Решение № 3346 от 22.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3346 гр. София, 22.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20221100510866 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на етажните собственици на индивидуални обекти в жилищна сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. ****, срещу решение от 31.01.2022 г. по гр.д. №2943/2019 г. по описа на СРС, 26 състав, в частта, в която са отменени решенията по т.3 за определяне на такса за кв.м. паркомясто, т.4 за прокарване на кабели през общите части след решение и за заплащане на наем за вече прокараните кабели и т.9 за сключване на договор с адвокат за абонаментно правно обслужване от протокол от 13.12.2028 г. на Общото събрание на Етажната собственост на ул. ****, гр. София.

В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно и неправилно, и частично недопустимо. Твърди се, че подземният гараж не е обща част на сградата, както и че ищците не са активно легитимирани да обжалват решението по т.3, тъй като същите не се собственици на паркоместа. Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че с решението по т.4 се ограничава правото на собствениците да ползват общите части на сградата според тяхното предназначение. Сочи се, че приетите с т.9 разходи за абонаментно правно обслужване не представляват луксозен разход. Предвид изложеното, жалбоподателите молят въззивния съд да отмени решението и да отхвърли изцяло предявения иск. Претендират разноски.

Въззиваемите В. В. А. и Ц. К. К. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорват жалбата и молят обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират разноски.

Решението не е обжалвано от ищците в частта, в която предявеният иск за отмяна на решенията на ОС на ЕС по т.5, 6 и 7 е отхвърлен, поради което същото е влязло в законна сила в тази му част.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен 1 акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледани по същество е частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбите.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Неоснователно е възражението на въззивниците, че ищците не са активно легитимирани да обжалват решението на процесното ОС на ЕС в частта по т.3 – собствениците на подземни паркоместа за плащат по 2,00 лв. за всеки притежаван от тях квадратен метър, вкл. и от ид.ч. от подземния паркинг. Ищец по иска по чл.40 ЗУЕС може да е всеки етажен собственик с право на участие в общото събрание по отношение на решения по чл.11 ЗУЕС, каквото е налице в настоящия случай.

Решението обаче е частично неправилно по следните съображения:

Уважаването на конститутивния иск по чл.40 ЗУЕС е обусловено от установяването на едно от следните обстоятелства: решението на общото събрание на ЕС противоречи на императивни правни норми или на разпоредби, установени с приетия Правилник за вътрешния ред на ЕС; решението е взето в нарушение на предвидените в закона или правилника процедури и правила за вземане на решение; решението е взето при нарушен ред за свикването на общото събрание; решението е взето по въпрос, който е извън компетентността на общото събрание на етажната собственост, предвидена в чл.11 ЗУЕС. С оглед исковия характер на производството и при спазване на основния принцип в него диспозитивното начало, предметът на делото е очертан от изложените в исковата молба обстоятелства, т.е. съдът е обвързан само от основанията за отмяна, посочени в исковата молба, и не следи служебно за законосъобразността на решенията, взети на проведеното общо събрание.

По решението на ОС на ЕС по т.3:

Съгласно представения протокол от ОС на ЕС, проведено 13.12.2018 г., етажните собственици са взели решение за актуализиране на месечните вноски, дължими от собствениците на паркоместа – да плащат по 2,00 лв. за всеки притежаван от тях кв. метър, вкл. и от ид.ч. от подземния паркинг.

В конкретния случай в исковата молба ищецът е навел довод за материална незаконосъобразност на това решение – противоречи на императивната норма на чл.51 ал.1 ЗУЕС, съгласно която р азходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят.

Съгласно разпоредбата на чл.48 ал.8 ЗУЕС, за поддържане на общите части на етажната собственост собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти правят ежемесечни вноски в размер, определен в правилника за вътрешния ред или с решение на общото събрание. Нормата на чл.51 ал.1 ЗУЕС е императивна, определя начина на разпределение на консумативните разходи и не може да бъде дерогирана от общото събрание – решение №313 от 07.04.2020 г. по гр.д. №1332/2019 г., IV ГО на ВКС. Разходи за управление и поддържане са разходите за консумативни материали, свързани с управлението, 2 за възнаграждения на членовете на управителните и контролните органи и за касиера, както и за електрическа енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други разноски, необходими за управлението и поддържането на общите части на сградата /пар.1 т.11 ДР на ЗУЕС/. Поддържане на общите части е дейност, насочена към запазване на общите части в добро състояние /пар.1 т.13 ДР на ЗУЕС/.

Настоящият съдебен състав намира обаче, че в случая разпоредбата на чл.51 ал.1 ЗУЕС е неприложима, доколкото не се установява определената месечна вноска, дължима от собствениците на паркоместа, да е такава за управление и поддържане на общи части на сградата. От представения протокол от процесното ОС се установява единствено, че разходите за подземните паркоместа са нараснали, поради което и се налага актуализирането им, но не се установява дали тези месечни вноски са такива по чл.48 ал.8 ЗУЕС.

Ето защо и доколкото единственият довод относно това решение е противоречие с разпоредбата на чл.51 ал.1 ЗУЕС, а съдът е обвързан само от основанията за отмяна, посочени в исковата молба, както вече бе посочено по-горе, следва да се приеме, че искът за отмяна на решението на ОС на ЕС в тази му част се явява неоснователен.

По решението на ОС на ЕС по т.4:

Съгласно представения протокол от ОС на ЕС, проведено 13.12.2018 г., етажните собственици са взели решение в бъдеще кабели и съоръжения да се прекарват през помещения, представляващи общи части, съгласно установения в сградата ред – след решение на ОС, а относно прокараните вече кабели и съоръжения – да се изпрати писмо до съответните доставчици да премахнат кабелите или да заплащат на ЕС месечен наем, а при неизпълнение – кабелите да бъдат премахнати от управителя или от наета от него фирма.

В конкретния случай в исковата молба ищецът е навел доводи, че това решение е извън компетентността на ОС, тъй като ограничава правата на етажните собственици.

Съгласно разпоредбата на чл.5 ал.1 т.1 ЗУЕС, с обствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост имат право да използват общите части на сградата според тяхното предназначение.

Неоснователни са доводите на ищците, че това решение е извън компетентността на ОС. Съгласно разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 б. „и“ ЗУЕС, ОС взема решения и за използване на общите части на сградата и прилежащата и площ при възникнали спорове, каквато е и настоящата хипотеза. Тези решения обаче не могат да ограничават правото на ползване на общите части на сградата от собствениците, каквото ограничение предвижда оспореното решение. Ирелевантно е дали решението касае прекарването на кабели, респ. премахването им, извън т. нар. кабелни трасета, защото и в двата случая се касае за недопустимо ограничаване на правото на собственост.

Ето защо, следва да се приеме, че искът за отмяна на решението на ОС на ЕС в тази му част се явява основателен.

По решението на ОС на ЕС по т.9:

Съгласно представения протокол от ОС на ЕС, проведено 13.12.2018 г., етажните собственици са взели решение управителят да сключи договор с адвокат за абонаментно правно обслужване при следните параметри – предоставяне на правна помощ на управителя в рамките на не по-малко от 10 часа месечно при възнаграждение на около 200 лв. на час.

В конкретния случай в исковата молба ищецът е навел доводи за материална незаконосъобразност на това решение, с което се надхвърля обичайната дейност по поддръжка на сградата, поради което може да бъде извършено само със съгласието на всички собственици, евентуално - с мнозинство от 75 %, съгласно чл.17 ал.2 т.3 ЗУЕС.

Настоящият съдебен състав намира обаче, че сключването на договор за абонаментно правно обслужване не се включва в разходите за управление и поддържане на смисъла на 3 цитираните по-горе разпоредби на пар.1 т.11 и 13 ДР на ЗУЕС, тъй като надхвърля функциите по поддържане и управление на етажната собственост, което съответства и на по-голям обем разходи. Затова решението на общото събрание етажната собственост да сключи договор за абонаментно правно обслужване надхвърля компетенциите на общото събрание по чл.11 ал.1 т.10 б. „а“ ЗУЕС. Такова решение може да бъде взето единодушно от всички етажни собственици, но мнозинството не може да вземе решение, което надхвърля функциите по поддържане и управление, с което да задължи малцинството. Затова взетото решение е в противоречие с разпоредбите на чл.11 ал.1 т.10 б. „а“ вр. пар.1 т.11 ЗУЕС.

Ето защо, следва да се приеме, че искът за отмяна на решението на ОС на ЕС в тази му част се явява основателен.

С оглед на изложеното, обжалваното решение се явява неправилно в частта, в която предявеният иск с правно основание чл.40 ал.1 ЗУЕС е уважен по отношение на решението по т.3, поради което следва да бъде отменено в тази му част и вместо него да бъде постановено друго, с което искът за отмяна на взетото на 13.12.2018 г. решение на общото събрание на етажната собственост по т.3 и обективирано в протокол от същата дата, бъде отхвърлен, а в останалата част, в която са отменени решенията по т.4 и 9, решението следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и направеното искане на ответниците на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят допълнително разноски в първоинстанционното производство в общ размер на сумата от 121,67 лв. и на основание чл.78 ал.1 ГПК разноски във въззивното производство в размер на сумата от 8,33 лв., представляваща държавна такса, и сумата от 200,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

С оглед изхода на делото и направеното искане на въззиваемите на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от 400,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №20009278/31.01.2022 г., постановено по гр.д. №2943/2019 г. по описа на СРС, ГО, 26 състав, в частта, в която е отменено на решението по т.3 за определяне на такса за кв.м. паркомясто от протокол от 13.12.2028 г. на Общото събрание на Етажната собственост на ул. ****, гр. София, и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от В. В. А., ЕГН **********, адрес: гр. ****, и Ц. К. К., ЕГН **********, адрес: гр. Плевен, ул. ****, срещу етажните собственици на индивидуални обекти в жилищна сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр.