Решение № 211 от 13.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. Пловдив, 13.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело № 20235300502795 по описа за 2023 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано по въззивна жалба, подадена от „Ве-Ел Комерсиал“ ЕООД, с ЕИК 115166722, против решение № 2783/16.06.2023 г., постановено по гр.д.

№ 7113/2021 г., по описа на Пловдивски районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявения от жалбоподателя против „Орикс“ ООД, с ЕИК 115179581, иск по чл. 109 от ЗС за осъждането му да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на жалбоподателя да упражнява правата си в съсобствения на страните поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. Пловдив, одобрена със заповед № РД-1848/03.06.2009г. на АГКК , като премахне изградените в имота ограда, портална врата, фонтан, сондаж и всички други вещи, с които препятстват ползването на поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. Пловдив по предназначението му като задънена улица – тупик, осигуряваща достъп до собствения на ищеца поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. Пловдив. Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Искането към въззивния съд е за неговата отмяна в обжалваната част и постановяване на ново по съществото на правния спор, с което исковата претенция да бъде уважена, с присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Орикс“ ООД, с ЕИК 115179581 , чрез пълномощника адв. Б., с който се 1 взема становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му част.

От „Орикс“ ООД, с ЕИК 115179581, също е подадена въззивна жалба против първоинстанционното решение, в частта, с която е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че „„Ве-Ел Комерсиал“ ЕООД“ ЕООД, с ЕИК 115166722, е собственик на основание нотариален акт № 91, том 1, нот. дело № 82/ 17.07.2002г. и Договор за доброволна делба на недвижими имоти от 05.09.2002 год., сключен между страните, на 13436/20188 идеални части от съсобствения на страните поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. Пловдив, одобрена със заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на АГКК, целият с площ от 446 кв.м., трайно предназначение на територията-урбанизирана, при граници имоти с идентификатори: ***, ***, *** и ***, както и в частта, с която е отхвърлен предявения от „Орикс“ ООД, с ЕИК 115179581 , против „Ве-Ел Комерсиал“ ЕООД, с ЕИК 115166722, иск по чл.

124 от ГПК, за признаване на установено в отношенията между страните, че „Орикс“ ООД, с ЕИК 115179581, е собственик на основание давностно владение продължило в периода от 2003 год. до 2021 год. на реално обособена част от поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. Пловдив, одобрена със заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на АГКК, целият с площ от 446 кв.м., трайно предназначение на териториятаурбанизирана, при граници имоти с идентификатори: ***, ***, *** и ***, с площ на реално обособената част от 196 кв.м., която част е функционално присъединена към поземлен имот с идентификатор ***.

Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част. Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново по съществото на правния спор, с което да се отхвърли предявения от „Ве- Ел Комерсиал“ ЕООД, с ЕИК 115166722, иск за собственост и се уважи предявения от „Орикс“ ООД иск за собственост на реална част от 196 кв.м. от процесния недвижим имот. При условията на евентуалност е поискано от въззивния съд да отмени решението в посочената части и да постанови, че процесният имот е съсобствен между страните при квоти 196/446 ид.ч. за „Орикс“ ООД и 250/446 ид.ч. за „Ве-Ел Комерсиал“ ЕООД, с присъждане на разноски по делото.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Ве-Ел Комерсиал“ ЕООД, с ЕИК 115166722, с който се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му част.

Въззивният съд е сезиран и с частна жалба, подадена от „Ве-Ел Комерсиал“ ЕООД, с ЕИК 115166722, чрез пълномощника по делото адв. Ю., против определение на първостепенния съд № 8949/07.08.2023 г., постановено в производство по чл.248 от ГПК, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решението в частта за разноските. В жалбата са инвокирани оплаквания за неправилност на първоинстанционното 2 определение, с искане до въззивния съд за отмяната му и осъждане на „Орикс“ООД да заплати на жалбоподателя направените в първоинстанционното производство разноски.

Отговор на частната жалба е постъпил от „Орикс“ ООД, с ЕИК 115179581, подадена чрез пълномощника по делото адв. Б., със становище за нейната неоснователност, с развити съображения за правилност на първоинстанционното определение и с искане към въззивния съд за неговото потвърждаване.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК , прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Предмет на разглеждане в настоящето въззивно производство са предявените от „Ве-Ел Комерсиал“ ЕООД, с ЕИК 115166722, против „Орикс“ ООД с ЕИК 115179581, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 109 ЗС и чл.124,ал.1 от ГПК , за осъждането на ответника да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищцовото дружество да упражнява правата си в съсобствения на страните поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. Пловдив, одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на АГКК , като премахне изградените в имота ограда, портална врата, фонтан, сондаж и всички други вещи, както и да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на основание договор за покупко- продажба, обективиран в нотариален акт № 91, том 1, нот. дело № 82/ 17.07.2002 г. и договор за доброволна делба на недвижими имоти сключен между страните от 05.09.2002 год., на 13436/20188 идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. Пловдив, одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на АГКК, целият с площ от 446 кв.м., трайно предназначение на територията урбанизирана, при граници имоти с идентификатори: ***, ***, *** и ***.

Предмет на разглеждане във въззивното производство е и предявеният от „Орикс“ ООД, с ЕИК 115179581 против „Ве-Ел Комерсиал“ ЕООД, с ЕИК 115166722, насрещен иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК за признаване на установено в отношенията между страните, че „Орикс“ ООД с ЕИК 115179581 , е собственик на основание давностно владение продължило в периода от 2003 год. до 2021 год. на реално обособена част с площ от 196 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр.

Пловдив, одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на АГКК, целият с площ от 446 кв.м., трайно предназначение на територията- урбанизирана, при граници имоти с идентификатори: ***, ***, *** и ***, както и предявеният при условията на евентуалност 3 насрещен иск с правно основание чл.109 от ЗС за осъждане на „Ве-Ел Комерсиал“ ЕООД, с ЕИК 115166722, да премахне изградените от него в ПИ с идентификатор № ***, ограда , тухлена стена , да премахне находящото се в имота дърво, както и всички други струпани вещи в имота, които пречат на „Орикс“ ООД да използва съсобствения им имот по предназначение.

Не са предмет на въззивното производство предявените от „Ве-Ел Комерсиал“ ЕООД против „Орикс“ ООД искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл. 54, ал.2 от ЗКИР, като първоинстанционното решение , с което същите са били уважени е влязло в законна сила.

В исковата молба на „Ве-Ел Комерсиал“ ЕООД са изложени твърдения, че на 17.07.2002 г. закупил от „Силикат Керам“ АД 6718/10094 идеални части, а ответникът „Орикс“ ООД 3376/10094 ид.части от УПИ XXXIII-стоп. дейности,кв.8 по плана на град Пловдив, Южна индустриална зона, III част, с площ от 10094 кв.м., адрес: гр. Пловдив, ул. ***. Със Заповед № ОА-630/ 17.04.2002 г. на Кмета на Община Пловдив, по искане на праводателя на страните „Силикат Керам“АД , е бил одобрен проект за изменение на ПУП за УПИ XXXIII стопанска дейност, кв.8 по плана на ЮИЗ- III част, като от него се образуват нови УПИ и съответно: УПИ XXXIII- стопанска дейност със запазване на съществуващото застрояване; УПИ XLI-стопанска дейност със запазване на съществуващото застрояване ; УПИ XLII - стопанска дейност със запазване на съществуващото застрояване, като се открива и нова задънена улица/ тупик/ между осова точка 143а и осова точка 143б с обща широчина 10 м. След влизане в сила на заповедта, страните по делото си поделили доброволно съсобствеността , като със сключения между тях на 05.09.2002г. договор за доброволна делба постигнали съгласие „Ве-Ел Комерсиал“ЕООД да получи в дял и да се легитимира като собственик на УПИ XXXIII – стопанска дейност, заснет в КК и КР като ПИ с идентификатор № ***, с площ от 2688 кв.м. и на УПИ XLIIстопопанска дейност заснет в КК и КР като ПИ с идентификатор № *** , с площ от 3490 кв.м. , а „Орикс“ ООД да получи в дял УПИ XLI-стопанска дейност , заснет в КК и КР като ПИ с идентификатор № ***, с площ от 3474 кв.м. Тъй като с така сключения договор страните не си поделили съсобствеността досежно задънената улица/ тупик/, съставляваща ПИ ***, с площ от 412 кв.м. по одобрената КККР от 2019г., то съсобствеността върху този имот не е била прекратена.След като процесният ПИ *** е бил част от бившия УПИ XXXIII-стоп. дейности с площ от 10094 кв.м., от който ищецът е притежавал 6718/10094 идеални части, то счита, че притежава същите права и от правото на собственост върху улицата тупик с ПИ ***. Изложил е съображения, че ответникът е заградил ПИ ***, поставил портална врата, направил сондаж, фонтан , струпал материали, с които действия препятства ищеца да ползва процесния имот по предназначението му- като улица тупик , осигуряваща и единствения достъп до притежавания от него ПИ ***.

Ответникът „Орикс“ ООД не оспорва, че на 17.07.2002 г. страните 4 закупили от „Силикат Керам“ АД и при посочените квоти от правото на собственост УПИ XXXIII-стопанска дейност, както и че по искане на техния праводател бил одобрен ПУП за неговото разделяне на три поземлени имота и предвидена за тяхното обслужване улица-тупик , съставляваща по одобрената КККР от 2019г. ПИ с идентификатор ***. При сключване на договора за доброволна делба от 05.09.2002 г. между страните било постигнато съгласие улицата да остане за съвместно ползване, но не по предназначение, тъй като в имотите на „Ве-Ел Комерсиал“ ЕООД имало изградена инфраструктура (улица), през която търговското дружество имало достъп до вътрешния имот и всички сгради. Управителите на дружествата постигнали устна уговорка за реална, но неформална подялба на улицата, като всеки да присъедини част от нея към имота си с точно определена граница, която преминавала по съществуващ жив плет и стара ограда. В северната част на присъединената към имота на „Орикс“ ООД част от улицата, управителят на „Ве -Ел Комерсиал“ ЕООД изградил тухлена ограда, ситуирана в посока изток-запад, а в източната част „Орикс“ ООД изградило ограда, разположена север-юг. Всяко от двете дружества поставило портални врати, осигуряващи достъпа към своята част от присъединената улица към уличната регулация на юг. Намиращите се в имота дърво и шадраван останали в частта на „Ве-Ел Комерсиал“ ЕООД. Чрез така постигнатите устни уговорки страните реално поделили улицата помежду си, като всеки ползвал оградената си част – „Орикс“ ООД поставил в нея навес, а „Ве-Ел Комерсиал“ ЕООД“ ЕООД – сглобяем гараж. От този момент всяко от дружествата установило владение върху присъединената към своя имот част и владяло същата като собствена повече от 20 години. Частта от улицата, която „Орикс“ ООД присъединило представлявала реално обособена част от ПИ с идентификатор № *** с площ около 199 кв.м., която била функционално присъединена към притежавания от него ПИ с идентификатор № ***. „Ве-Ел Комерсиал“ ЕООД присъединило останала част от имота към собствените си имоти с идентификатори № *** и № ***. Въз основа на така изложените съображения е предявил и насрещните искове против „Ве-Ел Комерсиал“ ЕООД.