Решение № 497 от 17.12.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 497 гр. Варна, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мила Й. К. при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Мила Й. К. Търговско дело № 20253100900399 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 429, ал. 3 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 52 ЗЗД, вр. чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба от Д. Н. Д., гр.

Варна, чрез адв. Н. В., с която са предявени осъдителни искове срещу ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 100000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на настъпило на 11.06.2024 г. ПТП, както и сумата от 796.13 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя – 21.03.2025 г. до окончателното изплащане на сумите.

В исковата молба се твърди, че на 11.06.2024 г., около 10:40 часа, в гр.

Варна, докато ищецът се намирал на предна дясна седалка в л. а. „Тойота Рав 4“ рег. № ******, управляван от Л.И.В., по път 9002 в посока гр. Балчик на кръстовището с път 9701, водачът на автомобила не изпълнил задължението си да доведе МПС в покой при наличието на знак „СТОП“, с което отнел предимството на движещия се т. а. „Ситроен Джъмпер“ рег. № ******, довело до сблъсък между двете МПС. Местопроизшествието било посетено от екип на сектор „Пътна полиция“ при РУ – Генерал Тошево и екип на „Противопожарна и аварийна безопасност“, като последните използвали инструменти, с които да достигнат до пострадалия Д. Н. Д.. Съставен бил констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 0000/11.06.2024 г. След 1

ПТП ищецът бил откаран от екип на ЦМСП в СО „МБАЛ Добрич“ и приет по спешност в „Отделение по анестезиология и интензивно лечение“ със съчетана травма, пневмоторакс и травматичен шок. Поставен бил на кислородно дишане, като била налице и опасност за живота. На 13.06.2024 г. пострадалият бил преместен в „Хирургично отделение“ и бил изписан от лечебното заведение на 17.06.2024 г. с диагноза: контузио торацис, фрактура на три места на дясна ключица с междинен фрагмент и разместване, фрактури на 3-та, 4-та и 5-та ребрени дъги в дясно и 11-та ребрена дъга паравертебрално в дясно. Поставена била ортеза. Пострадалият понесъл и многобройни повърхностни рани по главата и крайниците. По време на болничния си престой получил и еритемопапузолен обрив по корем, ръце, гръб и гениталии, наложил допълнително лечение.

На следващо място, на 19.06.2024 г. бил извършен контролен преглед при д-р М.Г., при което били потвърдени гореописаните травми. На 22.07.2024 г. била проведена консултация със специалист, от която се констатирали възможна флексия в рамо 75 гр. и възможна абдукция 80 гр. На 07.08.2024 г., 09.09.2024 г., 11.09.2024 г., 16.09.2024 г., 17.09.2024 г., 16.10.2024 г. и 21.10.2024 г. били проведени прегледи от лекар. След болничния си престой пострадалият бил с предписано домашно лечение, като същият не можел да обслужва ежедневните си потребности самостоятелно, като бил обгрижван от съпругата си. Твърди се значителна продължителност на възстановителния период на пострадалия. Сочи наличието на асиметрия след срастването в ключицата. Инцидентът предизвикал негативни последици в психиката на ищеца, продиктували чувства на тревожност и депресия.

Във връзка с процесното ПТП било образувано ДП № 86/2024 г. по описа на РУ Генерал Тошево, след което било образувано и НАХД № 41/2025 г. по описа на РС – Генерал Тошево, приключило с окончателен акт. На основание чл. 380 КЗ ищецът предявил извънсъдебна претенция към застрахователя на виновното лице с вх. № 0100-549/21.03.2025 г., с която била образувана щета № 10024100102578Н, по която липсвала крайна позиция от застрахователя. Моли съдът да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски.

Ответникът ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД е подал отговор на исковата молба, в който излага съображения за неоснователност на предявените искове, като ги оспорва по основание и по размер. В евентуалност, намира размерите на исковете за завишени. Сочи, че водачът, управлявал МПС, в което се намирал ищецът, не бил виновен за настъпилото ПТП, като оспорва и наличието на причинно-следствена връзка между ПТП и телесните увреждания на ищеца.

Оспорва изложения в исковата молба механизъм на ПТП. Твърди липсата на отражения на последиците от ПТП в психиката на ищеца. Счита проведеното лечение за несъответстващо на претърпените травми. Счита, че настъпилото ПТП не представлявало застрахователно събитие по смисъла на КЗ. Оспорва пасивната легитимация на дружеството. Квалифицира настоящия случай като случайно събитие по смисъла на чл. 15 НК. Оспорва иска за имуществени вреди, както и акцесорните искове. Релевира възражение за съпричиняване вредоносните последици от ПТП от страна на пострадалото лице, което със 2 собственото си поведение, изразяващо се в липсата на поставен обезопасителен колан, допринесло за настъпването на вредоносните последици в твърдените видове и размери. Искането е за отхвърляне на предявените искове, а при евентуалност – да бъде присъден по-нисък размер от претендирания. Претендира разноски.

В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК ищецът не е депозирал допълнителна искова молба, с което размяната на книжа по делото е приключила.

В открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Н. В., който поддържа становище за основателност на предявените искове и моли за постановяване на решение в този смисъл.

Претендира присъждане на разноски, за което представя списък по чл. 80 ГПК.

В открито заседание ответникът, редовно призован, не се явява законен представител на дружеството, не се представлява. По делото е депозирано писмено становище от ответника по съществото на спора, в което се излагат съображения за неоснователност на предявените искове, поради което отправя искане за постановяване на решение, с което да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Окръжният съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде осъществен сложният фактически състав на непозволеното увреждане, следва да бъдат налице няколко кумулативно съществуващи предпоставки: деяние (действие или бездействие), противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина на деликвента, независимо от нейната форма - умисъл или небрежност.

Отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ е за обезвреда на вредите, настъпили в резултат на виновни противоправни действия на лице, което е застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. За нейното установяване е необходимо да се докаже, че е налице противоправност на действията или бездействията на застрахованото лице по задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, в резултат на която са настъпили вредоносните последици.

Фактическият състав на деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД въвежда презумпция за вина в случаите на доказана противоправност и причинноследствена зависимост между деянието на деликвента и вредоносния резултат.

Съобразно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.

С определение, обективирано в протокол № 69/19.05.2025 г. по НАХД № 41/2025 г. по описа на РС – Генерал Тошево, е било одобрено споразумение, с което водачът на л. а. „Тойота Рав4“ рег. № ****** Л.В. е признат за виновен в това, че на 11.06.2024 ., по второстепенен път № 9002 между гр. Генерал Тошево и гр. Балчик, на кръстовището с второстепенен път № 9701 между с.

Малина и гр. Добрич при управление на лекия автомобил нарушил правилата 3 по чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП и чл. 50, ал. 1 ЗДвП, с което причинил на настоящия ищец - Д. Н. Д. средна телесна повреда, изразяваща се в травматичен шок, частичен хидроторакс и пневмоторакс, представляващо разстройство на здравето, временно опасно за живота, счупване на дясна ключица с формиране на свободен фрагмент, довело до трайно затруднение движението на дясната ръка за период от около 2 месеца; счупване на трета, четвърта и пета ребрени дъги в дясно, довело до трайно затруднение движението на снагата за периода от около 2-3 месеца, което представлява престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 343, ал. 3, предл. 4, б. „а“, вр. ал.

1, вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 НК, за което провинилият се е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“ в размер на 990.00 лева.

По силата на чл. 383, ал. 1 от НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда. Затова и на основание чл. 300 от ГПК и чл. 413 от НПК със задължителна сила за гражданския съд е установено обстоятелството, че Л.И.В. е извършил посоченото в споразумението действие, като поведението му е противоправно, тъй като е извършено в нарушение на изрично установени в закона – чл. 20, ал. 1 и ал. 2 и чл. 50, ал. 1 ЗДвП, нарушението на които е скрепено с наказателна санкция. Тези нарушения са признати от закона за престъпления, което също сочи на противоправност на поведението, тъй като и в наказателноправната разпоредба се съдържа законова забрана за извършването на такива действия под страх от наказателна отговорност.

Освен това, със задължителна сила е установено и обстоятелството, че в резултат на това свое поведение Л.В. е причинил средна телесна повреда на Д.

Н. Д.. Това е така, тъй като както чл. 300 ГПК, така и чл. 413 НПК под извършване на деянието разбират осъществяване на фактическия състав на престъплението, за което се налага наказанието. Поради това, в случаите, когато в този състав като квалифициращ признак се включва причиняването на вреди, констатациите на наказателния съд за реализирането на такива вреди са задължителни за гражданския съд като тази обвързаност се разпростира и по отношение на причинната връзка между действието и настъпилите вреди.

Налице е установено противоправно поведение от страна на Л.И.В. и причинени на трето лице вреди, както и причинна връзка между тях. Това са три от елементите на хипотезата на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Четвъртият елемент, а именно - вината се предполага по силата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, но в случая и той е установен със задължителна сила.

По делото е прието за безспорно установено между страните и ненуждаещо се от доказване, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, че е налице е валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество за лек автомобил „Тойота Рав4“ рег. № ******. С оглед на изложеното, съдът намира, че към момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие застрахователната полица е била валидна и е основание за ангажиране на отговорността на застрахователя – ответник в настоящото производство за настъпилите при това ПТП вреди.

4

Доколкото застраховката „Гражданска отговорност” на автомобилистите съгласно чл. 477, във връзка с чл. 468 КЗ покрива отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство, то увреденото лице може да ангажира отговорността на ответника за причинените му от Л.И.В. вреди на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

От заключението на допуснатата и изслушана по делото комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза с вещи лица доц.д-р В. В.

Д. и инж. Й. Л. М., както и от събраните по делото доказателства се установява, че при пътнотранспортното произшествие ищецът е получил счупване на дясната ключица с оформен костен фрагмент (това по същество означава, че ключицата е счупена на две места, при което е оформен свободен костен фрагмент между двете счупвания), а също така и счупване на трето, четвърто и пето ребра в дясно аксиално (мишнично). Налице е спор дали се отнася до счупване на три или на четири ребра. В споразумението, с което е приключило наказателното производство е посочено, че при пътнотранспортното произшествие ищецът е получил счупване на трите посочени по-горе ребра. Това е налице и в представената по делото медицинска документация, като паравертубралното счупването на четвърто ребро-десето в дясно е посочено в епикриза на хирургичното отделение на „МБАЛ-Добрич“ гр. Добрич, в което е посочена окончателната диагноза на Д..