Решение № 4200 от 15.07.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4200 гр. София, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира И.а

Членове:

Райна Мартинова

П. Милев при участието на секретаря Йорданка В. П. като разгледа докладваното от Станимира И.а Въззивно гражданско дело № 20231100502803 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 14356/12.12.2022г . по гр.д. № 7464 по описа за 2022г. на Софийски районен съд, 40-ти състав:

1. е прогласен за нищожен на основание на чл. 26, ал.2, пр. 5 от ЗЗД по предявените искове от Г. Д. И., ЕГН ********** и И. С. И., ЕГН ********** срещу И. К. А., ЕГН ********** и „Б.Г.”ООД, ЕИК **** като привиден, прикриващ договор за покупко-продажба, сключеният между ответниците договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 171, том ІІІ, рег. № 8979, дело № 477/2021г. от 15.12.2021г. на нотариус С.Н., за 1/60 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** с адрес: гр. София, ул. „Околовръстен път” целият с площ по кадастрална скица от 1390 кв.м. , трайно предназначение: урбанизиран; начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, с номер по предходен план : 1288, при съседи поземлени имоти с идентификатори: ***;

***; ***; ***; ***;

***.

1

2. е допуснато изкупуване на основание на чл. 33, ал. 2 от ЗС в полза на Г. Д. И., ЕГН ********** и И. С. И., ЕГН ********** на 12/60 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** с адрес: гр. София, ул.

„Околовръстен път” целият с площ по кадастрална скица от 1390 кв.м. , трайно предназначение: урбанизиран; начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, с номер по предходен план : 1288, при съседи поземлени имоти с идентификатори: ***;

***; ***; ***; ***;

***, които са продадени от И. К. А., ЕГН ********** на „Б.Г.”ООД, ЕИК **** срещу цена от 50 000 евро, платима на „Б.Г.”ООД , ЕИК ****, като е указано на ищците, че ако в едномесечен срок от влизане в сила на решението не платят цената в полза на дружеството, решението ще се счита за обезсилено по право на основание на чл. 33, ал.

3 от ЗС;

И. К. А., ЕГН ********** и „Б.Г.”ООД, ЕИК **** са осъдени да заплатят на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК на Г. Д. И., ЕГН ********** и на И. С. И., ЕГН ********** сумата от 3966,37лв., представляващи съдебни разноски.

Срещу така постановено Решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 12746/17.01.2023г. по регистъра на СРС от ответниците по исковете И. К.

А., ЕГН ********** и „Б.Г.”ООД, ЕИК **** в частта, в която исковете са уважени. Изложили са съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочили са, че по делото били установени твърденията им за съществуване на дарствено намерение при сключването на договора, то било обосновано с дългогодишните близки отношения на ответниците. Нито един от свидетелите , разпитани по делото не бил пряк свидетел на сключената сделка и на провежданите между ответниците разговори, те само придавали разказ на ответницата и дъщеря й. тези показания не били достатъчни, за да се установи липсата на дарствено намерение. Посоченото от тези свидетели като „продажба” вероятно касаели втората сделка, а не тази за дарението, а и от показанията ставало ясно , че ползвания термин бил свързан с желанието на дъщерята на ответника да отклони въпроси на брокер на недвижими имоти, този извод се подкрепял и от установеното изявление на А., че целият имот е на И., което не отговаряло на действителността. Показанията на св. М. не били докрай обективни. Не било доказано ответникът да е имала 2 необходимост от пари, това се опровергавало от факта, че продажната цена била платена месеци след сделката, а и необходимостта от пари само би обосновало последвалата продажба, но не отричало дарственото намерение по първата сделка. Близките отношения между ответниците били установени, дружеството многократно помагало на ответника Н. и на съпруга й, те били съсобственици на други имоти, в тази насока били и показанията на св. М. .

Свидетелят С. също с показанията си доказал, дарственото намерение. Този свидетел посочил, че чул че се говори за дарение, не бил чул за продажба.

Близостта и доверието се доказвало и от факта, че продажната цена продавачът се съгласил да получи два месеца след сделката. Посочената в заключението по техническата експертиза средна пазарна цена не била взела предвид че дружеството е съсобственик на имота, състоянието на имота и това, че е стопанисван от дружеството и че то притежава съсобствен имот, тоест управителите на дружеството имат сантимент към процесния имот.

Посочените от вещото лице цени, с които е сравнявал цената на процесния имот сочели, че сумата от 55 000 евро била пазарна цена, свободата на договоряне я позволявало, дарената част била много малка и извод, че стойността й е включена в продажната цена по последващия договор не можело да се обоснове. Намерението за продажба било формирано след сключването на договора за дарение. Дружеството не разполагало със средства за закупуване на 11/60 ид.ч. от имота, управителите на дружеството заели, че им предстои продажба на имот с идентификатор ***, която обаче следвало да се сключи след заличаване на вещните тежести върху него, затова втората вноска по процесната сделка била уговорена по-късно.

Причината за отлагането на плащане не било изтичането на срока за иска по чл. 33 от ЗС, такива условия не били поставяне при сключването на продажбата, отлагането на плащането доказвало близки отношения между страните по сделката. Сключването на двата договора в един и същ ден при един и същ нотариус не доказвал симулацията, а било съвпадение, било направено за икономия и да не се уговорят допълнително ден и час за втората сделка, да не се подготвят нови документи за същата. Искът за нищожност поради липса на основание не бил основателен. Основанието било доказано от събраните доказателства по същите съображения, които вече изложил. Иск за нищожност на договор поради липса на основание бил недопустим, не можело да се предявява от лице, което не е страна по сделката поради липса на 3 правен интерес. СРС не обсъдил всички доводи и събрани по делото доказателства. Приетият нотариален акт за продажба на имот с идентификатор ***, удостоверенията за заличаване на възбрани върху имота, платежни нареждания за тази сделка, а те доказвали твърденията на въззивниците. Допуснати били процесуални нарушения от СРС по исканията по чл. 176 от ГПК, непровеждане служебно на очна ставка, разпит на свидетел, повторна оценителна експертиза. Въззивникът Б.Г.”ООД е претендирало разноски. Оспорили са поради прекомерност претенцията на насрещните страни за разноски.

Въззиваемите – ищци Г. Д. И., ЕГН ********** и И. С. И., ЕГН ********** са оспорили жалбата. Посочили са решението е правилно. По делото било установено че ответникът нямала дарствено намерение, а само такова за продажба на имота.. Близки отношения между ответници до степен да породят желание за безвъзмездна сделка не били установени. Дарението било в полза на дружество, а не на управителите му. Свидетелят М. посочила, че ответникът Н. й казала, че е продала имота на дружеството, защото дъщеря й и внуците имали нужда от пари, че управителят на дружеството й казал, че иска да изкупи дяловете и на останалите съсобственици, че другите съсобственици също прехвърлили на дружеството свои дялове по схемата дарение и продажба, че ответникът Н. и ищецът И. били в лоши отношения, не й било известно дружеството да е помагало на ответника Н.. Свидетелят Г. посочила, че дъщерята на Н. й казала, че ответникът Н. продала своя дял, посочила че имало напрежение между дружеството и останалите съсобственици, защото имотът се ползвал от дружеството без да им плаща наем.

Показанията на свидетеля, служител на ответника Б.Г.” били повърхностни, неконкретни и кратки, той бил заинтересован от изхода на делото, показанията му не следвало да се кредитират. Класическа схема за заобикаляне на чл. 33, ал.1 от ЗС било първо да се дари част от имота, а след това да се продаде останалата част за цена, включваща и дарената такава.

Нереално било да се твърди, че близките отношения между ответниците мотивирали дарение, но им продала останалата част от имота за по-висока от продажната цена, установено от вещото лице по оценителната експертиза.

Приетите нотариални актове от 2005г. установявали че другите съсобственици също били благодарни на дружеството и в един и същи ден първо му дарили част, а след това му продали останалата част от дела си от имота. Сключените 4 сделки между ответниците били в един и същи ден, последователно, което доказвало тезата на ищците. Претендирали са разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 27337/14.02.2022г. по регистъра на СРС, вписана в Агенция по вписвания на 14.03.2022, акт 234, дело № 11206 на Г. Д. И., ЕГН ********** и И. С. И., ЕГН ********** срещу И. К. А., ЕГН ********** и „Б.Г.”ООД, ЕИК **** с която са поискали от съда да прогласи за нищожен на основание на чл. 26, ал.2, пр. 5 от ЗЗД като привиден, сключеният между ответниците договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 171, том ІІІ, рег. № 8979, дело № 477/2021г. от 15.12.2021г. на нотариус С.Н., за 1/60 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** с адрес: гр. София, ул. „Околовръстен път” целият с площ по кадастрална скица от 1390 кв.м. , трайно предназначение: урбанизиран; начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, с номер по предходен план : 1288, при съседи поземлени имоти с идентификатори:

***;

***;

***;

***; ***; ***. прикриващ договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 172/15.12.2021г. съставен от нотариус С.Н.; евентуално на основание на чл. 26, ал.2, пр. 4 от ЗЗД да го прогласи за нищожен поради липса на основание, като бъде допуснато изкупуване на основание на чл. 33, ал. 2 от ЗС в полза на Г. Д. И., ЕГН ********** и И. С. И., ЕГН ********** на 12/60 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** с адрес: гр. София, ул. „Околовръстен път” целият с площ по кадастрална скица от 1390 кв.м. , трайно предназначение: урбанизиран; начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, с номер по предходен план : 1288, при съседи поземлени имоти с идентификатори:

***;

***;

***;

***; ***; ***, които са продадени от И. К.

А., ЕГН ********** на „Б.Г.”ООД, ЕИК **** срещу цена от 50 000 евро.

Навели са твърдения, че Г. И. притежава 2/15 ид.ч. от имота , а И. И. притежава 3/15 ид.ч. от имота по договор за доброволна делба от 2018г., ответникът Н. притежавала 3/15 ид.ч. от имота на същото основание. На 15.12.2021г. ответникът Н. дарила на Б.Г.” 1/60 ид.ч. от имота, като същият ден му продала останалата част от своя дял от имота – 11/60 ид.ч. за 50000 5 евро. Договорът за дарение бил привиден, прикривал договора за покупкопродажба. Нямало дарствено намерение у Н., целта била да се заобиколи ограничението по чл. 33 от ЗС. Цената по договора за продажба включвала и тази на дарената част , действителната воля била за продажба на 12/60 ид.ч. за 50 000 евро. Уговореният начин на плащане, сочел че се изчаквало да изтече срока за иск по чл. 33 от ЗС и едва тогава да се плати продажната цена в поголямата й част. Договорът за дарение нямал основание, защото не съществувало дарствено намерение. При прехвърляне на собствеността не било спазено изискването на чл. 33, ал.1 от ЗС и за тях се породило правото на изкупуване на продадената част от имота. Претендирали са разноски.

Ответникът И. К. А.- Н. ЕГН ********** в предоставения му срок за отговор е оспорила исковете. Навела е твърдения, че с управителя на дружеството

„Б.Г.”ООД

–

Л.Г., имали дългогодишни близки взаимоотношения, основани на взаимно доверие и грижа от Г. към Н.. Л.Г. през годините многократно помагала на Н. и на съпруга й в ежедневието и при възникнала необходимост за помощ. Двамата управители на дружеството се грижели за имота на Н., поставили ограда, тези близки отношения породили желанието на Н. да дари на дружеството 1/60 ид.ч. от имота, като така им се отблагодари за грижите и помощта във връзка със стопанисването му. Н. приемала Г. като дъщеря, последната й казала, че ако е сигурна в намерението си да й дари част от имота, то това да направи в полза на дружеството, в което Г. е съдружник. В нито един момент нямало намерение за заобикаляне на закона. Сключването на два договора не е нарушение на закона, постигането на резултата на бил забранен или непозволен.

Разпечатката съдържа 46 от 139 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a4135d5e-bad9-4a2a-a831-9142812a2a44