Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1623 от 04.09.2025, Районен съд - Разлог

Съд
Районен съд - Разлог
Дело
Гражданско дело 1590/2024
Вид
Определение № 1623
Подписан
04.09.2025
В сила
27.11.2025
Състав
Диана Сотирова Павлова

Цитирани разпоредби

  • чл.113 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.118, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.4 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1623 гр. Разлог, 04.09.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана С. Павлова разгледа докладваното от Диана Павлова, Гр. дело № 20241240101590 по описа за 2024 година

Производството е образувано по ИМ с вх. №*/19.12.2024 г., о т “Т.С.”ЕАД, ЕИК*, представлявано от П.П. - ИД и М.Ц. - Председател на УС, ч/з процесуален представител Ф.И., пълномощно с peг. индекс */06.08.24 r. с адрес: г.С., у.“Я.”23Б, с/у А.Г.М., с ЕГН*, с адрес: г.С., о.С., о.В., ж..„О..“, б.254, в.А, е.4, а.10, с която са предявени положителни установителни искове за съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение с правна квалификация, както следва:

- чл.422, вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи сумата от 1`697,75 лева, от които 1`420,37 лева - главница, за незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 25.09.2023 г. до изплащане на вземането, 230,95 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 11.09.2023 г., както и суми за дялово разпределение 37,56 лева главница за периода от м.08.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 25.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и 8,87 лева - лихва за периода от 16.10.2020 г. до 11.09.2023 г. за които суми има издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. №1083/2023 г. по описа на Рг.РС.

Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с даденото указание от съда по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, в разпореждане по ч. гр. д. №1083 по описа на съда за 2024 г. на Рг.РС.

По делото е постъпил отговор на ИМ след проведена процедура по реда на чл.131 от ГПК, в която ответникът М., ч/з своя процесуален представител адв.К., прави възражение за неподсъдност на делото на Рг.РС с мотив, че постоянният и настоящ адрес на ответника са в г.С., за което обстоятелство представят Удостоверение за настоящ адрес с изх.№*/27.11.2023 г., издадено от С.о., р.В. Претендира разноски при прекратяване на производството, направени пред РС-Рг.

Съдът като взе предвид твърденията в ИМ, както и направеното възражение за подсъдност в отговора на ИМ и данните от служебно изисканата справка за настоящия адрес на ответника, както и съобразно представеното Удостоверение за настоящ адрес с изх.

№*/27.11.2023 г., издадено от С.о., р.В., намира че делото не е местноподсъдно на Рг.РС, предвид следното:

Предмет на исковата претенция е вземане за ст-стта на ТЕ и дялово разпределение, както и обезщетение за забавено изпълнение. Видно от твърденията в ИМ, ответникът А.Г.М. има качеството на потребител по смисъла на п.1, т.41б от ДР на ЗЕ, доколкото е краен клиент, който купува енергия. Ето защо и доколкото ответникът е потребител, в случая е приложима разпоредбата на чл.113 от ГПК. Същата задължава съда служебно да следи за местната подсъдност на искови производства, предявени от или против потребител. Съгласно 1 цитираната процесуална норма, местнокомпетентния съд по искове от или с/у потребител е съдът по настоящия адрес на потребителя, а само при липса на настоящ адрес - съдът по постоянния му адрес. В случая, ответникът А.Г.М. има регистриран настоящ адрес според данните от справката от НБД„Н“. Видно от съдържанието на същата, настоящият му адрес е в г.С., о.С., о.В., ж..„О..“, б.254, в.А, е.4, а.10, т.е. на територията на СРС.

Ето защо, решаващия съд. състав намира, че настоящето производство е местноподсъдно на СРС и с оглед задължението по чл.113 от ГПК, съдът служебно да следи за местната компетентност, производството следва да бъде прекратено и изпратено на надлежния съд.

По отношение на направеното искане за присъждане на разноски на ответника - заплатено адв. възнаграждение, същото следва да се остави без уважение. В чл.78, ал.4 ГПК, е предвидено право на ответника на разноски и при прекратяване на делото. При прекратяване поради недопустимост на иска, както и при оттегляне или отказ от иска, предприети по незаявена и неустановена причина, разноските за производството, в т. ч. и тези на ответника, се възлагат на ищеца. В настоящия случай обаче, делото е прекратено пред РС-Рг поради подсъдността му пред СРС, където производството следва да продължи, поради което на ответника не се следват разноски.

Водим от горното и на основание чл.113 и чл.118, ал.2 от ГПК, съдът О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №1590 по описа за 2024 г. на Рг.РС и ИЗПРАЩА делото на надлежния съд – СРС.

Определението подлежи на обжалване с ЧЖ, подадена ч/з Рг.РС до Бл.ОС в едноседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

2