Определение № 2153 от 15.07.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2153 гр. София, 15.07.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Анна Баева Касационно търговско дело № 20258002901881 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Г. Г., Р. И. Г. и Я. И. Г., представлявани от адв. Д. П., срещу решение № 154 от 23.05.2025г. по в.т.д. № 32/2025г. на Апелативен съд – Варна, ТО, с което е потвърдено решение № 283 ог 20.06.2024г., допълнено с решение № 490 от 26.11.2024г. по т.д. № 257/2022г. на Окръжен съд – Варна, ТО. С потвърденото първоинстанционно решение е отхвърлен предявеният от касаторите против „Бор” ЕООД иск с правно основание чл.265, ал.1, пр.2 ЗЗД за сумата 132 641,17 лева, представляваща разходите, необходими за извършване на неизвършени СМР и за ремонтиране на некачествено извършени СМР в обекти, съсобствени на ищците, а именно: ап.11, ап.28, ап.34, ап.35, паркоместа №№ 8, 11, 12 и 13, сауна, фризьорски салон и снек-бар, намиращи се в новоизградена жилищна сграда, изградена и въведена в експлоатация, ситуирана в ПИ № 199, с площ 1314 кв.м. в кв.12 по плана на в.з. Чайка, район Приморски, Варна, понастоящем представляващ поземлен имот с идентификатор № *** по КК и КР на гр. Варна.

Касаторите поддържат, че въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и е необосновано. Излагат доводи за необоснованост на извода на въззивния съд, че вторият и третият ищци са били надлежно поканени за подписването на конститутивния протокол обр.15, тъй като не са ангажирани 1 доказателства за упълномощаване на И. Г. да ги представлява. Намират за неправилен и извода, че са приели извършената от ответника работа, тъй като са направили множество възражения за неточно изпълнение, и поради това не може да се приеме необоримата презумпция по чл.264, ал.3 ЗЗД за правилно изпълнена работа. Считат, че поради неодобряване на работата от тях давността за предявяване на иска не е започнала да тече от съставянето на акт обр.15, а едва от издаването на удостоверението за въвеждане в експлоатация.

Поддържат, че това следва и от уговорката в раздел III, т.2.3 от предврителния договор правоприемникът да предаде сградата с акт за въвеждане в експлоатация, като въззивният съд не е тълкувал действителната обща волята на страните в предварителния договор и в споразумението от 10.05.2013г.

Поддържат, че са се явили при подписването на двата акта обр.15, но са отказали да ги подпишат, като са изложили подробни съображения за отказа си, и нито главният архитект, нито упълномощено от него длъжностно лице са ги подписали, замествайки липсващите подписи на праводателите. Твърдят, че съдът не е упражнил правото си на косвен съдебен контрол на основание чл.17, ал.2 ГПК на валидността на удостоверението от 28.04.2017г. за въвеждане в експлоатация. Считат, че въззивният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като не е допуснал поисканата от тях с въззивната им жалба съдебно-техническа експертиза за опровергаване на изводите на административния съд по жалбата срещу издаденото удостоверение за въвеждане в експлоатация с оглед годността на строежа за приемане и ползване по предназначение.

В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите правят искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като сочат следните правни въпроси:

Материалноправни въпроси:

1. След като при изпълнение на договор за изработка възложителят не е получил от изпълнителя реалната власт върху изработеното и то не е въведено в експлоатация съгласно договора, то налице ли е изпълнение на договора за изработка?

2. За началния момент на течението на погасителната давност по договор за изработка.

3. Следва ли съдът да тълкува договора за изработка съгласно правилата на чл.20 ЗЗД и в смисъла, който произтича от целия договор, като отчете и обстоятелствата и действията на страните, съпътстващи сключването му, след като възложителят не е приел извършените СМР поради многобройните забележки?

1.

2

4. Как съдът следва да тълкува разпоредби от договора за изработка и може ли чрез тълкуване на спорната клауза на договора между страните и дали валидно сключеният договор обвързва страните и може ли да бъде изменян чрез тълкуване?

5. Кога СМР, извършени от изпълнителя въз основа на договор за изработка, се считат приети от възложителя и кога е осъществено приемане по смисъла на чл.264, ал.1 ЗЗД?

6. Считат ли се извършените по договор за изработка СМР за одобрени и приети от възложителя, ако за обекта е издаден акт обр.15, въпреки че същият не е подписан от възложителя и въпреки че не е извършено реално предаване на извършените СМР от изпълнителя на възложителя; възложителят не е установил фактическа власт върху обекта, липсва изрично заявено от възложителя приемане на СМР и не са извършени конклудентни действия, които по недвусмислен начин да обективират мълчаливото одобряване на работата от страна на възложителя?

7. Следва ли да се приеме, че след като възложителят е бил поканен да подпише акт обр.15, но не го е подписал, то работата следва да се счита за приета по смисъла на чл.264, ал.1 ЗЗД?

8. При осъществяване на приемането важат ли правилата по чл.169-170 ЗУТ или е приложимо общото правило на чл.264 ЗЗД?

9. Подписването на акт обр.15 от главния архитект вместо от възложителя може ли да се квалифицира като приемане на изработеното без забележки, ако не е било представено по делото пълномощно, въз основа на което И. Г. има право да получава нотариални покани?

10. Има ли право главният архитект да подпише акт обр.15, ако възложителите са направили множество забележки за неизвършени и некачествено извършени СМР, които обаче не са отразени в акта?

2.

Процесуалноправни въпроси:

1. За задължението на съда по чл.235, ал.2 ГПК като инстанция по същество да обсъди всички допустими и относими доказателства в тяхната съвкупност, като основе решението си на установените от него факти и на закона.

2. Представлява ли процесуално нарушение, водещо до неизясняване на делото от фактическа страна, неизпълнението от съда на задължението му да назначи експертиза, ако се налага и служебно, и приеме 3 заключение на вещо лице, свързано с обстоятелствата по делото, за които са необходими специални знания и е направено своевременно искане за това?

3. За доказателствената стойност на акт обр.15 като частен свидетелстващ документ.

Касаторите поддържат, че материалноправните въпроси са решени в противоречие с решение № 231 от 13.07.2011г. по т.д. № 1056/2009г. на ВКС, II т.о., решение № 123 от 06.11.2019г. по т.д. № 2682/2018г. на ВКС, I т.о., решение № 94 от 02.03.2012г. по т.д. № 133/2010г. на ВКС, II т.о., решение № 59 от 31.07.2017г. по т.д. № 53622/2015г. на ВКС, I т.о., решение № 121 от 27.09.2013г. по т.д. № 621/2012г. на ВКС, I т.о., а процесуалноправните въпроси – в противоречие с ППВС № 1/1953г., ТР № 1/2001г. от 17.07.2001г. на ОСГК и ТР № 1/2013г. на ОСГТК, решение № 24 от 28.10.2010г. по гр.д. № 4744/2008г. на ВКС, I т.о., решение № 422 от 03.06.2010г. по гр.д.№ 805/2009г. на ВКС, I г.о., решение № 149 от 03.07.2013г. по гр.д. № 1084/2011г. на ВКС, III г.о., решение № 68 от 11.07.2016г. по т.д. № 1170/2015г. на ВКС, II т.о. и решение № 94 от 02.03.2012г. по т.д. № 133/2010г. на ВКС, II т.о.

Ответникът „БОР” ЕООД, представляван от адв. М. Ж., представя отговор, с който оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационен контрол, като сочи, че: първият материалноправен въпрос не съответства на мотивите на въззивния съд; вторият материалноправен въпрос е решен при съобразяване със събраните по делото доказателства и не е налице противоречие с посочената от касаторите практика; трети и четвърти материалноправни въпроси не са решени в противоречие с практиката на ВКС по чл.20 ЗЗД; пети, шести и седми материалноправни въпроси не са от значение за изхода на делото, тъй като въззивното решение не съдържа извод за приложение на презумпцията на чл.264, ал.3 ЗЗД, което се отнася и за осми материалноправен въпрос; девети и десети материалноправни въпроси не съответстват на приетата за установена от въззивния съд фактическа обстановка; първият процесуалноправен въпрос не е решен в противоречие с практиката на ВКС; вторият процесуалноправен въпрос е основан на невярното твърдение на касаторите за направено от тях своевременно искане за назначаване на СТЕ и не е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС; третият процесуалноправен въпрос не е релевантен с оглед мотивите на въззивния съд. Излага и съображения за неоснователност на касационната жалба.

Третото лице-помагач на ответника - „Вида Груп” ООД, не представя отговор на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като 4 взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд е приел за установено, че на 11.04.2006г. между И. Г. Г. и Л.И. Г., от една страна, и „Билдингс БГ“ ЕООД, от друга, е сключен предварителен договор, по силата на който Г.и се задължават да учредят в полза на дружеството право на строеж и да прехвърлят съответни идеални части от собствения си недвижим имот срещу задължението на строителя да изгради за своя сметка и да им предаде с акт за въвеждане в експлоатация недвижими имоти; че задължението на собствениците на имота за сключване на окончателни договори е било изпълнено; че са извършени промени на страната на строителя в резултат на споразумения. Посочил е, че прехвърлителят Л. Г. е починала на 23.02.2022г., като ищците са нейни наследници по закон.

Въззивният съд е обсъдил първия спорен пред него въпрос за пасивната материално правна легитимация на въззиваемото дружество „Бор“ ЕООД да отговаря на претенциите на прехвърлителите досежно степента на завършеност на обектите. Посочил е, че във въззивната жалба и отговора няма оплаквания по отношение на приетите за установени факти от първоинстанционния съд въз основа на споразумението от 10.05.2013г. между съсобствениците на терена и новия строител „Капитал инвест 2006“ ЕООД, в който документ са обективирани удостоверителни изявления за признание за извършени действия по изпълнението до този момент на планираното инвестиционно строителство, отграничени са останалите неизпълнени задължения по завършване на сградите и въвеждането им в експлоатация.

Взел е предвид, че във връзка с последното са договорени и нови срокове за изпълнението на възложеното строителство (до 15.03.2015г. довършване до етап груб строеж, а до 15.05.2017г. - цялостно завършване на обекта), изрично е уговорена възможността за заместването на предприемача от въззиваемото дружество „Бор“ ЕООД като изпълнител на строителството, както и особените последици от освобождаването на досегашния търговец от уговорките му с представителя на праводателите за възмездяване на усилията му по инвеститорски контрол. Приел е, че така планираните действия по промяна на участниците в инвестицията са окончателно извършени с две нотариални сделки, като на 17.05.2013г. всички съсобственици и инвеститора „Капитал инвест 2006“ ЕООД са си учредили отново взаимно право на строеж за всички индивидуализирани по одобрен архитектурен проект бъдещи обекти от етажната собственост, а на 22.05.2013г. „Капитал инвест 2006“ ЕООД е 5 прехвърлило на „Бор“ ЕООД изцяло своите вещни права върху терена и подлежащите на изграждане обекти срещу заместването му в задълженията му за строителство по предварителния договор. По възражението на ответника „Бор“ ЕООД че не е поел към собствениците на терена задължения за степен на завършеност на обектите по приложение № 1, въззивният съд е приел, че в нотариалния акт, в който е обективирана сделката между „Капитал инвест 2006“ ЕООД и „Бор“ ЕООД приложението не е посочено изрично, но се предвижда, че приобретателят поема задълженията на прехвърлителя по споразумение от 10.05.2013г. и предварителен договор от 11.04.2006г.

Разпечатката съдържа 40 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a411661a-7429-4d3f-9ced-729d52ab5358