Определение № 1260 от 19.03.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1260 гр. София, 19.03.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Наталия Неделчева Касационно гражданско дело № 20248002100423 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. М. Д., чрез адв. Д. М. срещу решение №173/01.11.2023г. на Апелативен съд - П. по в.гр. д. №20235000500451. Според касатора, решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Счита, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като е игнорирал определени доказателства в полза на ответника, а е дал превес на други, изцяло в полза на ищеца. Твърди, че от заключението на СМЕ не може да се определи точно кога е моментът на деформация и на костната консолидация на фрактурата, поради което липсват неопровержими доказателства, че получените травматични увреждания от ищеца, нарушаващи неговата анатомична цялост са изцяло вследствие деликта, осъществен от ответника. Излага, че не е отчетено, че при правилно лечение на пострадалото лице, максималният възстановителен период би бил 2-3 месеца, което не отговаря на времевия период, описан от ищеца. Твърди, че при постановяване на решението не е съобразено, че липсва обезобразяване на лицето по смисъла, утвърден в съдебната медицина. Не е отчетено, че ищецът е напуснал работа по свое желание още преди инцидента, и че е нямал лекарско заключение, че не може да управлява МПС – автомобил или камион. Касаторът счита, че присъденото обезщетение не отговаря на критериите за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, тъй като е прекомерно и несъответстващо на действително причинените неимуществени вреди. По изложените съображения моли обжалваното решение да бъде отменено, като предявеният иск бъде отхвърлен като недоказан по основание и размер. В условията на алтернативност, моли размерът на присъденото обезщетение да бъде намален. Моли за присъждане на разноски. В изложението на касационните основания се посочва, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материално- правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС 1 съгласно чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а именно с Постановление №4/ 23.12.1968г. на Пленума на ВС за обобщаване практиката по определяне на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане. Твърди се, че в противоречие с изискванията на посоченото постановление, съдът неправилно е анализирал и причинноследствената връзка между нанесените на ищеца увреждания и моментното му състояние, като не е отчетено, че претърпените вреди са в следствие на вече увреденото му състояние.

На следващо място се излага, че съдът се е произнесъл по следния материално -правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:

Следва ли съдът да приеме като доказано обстоятелството за причиняване на процесната телесна повреда, въз основа на съдебно - медицинска експертиза, която установява увреждания с „неустановен начален момент“? Въпросът се поставя във връзка с твърдението на касатора, че по делото не може да се определи точно кога е моментът на деформация и на костната консолидация на фрактурата. Вторият поставен съществен материално-правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото е: Следва ли съдът да приеме за доказано причиняване на увреждане, въз основа на СМЕ, която не съдържа никаква категоричност в отговорите на поставените задачи и съдържа изразите „възможно“, „може“ и „могат“. На трето място се твърди, че решението на ВКС е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, тъй като присъденото обезщетение е прекомерно завишено и не отговаря на изискванията за справедливост.

Ответникът по жалбата – Г. С. Н., чрез депозирания писмен отговор оспорва същата, като излага, че не са налице основания за нейното допускане до касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд с цена на иска над 5 000 лв., което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.

Производството е образувано по иск с правно основание чл.45 ЗЗД, предявен от Г. Н. срещу С. Д. за заплащане неимуществени вреди в размер на 33 000 лв. и имуществени такива в размер на 4 000 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на увреждането, претърпени от него в резултат на нанесена му от ответника на 30.08.2022г. средна телесна и множество други телесни повреди, а именно кръвонасядане по проекцията на долната челюст вдясно с ограничени движения при отваряне на устната кухина, изтръпване на дясна лицева половина, оток и кръвонасядане по клепачите на дясното око с хематом, затворил изцяло окото, кръвоизлив под слизестата обвивка на дясната очница с контузия на булбата, причинили сиплопия /двоене на зрението/ във всички посоки, вторично комплексно увреждане по лицето – лицева асиметрия в дясна половина на лицето с изместване на костни фрагменти на дясна зигоматична кост „скула“ навътре, странично хлътване и изместване на дясна очна ябълка по посока надолу и вляво, причиняващи проблеми в зрението и деформация в дясната лицева половина, обезобразяваща лицето. Твърди, че поради липса на здравни осигуровки и средства не е постъпвал в лечебно заведение, а се е възстановявал в 2 домашни условия при спазване на предписания от лекарите режим и лечение. Излага, че възстановяването му продължава и към датата на подаването на исковата молба, търпял е болки, не можел да се храни и говори нормално, нарушен е бил сънят му, трябвало е да бъде подпомаган в ежедневието си от своите близки. Поради загрозяването на лицето търпи срам, неудобство и ниско самочувствие, които влияят отрицателно на социалните му контакти. Не е могъл да работи по професията си като шофьор поради лечението и възникналата несигурност в зрението. С допълнителна молба от 27.03.2023г. уточнява, че вредите са му причинени на 30.08.2022г. от ответника, който при отнемането на движими вещи е употребил сила, нанасяйки му силни удари с юмрук в областта на дясното слепоочие, от които ищецът е получил описаните в исковата молба телесни повреди.

Ответникът С. Д. оспорва исковете по основание и размер, като моли да бъдат отхвърлени като неоснователни. Оспорва да е причинил на ищеца и други увреждания освен счупването на челюстта, включително наличието на причинна връзка между описаните в исковата молба увреждания и неговото поведение на 30.08.2022г. Оспорва всички твърдения на ищеца относно вида, характера и продължителността на описаните в исковата молба неимуществени вреди.

За да потвърди първоинстанционното решение в частта му, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 33 000 лв., въззивният съд е направил собствен анализ на събраните по делото доказателства, въз основа на който е стигнал до извод за основателност на предявения иск. От фактическа страна, с оглед представеното по делото споразумение, одобрено по НОХД №957/2022 г. на ОС-Стара Загора, влязло в сила на 9.11.2022г., е приел за безспорно установено при условията на чл. 300 от ГПК, че ответникът Д. е извършил посоченото в исковата молба престъпление грабеж, придружен със средна телесна повреда на ищеца Г. С. Н., изразяваща се в счупване на челюст, при което се затруднява дъвченето и говоренето. Приел е за несъмнено, че от това увреждане ищецът е търпял болки и страдания, с оглед на което е счел за установено, че в резултат на това противоправно и виновно, престъпно поведение на ответника, на ищеца е причинена неимуществена вреда, поради което са налице основанията по чл. 45, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати парична сума за обезщетяване за тази неимуществена вреда.

От заключението на СМЕ, прието в о.с.з. на 19.05.2023г., съдът е приел за установено, че липсват явни данни за счупване на дясното рамо на долната челюст, но фрактурата на ябълчената кост се вижда на фасовата рентгенография. При прегледа, вещото лице установява хлътване в тази част на лицето назад и надолу, което е видимо и с нова кожна гънка между скулата и очницата, която под лявото око липсва. Очната ябълка на дясното око е изместено надолу, легнала на пода на очната орбита, която поради фрактурата е пониско и оттам самата очна ябълка е по-надолу с около 2-3 мм. Горният десен клепач е малко по-паднал в сравнение с левия. Вследствие на фрактурата, която е зараснала с лека деформация, е налична остатъчна асиметрия между двете лицеви половини. Поради изминалия период от около 8,5 месеца от фрактурата не може да се определи точният момент, но би могло деформацията на скулата и изместването на дясната очна ябълка 3 надолу да са се случили на инкриминираната дата 30.08.2022 г. Според експерта, счупването на ябълчената кост, големият кръвоизлив под слизестата обвивка на дясната очница, контузия на дясното око, големият следтравматичен оток на областта, разкъсно-контузната рана, оток и кръвонасядане по дясната вежда съответстват да са получени от високо енергийно въздействие на твърди, тъпи предмети или в конкретния случай могат да са получени както е описано в съдебната документация от множество юмручни удари в областта на дясното слепоочие. Посочените увреждания са предизвикали относителна деформация на дясната лицева половина в зоната на скулата, асиметрия между двете лицеви половини, което не може да се счита като обезобразяване на лицето. Счупването на зигоматичната кост е квалифициращ признак на травма, която при правилно лечение е с период на възстановяване 2-3 месеца, което покрива критериите за средна телесна повреда поради остатъчната видима деформация на дясната очница. При прегледа на ищеца на 10.05.2023г. вещото лице е установило, че дясната ябълчена кост от лицето му е срастнала и дори при палпация не е болезнена, енофталмът продължава да съществува – дясната очница е разположена с около 2-3 мм. по-ниско от лявата, десният горен клепач е видимо паднал спрямо левия също с 2-3 мм. Според експерта всички останали деформации и патологични състояние на дясното око биха могли да се коригират единствено по оперативен начин.

Според заключението, периодът за пълното възстановяване от получените увреждания е 2-3 месеца, като интензивността на болките, е била най-силна в първите няколко дни, а след постепенно е намалявала, успоредно с намаляването на травматичния оток в зоната на ударите. Според вещото лице няма огромно загрозяване, тъй като няма тежки функционални, морфологични или органни изменения, които представляват една несъвместимост на формата на лицето с нормалната, но асиметрията се вижда и ще продължи да съществува, като корекция може да се направи единствено по оперативен път, но според експерта това носи рискове, тъй като в зоната има два сериозни нерва, които биха могли да бъдат увредени при оперативна интервенция, от която ще останат и външни белези от оперативния разрез. Това е една от фините оперативни манипулации, които в България могат да се извършат на не повече от две места. От показанията на Г. С. Н. - брат на ищеца, разпитан в съдебното заседание, се установява, че брат му получил счупване на челюстта, бил надут в дясната страна на лицето, не можел да си отваря устата, окото му било затворено, след време като спаднал оттокът видели, че окото му е паднало надолу. След посещение на очен лекар разбрал, че трябва операция, за да му се измести окото нагоре и за да може да вижда нормално. Имал също и нараняване на челюстта, изпитвал болки и около 2 месеца можел да си отваря устата. Около 2 месеца го боляло, не можел да се храни, правели му супи и се хранел със сламка, защото не можел да си движи ченето. След тези 2 месеца постепенно започнал да си отваря устата и можел да яде каши и по-меки храни, сега още го наболява челюстта и не може да дъвче твърда храна. Около месец-месец и половина не можел да говори, защото не можел да си отвори устата, фъфлел и нищо не му се разбирало. Пиел течен аналгин за болките, спял само на едната страна докато му било подуто лицето около 2-3 месеца, отокът на лицето спаднал за около 20 дни и започнало да му се отваря окото. Личало си, че тази страна на лицето му е малко променена и не е като 4 другата, тази промяна в лицето му създавала неудобство, срамувал се да излиза. Г. не е женен, от инцидента не е излизал с приятели, през зимата се оплаква, че от студа го наболява лицето на мястото на отока, оплаква се от проблеми със зрението. Г. е шофьор на камион, но не работи от момента на увреждането. Свидетелката Р. Г. Х.-леля на ищеца-го видяла няколко дни след инцидента. Лицето му било цялото червено, скулата му била подута, окото затворено, веждата била сцепена, не можел да си отваря устата, фъфлел и не се разбирало какво говори, много го боляло, пиел обезболяващи. След около месец и половина спаднали отоците, и тогава видели, че окото е налято с кръв и той започнал да ходи на преглед при очни лекари. Не можел да се храни след инцидента, около месец и повече бил със сламка, след това с лъжица, сега се храни нормално, но без твърди неща, спял само на едната страна. Разликата в лицето му била очевидна – скулата му е изпъкнала, бузата му е по-навътре, окото му е изкривено и не може да вижда добре, като гледа си вдига главата нагоре, не искал да излиза никъде, не иска да го вижда никой, сега не може да работи, има проблеми със зрението. С оглед така коментирани доказателства, въззивният съд е приел, че се установяват описаните в исковата молба увреждания, които в началния етап са причинили на ищеца силни болки, постепенно намаляващи в процеса на лечение, както и значителни неудобства и притеснения, включително тъй като не е можел и да работи по своята професия на шофьор поради тежките наранявания в процеса на възстановяването от тях. Прието е, че счупването на ябълчената кост е причинило освен болката и значителни проблеми в ежедневието за периода на зарастване от 2-3 месеца – в храненето, в зрението, при говора, при спането, поради което за този период е налице значително влошаване на качеството на живот на ищеца.

Разпечатката съдържа 19 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a4121451-ae06-46e8-8f63-287d60f92632