Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 346 от 08.12.2023, Окръжен съд - Хасково

Съд
Окръжен съд - Хасково
Дело
Въззивно гражданско дело 445/2023
Вид
Решение № 346
Подписан
08.12.2023
В сила
11.12.2024
Състав
МИЛЕНА ДИМИТРОВА ДЕЧЕВА, ЖУЛИЕТА КРЪСТЕВА СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА, ГЕОРГИ КОСТАДИНОВ МИЛКОТЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.56 · Закон за устройство на територията

РЕШЕНИЕ

№ 346 гр. ХАСКОВО, 08.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря Р. М. К. като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20235600500445 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 254/02.05.2023 г. по гр. дело № 1683/2022 г., Районен съд Хасково е отхвърлил като неоснователни предявените от Г. Т. Р., с ЕГН **********, от ****, против Община Хасково, ЕИК 000903946, с адрес гр.Хасково, пл. „Общински" №1, и против Община - Хасково и Общинско предприятие „Екопрогрес“, с ЕИК 0009039460402, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул. „Атанас Узунов" №5, искове с правно основание чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД - за сумите в размер на 8 000, 00 лв., представляващи претенция за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, произходящи от непозволено увреждане и 3 421,32 лева - претенция за обезщетение за претърпени имуществени вреди на същото основание, претендирани при условията на солидарност, против Община - Хасково и Общинско предприятие „Екопрогрес“ искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД за сумите в размер на 8000,00 лв. представляващи претенция за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, произходящи от непозволено увреждане и 3 421, 32 лева – претенция за обезщетение за претърпени имуществени вреди на същото основание, претендирани при условията на солидарност. С решението Г. Т. Р. е осъдена да заплати на Община - Хасково разноски в размер на 100 лева и на ОП „Екопрогрес“ разноски в размер на 1050 лева.

Недоволна от решението е останала въззивницата Г. Т. Р., която чрез пълномощника си адв. Т. го обжалва в законоустановения срок, с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Във въззивната жалба са изложени подробни съображения във връзка със събраните по делото доказателства пред първоинстанционния съд, които според въззивницата водят до различен извод от този, който е направил 1 първоинстанционния съд. Считат, че с ангажираните по делото доказателства са установени всички елементи на фактическия състав на разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, поради което неправилно и в противоречие с доказателствата по делото, първоинстанционният съд е приел, че Община - Хасково и ОП „Еко Прогрес“ не следва да носят отговорност за причинените й неимуществени и имуществени вреди в размерите в които се претендират.

Считат, че съдът не е следвало да дава вяра на показанията на разпитаните свидетели по искане на ответниците по делото, тъй като тези свидетели били заинтересовани от изхода на спора, предвид факта, че работят при ответниците, поради което и изводите на съда противоречат на установената по делото фактическа обстановка.

Във въззивната жалба са изложени доводи и съображения, като е направен анализ и на изводите на съда във връзка с установени по делото и обсъдени в мотивите на решението факти във връзка с възможността за преминаване или съответно непреминаване покрай сцената, която е била монтирана на площада в ***.

Претендират от въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на Районен съд - Хасково и вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявените искове за обезщетение за неимуществени и имуществени вреди.

Във въззивното производство са представени допълнителни писмени бележки от въззивницата.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от Община - Хасково, с който оспорват въззивната жалба и излагат подробни съображения за нейната неоснователност. Община - Хасково счита, че с ангажираните по делото доказателства, ищцата не е доказала исковите си претенции, поради което правилно първоинстанционният съд е направил извод, че не е налице противоправно деяние допуснато от ответника или от лице, на което е била възложена работа, за която този ответник да отговаря. Изложени са съображения по доводите във въззивната жалба, които изцяло се оспорват.Претендират от въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение на РС – Хасково като правилно и законосъобразно и да присъди разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от Общинско предприятие „Еко Прогрес“, с който оспорват въззивната жалба и излагат съображения за нейната неоснователност. Считат, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка, правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че не са налице елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане за ангажиране на отговорността на предприятието. Претендират от въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение на РС – Хасково и да им присъди направените по делото разноски.

В с.з. пред въззивната инстанция въззивницата Г. Т. Р., чрез процесуалния си представител поддържа въззивната жалба.

В с.з. пред въззивната инстанция въззиваемите Община- Хасково и ОП“Еко прогрес“ чрез процесуалните си представители оспорват въззивната жалба и молят съда да потвърди обжалваното решение.

СЪДЪТ, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира следното:

Жалбата е подадена в предвидения в чл. 259, ал. 1 от ГПК срок, от легитимирана страна и против съдебен акт, подлежащ на обжалване, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен в рамките на доводите заявени във въззивната жалба.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

2

С оглед наведените в депозираната въззивна жалба доводи е необходимо да се обсъди следното:

Първоинстанционното производство е образувано въз основа на искова молба от Г. Т. Р., с която в условията на солидарност срещу Община - Хасково и ОП „Екопрогрес" гр. Хасково са предявени два иска с правно основание чл. 49, вр. чл.45 ЗЗД, първият от които за сумата в размер на 8 000,00 лева - претенция за обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди и вторият иск за сумата в размер на 3 421,32 лева - претенция за обезщетение за претърпени имуществени вреди.

Настоящият съдебен състав намира, че за изясняване на делото от фактическа страна първоинстанционният съд е събрал и обсъдил всички относими доказателства, касаещи релевантните за спора между страните факти и обстоятелства. Допуснати и приети като доказателства са приложените към исковата молба и към писмения отговор писмени доказателства, назначени са съдебномедицинска експертиза и съдебно – техническа експертиза. Доказателствата са обсъдени поотделно и заедно със заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза.

Във въззивното производство съдът допусна преразпит на вещото лице представило писмено заключение по назначената съдебно-техническа експертиза.

Не се спори по делото,че на 23.09.2021г. ищцата Г. Р. е получила травматични увреждания, вследствие на падане в пространство, попадащо в обхвата на сцена построена на площа *** в ***, която е била изградена като временно съоръжение.Видно от приетите по делото писмени доказателства – епикризи и болнични листове, на ищцата е било проведено лечение по повод получената травма на 23.09.2021 год., при която ищцата е получила счупване на ****.Видно от заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза предприетото оперативно лечение на счупването е било напълно обосновано, като и втората операция е била наложителна поради нарушено срастване на фрактурата и разпад на остеосинтезата. Обичайният срок за възстановяване от това счупване според вещото лице е около 6 месеца, като в случая срокът е значително удължен поради усложненото зарастване и наложилата се втора операция с подмяна на имплантитите.

От приетата по делото писмена кореспонденция между Община - Хасково и РДНСК – Хасково, с писмо №****г. и писмо № ****г. се установява, че изградената сцена на площад **** в **** е собственост на Община-Хасково.Процесното съоръжение представлява преместваем обект, съгласно чл.56 ЗУТ, като сцената е изпълнена/монтирана при спазване на правилата и съгласно Наредбата за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Хасково и се е ползвала по предназначение.

В преразпита пред въззивната инстанция вещото лице инж. С. С. поддържа представеното по делото писмено заключение, като заявява, че сцената е била монтирана на мястото предвидено съгласно приетата от ЕСИТ схема/ л.76 / без наличието на пешеходен проход от южната част на сцената. В схемата за поставяне на сцената одобрена от експертен съвет не бил предвиден подход. На мястото от където е преминала ищцата били разположени елементите на металната конструкция на сцената, които представлявали вертикални колони и които са били част от сцената, която е подиум плюс металните части.

Според вещото лице има възможност да се мине между напречните свързващи елементи, които са част от сцената и укрепват конструкцията ако преминаващия ги прескочи, но не било предвидено да се минава от там.

Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза, към която е приложен и снимков материал хоризонталните тръби, в които се е препънала ищцата, представляват свързващи елементи от конструкцията на сцената и се намират в обхвата на сцената. Същите са боядисани с покритие в сиво. При изготвяне на заключението сцената е 3 била демонтирана и няма данни към датата на инцидента – 23.09.2021 г. да е имало предупредителни или забранителни табели и знаци за преминаване от мястото през което е тръгнала да преминава ищцата. Сцената е била изградена и монтирана на място, съгласно приетата от ЕСУТ схема за централната градска част на ***, без наличие на пешеходен проход от южната част на сцената към сградата на универсалния магазин ***,като в южната си част е граничела с оградена озеленена площ и площадно пространство.Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза действията по монтиране на сцената и начина по който е била закрепена са били извършени съгласно всички правила на ЗУТ и са били съобразени с Наредбата за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти на градското обзавеждане на територията на Община Хасково.

При така установените факти и обстоятелства съдът достига до следните изводи:

Непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД като сложен юридически състав включва следните елементи - деяние, вреда, противоправност на деянието и причинна връзка между деянието и вредата.При гаранционно-обезпечителна отговорност възложителят отговаря за действието или бездействието на свои работници или други лица, на които е възложил извършването на конкретни действия, поради което следва да бъде установено, че щетите са причинени именно по повод извършване на възложената работа.

За да отхвърли предявените искове първоинстанционният съд приема,че от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява да е допуснато противоправно деяние от страна на ответниците или от лице, на което е възложена работа от общината или от общинското предприятие, за която работа следва да отговарят, както и че не се установява вредата да е причинена по повод и във връзка с извършване на възложена работа. Отговорността по чл.49 от ЗЗД е гаранционно-обезпечителна като общината отговаря за действието или бездействието на свои работници или други лица, на които е възложила работата.

Настоящият състав на въззивния съд споделя изцяло изводите до които е достигнал първоинстанционният съд, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на решението.

От представените от ищцата писмени и гласни доказателства се установява единствено настъпването на вредата, изразяваща се в болки и страдания от удара, получен при падането в близост до построената сцена на площад **** в ***, както и разходите във връзка с лечението на ищцата, но не се установява че настъпилата вреда е в резултат на неспазване на законови правила и неспазване на указания за извършването на възложена работа. Не е налице противоправно деяние извършено от лице или лица в резултат на което деяние да е настъпила вредата, която е претърпяла ищцата. Не е налице противоправно деяние, допуснато от Община Хасково или от лице, на което той е възложил работа, за която да отговаря. Не се събраха доказателства, които да сочат на виновно поведение от работник или служител на ответната община, нито на друга фирма, на която е била възложена работа, при изпълнението на която работа да са настъпили вреди.