Определение № 7215 от 29.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7215 гр. София, 29.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-В, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божана Желязкова

Членове:

Любка Голакова

Десислава Янева-Димитрова като разгледа докладваното от Любка Голакова Въззивно частно гражданско дело № 20261100502331 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.122 ГПК.

Образувано е въз основа на постановено определение от 27.02.2026г. по гр. д. № 4 997/2026г. по описа на СРС, 156 състав, с което съдът е повдигнал пред Софийски градски съд препирня за подсъдност между Софийски районен съд и Районен съд – Варна за определяне на съда, компетентен да разгледа подадената искова молба от С. М. С. срещу „Първа инвестиционна банка“ АД.

На 12.09.2025г. е подадена искова молба с вх. №27 597 от С. М. С. срещу „Първа инвестиционна банка“ АД, въз основа на която е образувано гр. д. № 3 701/2025г. по описа на РС – Стара Загора, VI граждански състав.

С определение № 2757 от 29.09.2025г. постановено по гр. д.

№3 701/2025г. по описа на РС – Стара Загора, е прекратено производството по делото пред този съд и делото е изпратено по компетентност на РС – Варна. В мотивите на описания съдебен акт е прието, че ищцата отговаря на условията уредени в § 13, ал. 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите и с това я квалифицира като „потребител” по материалното правоотношение с ответника. От извършена справка в НБД „Население” се установява, че ищцата има настоящ адрес в град Варна. С оглед на посочените факти и на основание чл. 113 ГПК във връзка с чл. 119, ал. 3 от ГПК , е прието, че не е местно компетентния съд.

На 17.10.2025г. е образувано гр. д. 11 396/2025г. по описа на РС – Варна, 21 състав. С определение № 14 447 от 21.10.2025г. постановено по посоченото дело, съдът е приел, че спорът представлява иск с малък материален интерес съгласно чл. 624, ал. 1 от ГПК. Предвид този направен от 1 него извод, чл. 624, ал. 1 от ГПК и обстоятелството, че ответникът е със седалище и адрес на управление – гр. София е приел, че не е местно компетентен да разгледа спора, поради което е прекратил производството пред себе си и изпратил настоящото на СРС.

Пред СРС на 25.02.2026г. е образувано гр. д. №4 997/2026г. по описа на СРС, 156 състав. С определение от 27.02.2026 г., постановено по гр. д.

4 997/2026г. по описа на СРС, 156 състав, е прекратено производството пред СРС и е повдигната препирня за подсъдност пред СГС.

При така изложените обстоятелства, настоящият съдебен състав прави следните изводи:

Настоящият съдебен състав изцяло възприета изложените мотиви в определението на СРС относно неправилността на извода на ВС – Варна защо не е повдигнал спор на подсъдност, след като е приел, че не е компетентен съд. РС – Варна посочва, че това не е направено от него, тъй като няма правен спор между РС – Стара Загора и РС – Варна. Това е в пълно противоречие с установените факти, че първият съд приема, че правният спор е от компетентността на втория съд, а последния счита, че не е компетентен.

Именно това е хипотезата, при която следва да бъде повдигнат спор за подсъдност, който да бъде разрешен от по-горестоящия съд на втория съд, който е приел, че не е компетентен. В случай, че се приеме за правилна логиката на РС – Варна това би могло да доведе до прехвърляне на един правен спор между съдилища с години, без да се стигне до решение на въпроса кой е компетентен да го разгледа. Тъй като това представлява неприемлив резултат, следва в този случай да бъде повдигнат спор за подсъдност.

Предвид така посоченото следва, че делото трябва да бъде изпратено обратно на ВС –Варна, който ако прецени да повдигне спор за подсъдност пред ОС – Варна, ако прецени да приеме и разгледа по същество правния спор.

Допълнително следва да бъде посочено, че неправилни са мотиви на РС – Варна, че правният спор следва да бъде разглеждан по реда на чл. 624 от ГПК, тъй като подадената молба е определена като искане за образуване на производство по европейската процедура за искове с малък материален интерес. Действително в исковата молба е посочено, че това е иск с малък материален интерес, като след исковата молба е приложен формуляр от Регламент /ЕО/ №861/2007 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на европейската процедура за искове с малък материален интерес.

Съгласно чл. 2.1 и чл. 3.1 от Посочения Регламент – приложното поле на този документ е относно презгранични граждански и търговски дела, като дефиницията на „презгранично дело“ е „дело, в което поне една от страните е с местоживеене или обичайно пребиваване в държава-членка, различна от 2 държавата-членка на сезирания съд или правораздавателен орган.“ Настоящият съдебен състав, след като се запозна с изложените обстоятелства в исковата молба и взе предвид посочените по-горе текстове от Регламента, приема, че описания в исковата молба правен спор няма характеристиката на презгранично дело, доколкото и двете страни по делото са: ищеца - български гражданин с регистриран постоянен и настоящ адрес в Република България, ответникът - юридическо лице, което също е регистрирано в тази държава – членка и сезираният съд от същата държава - членка. Предвид така приетото следва, че правният спор, с който е сезиран съда с посочената по-горе искова молба, представлява потребителски спор с правна квалификация - чл. 79, ал. 1 от Закона за платежните услуги и платежните инструменти с цена на иска под 25 000 лв. При така дадената правна квалификация и обстоятелството, че действително става въпрос за потребителски спор между потребител и доставчик на платежни услуги, приложение намират чл. 113 от ГПК относно определяне на местно компетентния съд, за чието приложение съдът следи служебно съгласно чл. 119, ал. 3 от ГПК. При съобразяване на посочените правни норми и обстоятелството, че настоящият адрес на ищцата е в гр.

Варна, следва, че местно компетентният районен съд, който следва да разгледа правния спор е РС –Варна.

С тези мотиви съдебният състав

ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по подадената искова молба на С.

М. С. срещу „Първа инвестиционна банка“ АД, въз основа на която е образувано гр. д. № 11 396/2025г. по описа на РС – Варна е РС – Варна.

Делото да се изпрати на РС – Варна за разглеждане и произнасяне по подадената искова молба на С. М. С. срещу „Първа инвестиционна банка“ АД, въз основа на която е образувано гр. д. № 11 396/2025г. по описа на РС – Варна, 21 състав.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3