Решение № 21854 от 28.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21854 гр. София, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря НАДЕЖДА КР. ИГНАТОВА като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20241110170584 по описа за 2024 година

Предмет на делото е предявеният от А. Х. С. срещу „Топлофикация София“ ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 906,96 лева , представляваща начислена от ответника сума за доставена топлинна енергия до имот, находящ се в гр. София, (АДРЕС), номер на инсталация 4000341402, с фактура № 1032328788 от м.06.2024 г., поради липса на облигационна връзка между страните, реално доставена ТЕ и поради погА.ване по давност на претендирата сума.

В исковата молба се сочи, че според твърденията на ответника „Топлофикация София“ ЕАД, титуляр на партида с номер на инсталация, открита за ап. № 47, находящ се в гр. София, (АДРЕС), е ищцата. Излага, че ответникът претендира сумата от 906,96 лева - начислена за доставена топлинна енергия до имот, находящ се в гр. София, (АДРЕС), номер на инсталация 4000341402, с фактура № 1032328788 от м.06.2024 г. Оспорва наличието на облигационна връзка между страните. Оспорва ответникът реално да е доставил ТЕ до имота, отговаряща на българския държавен стандарт. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски. С уточняваща молба с вх. № 1

398483 от 07.12.2024 г. ищецът е посочил, че процесната сума се претендира съгласно фактура № 1032328788 от м.06.2024 г., като не може да посочи период за който е начислена ТЕ, т.к. такава информация не била предоставена от „Топлофикация София“ ЕАД.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът твърди, че ищецът е наемател на процесния имот, в което си качество аргументира, че е длъжен да заплаща стойността на доставената до имота ТЕ. Развива подробни съображения в насока, че не е дал повод за завеждане на делото, поради което прави искане разноските да останат в тежест на ищеца. С допълнителна молба-уточнение с вх. № 41405/06.02.2025 г. ответникът е изложил, че между страните е сключен договор за доставка на ТЕ.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът „Топлофикация София“ ЕАД е предявил насрещни искове срещу А. Х. С. с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: 947,75 лв. , представляваща стойност на незаплатена ТЕ за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба 06.02.2025 г. до окончателно изплащане на вземането; 61,17 лв ., представляваща мораторна лихва за забава от 17.07.2023 г. до 04.02.2025 г.; 19,34 лева– стойност на услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба 06.02.2025 г. до окончателно изплащане на вземането и 2,97 лева– лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 17.07.2023 г. до 04.02.2025 г. Ищецът твърди, че ответникът е наемател на топлоснабдения имот и на това основание клиент на топлинна енергия за битови нужди. Твърди, че съгласно чл. 150 ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответникът не е упражнили правата си по чл. 150 ал.

3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила ОУ. Поддържа, че съгласно действащите общи условия купувачите са длъжни да заплащат дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получавани фактури, в 45-дневен срок от датата на публикуване на интернет страницата на Продавача, като дружеството начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за 2 задължения по изготвени изравнителни сметки. Твърди, че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, както и дялово разпределение и не е погасил задълженията си.

Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни.

Ответникът оспорва наличието на облигационно отношение между страните.

Оспорва процесният имот да е бил топлоснабден, както и да е изградена сградна инсталация за топлопреносна мрежа. Оспорва проектната мощност на радиаторите. Оспорва да е извършено заснемане на отоплителна инсталация в процесния имот. Оспорва измервателните уреди да са сертифицирани.

Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва акцесорните претенции за лихва. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

В доказателствена тежест на ищеца А. Х. С. по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е да докаже правния си интерес от предявяване на иска.

В доказателствена тежест на ответника „Топлофикация София“ ЕАД е да докаже, че между страните е съществувало валидно облигационно отношение, по силата на което е доставил на ищеца топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода в размер на процесната стойност, както и че след настъпване на изискуемостта на вземанията и преди изтичане на три години от настъпването са се осъществили факти, довели до спиране/прекъсване течението на давностния срок.

По предявените насрещни искове от „Топлофикация София“ ЕАД с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД , в доказателствена тежест на ищеца е да докаже: по иска за главница : наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност.

3

По акцесорния иск за мораторна лихва : съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

В доказателствена тежест на ищеца е и да докаже наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността, в случай че твърди такива.

В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже погА.ване на дълга.

От събраните по делото писмени доказателства - заповед № 77001/19.01.2012г. на Столична община, район „Искър“, договор за наем № ДГ 7700- 1/19.01.2012г. и писмо от Столична община, р-н Искър с № Към РИС 19ТД26/415-[1]/24.07.2019г. - се установява, че ищцата А. Х. С. е наемател на общинско жилище, представляващо апартамент № 47, находящо се в гр.

София, ж.к. Дружба 1, бл.5, вх. 2. Съгласно договора за наем, наемателката А.

С. е била длъжна да заплаща редовно наемната цена, такса смет и всички консумативни разноски, свързани с ползването на общинското жилище. А неплащането им за повече от шест месеца е едно от основанията за прекратяване на договора. Не се твърди и не се представят доказателства наемният договор между Столична община и А. С. за посочения имот да е бил прекратен.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнА. и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като 4 страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.

В посоченото Тълкувателно решение е отразена и принципната възможност клиенти на топлинна енергия за битови нужди да бъдат правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на § 1, т. 2а ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно.

По делото не бе представено доказателство ищцата да е сключвала договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот при публично известни общи условия директно с топлопреносното предприятие. Представено е съгласие от собственика – Столична община за сключване на такъв договор с наемателя, но не е представена молбадекларация от А. Х. С. за откриване на партида на нейно име. Поради изложеното, съдът намира, че Топлофикация София ЕАД макар да установи по делото, че А. С. е ползвала процесния имот през исковия период по силата на наемно правоотношение, не установи същата да е сключила договор за доставка на топлинна енергия. При липсата на сключен договор, отговорността е на собственика или вещния ползвател (ако има учредено вещно право на ползване, каквото в случая не се твърди). Топлофикация 5

София ЕАД следва да понесе неблагоприятните последици от недоказване на фактите, които са разпределени в нейна доказателствена тежест и от които черпи благоприятни правни последици.

При така установените факти, съдът не може да достигне до еднозначен правен извод, че между страните е налице облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия през исковия период в процесния имот, поради което главният отрицателен установителен иск следва да се уважи, а насрещните осъдителни искове следва да се отхвърлят.

По разноските:

При този изход на правния спор ищецът има право на разноски в размер на 50 лв. за заплатена държавна такса. Топлофикация София ЕАД следва да заплати адвокатско възнаграждение на адв. С. С. С.ов с ЕГН ********** в размер на 520 лв. за предоставена безплатна правна помощ и съдействие.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124 ГПК, че А. Х. С., ЕГН ********** не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 сумата от 906,96 лева , представляваща начислена от ответника сума за доставена топлинна енергия до имот, находящ се в гр. София, (АДРЕС), номер на инсталация 4000341402, с фактура № 1032328788 от м.06.2024 г.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 срещу А. Х. С., ЕГН ********** искове с правни основания чл.153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за следните суми: 947,75 лв. , представляваща стойност на незаплатена ТЕ за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба 06.02.2025 г. до окончателно изплащане на вземането; 61,17 лв ., представляваща мораторна лихва за забава от 17.07.2023 г. до 04.02.2025 г.; 19,34 лева– стойност на услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба 06.02.2025 г. до окончателно изплащане на вземането и 2,97 лева– лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 6