Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1107 от 16.09.2026, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно частно гражданско дело 596/2026
Вид
Определение № 1107
Подписан
16.09.2026
В сила
16.09.2026
Състав
Пламен Стефанов Златев, Веселина Косева Мишова, Мариана Мавродиева Мавродиева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1107 гр. Стара Загора, 16.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно гражданско дело № 20265500500596 по описа за 2026 година Обжалвана е заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1061 от 23.06.2026 г. в частта за разноските. Частният жалбоподател „К.“ ЕАД иска заповедта за изпълнение за бъде изменена в частта за присъденото адвокатско възнаграждение, като същото бъде намалено до размера на 100 евро. Излага съображения в подкрепа на възражението си.

Ответникът по частната жалба А. Й. Й. не взема становище.

Частната жалба е подадена срок от процесуално легитимирано лице и срещу съдебен акт, за който изрично в чл. 413, ал. 1, in fine ГПК е предвидено, че подлежи на обжалване, поради което същата е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството по ч. гр. д. № 2170/2026 г. на Районен съд – Стара Загора е образувано по подадено от А. Й. Й. заявление по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника „К.“ ЕАД за сумата от 257,69 евро за главница. Със заявлението е направено искане за присъждане на разноските по делото за платената държавна такса и за възнаграждение за един адвокат в размер на 204,52 евро. От доказателствата по делото се установява, че заявителят е представил договор за правна защита и съдействие с адв. Т. Ц. с предмет изготвяне на заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 410 ГПК и процесуално представителство по делото. Със заповед № 1061/23.06.2026 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК районният съд е уважил заявлението, като е присъдил в полза на заявителя разноските по делото в размер на 204,52 евро за адвокатско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е правилна в обжалваната част. Частната жалба е неоснователна.

В заповедното производство заявителят е бил представляван от процесуален представител – адвокат при условията на чл.38, ал.1 ЗАдв. При 1 наличие на отговорност на насрещната страна за разноски съгласно правилата на чл. 78 ГПК, за да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да се установи наличието на изявления за оказване на безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. Правото на адвоката да получи възнаграждение за своя труд е изрично прогласено в нормата на чл. 36, ал. 1 ЗАдв и той не може да бъде лишен от него, щом са налице предпоставките по чл. 38, ал. 2 ЗАдв за присъждането му.

Съгласно чл.81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Видно е, че законът не прави разлика между отделните производства, поради което и в заповедното производство при издаването на заповедта за изпълнение, която е актът, приключващ делото, съдът се произнася по искането за разноски.

Въззивният съд намира, че не следва да се променя размера на адвокатското възнаграждение. Съгласно чл. 36, ал.1 и 2 ЗАдв адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, като размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован. Законодателят не дава легално определение на понятието „справедлив и обоснован”, но изхождайки от общоприетия смисъл на понятието, следва да се приеме, че справедливо и обосновано е това възнаграждение, което е съответно на фактическата и правна сложност на делото и усилията, които адвокатът е положил при осъществяване на процесуалното представителство. Освен това, за да бъде справедлив и обоснован, размерът на адвокатското възнаграждение трябва да бъде съобразен и видът на спора, материалният интерес, видът и количеството на извършената работа; значимостта на процесуалното действие за защита на интересите на страната, изчерпателността и относимостта на защитата, както и икономическите условия и стандартът на живот в страната. При определяне на размера на адвокатското възнаграждение следва да се съобрази и това, че съгласно постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С–438/22 съдът не е обвързан от посочените размери в Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В случая е безспорно, че адвокатът, представлявал длъжника в заповедното производство, има право на възнаграждение, след като е осъществил безплатна правна помощ. При определяне на размера на възнаграждението, дължимо в производството, следва да се отчете вида и обема на извършената от адвоката работа. В случая действията, които процесуалният представител на заявителя е извършил не се ограничават до изготвяне и подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Съдът приема, че подаването му е предшествано от запознаване с делото, което е отнело време и усилия. Следва да се има предвид и материалният интерес, който не е висок – 257,69 евро за главница. Предвид на тази преценка, съдът намира, че възнаграждение в размер на 204,52 евро е съответно на извършената от адвоката работа и положените от него усилия в 2 заповедното производство при упражняване на процесуалните права, както е и адекватен на икономическите условия и стандартът на живот в страната и установената МРЗ. Следва да се има предвид и това, че адвокатският труд е високо квалифициран и заплащането за него следва да бъде справедливо и достойно.

С оглед на тези съображения въззивният съд намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Воден от горните съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА заповед за изпълнение № 1061 от 23.06.2026 г., издадена по ч.гр.д. № 2170/2026 г. по описа на РС Стара Загора, в частта за разноските за адвокатско възнаграждение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3