Решение № 43 от 06.04.2026, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Айтос, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Дж. Богданова при участието на секретаря Яна Анг. Петкова като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Административно наказателно дело № 20262110200069 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Производството по делото е образувано въз основа на жалба от ДП „НК Железопътна инфраструктура“, ЕИК:***, Железопътна секция Бургас, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Ген.директор инж.А.В., против Електронен фиш (ЕФ) № 8506900751 на Агенция Пътна инфраструктура, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр.чл.179, ал.3б от ЗДвП е наложено наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 2500,00 (две хиляди и петстотин) лева (1278,23 евро) за нарушение на 102, ал.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва ЕФ, с твърдението, че същият е неправилен и незаконосъобразен, постановен при неправилно приложен материален закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Изтъква подробни съображения като в обобщение моли за отмяна на обжалвания фиш. Претендира заплащане на съдебно-деловодните разноски. В съдебно заседание, след редовното призоваване, жалбоподателят чрез юрисконсулт Кр.М. поддържа жалбата на релевираните основания и моли за отмяна на атакувания ел.фиш, поради липса на състав на адм.нарушение. Твърди, че дружеството има сключен договор с мобилен оператор и надлежно е заплатило всички пътни такси. Оспорва редовното уведомяване за начислената пътна такса.

Въззиваемата страна Агенция “Пътна инфраструктура“ изпраща писмено становище, с което оспорва основателността на жалбата. В съдебно заседание се представлява от юрисконсулт К. С., която пледира за потвърждаване на издадения ЕФ като законосъобразен. Претендира заплащане в полза за А“ПИ“ на съдебно-деловодни разноски 1 за юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени доказателства.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Дружеството - жалбоподател е санкционирано за това, че на 05.01.2024 г. в 13:48 часа в общ.Айтос на път I-6, км. 473+206, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, e установено движение на ППС специален автомобил „Ивеко Магирус“, с рег.№ ***, с технически допустима максимална маса 12500, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 0, без ремарке, за който не е заплатена частично дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, като за посоченото пътно превозно средство има ТОЛ декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената. Отразено е в ЕФ, че нарушението е констатирано с устройство № 40561, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път I-6, км. 473+206.

В случая отговорността на дружеството е ангажирана за нарушение по чл.102, ал. 2 ЗДвП, за което му е наложена предвидената на осн. чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. с чл. 179, ал.

3б ЗДвП имуществена санкция в размер от 2 500,00 лева (1278,23 евро).

Изложената фактическа обстановка съдът възприема въз основа на събраните по делото доказателства.

При тази фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е допустима - подадена е в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от легитимирано лице - Железопътна секция Бургас към ДП „НК Железопътна инфраструктура“, чрез Директора на ЖС-Бургас (подписана и с печат на ЖС-Бургас), както и съдържа нужните реквизити. В случая обжалваният ЕФ правилно е издаден на името на Железопътна секция-Бургас, която е собственик на ППС, описано в ЕФ. Собствеността на процесното ППС се потвърждава от представеното в съдебно заседание копие от свидетелство за регистрация част първа (на л.12), в което като собственик фигурира НКЖИЖП Секция Бургас с Булстат ***0552. В допълнение на горното следва да се отбележи, че съгласно чл.9 от Закона за железопътния транспорт, ДП “НКЖИ“ е със статут на държавно предприятие по чл.62, ал.3 от ТЗ, т.е. юридическо лице със седалище-София, което управлява предоставеното й имущество-публична и частна държавна собственост. Това имущество се предоставя от държавата за изпълнението на предмета й на дейност с решение на МС. Съгласно чл.50 от Правилника за устройството и дейността на ДП“НКЖИ“, организационната структура на държавното предприятие включва определени регионални поделения, между които и Железопътна секция-Бургас. Без да представляват клонове на търговското предприятие по смисъла на ТЗ, съгласно чл.51, т.1-5 от горепосочения устройствен правилник, въпросните регионални поделения се явяват самостоятелни разпоредители с бюджетни средства (“от държавния бюджет и бюджета на НОИ“), водят самостоятелно счетоводство, регистрират се в „Булстат“ и т.н. Представляват се от 2

Директор, който на свой ред има съответни организационни, управленски и представителни правомощия, посочени в устройствения правилник. При така проследеното съдържание на релевантната нормативна уредба, настоящият съдебен състав приема, че Железопътна секция-Бургас към ДП “НКЖИ“ разполага със самостоятелна процесуална правосубектност и правоспособност – срещу нея могат да бъдат издавани актове във връзка с реализиране на административно наказателната й отговорност и съответно актовете, засягащи правата й, да бъдат обжалвана чрез представляващия я Директор, както в конкретния случай.

Съгласно чл. 102, ал. 2 ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство. В нормата на чл. 179, ал. 3б ЗДвП е предвидена санкция за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Тази разпоредба се допълва от текста на чл. 187а, според който при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя - каквото е процесното, се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му. В ал. 2 е посочено, че когато собственик на ППС е юридическо лице, за допуснатото движение на ППС без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл.

10, ал. 1 от ЗП, на него се налага имуществена санкция по т. 3 от същата алинея в размер на 2 500 лева, каквато санкция е наложена и в случая.

Съдът приема, че при издаване на процесният ЕФ законът е приложен неправилно, т.к. в чл. 189ж, ал. 1, изр.1 ЗДвП, е предвидено, че при нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал.3 от ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение, като не е предвидена изрична възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП. Следователно в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се съставя ЕФ.

Според настоящият съдебен състав, настъпилата законодателна промяна, изразяваща се в допълнение на чл. 189ж, ал. 1, изр. 1 ЗДвП с израза „ 3б“, добавен след израза „чл.179, ал.3“, обн. ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г. в случая е неприложима. Нормата е процесуална и се прилага незабавно с влизането й в сила, т.е. законодателят е предвидил възможност да се издава електронен фиш за процесното нарушение, но само за извършени нарушения след влизане в сила на промяната 13.02.2024 г. В процесния ЕФ е посочено, че нарушението е било осъществено на 05.01.2024 г. (в т. см. Р. № 10012 от 14.11.2025 г. по к. адм. н. д. № 1824 / 2025 г. и Р. № 5133 от 08.07.2024 г. по к. адм. н. д. № 844 / 2024 г., двете на Административен съд – Бургас), 3 съставляващо самостоятелно основание за отмяна на атакувания ЕФ. Дори да се приеме противното, то за разрешаването на настоящия правен спор е необходимо преди всичко да бъде съобразено, постановеното Решение на СЕС (шести състав) от 21.11.2024 г. по дело С61/23. Според посоченото решение - чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27.09.2011г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ във фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта й, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на компенсаторна такса във фиксиран размер. Санкцията по чл.179, ал.3б от ЗДвП е абсолютно определена, т.е. фиксирана, и не дава възможност за преценка на конкретни факти, които обуславят конкретната тежест на нарушението. За всички нарушения от този вид, независимо дали изцяло не е платена таксата или частично, независимо от изминатите километри и конкретната тежест на пътното превозно средство, е предвиден един и същ размер на наказанието. Затова в случая следва да се направи извод, че предвиденото в Закона за движение по пътищата административно наказание противоречи на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. В този смисъл и националната юрисдикция е длъжна да приложи правото на ЕС в неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като при необходимост остави без приложение всяка разпоредба, която ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ на правото на ЕС резултат. С оглед съображенията, отразени в цитираното решение на СЕС, нормата следва да остане неприложена като противоречаща на правото на ЕС, съставляващо самостоятелно основание да се приеме, че ЕФ е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен (в този смисъл е практиката на горестоящата инстанция – Решение № 6349 от 11.07.2025 г. по к.а.н.д. № 738/2025 г., Решение № 5687 от 23.06.2025 г. по к.а.н.д. № 636/2025 г., Решение № 4940 от 30.05.2025 г. по к.а.н.д. № 360/2025 г. и др.). Гореизложеното изключва необходимостта от евентуално преквалифициране на нарушението, респ. определяне на друг размер на наложената санкция, още повече, че в ЗДвП липсва друга норма, предвиждаща възможност за налагане на санкция за нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП. Недопустимо е прилагането на общата санкционна разпоредба на чл. 185 ЗДвП (в т.см. Решение № 10012 от 14.11.2025 г. по к. адм. н. д. № 1824/2025 г. на Административен съд – Бургас).

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във въззивните и касационни производствата пред районния и административния съд, страните имат право на присъждане 4 на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, само в случай на нарочно заявено искане от страните.

Разпоредбата на чл.63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съдът е констатирал, че са налице основания за отмяна на процесния ЕФ, поради което искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. В конкретния случай от жалбоподателя е заявена претенция за разноски, за юрисконсултско възнаграждение на юрисконсулт К. М.. Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.3 ЗАНН в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 130,00 до 190,00 лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява 130,00 лева, равняващи се на 66,46 евро.