Решение № 17498 от 11.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17498 гр. София, 11.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20251110149147 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен e от З срещу З осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата от 4476,25 лева, равняваща се на 2288,67 евро, представляваща регресно вземане за възстановяване на платено по договор за имуществена застраховка „Автокаско“, застрахователно обезщетение за вреди, причинени на МПС „Тойота Авенсис“, с per. № **, вследствие на ПТП, настъпило на 17.07.2022 г. на път II 86, в района на Нареченски бани, и ликвидационни разходи за неговото определяне, ведно със законната лихва от 16.10.2025 г. до окончателното плащане.

Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 17.07.2022 г. при движение по път II 86, в района на Нареченски бани, водачът на МПС „Ямаха“, с рег. № **, навлязал в лентата за насрещно движение и ударил МПС „Форд Мондео“ и движещото се зад него МПС „Тойота Авенсис“, с per. № **. Поддържа се, че като последица от произшествието били причинени имуществени вреди на МПС „Тойота Авенсис“, с per.

№ **, за което бил сключен при ищеца договор за имуществена застраховка „Автокаско“, обективирана в застрахователна полица № Е22600000981. Излага съображения, че във връзка с ПТП-то била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № **********, във връзка с която били извършени ликвидационни разходи в размер на 15 лева. След извършена оценка на вредите по увреденото МПС било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 4461,25 лева. Твърди, че към момента на настъпване на ПТП-то, гражданската отговорност на виновния водач е била покрит застрахователен риск от ответника по силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Поддържа, че със заплащането на застрахователно обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу делинквента и неговия застраховател, но ответникът не извършил плащане по регреса.

По така изложените съображения предявява разглеждания иск и моли за неговото уважаване. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в 1 който се оспорва предявения иск. Оспорва механизма, при който процесното ПТП е реализирано, участвалите в него лица, твърдените вреди и настъпването им в причинно-следствената връзка с произшествието, както и наличието на виновно и противоправно поведение от страна на застрахования при него водач. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на МПС „Тойота Авенсис“, с per. № **. Оспорва размера на определеното от ищеца застрахователно обезщетение като завишен и несъответен на действителната стойност на причинените от процесното ПТП щети. С тези съображения моли за отхвърляне на иска и претендира разноски..

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл. 411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.

Възникването на регресното право на застрахователя по имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на имуществени вреди (делинквента) се предпоставя от кумулативното осъществяване на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК установяването на горепосочените факти при условията на пълно и главно доказване е в тежест на ищеца, а при доказването им в тежест на ответника е да обори установената в разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпцията за вина по отношение на застрахования от него водач, както и да докаже, че механизмът на ПТП-то е различен от твърдения, съответно е налице съпричиняване, т.е. че водачът на другият лек автомобил с поведението си обективно е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат.

Съдът, като взе предвид доводите на страните намира, че между последните не се спори по отношение на следните правнорелевантни обстоятелства: 1) наличие на валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Автокаско“, обективиран в застрахователна полица № Е22600000981, между ищцовото застрахователно дружество и собственика на увреденото МПС „Тойота Авенсис“, с per.

№ **, към момента на настъпване на проценото ПТП; 2) наличие на валидно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между ответното застрахователно дружество и собственика на МПС „Ямаха“, с рег. № **; 3) изплащане от страна на ищцовото застрахователно дружество 2 на застрахователно обезщетение по процесната имуществена застраховка в сочения в исковата молба размер от 4461,25 лева. Посочените обстоятелства са обявени на основание чл. 153, вр. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото, обективиран в постановено по реда на чл. 140 ГПК определение от 03.03.2026 г., като се подкрепят и от представените по делото писмени доказателства.

При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства – констативен протокол с пострадали лица № 49/18.07.2022 г., съставен от полицейски служител при ОД на МВР-Пловдив, посетил мястото на процесното ПТП, наказателно постановление № 22-0239-001465/23.11.2022 г., издадено от ОД на МВР-Пловдив, постановление за прекратяване на наказателно производство от 16.11.2022 г., уведомление за щета на по застраховка „Каско на МПС“ от 19.07.2022 г., доклад по щета от 26.01.2023 г., описи по щета от 17.02.2022 г., 21.07.2022 г., 17.08.2022 г., 05.08.2022 г. и от 31.08.2022 г., възлагателни писма с изх. № 92319/12.08.2022 г. и 95368/10.10.2022 г., приемопредавателен протокол № 161/21.09.2022 г., фактура № 0000000243/04.11.2022 г., приложен по делото снимков материал, както и събраните по делото гласни доказателства и заключението на вещото лице по допуснатата съдебна автотехническа експертиза, съдът приема, че процесното ПТП е настъпило по следния механизъм: на 17.07.2022 г. около 15:30 часа, водачът на МПС „Ямаха“, с рег. № **, при движение по Републикански път II-86, в посока от гр. Смолян към гр. Асеновград, преминава в десен завой, навлиза в лентата за насрещно движение и реализира страничен удар в насрещно движещия се лек автомобил „Форд Мондео”, с рег. № РВ4190КР, след което се измества напред и реализира втори страничен удар в движещия се зад лек автомобил „Форд Мондео”, с рег. № РВ4190КР, лек автомобил „Тойота Авенсис“, с рег. № **, при което нанася на последния материални вреди.

Представеният констативен протокол с пострадали лица, като съставен от компетентен полицейски орган в кръга на законовите му правомощия, след извършено посещение на място, и съобразно предвидените в закона ред и форма, съставлява по своята правна природа официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ГПК, поради което се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него непосредствено възприети от длъжностното лице факти и обстоятелства. Затова и доколкото страните не са оспорили авторството на протокола, обективираните в него изявления на полицейския служител следва да се кредитират по отношение на удостоверените дата и място на настъпване на ПТП и участващи в него лица, респ. автомобили, които обстоятелства са приети за безспорни между страните, както и по отношение на причинени видими щети. Частта, описваща констатациите на компетентния орган за механизма на процесното ПТП обаче, не обвързва съда, тъй тези факти от обективната действителност не са непосредствено възприети от него, а са изградени въз основа на заявленията на участниците в произшествието. Ето защо тяхното установяване подлежи на доказване по общите правила на ГПК. В тази връзка, по делото са събрани гласни доказателства чрез разпити на преките участници в произшествието – М. Н. М., управлявал лек автомобил „Тойота Авенсис“, с рег. № **, и И. С. С., управлявала МПС „Ямаха“, с рег.

№ **, като е изслушано и прието заключение на съдебна автотехническа експертиза.

От показанията на свидетеля М. се установява, че същият се е движил в дясната пътна лента на платното за движение в колона от автомобили, когато при преминаване през завой на пътя насрещно движещ се моторист навлязъл в неговата лента, ударил намиращия се пред свидетеля автомобил, рикоширал от него и блъснал управляваното от свидетеля МПС.

В показанията си свидетелят С. потвърждава участието си в процесния инцидент 3 като водач на МПС „Ямаха“, с рег. № **. Същата има спомен, че докато е била в движение изведнъж установява, че се намира на осевата линия при завой на пътя и срещу нея се движат два или три автомобила, като не помни момента на удара, а единствено, че когато се е събудила е била на земята. По данни от съпруга на свидетелката, тя се ударила с управлявания от нея мотоциклет в първата кола, след което изхвърчала от него, а мотоциклетът се ударил и във втората кола.

При преценка на събраните по делото гласни доказателства, съобразно правилата на чл. 172 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че същите следва да бъдат кредитирани с доверие, доколкото, от една страна, същите са последователни, житейски, правно логични, а от друга не се разколебават от останалия събран по делото доказателствен материал. Описаните от свидетелите поотделно факти около реализиране на процесното ПТП си кореспондират напълно, субективните им възприятия по отношение на тяхното проявление в обективната действителност са формирани пряко и непосредствено, включително свидетелите ги потвърждават под страх от наказателна отговорност. В приетото по делото и неоспорено от страните експертно заключение, което съдът кредитира като извършено обективно, компетентно и добросъвестно, също е възприет идентичен механизъм на настъпване на процесното ПТП.

С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира така възприетото по-горе поведение на водача на МПС „Ямаха“, с рег. № **, безспорно представлява нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, тъй като не е осъществила непрекъсната контрол върху мотоциклета при неговото управление. Същевременно извършеното е в колизия и с императивно установената в чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП обща забрана за всички участници в движението по пътищата с поведението си да не създават опасност или пречки за движението, да не поставят в опасност живота и здравето на хората, както и да не причиняват имуществени вреди. По силата на установената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция деянието е и виновно извършено, доколкото ответникът, който носи доказателствената тежест, не е ангажирал убедителни в достатъчна степен доказателства за оборването й чрез установяване на някое от изключващите вината обстоятелства.