Решение № 76 от 03.05.2022, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Ловеч, 03.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ при участието на секретаря НАТАША СТ. БОГДАНОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно наказателно дело № 20214310200983 по описа за 2021 година

Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН, във връзка с чл.189, ал.8 от ЗДвП.

С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К, № 5110748 на ОД на МВР Ловеч е наложено на П. В. Й. от гр.В.Т., административно наказание на основание чл.182, ал.1, т.2, във връзка с чл.189, ал.4 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Недоволен от електронния фиш останал жалбоподателят Й., който го е обжалвал.

Изтъква, че фишът му е бил връчен на 13.10.2021 г., като до този момент не е бил уведомяван по никакъв начин за извършеното нарушение. В жалбата подобно и обстойно са наведени възражения за това, че при издаването на фиша е бил нарушен материалния закон, както и че е издаден при допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи, че фишът следва да бъде издаден веднага след извършеното нарушение, тъй като се издава от машина – изкуствен интелект, а не от конкретен субект, поради което неиздаването му веднага след констатираното нарушение представлява съществено процесуално нарушение.

На следващо място, в жалбата се акцентира, че не е доказана компетентността на издателя на фиша и че територията, на която е извършено нарушението съвпада с тази върху която се разпростира тя. Твърди, че не е бил изготвен протокол по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на МВР или ако е бил изготвен, то не е бил надлежно оформен.

Изтъкнати са подробни и обстоятелствено доводи в тази насока. Заявява становище и че пътя до с.Микре не попада в регулацията на гр.Ловеч, поради което неправилно е била приложена санкционната разпоредба на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП. Подробно е обсъдил в тази връзка дефиницията за населено място.

1

По-нататък в жалбата са развити доводи затова, че обжалваният фиш не му е бил връчен по надлежния ред, както и че е бил издаден извън сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Направено е възражение и за това, че липсват данни за сигнализация, че участъка от пътя се намира в населено място. Подобни доводи и възражения са наведени и относно липсата на съществени реквизити в издадения срещу него електронен фиш, а именно : не е посочено мястото на извършване на нарушението, липсва снимка доказваща разположението на АТСС, както и снимков материал установяващ самото нарушение, както и че не са налице данни, че точно неговият автомобил се е движел с превишена скорост.

Изтъква се също така и че фишът не съдържа правната квалификация на нарушението, а законът е бил изписан само с абревиатура и липсва поне веднъж изписване на цялото му наименование.

Аргументи в жалбата са изложени и относно сложила се противоречива съдебна практика касаеща приложението и използването на мобилни АТСС. В тази връзка изтъква, че следва да се прилагат разрешенията дадени в ТР № 1 от 2014 г. на ВАС, като в случая, за констатираното нарушение е следвало да бъде съставен АУАН.

С оглед на така изложените възражения и доводи изтъква, че електронният фиш е издаден при допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, поради което моли да бъде отменен изцяло, като незаконосъобразен.

В съдебното заседание, редовно призован, жалбоподателят Й. не се явява. С писмена молба заявява, че поддържа жалбата с наведените в нея възражения и моли да бъде отменен електронният фиш. Посочил е, че от представените по делото доказателства не може еднозначно да се приеме за установено, че е извършил вмененото му нарушение. Представил е писмена защита, с която потвърждава наведените с жалбата възражения и доводи. В допълнение изтъква, че наличието на процесуални нарушения, които не е визирал с жалбата.

Като такива сочи, че на вещественото доказателство (снимката на заснетия от АТСС автомобил) малка част от друг автомобил, движещ се непосредствено зад него, поради което не е ясно дали отчетената скорост е от този автомобил или пък е тяхната обща скорост. За процесуално нарушение сочи и различните дати на използване на АТСС и проверката на протокола по чл.10, ал.1 от Наредбата, което според жалбоподателя навежда на извод, че информацията от устройството не е снета веднага, като е било възможно да е манипулирана или повредена. Твърди, че в протокола е бил посочен режим на измерване „С“ – стационарен, а след това е посочен режим на измерване „Д“ – в движение. Сочи също така, че в протокола е посочено, че пътят е „1к“ – първокласен път, а всъщност наказващият орган твърди, че става дума за ОПМ – общинска пътна мрежа. Като липса на реквизит на протокола сочи и че в него не фигурира номера на протокола за метрологична проверка и до кога АТСС е било годно за експлоатация.

Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по делото. В съпроводителното писмо /л.3/ са направили възражение за прекомерност по чл.63, ал.4 от ЗАНН (сега чл.63д, ал.2 от ЗАНН) относно претендираните 2 разноски в случай, че жалбата бъде уважена.

От събраните по делото писмени и веществени доказателства, както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

Службите за контрол на пътното движение при ОД на МВР Ловеч разполагали с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, № 11743с0. Системата работела засичайки превишена за съответния пътен участък скорост на участник в пътното движение, като го заснемала и на видеоклип. След това, в полицейското управление се преглеждали видеозаписите и се установявали марките на автомобилите и техните регистрационни номера, след което се правела и справка за собствениците им с оглед установяване и налагане на санкции на нарушителите.

На 24.07.2021 г. в 14:22:27 часа, на първокласен път І-4, при км 35+200, в землището на с.Микре, област Ловеч, системата за контрол на скоростта засякла и заснела движещо се в посока гр.София, със скорост от 65 км/ч МПС – лек автомобил от категория В. Видно от схемата за организация на движението на път І-4, в участъка от км.34+800 до км 35+800, в който попада и км 35+200 /л.98/, последният се намирал в границите на населеното място с.Микре, като за движещите се в платното посока гр.София началото на населеното място започвало от км 35+305, където имало поставена табела Д11 „Начало на населено място“.

Ето защо и съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, максимално разрешената скорост в този участък е била 50 км/час.

По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Ловеч, които от видеоклип № 11743С0/00175381 /л.21/ установили, че засечената в 14:22:27 часа на 24.07.2021 г. скорост от 65 км/час била от лек автомобил „********” с рег.№ ********. След като бил приспаднат толеранса от 3 %, представляващ допустима техническа грешка при измерването на скоростта, наказуемата такава била определена на 62 км/час.

След справка в централната база данни на КАТ /л.25/ било установено, че собственик на автомобила е П. В. Й. от гр.В.Т..

Въз основа на така констатираното нарушение, на 08.08.2021 г. /справка на л.23 от делото/ бил издаден електронен фиш серия К, № 5110748 /л.20/ срещу П. В. Й. от гр.В.Т..

Така издаденият ЕФ бил връчен на П.Й. на 13.10.2021 г. /справката на л.23 от делото/, които данни кореспондират със заявеното в жалбата от Й. относно връчването на фиша, както и с представеното копие от връченият му екземпляр /л.16/.

Във фиша наказващият орган приел, че е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП и за което наложил на Й., в качеството му на собственик на заснетия от АТСС автомобил санкция „глоба” по чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, в размер на 50 лева.

По делото липсват данни на основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателят Й. да е представил писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението.

3

Липсват данни и за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :

С оглед наличните по делото данни относно датата когато обжалваният ЕФ е бил връчен на П.Й. и съответно когато жалбата е била изпратена до наказващия орган ОД на МВР Ловеч /клеймо на пощенски плик на л.17 от делото/, то съдът приема, че същата е подадена в срока по чл.189, ал.8, изр.2-ро от ЗДвП. Подадена е също така от надлежна страна, доколкото именно П. В. Й. е посоченото като нарушител в електронния фиш лице, поради което съдът приема, че жалбата е допустима за разглеждане.

Във връзка с горното, не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя относно връчването на електронния фиш. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.5, изр.1-во от ЗДвП, ЕФ се връчва на лицето по чл.188, ал.1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол. Както се установи от ангажираните по делото доказателства, фишът е бил връчен на Й. на 13.10.2021 г. от администрацията на КАТ София. От този момент жалбоподателят е научил за издадения срещу него ЕФ, което обстоятелство се потвърждава от самия факт на обжалване на фиша пред съда. Така развилия се процес по връчването на фиша на жалбоподателя Й. обаче, съдът не счита за процесуално нарушение на процедурата по налагане на административно наказание с електронен фиш, още по-малко пък за съществено такова и което нарушение да води до отмяна на същия на формално основание. За да е съществено едно нарушение, то следва да се изразява в неизпълнение или нарушение на императивна законова норма или да е от такова естество, че да е накърнило правото на защита на визираното като нарушител лице. В преценката на тези обстоятелства следва да се изхожда от спецификите на всеки конкретен случай. В настоящия следва да се отбележи на първо място, че самият наказващ орган е приел, че издаденият от него ЕФ е бил връчен на Й. на 13.10.2021 г., което обстоятелство и самият той потвърждава. При това положение, научавайки за издадения срещу него ЕФ, жалбоподателят Й. е имал възможност да упражни всички способи за защита, които законът, в частност чл.189, ал.5 – 9 от ЗДвП му предоставя.

За него са били в сила предвидените от закона срокове за плащане на глобата в намален размер или представяне на декларация с данни за лицето, което е извършило нарушението, за представяне на възражение пред директора на съответната структура на МВР, или за обжалване на самия фиш пред съд. Жалбоподателят е избрал последната предоставена му от закона възможност да се защити, като е обжалвал фиша в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП и явно не е пожелал да се възползва от предните три, което е изцяло негов избор и преценка по какъв начин да упражни правото си на защита. Тези му права не са били нарушени, тъй като наказващият орган е счел фиша за връчен когато действително се е случило това (13.10.2021 г.) и по този начин не е ограничил упражняването на някой от предвидените в закона способи за защита. В тази връзка следва да се отбележи, че закона не вменява задължение на наказващия орган да кани собственика или ползвателя на автомобила да 4 упражни правата си по чл.189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП, но коректно той е бил уведомен за тези възможности в текст изписан в долния ляв ъгъл на обжалвания фиш /л.20/.

Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на формално основание.

Във връзка с това, съдът приема за неоснователни наведените в жалбата възражения касаещи компетентността на издателя на фиша, мястото на извършване на нарушението, както и че не му е бил представен с фиша снимков материал на извършеното нарушение.