Решение № 3177 от 11.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3177 гр. София, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20261100503112 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу решение № 2437/10.02.2026 г. по гр.д. № 41872/2025 г. по описа на СРС, 61 състав. С посоченото решение са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу „С.А.Г.

Груп“ ЕООД искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: сумата от 88,30 лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.07.2022 г. до 30.04.2023 г. в недвижим имот – магазин № 21, находящ се в гр. София, ж.к. ****, ведно със законната лихва от 22.05.2025 г. до изплащане на вземането; сумата от 24,49 лв. – лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 31.12.2022 г. до 20.05.2025 г.; сумата от 19,32 лв. – главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 22.05.2025 г. до окончателното изплащане; сумата от 6,49 лв. – лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2022 г. до 20.05.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 16.06.2025 по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 30072/2025 г. по описа 1 на СРС, 61 състав.

Жалбоподателят - „Топлофикация София“ ЕАД, твърди, че решението е неправилно и моли същото да бъде отменено, като исковете бъдат уважени. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че ответникът следва да отговаря за заплащането на цената на предоставените топлинни услуги в процесния имот, предвид факта, че същият се явява собственик на имота. Ето защо, моли решението на СРС да бъде отменено и исковете да бъдат уважени. Претендира разноските по производството.

Ответникът по жалбата - „С.А.Г. Груп“ ЕООД, оспорва жалбата, като счита, че обжалваното решение е правилно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 и чл. 86 ЗЗД за установяване в отношенията между страните, че ответникът „С.А.Г. Груп“ ЕООД дължи в полза на ищеца сумите, както следва: сумата от 88,30 лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.07.2022 г. до 30.04.2023 г. в недвижим имот – магазин № 21, находящ се в гр. София, ж.к. ****, ведно със законната лихва от 22.05.2025 г. до изплащане на вземането; сумата от 24,49 лв. – лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 31.12.2022 г. до 20.05.2025 г.; сумата от 19,32 лв. – главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 22.05.2025 г. до окончателното изплащане; сумата от 6,49 лв. – лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2022 г. до 20.05.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 16.06.2025 по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 30072/2025 г. по описа на СРС, 61 състав.

С обжалваното решение исковете са отхвърлени изцяло.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО. Софийски районен съд е изложил подробни мотиви, обосноваващи неоснователност на предявените искове, които настоящата съдебна инстанция споделя и на основание чл.

272 ГПК препраща към тях.

В допълнение на това се налага да се посочи следното от фактическа и правна 2 страна:

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД:

На основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Ищецът в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в исковата молба твърди, че между страните не е налице договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, въпреки което е доставял на ответника топлинна енергия за стопански нужди, със спестяването на разходи за заплащането на която ответникът се е обогатил за сметка на обедняване на ищеца, който е извършил разходи за предоставяне на ответника на топлинна енергия за стопански нужди.

За основателност на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е доставил топлинна услуга в твърдените количества и при посочената стойност, с която ответникът се е обогатил за сметка на обедняване на ищеца, тъй като е потребил топлинна услуга, без да заплаща стойността , т.е. не е извършвал разходи за потребената от него топлинна услуга за стопански нужди.

Следва да се установи, дали в процесния имот – магазин № 21, находящ се в гр.

София, ж.к. ****, ищецът е доставял топлинна услуга за процесния период.

От събрания по делото доказателствен материал не е установява при условията на пълно и главно доказване, че ищецът е предоставил в имота топлинна услуга с цена в размер на претендираната сума. В тази връзка, съгласно приетата в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, в процесния магазин липсват монтирани отоплителни тела – радиатори, щранг-лири и друга топлозахранваща тръбна система. Липсват също така и уреди за дялово разпределение – няма монтиран топломер, колекторната кутия е празна, а тръбите към нея са затапени. На базата на изложеното вещото лице дава заключение, че обектът не е свързан с топлопреносната мрежа за доставка на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД. Също така, вещото лице сочи, че през обекта не преминават нито вертикални, нито хоризонтални щрангове (тръбна система) за пренос на топлинна енергия към него или към други обекти, част от етажната собственост. Процесният магазин има самостоятелен вход към улицата, като между обекта и високата част на сградата, в която се намира етажната собственост, има изградена и дилатационна фуга, която не позволява преминаването на топлинна енергия от сградата към процесния магазин.

Следователно, въз основа на приетата съдебно-техническа експертиза може да се формира извод, че в процесния имот не е предоставяна каквато и да е топлинна услуга, включително и топлинна енергия за сградна инсталация, поради което нито собственикът на имота (ответникът в производството), нито ползвателят на имота са спестили разходи във връзка със заплащането на стойността на топлинна услуга.

3

Същественото при иска по чл. 59 ЗЗД е да се докаже реално имуществено разместване при липса на основание, а именно – че ответникът е потребил реално топлинна услуга в имота му и е спестил разходи за заплащане на същата, поради което е налице обогатяване за него, за сметка на обедняване на ищеца, който е доставил такава. В случая, съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, в имота на ответника не се използва топлинна енергия нито за отопление, нито за битово горещо водоснабдяване, като освен това обектът е отделен от сградата по начин, ограничаващ преминаването на топлинна енергия от сградата към него. Ето защо, не е осъществен фактическият състав на чл. 59 ЗЗД, съответно, не може да се приеме, че ответникът, само въз основа на факта, че е собственик на магазин № 21, находящ се в гр. София, ж.к. ****, дължи претендираните суми за топлинна енергия за сградна инсталация в сградата, в която се намира имотът.

Във връзка с изложеното както главните искове за установяване на дължимостта на цена за предоставена топлинна енергия и дялово разпределение, така и обусловените от тях искове за мораторна лихва, подлежат на отхвърляне.

Ето защо, решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на спора в полза на ответника по жалбата следва да се присъди сумата в размер на 206 евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2437/10.02.2026 г. по гр.д. № 41872/2025 г. по описа на СРС, 61 състав.

ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, да заплати в полза на „С.А.Г. Груп“ ЕООД, ЕИК 130159276, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 206 евро, представляваща разноски за въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5