Определение № 19395 от 10.10.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 8448/2025
- Вид
- Определение № 19395
- Подписан
- 10.10.2025
- В сила
- 10.10.2025
- Състав
- Стефан Кюркчиев, Гергана Коюмджиева, Мария Милкова Запрянова
Цитирани разпоредби
- чл.130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.210, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.229, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 344, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1, пр. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 2, пр. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 31 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 32 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 32, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 69, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 33, ал. 1 · Закон за собствеността
- чл.34 · Закон за собствеността
- чл. 130, ал. 2 · Закон за съдебната власт
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 19395 гр. София, 10.10.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: С. Кюркчиев
Членове:
Гергана Коюмджиева
Мария М. Запрянова като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Въззивно частно гражданско дело № 20251100508448 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.1 ГПК, вр. чл.130 ГПК.
Производството е образувано по частна жалба на А. В. А. ЕГН:**********, чрез пълномощника адв. Д.Б. срещу определение №4875/29.01.2025г., с което е прекратено производството по гр.д. № 56960/2023г. по описа на СРС, ГО, 113-ти състав, на основание чл.130 ГПК. Частният жалбоподател моли да бъде отменено обжалваното определение на СРС, 113 състав за прекратяване производството по гр. дело №56960/2023 г. на СРС, 113с-в, а делото върнато на районния съд, с указание за продължаване на съдопроизводствените действия, като се дадат указания на основание чл.210, ал.2 от ГПК за отделяне на иска за делба от производството по исковете за нищожност и унищожаемост, както е уточнено с молби с вх.№311124/2023 и вх.№30468/2024 г.
Жалбоподателят счита, че определението е неправилно и незаконосъобразно.
Сочи, че първоинстанционният съд не е отчел наличието на интерес у ищец да търси установяване невалидността на процесните разпоредителни сделки, тъй като делбата на съсобствения имот, която е поискана със същата искова молба, би била нищожна, ако в нея не участва действителния съсобственик. Иложено е, че тъкмо обстоятелството, че ищецът желае прекратяване на съсобствеността и тъй като той има правен интерес да бъде извършена действителна, а не нищожна делба, тъкмо затова следва да бъдат разгледани предявения иск за нищожност, евентуална унищожаемост така както са уточнение в молби с вх.№ 311124/2023г. и № 30468/2024 г. Счита, че именно наличието на искане за делба, доказващо правния интерес на ищеца да предяви останалите искове, сочи на тяхната допустимост.
Предвид изложеното, моли СГС, след като констатира допустимост на предявените искове, да отмени обжалваното определение, като делото бъде върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
В законния срок, насрещната страна - В. В. А., С.Й. В. и Н.С.П. , са подали отговор, в който излагат, че частната жалба е неоснователна. Намират, че първоинстанционният съд правилно е прекратил производството по делото, поради липса на правен интерес у ищеца по исковете за нищожност, евентуална
1 унищожаемост на разпоредителни сделки, в които ищеца не е страна, както и недопустимост на иска за делба, поради липса на пасивна процесуална легитимация.
Ответниците молят подадената частна жалба да бъде оставена без уважение.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Частен жалбоподател е ищеца, чието право на иск обжалваното определение отрича.
Софийски градски съд, ГО, I състав, след като се запозна с доказателствата по делото, намира частната жалба за основателна, поради следното:
Производството по гр.д.№56960/ 2023г. по описа на СРС, ГО, 113 състав е образувано по искова молба, уточнена с молба с вх. № 311124/02.11.2023 г. и молба с вх. № 30468/31.01.2024 г., подадени от ищеца А. В. А. срещу ответниците В. В. А.
/брат на ищеца/, С.Й. В. и Н.С.П., с която ищецът е предявил следните искове в условията на обективно съединение:
1. установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД срещу В. В.
А. и С.Й. В. за установяване нищожността на сключения между ответниците договор за дарение на ½ идеална част от недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, обективиран в Нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот № 190, том II, рег. № 12165, дело № 331/02.11.2022 г. на В.А., нотариус с рег. № 789, с район на действие СРС, поради липса на съгласие;
2. в условията на евентуалност спрямо горния иск - конститутивен иск с правно основание чл. 31 ЗЗД срещу В. В. А. и С.Й. В. за унищожаване на сключения между ответниците договор за дарение на 1/2 идеална част от процесния недвижим имот, поради това, че същият е сключен от дееспособно лице, което при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си;
3. в условията на евентуалност спрямо горните искове - установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД срещу С.Й. В. и Н.С.П. за установяване нищожността на следните сключени между ответниците сделки: договор за дарение на 1/100 от 1/2 идеална част от процесния недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 68, том I, рег. № 1518, дело № 66/20.04.2023, на М.Д., нотариус с рег. № 693, с район на действие СРС, и договор за покупко-продажба на 99/100 от 1/2 идеална част от процесния недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за продажба на идеални части от недвижим имот № 69, том I, рег. № 1519, дело № 67/20.04.2023 г., на М.Д., нотариус с рег. № 693, с район на действие СРС, поради заобикаляне на закона, по-конкретно на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗС, а в условията на евентуалност - установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за установяване нищожността на сключените договори поради накърняване на добрите нрави, а в условията на евентуалност - установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 5 ЗЗД за установяване нищожността на сключените договори поради 2 привидност.
4. в случай че един от горните искове бъде уважен - конститутивен иск с правно основание чл. 34, ал. 1, вр. чл. 69, ал. 1 ЗН за съдебна делба на съсобствен между ищеца и ответника В. В. А. недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. София, район „Подуяне“, ж.к.
****.
В исковата молба и нейните уточнения са изложени следните твърдения, че ищеца и първия ответник са братя и съсобственици на основание наследяване от баща им В.А.Л. и Л.Б.Л. на недвижим имот - апартамент № 129, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр.
София, район „Подуяне“, ж.к. ****, ведно с припадащите се 0,956% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Изложено е, че всеки от двамата братя е собственик на по 1/2 идеална част от процесния недвижим имот. Сочи се, че ищецът и неговият брат - ответникът А., продължили да живеят в процесния имот, наследен от техните родители, като в хода на времето поради заболяване здравословното състояние на ответника В. А., който прекарал като дете вирусен енцефалит, се влошило. Въпреки това, ответникът В. А. започнал да употребява алкохол, напуснал общия имот и дарил своята собствена 1/2 идеална част от процесния наследствен имот на втория ответник С. В. с Нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот № 190, том II, рег. № 12165, дело № 331/02.11.2022 г. на В. А., нотариус с рег. № 789, с район на действие СРС. Изложено е, че извършеното дарение на ½ ид.ч. от процесния недвижим имот е нищожно поради липсата на съгласие у ответника А., а при условията на евентуалност - унищожаемо поради това, че договорът за дарение е сключен от дееспособно лице, което при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си. Сочи се, че по-късно на 20.04.2023 г. ответникът В. се е разпоредил с дарената му от ответника А. 1/2 идеална част от процесния имот чрез две последователни сделки - договор за дарение и договор за покупко-продажба, в полза на третия ответник П. по силата на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 68, том I, рег. №1518, дело № 66/20.04.2023, на М.Д., нотариус с рег. № 693, с район на действие СРС, и Нотариален акт за продажба на идеални части от недвижим имот № 69, тим I, рег. №1519, дело № 67/20.04.2023 г., на М.Д., нотариус с рег. № 693, с район на действие СРС. Ищецът поддържа, че договора за дарение на ответника П. била дарена 1/100 от собствената на ответника В.
1/2 идеална част от имота, а с договора за покупко- продажба на ответника П. били продадени 99/100 от процесната 1/2 идеална част. Според ищеца сочените сделки не са породили вещно-прехвърлителен ефект поради нищожността на договора за дарение от 02.11.2022 г. В условията на евентуалност - ако договорът за дарение от 02.11.2022 г. не бъде установен за нищожен или унищожаем, договорът за дарение и договорът за покупко-продажба от 20.04.2023 г. се оспорват от ищеца като нищожни 3 поради заобикаляне на закона, по-конкретно на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗС, а в условията на евентуалност като нищожни поради накърняване на добрите нрави, а в условията на евентуалност - като нищожни поради привидност.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от ответниците са постъпили отговори на исковата молба, с които считат исковата молба за нередовна и заявяват възражение за недопустимост на предявените искове за установяване нищожност, респ. унищожаемост на процесните договори за дарение и на договора за покупко-продажба поради липса на правен интерес у ищеца. Излагат, че липсват твърдения в исковата молба, според които така сключените от ответниците сделки накърняват конкретни материални права на ищеца, нито се сочи наличие на негови права, които да зависят от оспорените като нищожни, респ. унищожаеми възникналите между ответниците правоотношения по процесните договори. Сочат, че евентуалното установяване на нищожността на сделките няма да има за пряка последица установително действие спрямо патримониума на ищеца. По отношение на евентуалните искове за установяване на унищожаемост аргументират теза, че разпоредбата на чл. 32 ЗЗД изрично предвижда, че унищожаване на договор може да иска само страната, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта, т.е., страната по договора, но не и трето за сделката лице, каквото е именно ищецът.
С определение №4875/29.01.2025г., постановено по делото, СРС е приел възражението за недопустимост на предявените искове за основателно и е прекратил производството по делото.
Решаващия извод в прекратителното определение на СРС, че предявените установителни искове за нищожност и конститутивния иск за делба са недопустими поради липса на правен интерес, по преценка на настоящия въззивен състав на СГС, е неправилен.
Съгласно чл. 130 от ГПК, когато при проверка на исковата молба съдът констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба.
Недопустимостта на иска се обуславя от липса на абсолютна процесуална предпоставка или наличие на отрицателна процесуална предпоставка /пречка/.
Абсолютните процесуални предпоставки за допустимост на иска са: подведомственост, интерес, правоспособност, процесуална легитимация, вид на спора, подсъдност, дееспособност, представителна власт. Отрицателните процесуални предпоставки са: постановено решение по същия спор, наличие на висящ процес между страните относно същия спор, наличие на арбитражна клауза. Същите се определят от правното твърдение на ищеца, заявено в исковата молба.
С оглед установената по-горе фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните изводи:
СРС е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, с конститутивен иск с правно основание чл.31 от ЗЗД, установителен иск с правно 4 основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за установяване нищожността на процесните договори поради накърняване на добрите нрави, а в условията на евентуалност установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 5 ЗЗД за установяване нищожността на сключените договори поради привидност, съединени в условията на евентуалност с иск за делба. Твърденията в исковата молба са, че процесният имот е съсобствен между ищеца и първия ответник въз основа на наследяване, както и че поради дългогодишно заболяване и алкохолна зависимост В. В. се е разпоредил със своята идеална част, но волята му е опорочена, вкл. и че при извършеното разпореждане чрез дарение липсва съгласие.
Съдебно производство за делба протича в две фази. Първата фаза приключва с постановяване на решение по чл. 344, ал. 1 от ГПК, което по своя характер е установително. С него се установява налице ли е съсобственост, върху кои имоти, между кои лица и при какви делбени права. Случаите на недопустимост на делбата най-общо могат да бъдат в три хипотези: недопустимост на иска, констатирана при проверката на съда по чл. 130 от ГПК; недопустимост поради естеството или предназначението на вещта; недопустимост на делбата във втората фаза при съобразяване на специални нормативни изисквания. В останалите случай, при проверка на допустимостта на иска, съдът следва да изхожда от твърденията в исковата молба и при наличие на такива, подкрепени и с писмени доказателства, че е налице съсобственост между конституираните съделители, следва да постанови акт по същество. Правото на делба може да се окаже неоснователно само ако се установи, че някой от съделителите е придобил имота в индивидуална собственост посредством предвиден от закона придобивен способ или правото на собственост принадлежи вече на трето лице. Но тогава, както и във всички случаи на констатирана липса на твърдяната съсобственост, искът следва да се отхвърли като неоснователен, а не да се прекрати производството поради недопустимост на иска за делба.
Разпечатката съдържа 37 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a4130a15-305f-4ca2-a937-fe87d4321b0e