.

Не е спорно, че изп. д. № 20259240405389 по описа на ЧСИ Г.К. е преобразувано в изп. д. № 20259190435816 по описа на ЧСИ С.А., с оглед предаването на служебния архив (л.84 от делото).

Страните спорят дали вземането, установено по ч. гр. д. № 67366 по описа на Софийски районен съд за 2019 г., 113 състав, е погасено по давност.

Съгласно даденото в ТР № 8/27.11.2023 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК, ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му. При липса на правен интерес производството се прекратява.

Ищецът следва да установи наличието на правен интерес от водене на това дело.

При условията на главно и насрещно доказване, ищецът следва да установи, че периодът между две действия, които прекъсват погасителната давност давността е повече от 3 или 5 години – период от време в размер минимум на 3 или 5 години, който да е осъществен между две изпълнителни действия, които прекъсват давността.

При условията на насрещно и пълно доказване, ответникът следва да установи всички обстоятелства, въз основа на които претендира сумата (ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 на ОСГТК на ВКС).

Ответникът следва да установи условията за настъпване или спиране на погасителната давност в период по-малък от 3 или 5 години.

Основни принципи, които следва да се отчетат при решаване на този вид дела са:

1. Влезлият в сила съдебен акт – определение, решение или заповед за изпълнение, обуславя петгодишна давност, която започва да тече от влизане в сила на акта, на основание чл.117, ал.2 ЗЗД. В този смисъл е решение по съединени дела С-693/19 и С-831/19 и Решение № 491/23.07.2024 г. по гр. д. № 1767/2023 г. по описа на ВКС.

2. Съгласно чл.116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение.

3. Съгласно ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ/независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на 4 взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

4. Налагането на запор или възбрана в изпълнително производство, съгласно т.1 ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК съставлява насочване на изпълнението върху отделен имуществен обект на длъжника. То прекъсва давността, тъй като с него започва да се осъществява принудата в изпълнителния процес –длъжникът започва да търпи ограничение в правната си сфера – неговите актове на разпореждане стават непротивопоставими на първоначалния и присъединените кредитори.

5. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.

Искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

6. От всяко прекъсване на давността започва да тече нова давност, която е петгодишна, при влязъл в сила съдебен акт, на основание 117, ал.1 ЗЗД.