Разпореждане № 5028 от 12.05.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 5028 гр. София, 22.04.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н. Б. В. като разгледа докладваното от Н. Б. В. Наказателно дело частен характер № 20231110205088 по описа за 2023 година

Днес, 22.04.2023г., в закрито съдебно заседание, подписаният Н. В. – районен съдия и съдия – докладчик по н. ч. х. дело № 5088 по описа на СРС-НО, 102-ри състав за 2023 година, след запознаване с материалите по делото, намирам, че са налице предпоставките за прекратяване на наказателното производство по делото, като съображенията за това са следните:

В СРС била внесена тъжба вх. № 102592 от 12.04.2023г., подадена от частния тъжител Г. А. С., насочена против Г. Н. Г. и Р. Н. Г., в която се твърди, че на 14.10.2022г., в 15:00 ч., на тел. 112 бил подаден сигнал за силен шум и замърсен въздух от незаконен гараж на ул. „Донко Терзийски” № 22, за който МВР и СРП отказвали съдействие (л.1).

Към съда, по този повод, са отправени следните искания от тъжителя: а) да се разгледа делото по чл.100 от НПК; б) да бъде призован лично тъжителят, и в) да се произнесе съдебен акт.

При така представените от частния тъжител Г. А. С. фактически обстоятелства, изложени и в тъжбата, като съдия-докладчик по делото считам, че подадената тъжба не отговаря на изискванията на чл.81 от НПК. Процесуалният закон изисква тъжбата да бъде писмена и да съдържа данни за: подателя й, за лицето, срещу което се подава, и за обстоятелствата на престъплението (чл.81, ал.1, изр.1 от НПК), като към тъжбата се прилага документ за внесена държавна такса (чл.81, ал.1, изр.2 от НПК), а тъжбата трябва да бъде и подписана от подателя (чл.81, ал.2 от НПК). Допълнително изискване в НПК е спазването на определени срокове за подаване на тъжбата – в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението, или от деня, в който пострадалият е получил съобщение за спиране на наказателното производство на осн. чл.25, ал.1, т.6 от НПК (чл.81, ал.3 от НПК).

Първото съображение, което се налага при прочит на съдържанието на подадената частна тъжба, е това, че в тях не се съдържат никакви данни за наличие на престъпления от частен характер, извършени според твърденията на Г. А. С. от двете лица, посочени в тъжбата (Г. Н. Г. и Р. Н. Г.), като за престъпленията от общ характер компетентност да започне разследване има не се съдържат и данни за конкретния действия на тези две лица, реализиращи състав на престъпление от частен характер. Единствено е посочено, че е подаден сигнал за шум и замърсен въздух от незаконния гараж и сервиз, но без каквито и да било фактически обстоятелства, които да сочат на определено поведение (действие 1 или бездействие) на сочените две лица, което да покрива състав на престъпление от частен характер, на фона на липсата на каквито и да било твърдения за какво (или какви) престъпления от частен характер става дума. В тази връзка съдът няма правомощия да разпорежда образуването на наказателно производство срещу посочените две физически лица за престъпления от частен характер, съотв. да разглежда делото по чл.100 от НПК с лично призоваване на тъжителя и да произнася решение.

Доколкото се твърдят в частната тъжба обстоятелства, които не попадат като обективни характеристики на престъпление от частен характер, недопустимо е да бъде образувано и водено наказателно производство от частен характер, защото то е възможно само и единствено когато в частната тъжба се излагат фактически обстоятелства за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, като при липсва на такива обстоятелства – такова не може да се провежда.

Второ, посочената частна тъжба на Г. А.а С. не отговаря и на друго изискване по чл.81, ал.1, изр.1 от НПК – да съдържа данни за обстоятелствата за престъплението, за което се подава. Чрез подаването на частна тъжба от тъжителя до съответния първостепенен съд (чл.247, ал.1, т.2 от НПК) се предава на съд конкретно и известно лице, за извършено по твърдения в тъжбата от престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия (такова от частен характер. Тъкмо обратна е ситуацията с тъжбата – в тях няма никакви данни лицата, срещу които са подадени (Г. Н. Г. и Р. Н. Г.), да са извършили престъпления от частен характер, като процесуалният закон не допуска завеждане на дела за престъпления от частен характер, в частните тъжби по които няма каквито и да било фактически твърдения за обстоятелства, правещи възможен извод за наличие на данни за такива по характера си престъпни посегателства. Напротив – самият тъжител не е отразил и посочил, че тези две лица, срещу които насочва оплакванията си, с а извършили някакво деяние, което по характеристиките си да е престъпление от частен характер. Докладчикът счита, че няма основания и за прилагане на разпоредбата на чл.83 от НПК, тъй като пострадалият частен тъжител Г. С. не иска чрез съда съдействие от органите на МВР за събиране на сведения, които сам не може да събере, а иска съдът да образува наказателно производство срещу посочените две лица, да го призове лично и да се произнесе със съдебен акт, което не е в правомощията на докладчика , първо, и второ, такова съдействие от органите на МВР пострадалият би могъл да иска, но само в хипотезата, че в частната тъжба се сочат данни за едно или няколко престъпления от частен характер, но не и в случаите, когато в тъжбите не се съдържат такива данни.

На трето място, изискването на чл.81, ал.1, изр.2 от НПК също не е спазено, защото дължимата държавна такса за завеждане на дела за престъпления от частен характер не е внесена, като тази такса не подлежи на определяне от съда, защото е определена с подзаконов нормативен акт – Тарифа № 1 към Закона за държавните такси, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и МП, и тя е в размер на 12.00 (дванадесет) лева (т.9 от Тарифата). В хипотезата, когато е подадена една тъжба срещу две различни физически лица – за всяко от тях е дължима такса в такъв размер , което в случая би било общ размер от 24.00 (двадесет и четири) лева. Изискването на чл.81, ал.1, изр.2 от НПК е към тъжбата, при подаването , да се приложи документ за внасяне на държавната такса. След като тъжителят така задълбочено е запознат с разпоредбите на НК и НПК, то изискванията за размера на дължимата държавна такса и за прилагане на документа за нейното внасяне към частната тъжба, особено в тази хипотеза, следва да бъдат известни и да се изпълнят без каквито и да било указания от съда.

Процесуалният закон повелява освен в случаите по ал.1 на чл.24, да не се образува наказателно производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, а образуваното да се прекратява и когато тъжбата не отговаря на условията, посочени в чл.81 (вж. чл.24, ал.5, т.2 от НПК), като сред законовите изисквания за съдържанието на тъжбата е наличието на данни за лицето, срещу което тя се подава; данни за престъпление от частен характер и внесена държавна такса, и тяхното спазване е задължително и 2 подлежи на служебна проверка от съда.

Разпоредбата на чл.24, ал.5, т.2 от НПК изрично предвижда, че не се образува наказателно производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, а образуваното се прекратява и когато: … 2. тъжбата не отговаря на условията, посочени в чл.81, какъвто е и настоящият случай.

Разпоредбата на чл.250, ал.1, т.1 от НПК също предвижда съдът да прекрати наказателното производство в случаите по чл.24, ал.1, т.2 - 4, 6 - 10, а когато производството е образувано по тъжба на пострадалия – и в случаите по чл.24, ал.5.

Съдията-докадчик осществява правомощията по чл.250 - чл.252 от НПК, когато делото се образува по тъжба на пострадалия (чл.247б, ал.2, т.2 от НПК).

С оглед на изложеното като съображения, съдията-докладчик не би могъл да приеме, че е налице редовна частна тъжба, отговаряща на изискванията на чл.81 от НПК, защото същата не съдържа данни за престъплението от частен характер, нито съдържа данни за действия на лицата, срещу които е подадена, попадащи под състав на престъпление от частен характер и няма документ за внасяне на държавната такса по нея, и е налице основание за прекратяване на наказателното производство по настоящото дело.

Затова и считам, че са налице основанията за прекратяване на образуваното наказателно производство по н. ч. х. дело № 5088/2023г. по описа на СРС-НО, 102-ри състав, и на осн. чл.24, ал.5, т.2 вр. чл.81, ал.1 вр. чл.247б, ал.2, т.2 вр. чл.250, ал.1, т.1, предл.2, ал.3 и ал.4 от НПК като съдия-докладчик

РАЗПОРЕДИ:

ПРЕКРАТЯВАМ НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО по Н. Ч. Х. ДЕЛО № 5088 по описа на СРС-НО, 102-ри състав за 2023 година, образувано по частна тъжба вх. № 102592/12.04.2023г. (опис на СРС), насочена срещу Г. Н. Г. и Р. Н. Г., подадена от тъжителя Н. В. И.

ДА СЕ ИЗПРАТИ ПРЕПИС от настоящото разпореждане на тъжителя Г. А. С., както и на подсъдимите лица Г. Н. Г. и Р. Н. Г. – за сведение.

Разпореждането подлежи на обжалване по реда на Глава ХХІ от НПК пред Софийския градски съд в 15-дневен срок от получаването на препис от него.

СЪДИЯ – ДОКЛАДЧИК:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3