Решение № 4781 от 27.11.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 4891/2023
- Вид
- Решение № 4781
- Подписан
- 27.11.2023
- В сила
- 06.06.2024
- Състав
- Димитрина Илиева Тенева
Цитирани разпоредби
РЕШЕНИЕ
№ 4781 гр. Пловдив, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20235330104891 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по иск по чл. 439 от ГПК от И. Б. Д., с ЕГН **********. с адрес с. Ш., ул. *** № *, общ. Р., обл. П. чрез адв. Т. против „Мъни плюс мениджмънт“ ЕАД, с ЕИК 206613478, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Рачо Петров Казанджията № 4, ет. 6, представлявано от Р. С. и В. И. за признаване за установено, че ищеца не дължи на ответника сумата от 1384,79 лв. по ***. дело № **/**** г. на *** ***** поради погасяване по давност. Притендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че ответника се е снабдил с изпълнителен лист от **** г. срещу ищеца. От образуване на *** *** по него през януари 2018 г. до момента ищцата не е била уведомяване за извършване на **** действия по него. Получила е съобщение на **** г. за насрочен опис.
Вземанията са погасени по давност текла в периода 15.01.2018-13.03.2023 г.
В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Заявява, че давността е петгодишна. Признава издаването на изпълнителните листове и образуването на *** ***. Твърди извършване на *** действия *** **** -***, насрочения ***, искане за извършване на *** *** на 15.01.2018; 11.07.2018 г.; май 2020, 12.05.2021 г. и февруари 2023 г.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
1
От приложеното ******** г. на ******* се установява, че на 09.01.2018 г. на основание *** от 25.09.2017 г., издаден по ч. г. д. ****/*** г. на ПРС е образувано **** от ********* против ищцата за събиране на суми от 245,10 лв.-главница, 39 лв.-лихва, законна лихва и разноски. Поискано е извършване на **********. На 15.01.2018 г. е наложен *** на банкови сметки на длъжника. На 16.01.2018 г. е поискано извършване на *** на трудово възнаграждение на длъжника. На 23.07.2019 г. длъжника е признал дължимостта но вземанията и е заявил, че ще ги заплати на вноски. На 26.03.2021 г. е насрочен *****. На 17.02.2023 г. е поискано от **** извършване на *** ***. На 10.03.2023 г. е насрочен *********.
От приложеното ч. г. д. ***/**** г. на ПРС е видно, че изпълнителния лист от *** г. е издаден по заповед за изпълнение от 25.07.2017 г. за вземане произтичащо от договор за лизинг от *** г. сключен между **** и ищцата.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Не се спори по делото, а и от събраните доказателства се установява, че в полза на ответника е издаден изпълнителен лист за задължения на ищеца за главница, лихви и разноски, както и, че по него е образувано ***** г. на **** **** ****, по което взискател е ответника.
Предвид разпоредбата на чл. 439 ГПК, даваща възможност на длъжникът по изпълнителното производство да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, при условие, че възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт, следва да се приеме, че в настоящия случай спорът се свежда до това изтекла ли е предвидената в закона погасителна давност по отношение на процесните вземания за главница и лихва в периода след образуване на *** ****, а именно **** и в частност извършвани ли са действия за събирането им в периода 15.01.2018 -13.03.2023 г., които да прекъснат течението на давността.
С оглед характера на вземанията, периодични вноски по договор за лизинг и лихви, следва да се приеме, че същите се погасяват с тригодишна давност.
Безспорно се установява по делото, че след издаване на изпълнителния лист на 25.09.2017 г.е образувано *** **** на **** г. и са извършени **** действия на *** г. като е *** **** **** на длъжника. С образуването на **** 2
*** и на 16.01.2018 г. **** е поискал извършване на **** ****. Тези действия са довели до **** на давността и започване **** на нова такава. В рамките на тригодишния период на 23.07.2019 г. длъжника е признал дължимостта на вземането и отново е настъпило прекъсване на давността. От този момент до отправяне на ново искане от взискателя за извършване на *** ***** - **** г., не са осъществявани такива по делото, поради което същото се е премирало на 24.07.2021 г. и осъществените по него действия не следва да се зачитат като валидни. От извършеното признание на 23.07.2019 г. до 13.03.2023 г. е изтекъл период надхвърлящ три години, в рамките на който не са настъпил обстоятелства прекъсващи давността, поради което се е погасила възможността за принудително събиране на вземанията. Ето защо съдът намира, че иск по чл. 439 от ГПК е основателен и следва да се уважи.
Предвид изхода на делото на ищеца следва да се присъдят притендираните от него разноски съобразно представените доказателства и списък, които съответстват на 55.39 лв. за държавна такса.
Съобразно договореното представителство на ищеца при условията на чл. 38 от ЗА на адв. Т. следва да се определи служебно възнаграждение от съда при съобразяване цената на иска и разпоредбите на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което следва да се заплати от ответника. По иска с правно основание чл. 439 от ГПК дължимото възнаграждение съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от наредбата възлиза на 438,48 лв.
На ответника разноски не се дължат.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , по отношение на „Мъни плюс мениджмънт“ ЕАД, с ЕИК 206613478, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Рачо Петров Казанджията № 4, ет. 6, представлявано от Р. С. и В. И., че И. Б. Д., с ЕГН **********. с адрес с. Ш., ул.**** № *, общ. Р., обл.
П. не дължи сумата от 1384,79 лв. хиляда триста осемдесет и четири лева и 79 ст.) по ***. дело № ***/*** г. на *** **** поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА „Мъни плюс мениджмънт“ ЕАД, с ЕИК 206613478, със 3 седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Рачо Петров Казанджията № 4, ет. 6, представлявано от Р. С. и В. И. да заплати на И. Б. Д., с ЕГН **********. с адрес с. Ш., ул. *** № *, общ. Р., обл. П. сумата от 55,39 лв.
(петдесет и пет лева и 39 ст.) за разноски по делото.
ОСЪЖДА „Мъни плюс мениджмънт“ ЕАД, с ЕИК 206613478, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Рачо Петров Казанджията № 4, ет. 6, представлявано от Р. С. и В. И. да заплати на адв. Е. В. Т. от АК П. с личен № **** с адрес гр. П., пл. Ц. К. № ** сумата от 438,48 лв.(четиристотин тридесет и осем лева и 48 ст.) за възнаграждение за производството, определено по реда на чл. 38 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4