Решение № 19 от 06.03.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Бургас, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Кремена Ил. Лазарова

Албена Янч. Зъбова Кочовска при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно търговско дело № 20252001000191 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Изпратено е на настоящата инстанция с Разпореждане №147/05.12.25г. на АС-Варна, предвид това, че с Определение №1035/14.11.2023 г., постановено по ч.т.д. № 1730/2023 г. по описа на ВКС именно АС-Бургас е определен за въззивния съд, компетентен да се произнесе по подадена от страна по същото дело жалба срещу предходно постановения от първата инстанция краен акт по спора. За това АС-Бургас е приел делото за въззивно разглеждане за втори път.

ВТД 191/25г. по описа на АС-Бургас е образувано по въззивната жалба на „ИНВЕСТБАНК“АД, ЕИК 83166328, представлявано от изпълнителните директори М. И. С., С. Р.

М. и Н. Т., чрез пълномощника адв. Д., против Решение №25/24.07.2025 г. по т.д №4/2025 г. по описа на Разградския окръжен съд, с което са отхвърлени като неоснователни исковете на банката за приемане за установено, че З. Ж. Т. ЕГН ********** с адрес: гр.В., бул.“С.“ № *, ет.* ап.*, има към нея задължение в условията на солидарна отговорност с Ч. А. А., по отношение на когото заповедта за незабавно изпълнение е вече стабилизирана, за сумата 100 000 евро, представляваща част от задължение по Запис на заповед (ЗЗ)от 26. 10. 2009 г., цялото в общ размер от 4 700 000 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05. 09. 2013г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане по ч.гр.д.№ 13147/2013 г. на PC Варна е издадена Заповед № 7646/11. 09. 201З г. за незабавно изпълнение на парично задължение на основание чл.417 от ГПК.

Моли се за отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно и за постановяването на друго, с което исковете да бъдат уважени.

Изразяват се следните оплаквания: че са допуснати от първата инстанция нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Счита се за недопустима, немотивирана и неправилна констатацията на съда, че отговорността на ответника произтича от абстрактна сделка – запис на заповед, на която той е издател, а не авалист. Според въззивника съдържанието на ЗЗ е недвусмислено относно подписалите го лица и качеството, в което са положили подписите си. Издател на ЗЗ е „Си Джи Еф 1

– акционерна общност“ АД и е подписан от представляващите дружеството акционери З. Т. и Ч. А..

Задължението по нея е и авалирано от същите лица.В изпълнение на разпореждане от 07.11.2018 г., въззивникът ищец изрично бил посочил, че претенцията му е насочена против двамата авалисти в това им качество. Това твърдение било поддържано в хода на цялото производство. Процесната ценна книга била представена с исковата молба и не е била оспорена от ответника. Сочи се, че с Определение № 2466/04.07.2019 г. по т.д № 1346/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд ответникът бил счетен като авалист и между страните по делото нямало спор по този въпрос. В мотивната част на ценната книга също било посочено, че двете физически лица са акционери в дружеството-издател. Ценната книга била подписана от тях за издателя, но и на собствено основание – като авалисти. Освен акционер в дружеството, Ч. А. е бил негов изпълнителен директор към датата на подписване на ЗЗ и полагайки подписа си върху ценната книга той е задължил дружеството. Не било небходимо това да е направено и от З. Т.. Подписването на последния под ЗЗ от името на дружеството не го правило недействителен, а и подписът му като авалист не бил оспорен по делото. Самият той също не бил оспорил по делото, че е авалист по ЗЗ и съществуването на поетото от него в това му качество задължение към банката – ищец. Поддържа, че по делото са представени писмени доказателства – решение №821/23.05.2012 г. по т.д №1473/2011 г. на Варненския окръжен съд и договор за цесия от 01.07.2010 г., които не са обсъдени от предходната инстанция. Договорът за цесия не бил породил своето действие, тъй като цената по него не е заплатена, както е установено от назначената повторна съдебно – счетоводна експертиза и направеното във връзка с него възражение за прихващане не можело да породи действие. Банката своевременно била оспорила въведеното възражение за прихващане, произтичащо от неистински, според нея, документ, а действията по оценка и продажба на вземането от „ЕЪР ПРОПЪРТИ ДИВЕЛОПМЪНТ“ се сочат за симулативни. На следващо място съдът неправилно бил приел, че вземането е погасено поради изтекла три годишна давност по чл.531 ТЗ и поради това предявеният в производството установителен иск е неоснователен. Изводът противоречал на практиката на касационната инстанция- Определение №128/10.02.2016.г. по т.д №1800/2015 г. на ВКС.

В решението неправилно била установена и датата на предявяване на ценната книга - на датата на издаването, като е отхвърлено твърдението, че предявяването за плащане е осъществено на падежа, посочен в нея(26.07.11г.). Следователно към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК, предмет на ч.гр.дело №13147/2013 г., давностният срок не е изтекъл.

В обобщение от изложеното се моли за отмяна на постановеното съдебно решение и за произнасянето на друго, с което претенцията на жалбоподателя бъде уважена.Не се ангажират нови доказателства. Претендират се разноските по делото.

В отговор на въззивната жалба, подаден от З. Ж. Т. , се иска оставянето й без уважение като неоснователна и потвърждаване на обжалваното решение. Сочи се, че въпросът за упражняването на правото на въззивника по чл.417, ал.1, т.10 ГПК и чл.422 ГПК е разрешен с постановеното решение № 30/12.04.2024 г. по т.д № 257/2023 г. по описа на БАС и постановеното по повод обжалването му определение № 591/25.02.2025 т. по т.д №2255/2024г. на ВКС(недопускащо акта до касационен контрол), поради което искането на ищеца за ангажиране на менителничната отговорност на ответника като авалист е несъстоятелно. Намира за неоснователни и оплакванията за неправилно определяне на началото на погасителната давност. Счита го за надлежно установено с положения на 26.10.2009 г. акцепт по чл.538, ал.2 ТЗ. Искането по чл.417 ГПК е било входирано във Варненския районен съд на 05.09.2013 г. – година след изтичане на три годишната погасителна давност. Предвид удостоверения съгласно чл.538, ал.2 ТЗ акцепт, правилото на чл.487, ал.1 ТЗ се сочи за неприложимо. Според тълкувателната практика на ВКС, посочената разпоредба, прилагана субсидиарно, свързва менителничната давност с активността на поемателя да предяви ефекта за плащане и касае неакцептиран запис на заповед. В случая банката не оспорвала датата на акцепта, а и това би било невъзможно с оглед надлежното му полагане. Опитът да бъде изместена началната дата на погасителната давност бил несъвместим със забраната на чл.533 ТЗ, с разпоредбата на чл.538, ал. 2 ТЗ и с разпоредбите на чл.20 и чл.44 ЗЗД. Твърди, че в продължителното съдебно производство банката не е представила доказателства за съществуването на остатъчен дълг по каузалното правоотношение- договора за банков заем от 29.10.2009 г. Предвид разпоредбата на чл.465 от ТЗ, решението на първоинстанционния съд за недоказаност и неоснователност на предявените искове се счита за правилен и съответстващ на тълкувателната практика на 2 касационната инстанция акт. Страната намира, че въззивникът злоупотребява с правата, предоставени му с разпоредбата на чл.410, ал.1, т. 10 и чл.422 ГПК. Не се ангажират нови доказателства.

Бургаският апелативен съд след проверка по чл.267 ГПК е намерил подадената въззивна жалба за допустима, а извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК на обжалваното решение го сочи за валидно и допустимо. Не се установяват процесуални пречки, които да осуетят упражняването на правото на иск, нито липсата на изискуеми от закона положителни процесуални предпоставки за същото.

По съществото на спора, с оглед въведените от въззивника оплаквания за неправилност на съдебното решение, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по т.д.№4/25г. по описа на ОС-Разград (първоначално т.д. № 1346/18г. по описа на Варненски ОС, прекратено поради отводи на съдиите от състава на последния и изпратено за разглеждане на основание чл.23,ал.3 от ГПК на ОС-Разград като т.д.№37/2022г. по описа му, след обезсилването на чието решение от АС-Бургас, комуто въззивът е бил възложен от ВКС след отвод на всички съдии от АС-Варна, делото е върнато за разглеждане от нов състав на ОС-Разград по действително заявената в процеса претенция на ищеца за установяване на вземането му спрямо З.Т. като длъжник по ЗЗ от 26.10.09г.) е образувано по искова молба от "Инвестбанк“ АД и допълнителна такава, с която на основание чл.422 от ГПК се моли да бъде прието за установено от съда, че З. Ж. Т. и Ч. А. А. дължат на ищеца сумата 100 000 евро, представляваща част от солидарно поетото задължение на двете физически лица по ЗЗ от 26. 10. 2009 г., цялото в общ размер от 4 700 000 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05. 09. 201З г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане по ч.гр.д.№ 13147/2013 г. на PC Варна е издадена Заповед № 7646/11. 09. 201З г. за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, оспорена от длъжника Т..

Твърденията, от които черпи правата си ищецът в производството са следните : по силата на Договор за банков кредит № 159/29.10. 2009 г. и Анекс № 1/28. 05. 2010 г. към него, банката е предоставила на “Си Джи Еф Акционерна общност“ АД при солидарни длъжници "Ол Сийз България“ ООД и “Силвър тръст“ ЕАД кредит в размер на 4 700 000 евро, при годишна лихва в размер на тримесечен EURIBOR + 12.5 %, но не по-малко от 13 %, плюс надбавка от 10 пункта.

Със запис на заповед от 26.10. 2009 г. ответникът З. Т. и Чавдар Ангелов – двамата в качеството на акционери в “Си Джи Еф-Акционерна общност“ АД, са се задължили към ищеца със сумата 4 700 000 евро, ведно с годишна лихва в размер на тримесечния EURIBOR + 12.5 %, но не по-малко от 13 %, плюс надбавка от 10 пункта, изчислени от датата на издаване на записа на заповед до датата на предявяването му. Същите са поели в качеството на акционери в „Си Джи Еф - Акционерна общност“ АД задължението към ищеца по издадения ЗЗ. Ищецът сочи, че ценната книга е предявена на 26. 07. 2011 г.на горните лица и те не са оспорили съдържанието й или подписите, положени върху нея, но не са извършили плащане. Посочената в края на ценната книга дата 26.10.

2009 г. била датата на издаване на самия 33, но не и датата на неговото предявяване.ЗЗ била предявена на длъжниците на 26. 07. 2011 г., от когато задължението им станало изискуемо. От тогава започнала да тече и погасителната давност за този дълг съгласно чл.114 от ЗЗД. Поради неплащане на задълженията по горепосочения договор за кредит, ищецът инициирал няколко съдебни производства, в резултат от които с влязло в сила решение №821/23.05.12г. по т.д.

№1473/11г. по описа на Варненски ОС е прието за установено вземането му срещу солидарните длъжници “Си Джи Еф-Акционерна общност“ АД, "Ол Сийз България“ ООД и “Силвър тръст“ ЕАД за главница в размер на 4 700 000 евро, ведно със законна лихва за забава 14.02.11г. (датата на инициираното срещу дружествата заповедно производство) и договорна лихва за периода от 26 .06.

2010 г. до 14. 02. 2011 г. в размер на 771 878,81 евро,както и за разноски.

Т.к.вземането не било погасено изцяло въпреки предприетите правни действия спрямо горепосочените дружества, на 05. 09 .201З г. ищецът подал срещу З. Ж. Т. и Ч. А. А. пред PC Варна заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК въз основа на записа на заповед от 26.10. 2009 г. за сумата от 100 000 евро, която е част от задължението по ценната книга в общ размер от 4 700 000 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на 3 заявлението до окончателното изплащане на вземането, за възнаградителна лихва и разноски. По така подаденото заявление е образувано ч.гр.д.№ 13147/2013 г. на PC Варна, в хода на което съдът е издал заповед № 7646/11. 09. 201З г. по чл.417 от ГПК, уважавайки изцяло претенцията. Вземането е оспорено в срока по закон само от длъжник З. Т.- настоящ ответник, наложило и завеждането на настоящото исково производство спрямо него.