Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 169 от 09.02.2024, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 3586/2023
Вид
Решение № 169
Подписан
09.02.2024
В сила
12.03.2024
Състав
Димо Цолов

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.143 ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.4 и ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.4 и ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.139, ал.1, т.2, пр.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.177, ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.7, ал.1, т.3, б."б" · Закон за движението по пътищата
  • чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
  • чл.7, ал.1, т.3, б."б" · Наредба № 11 от 3 юли 2001 г. за движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Варна, 09.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20233110203586 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от Ц. А. Т., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №23-0001633 от 28.04.2023 г., издадено от Директор на РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което за нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП), вр. чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, н а въззивника е наложено административно наказание глоба в размер 750.00 лв.

Въззивникът моли, издаденото НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че описаната фактическа обстановка не отговаря на действителността, както и че не става ясно, какво е претоварено – влекача или ремаркето.

Въззиваемата страна – ИА „Автомобилна администрация“ оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното :

На 14.03.2023 г. около 14.40 ч. по АМ „Хемус“, след ПВ Ветрино-Провадия, посока гр. Варна, управляваното от въззивника съчленено превозно средство, състоящо се от влекач „МАН ТГХ 18.440 4х2 БЛС”, категория N3, рег.№В4080ВК и прикачено полуремарке с три оси, категория 04, рег.№В4851ЕН, извършващо превоз на товар царевица за собствена сметка по маршрут с. Ресен – Пристанище Варна, било спряно за проверка от свидетелите Б. И. и С. А. – инспектори в РД „Автомобилна администрация“. Проверка на превозните документи и извършено замерване с електронна мобилна везна „Dini Argeo”, модел DFWKR, с поставен стикер за годност №01104 до 10.2023 г., констатирала, че при междуосовото разстояние над 1.3 м сумата от натоварванията на всяка от осите на пневматичното полуремарке с три оси възлиза на 25185 кг, при което е надвишено с 1185 кг регламентирано максимално допустимо натоварване до 24000 кг за този вид полуремарке 1 съобразно чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба №11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, поради което спрямо възивника бил съставен АУАН за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 ЗдвП, вр. чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба №11 от 03.07.2001 г. Като възприел изцяло констатациите по акта и дадената правна квалификация, наказващият орган издал оспореното НП.

Визираната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин както от кредитираните като безпристрастно дадени, непротиворечиви и взаимно допълващи се показания на всеки един от свидетелите Б. И. и С. А., така и от приобщените документи – НП №23-0001633 от 28.04.2023 г., АУАН №00102 от 14.03.2023 г., Заповед №РД-08-30 от 24.01.2020 г., пълномощно, заповед изх.№6 от 14.03.2023 г., фактура №9500171732, заявление за проверка №000029-55691 от 26.10.2022 г., протокол от проверка на ел. везна №000029-55691 от 26.10.2022 г., снимков материал.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор на РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, надлежно оправомощен чрез Заповед №344 от 01.08.2022 г. от изп. директор на ИА „Автомобилна администрация“.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

Акта за установяване на административно нарушение и съставеното въз основа на същия НП са издадени в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от съществени нарушения на законоустановените процесуални изисквания за форма и съдържание.

Нарушението е констатирано при проверка от служители на РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна. Съгласно чл.40, ал.1 ЗАНН, АУАН е съставен в присъствие на нарушителя и на свидетел по установяване на нарушението.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

Разпоредбата на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 ЗДвП по същество съдържа изискване за спазване на установените допустими параметри за натоварване на осите на пътните превозни съобразно Наредба №11 от 03.07.2001 г. ред за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Този подзаконов нормативен акт регламентира както параметрите, с чието превишаване ППС попада в категорията на извънгабаритните, така и разрешителния ред чрез заплащане на такса към ИА „Пътна инфраструктура“ за движение с извънгабаритно ППС. При приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира, че управляваното от въззивника пневматично полуремарке с 3 оси с разстояние между всяка от тях над 1.3 м, представляващо част от съчленено ППС, действително попада в хипотезата на чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба №11 от 03.07.2001 г., за която допустимото максимално натоварване е до 24000 кг и установената стойност 25185 кг сочи претоварване на трите оси с 1185 кг.

Обстоятелството, дали проверяваното превозно средство е с разстояние между всяка от трите оси над 1.3 м не се установява чрез измерване с техническо средство, а чрез справка в регистрационния талон на конкретното ППС, осъществена от контролния орган при проверката.

Проведеното от контролния орган измерване на масата на превозното средство е извършено с одобрен тип средство за измерване, преминало съответната метрологична проверка за техническа изправност с поставен знак за валидност до м. октомври 2023 г.

Административно–наказателната отговорност на въззивника е ангажирана на 2 основание чл.177, ал.3 ЗДвП, предвиждащ санкция за всеки, който управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството и поради това именно водачът на съответното ППС е неин адресат.

Изтъкнатите аргументи сочат правилност и законосъобразност на констатациите на наказващия орган за съставомерност на поведението на въззивника като административно нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр.3 ЗДвП, вр. чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба №11 от 03.07.2001 г. Същевременно, съдът намира определеното от наказващия орган наказание глоба в размер над минималния предвиден – 750.00 лв, за несъобразено с нормата на чл.27 ЗАНН. По делото не са налице данни за предходно регистрирани нарушения и санкционни актове спрямо въззивника. От друга страна, той не е извършвал превоза за собствена сметка, а по възлагане, като осъществяващ длъжност „шофьор“ по трудов договор в търговско дружество – превозвач, спрямо когото въззивникът е в положение на зависимост. Наказанието е наложено над минималния предвиден размер, без наказващият орган да изложи каквито и да е мотиви и конкретни факти и обстоятелства, обуславящи налагането на глоба, различна от предвидения минимум. Поради това, съдът намира определения размер на санкцията за прекомерен и несъответстващ на тежестта на нарушението и имотното състояние на нарушителя. При изтъкнатите аргументи, съдът счита, че наказанието следва да бъде наложено в минималния предвиден размер – 500.00 лв, поради което в тази част, обжалваното НП следва да бъде изменено.

При този изход на спора и съобразно отправената претенция от въззиваемата страна, на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 ЗАНН и чл.143 ал.3 АПК, следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл.37, ал.1 ЗПП и издадената въз основа на същата Наредбата за заплащане на правната помощ, чиято норма чл.27е предвижда възнаграждение за защита в производства по ЗАНН от 80.00 лв до 120.00 лв. Поради това и като прецени несъществената фактическа и правна сложност на делото и кратката продължителност на първоинстанционното производство в едно с. з., съдът намира, че за база при определяне размера на обезщетението следва послужи минималния установен размер 80.00 лв.

Доколкото намаления размер на наложеното наказание е неблагоприятен за въззиваемата страна резултат, липсата на регламентиран ред за присъждане на разноски в такава хипотеза може да бъде преодоляна чрез приложен от съда критерий за справедливост, съобразен със специфичните основни и същностни цели на производството по оспорване на НП по реда на ЗАНН. От гледна точка на въззиваемата страна, първостепенна цел е да се потвърди оспорения акт, при което отговорността за твърдения нарушител се понася изцяло, а второстепенна се явява целта да се измени само размера на наложената санкция, при което санкционираното лице понася своята отговорност на по-ниска стойност. Изхождайки от тези две цели и съответните последици за въззиваемата страна и като съобрази, че при потвърждаване на НП, съгласно чл.63д, ал.4, вр. ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК, възнаграждението за юрисконсулт се присъждат в пълен размер, то при постигане на второстепенната цел – изменение на НП, настоящият състав счита за справедливо, от установения базов размер 80.00 лв, да се счита половината 40.00 лв като основа за определяне стойността, с която следва да бъде съразмерно редуцирана стойността на определеното възнаграждение. Съобразно този критерий, в настоящия случай, половината (40.00 лв) на определения базов размер, съразмерно на изменената част - намалена с 1/3 сочи резултат 13.33 лв, с която стойност следва да бъде намалено базово определеното възнаграждение до сумата 66.67 лв.

При изтъкнатите аргументи, съдът счита, че НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

От въззивника не е отправяно искане и не са представени доказателства за 3 сторени разноски, поради което такива не следва му да се присъждат.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление №23-0001633 от 28.04.2023 г., издадено от Директор на РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, срещу Ц. А. Т., ЕГН **********, за нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП), вр. чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, к а т о НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание „имуществена санкция“, от 750.00 лв до 500.00 лв (петстотин лева, 00 ст.), и ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата част, на основание чл.63, ал.7, т.2, вр. ал.2, т.4 ЗАНН.

ОСЪЖДА Ц. А. Т., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, сумата 66.67 лв (шестдесет и шест лева, 67 ст.), представляваща съразмерно на изменената част възнаграждение за юрисконсулт.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4