Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 204 от 30.04.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 567/2023
Вид
Решение № 204
Подписан
30.04.2024
В сила
11.01.2025
Състав
Елина Пламенова Карагьозова

Цитирани разпоредби

  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 367 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.372 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 373 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.1, т.2 и т.3 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.1, т.2 и т.3 · Закон за адвокатурата
  • чл. 113 · Закон за движението по пътищата
  • чл.113, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 114 · Закон за движението по пътищата
  • чл.119, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.429, ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.497 · Кодекс за застраховането
  • чл.66 · Наказателен кодекс
  • чл.382 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. Варна, 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Христина Здр. А. като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело № 20233100900567 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от З. Т. В., ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, ул. „Отец Паисий“ № 42, ап. 39, срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67а, в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, вр. чл.429, ал.3 от КЗ за осъждане на ответника да заплати сумата от 80 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени вследствие на ПТП, настъпило на 21.12.2022 г. в гр. Варна, по вина на водача на лек автомобил „Мицубиши Колт“, с рег. № *****, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна полица № ******** със срока на валидност 16.03.2022 г. до 15.03.2023 г., както и сумата от 2640 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за разходи за лечение, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 27.02.2023г. - датата на предявяване на застрахователната претенция, до окончателното изплащане на задълженията.

Ищцата твърди, че за описаното по-горе ПТП отговорността виновното лице е ангажирана по силата на споразумение, одобрено с влязло в сила на 07.08.2023 г. определение по НОХД № 3331/2023 г. по описа на ВРС, НО, за това, че на 21.12.2022 г. в гр. Варна, на пешеходна пътека до магазин „Фиола“, бул. „Чаталджа“, управлявайки лек автомобил „Мицубиши Колт“, с рег. № *****, В. А. В. предизвикала удар с пресичащата по пешеходна пътека З. В.. В резултат от удара на ищцата са причинени средни телесни повреди, изразяващи се в трималеоларно счупване на лявата глезенна става, 1 обуславящо трайно затруднение в движенията на левия крак за период поголям от един месец. След произшествието ищцата била транспортирана и приета в Клиниката по ортопедия и травматология към МБАЛ „Св. Анна“, гр.

Варна, където по спешност била извършена репозиция и била поставена гипсова имобилизация на засегнатата част от тялото. На 29.12.2022 г. била извършена оперативна намеса – открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула. На 20.02.2023 г. ищцата постъпила в МБАЛ „Еврохоспитал“ - Варна за оперативно отстраняване от костта на имплантирани уреди – тибия и фибула. Съгласно епикриза МЦ „Св. Анна“ Варна към 29.09.2023 г. в областта на лява глезенна става на ищцата са били налице болки и невъзможност за осъществяване на активни и пасивни движения в същата, налице е била ограничена плантарна и дорзална флексия, както и наличие на остеосинтезни материали. Във връзка с травматичните увреждания ищцата е провела продължително лечение под медицински контрол, като до момента не се е възстановила напълно, за което свидетелстват представените множество амбулаторни листи. С оглед продължителния възстановителен период ищцата не е могла да полага труд по трудово правоотношение за периода 21.12.2022г. - 24.05.2023г., видно от представените болнични листи. Във връзка с проведеното лечение ищцата е направила разходи в размер на 2640 лв. за медицински изделия - 1/3 тубуларна плака. Наред с това ищцата претърпяла силни болки и страдания за продължителен период от време - силен емоционален стрес, съпроводен с негативни психични изживявания, свързани с нарушен сън, кошмари, липса на апетит, страх от пресичане сама. Тъй като към датата на ПТП автомобилът, управляван от виновния водач, бил застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, пострадалата отправила към застрахователя извънсъдебна претенция с вх.№ 2075/27.02.2023 г. за обезщетяване на претърпените имуществени и неимуществени вреди. Към момента на депозиране на исковата молба обезщетение не е определено и изплатено.

По реда на чл. 367 ГПК ответникът депозира писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Признава наличието на валидно застрахователно правоотношение за процесния лек автомобил.

Оспорва всички наведени в исковата молба твърдения, включително изключителната вина на водача на автомобила, наличието на причинноследствена връзка между настъпилото ПТП и нанесените телесни увреждания, техния вид, интензитет и продължителност. Оспорва твърденията, че към настоящия момент ищцата не се е възстановила напълно.

Релевира възражение за съпричиняване, изразяващо се в нарушение по чл.

113 и чл. 114 от ЗДвП (внезапно навлизане на платното за движение при ограничена видимост и несъобразяване на приближаващите се пътни превозни средства) и непровеждане на рехабилитационни процедури, с което ищцата е удължила периода си на възстановяване. Оспорва размера на заявената претенция за неимуществени вреди като прекомерно завишен и в противоречие с константната практика по чл. 52 от ЗЗД.

2

В срока по чл.372 ГПК ищецът депозира допълнителна искова молба, с която оспорва възражението за съпричиняване с твърдения, че ищцата се е движила правомерно, огледала се е преди да пресече в двете посоки и не е налице внезапно навлизане. От дясната й страна автомобилите са спрели да я пропуснат, а от лявата й страна автомобилите, които идвали в посока към ул.“Ген Колев“ били на около 20-30 метра от пешеходната пътека. След като пресякла половината от първата пътна лента с нормален ход забелязала с периферното си зрение светъл автомобил, който се приближавал от лявата й страна видимо без намерение да намали скоростта си. Ищцата се опитала да ускори крачката си, но в този момент същият я блъснал с предната си лява част. Поддържа, че ищцата е провела рехабилитационни процедури. Оспорва твърденията за липса на причинна връзка. Счита размера на заявената претенция за справедлив и съразмерен с принципа по чл. 52 от ЗЗД.

В срока по чл. 373 ГПК ответникът не е депозирал допълнителен отговор.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

С протоколно определение от 07.08.2023 г. по НОХД № 3331/2023 г. по описа на ВРС е одобрено споразумение, с което подсъдимата В. А. В. се е признала за виновна за това, че на 21.12.2022 г., в гр. Варна, при управление на л.а„Мицубиши Колт“, с рег.№ *****, е нарушила правилата за движение по пътищата - чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.119, ал.1 от ЗДвП и е причинила по непредпазливост средна телесна повреда на З. Т. В., изразяваща се трималеоларно счупване на лявата глезенна става, обусловило трайно затруднение в движенията на левия долен крак за период по-голям от един месец, като деянието е извършено на пешеходна пътека , поради което и на основание чл.343, ал.3, пр.последно, б.А, вр. ал.1, б.Б, пр.2, вр. чл.342, ал.1 НК й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, отложено по реда на чл.66 НК.

По делото не е налице спор, че към момента на ПТП за л.а. „Мицубиши Колт“, с рег. № ***** е действала застрахователна полица № ******** със срок на валидност 16.03.2022 г. до 15.03.2023 г. , сключена с ответника като застраховател.

На 27.02.2023г. ищецът е отправил към ответника претенция с вх. №2075 за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди, по която липсват данни за произнасяне на застрахователя.

От представените болнични листи се установява, че ищцата е ползвала отпуск за временна неработоспособност в периода 21.12.2022г. – 24.05.2023г.

Видно от неоспорените от ответника фактура №**********/22.12.2022г. и талон за медицинско изделие изх.№13238 ищцата е направила разход в размер на 2640 лева за закупуване на 2 бр. 1/3 тубуларна плака.

Във връзка с възражението за съпричиняване е допусната САТЕ, от 3 заключението на която се установява, че видимостта в зоната на ПТП спрямо правия и хоризонтален пътен участък е била отлична към и от автомобила.

Поради липсата на данни за посоката на движение на пострадалата, вещото лице е изготвило заключението в два варианта, но е формирало извода, че и в двата случая пешеходката е имала възможност да предотврати ПТП при непресичане пред процесния автомобил, установявайки близката му дистанция от около 14-15 метра, преди навлизане спрямо ширината на пешеходната пътека, използвана от пострадалата. Уточнява се, че ПТП е било предотвратимо от пострадалата в случай, че преди пресичане пред автомобила се е уверила в намеренията му да я пропусне да пресече по използваната пешеходна пътека.

От заключението на допуснатата съдебно-медицинска експертиза, се установява, че в резултат на ПТП ищцата е получила трималеоларна фрактура - луксация на лявата глезенна става (счупени са тибиалният малеол, фибуларният малеол, задният ръб на тибията и има задно изкълчване на глезенната става, разкъсана е и синдезмозата). Проведеното лечение е оперативно – счупените костни фрагменти са наместени и задържани с метални импланти. Поради разкъсване на връзката между фибулата и тибията /синдезмозата/, двете кости са приближени с метален винт, който е отстранен на 20.02.2023г. При втората операция е отстранен само един винт, който се премахва на 45-тия ден, за да може да започне рехабилитация, а останалите импланти се отстраняват обикновено след около година, ако пациентът желае. Лечението не е завършило, предстои отстраняване на останалия метал и провеждане на физио и балнеолечение. При рязка промяна на метеорологичните условия и след физическо натоварване ищцата ще изпитва дискомфорт и болки в глезенната става. Състоянието й към момента не изисква чужда помощ или ползването на помощни средства. При медицинския преглед на ищцата вещото лице е констатирало походка с леко накуцване с левия крак, лек оток на лявата глезенна област, голям оперативен белег по външно-задната страна на глезенната област с дължина около 12 см., оперативен белег по предно външната страна около 5 см. и по предно вътрешната страна около 2 см. Движенията в ставата са в обем 10-0-45 гр. при норма 20-0-45 гр. Ограничена е дорзалната флексия в глезенната става.

Лявата глезенна става е с ограничено свиване към гърба на стъпалото, което затруднява бързото ходене и клякането. Описаното състояние на глезенната става в медицинския преглед според вещото лице ще остане трайно, счупени са костите, образуващи глезенната става. Това увреждане на ставния хрущял и води до развитие на артрозни промени, които бавно ще ограничат още повече движенията в ставата. Видно от приложената към делото медицинска документация ищцата многократно е провела рехабилитационни процедури.

Според обясненията на вещото лице в съдебно заседание приложеният разходен документ е за металните импланти, които са поставени при операцията и е в причинна връзка с проведеното лечение.

От заключението на допуснатата съдебно-психиатрична експертиза се 4 установява, че претърпяното ПТП и получената травма са имали стресогенен ефект за ищцата. Преживяванията й през възстановителния период са доминирани от притеснение относно перспективите за пълноценно възстановяване, както и от чувство за безпомощност и малоценност, обусловени от невъзможността за самостоятелно справяне с елементарни ежедневни битови дейности. Тези преживявания постепенно са намалели по интензивност с подобряването на обективното състояние и постепенното възстановяване на функционирането. При ищцата не се установява актуална психотравма или психично заболяване, включително и като следствие от процесното ПТП. Не се налага провеждане на специфично лечение. В проведеното от вещото лице интервю ищцата е заявила, че след като забелязала процесния автомобил, се е опитала да побърза, за да мине той зад нея, но не успяла и последвал ударът.

От показанията на свид. Великов – съпруг на ищцата, се установява, че в резултат на ПТП ищцата получила счупване на глезена, проведено е оперативно лечение с поставени три или четири импланта. След петдневен болничен престой е изписана за домашно лечение. В продължение на три месеца не можела да се самообслужва. Придвижвала се с патерици и с чужда помощ в дома си и на контролни прегледи. Пиела обезболяващи хапчета всяка сутрин. След третия месец започнала да ходи с една патерица. От дома си започнала да излиза самостоятелно след четвъртия месец. Първите пет месеца провеждала рехабилитация и била в болнични. На работа се върнала в края на месец март 2024г. Понастоящем не ползва помощни средства за придвижване, но не може да ходи дълго и да седи права, защото кракът й се подува. След инцидента имала неспокоен сън. Понастоящем е малко поспокойна, но все още я е страх да пресича улиците сама.