Решение № 409 от 08.08.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 409 гр. Русе, 08.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боян П. Войков при участието на секретаря Елка П. Цигуларова като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно дело № 20244520200802 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на „ПИМК“ ООД, ЕИК: 15536179, със седалище и адрес на управление в с. Марково, общ. Родопи, обл. Пловдив, местност „Захаридево“ № 43А, чрез Адвокатско дружество „К., Деков и Партньори“, със съдебен адрес гр. Пловдив, бул. „Марица“ № 93, партер, против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП № **********, с който на жалбоподателя му е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв. на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. ал. 3, вр. чл.

179, ал. 3б ЗДвП за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП.

Жалбоподателят счита електронния фиш за незаконосъобразен поради допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му и противоречието му с материалния закон. Издаденият електронен фиш не съдържал дата на издаване. Непосочването на дата на издаване на фиша от страна на административнонаказващия орган правило невъзможен контрола за законосъобразност относно спазването на сроковете по чл. 34 ЗАНН и ангажиране отговорността на нарушителя в рамките на законоустановения 1 срок от извършване на нарушението, респективно установяване на нарушителя. Според т. 1 от Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. по т.д. № 1/2014 г. на ВКС и ВАС сроковете по чл. 34 ЗАНН били давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността да бъдат реализирани правомощията на административнонаказващия орган. Началото на производството по издаване на електронен фиш се поставяло със заснемане на извършеното нарушнеие посредством електронната система, което заменяло съставянето на АУАН по смисъла на чл. 40 и сл. ЗАНН и имало същото правно значение – давало начало на административнонаказателното производство.

При неиздаване на наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта образуваното административнонаказателно производство следвало да се прекрати. Тъй като електронният фиш имал функциите на НП, то срокът по чл. 34 ЗАНН за провеждане и приключване на производството в административната му фаза започвал да тече от датата на заснемане на нарушението с техническо средство. Електронният фиш бил за нарушение, извършено на 11.07.2021 г., като същият бил връчен на жалбоподателя на 15.04.2024 г. – след повече от две години. Следователно електронният фиш бил съставен след изтичане на предвидения в закона срок. Това представлявало съществено нарушение на процесуалните правила от категорията на абсолютните, което представлявало достатъчно основание за отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен. Съгласно чл. 189ж, ал. 1, изр. 1 и ал. 7 ЗДвП при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В ЗП липсвало правна уредба за налагането на административни наказания чрез електронен фиш. За нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП административнонаказателната отговорност следвало да се реализира чрез съставяне на АУАН и издаване на НП, тъй като за такова нарушение не били предвидено нарушителят да бъде санкциониран чрез издаване на електронен фиш. В издадения електронен фиш не било посочено в какво се изразява изпълнителното деяние – дали това било допускане от собственика на движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без за ППС да е била заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 ЗП според категорията на ППС и съответно каква е категорията на ППС и дали тя е от категорията по 2 чл. 10б, ал. 3 ЗП, какъв е видът на дължимата такса. Посочването на конкретната пътна такса, която следвало да бъде заплатена, съставляваща предпоставка на извършване на нарушението в случая, била съществен, императивно изискуем реквизит, тъй като способствала за индивидуализацията на конкретно вмененото деяние, което било гаранция за правото на защита на наказаното лице. Тази неяснота на вмененото административно нарушение било основание за отмяна на издадения електронен фиш. От систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 102, ал.

2 ЗДвП, чл. 187а, ал. 2, т. 3 ЗДвП и чл. 179, ал. 3б ЗДвП се обуславял извод за неяснота на наказаното лице в какво действителност се изразявало неговото неправомерно поведение, предпоставка да му бъде наложено административно наказание, защото трите разпоредби се характеризирали с различно изпълнително деяние. Не ставало ясно въз основа на коя разпоредба била ангажирана отговорността на жалбоподателя, което от своя страна водело до неяснота и объркване, както и нарушаване правото му на защита. Не се установявало безспорно дали жалбоподателят е бил наказан заради това, че е нарушил забраната по чл. 102, ал. 2 ЗДвП, като е допуснал движението на ППС, без едновременно да са изпълнени задълженията по установяване размера и по заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 ЗП или заради това, че не е заплатил дължимата пътна такса. Дори и да се приемело, че нарушението от обективна страна се явявало установено, то същото не било подведено под приложимата по време, място и лица правна норма. От електронния фиш бил видно, че процесното ППС било с техническо допустима максимална маса 18 000 кг, брой оси 2, без ремарке (макар че в ЕФ е посочено, че е прикачено ремарке с 5 оси), с максимална маса на състава 44 000. От електронния фиш не ставало ясно по какъв начин било декларирано ППС – брой оси, маса, екологична категория и в какъв размер е заплатена тол таксата. Не ставало ясно по какъв начин се констатирало несъответствието с декларираното, т.е. какви били действителните брой оси, маса и екологична категория на ППС, за което е установено заплащане на пътна такса. Не се посочвало в електронния фиш в какъв размер следвало да бъде заплатена дължимата тол такса. Това обстоятелство било от съществено значение за извода извършено ли е нарушение от собственика на ППС.

Посочването на конкретната пътна такса, която следвало да бъде заплатена, съставляваща предпоставка на извършване на нарушението в случая била 3 съществен, императивно изискуем реквизит, тъй като способствала за индивидуализацията на конкретно вмененото деяние, което било гаранция за правото на защита на наказаното лице. Непосочването на субекта на нарушението, на вида и размера на незаплатената такса и конкретното изпълнително деяние, било решаващо за законосъобразността на издадения от административнонаказващия орган акт. Несъмнено в издадения акт, с който се ангажирала отговорността на жалбоподателя,трябвало да се изписват само относимите към административнонаказателната отговорност за конкретното нарушение норми, тъй като посочването на разпоредбата на чл. 102, ал. 2 ЗДвП не спомагало за яснота на вмененото нарушение и създавало объркване и нарушаване правото на защита на наказания. Процесното ППС било оборудвано с бордово устройство, което функционирало въз основа на СИМ карта и било директно свързано към батерията на автомобила. От изключително важно значение е по маршрутът, който изминавало превозното средство, да има обхват, който да позволява бордовото устройство да предоставя данни на шофьора относно това дали е в обхвата на платената пътна мрежа и съответно дължимостта на опредЕ.та за това такса. Това водело до извода, че неотчитането на тол данни и неподаването на декларация от осигуреното от доставчика на услугата бордово устройство се дължало на техническа неизправност на поддържаната от Агенция „Пътна инфраструктура“ електронна система за събиране на тол такси, в това число и на доставчика на ЕУЕСТ, който носел отговорност за дейността по предоставяне на услугата за електронно събиране на такса за изминато разстояние на територията на Р България въз основа на сключен договор с конкретния потребител. Съгласно чл. 14 НК вр. чл. 11 ЗАНН незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежали към състава на нарушението, изключвали виновно поведение. При наличието на техническа грешка деецът не съзнавал, че върши общественоопасно деяние, поради което не можело да се формира вина. Наказаното лице нито могло да предвиди настъпването на грешката (неподаване на сателитен сигнал към бордовото устройство), нито било могло да коригира данните, подавани към АПИ.

Поради това не се установявало по безспорен и категоричен начин съставомерно противоправно и виновно поведение на наказаното лице, поради което издаденият електронен фиш следвало да се отмени. Счита, че органите, издали процесния електронен фиш, не били компетентни да го 4 издадат. Не всеки снимков материал бил годен за целите на административнонаказателното производство, а само този, заснет с техническо средство или система, които да установят автентичността на записа. Оспорва годността на техническото средство, с което е установено процесното нарушение, както и обстоятелството, че именно посоченото устройство е заснело вмененото нарушение на посоченото място. От съдържанието на електронния фиш не ставало ясно къде било мястото на извършеното нарушение. Път I-5 обхващал голям участък и посочването единствено на км 25+914 намаляващ километър не можело да бъде установено по категоричен начин мястото на твърдяното нарушение. В случая неправилното посочване на мястото на нарушението в електронния фиш се явявало съществено процесуално нарушение, обуславящо самостоятелно основание за отмяна на санкционния акт в цялост. Изтекла е давността за преследване на вмененото нарушение. Изтекли били преклузивните 3-месечен и едногодишен срок по чл. 34 ЗАНН от момента на откриването на нарушителя, респективно от момента на извършване на нарушението, тъй като датата, на която бил връчен електронният фиш, била 15.04.2024 г., а датата на извършване на деянието – 11.07.2021 г. В условията на евентуалност, ако съдът прецени, че е налице извършено нарушение, следвало да се приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Степента на обществена опасност на конкретното нарушение следвало да бъде преценявана на база на конкретните обективни обстоятелства и субективно поведение /отношение/ на нарушителя, т.е. с оглед цялостната характеристика на деянието и дееца и обстоятелствата, относими към извършеното нарушение. Инцидентно неподаване от наличното в ППС бордово устройство на тол данни и съответно за еднократно негенериране на данни за таксуване с тол такса, данните за това, че тол таксата за конкретното ППС са смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на деянието с оглед на конкретните обективни и субективни условия като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури въвеждала задължение за държавите членки установените наказания в нарушение на директивата да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

Предвиденото в този член изискване за пропорционалност според практиката 5 на СЕС не допускало такава система от наказания, която предвиждала налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им. Моли за отмяната на обжалвания електронен фиш, като претендира присъждане на сторените по производството разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Постъпило е становище от процесуалния представител на жалбоподателя – адв. М. К., с което поддържа жалбата и моли за нейното уважаване. Не били представени доказателства относно годността на техническото средство, с което било установено нарушението и се твърдяло да е направен снимков материал на процесното ППС. От снимковия материал не се установявало какъв бил регистрационният номер на ППС, липсвало изображение на ППС и регистрационен номер въобще. Приложеният снимков материал не бил годно и относимо писмено доказателство. Наказващият орган бил длъжен да проведе доказване на нарушението, да го опише достатъчно ясно, разбираемо и пълно да спазвал стриктно реда за ангажиране на административнонаказателната отговорност. Оспорват нарушението да е установено с техническо средство № 40342. Същото трябвало да бъде от конкретен одобрен тип с конкретни технически характеристики. Според чл.