Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 22873 от 22.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 4881/2026
Вид
Определение № 22873
Подписан
22.06.2026
В сила
22.06.2026
Състав
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ ДИМИТРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22873 гр. София, 22.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20261110104881 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на Х. Т. Г. срещу „Ти би ай банк“ ЕАД.

Ищецът твърди, че с ответника сключили договор за потребителски кредит № 7053748060/29.07.2025г. с общ размер на кредита от 3000лв., две застрахователни премии от 765,36лв., лихвен процент от 47,61%, ГПР от 57,90% общо дължима сума от 5907,61лв.

Ищецът твърди, че процесният договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като ГПР бил посочен погрешно, тъй като действителният бил в по-висок размер, доколкото не била включена в него застрахователната премия. Изтъква, че е посочен и само като процент, без да са описани компонентите му по пълен, ясен и разбираем начин. Счита, че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна поради нарушение на добрите нрави, тъй като надвхърля три пъти размера на законна лихва.

С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че сключеният между страните договор за кредит е недействителен съгласно чл. 22 ЗПК.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок.

Признава, че между страните е сключен описания договор за кредит, но отрича същият да е недействителен. Признава, че застрахователната премия не е включена при изчисляване на ГПР и твърди, че това не следвало да бъде правено. Посочва, че договорът отговаря на всички изисквания по ЗПК. Поддържа, че ГПР е посочен коректно и в него са включени предвидените в закона компоненти като разходи.

Посочва, че застраховката не е задължителна, а по желание на клиента. Излага допълнителни съображения за неоснователност. Признава, че ищецът е извършил плащания в общ размер от 1194,78лв. или 610,88 евро.

Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.

С отговора на исковата молба е предявен и насрещен иск, с който се иска, в случай че съдът уважи първоначалния иск, ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 1805,22лв., представляваща неплатения остатък от чистата стойност по кредита, ведно със законната лихва от подаване на насрещната искова молба до окончателното плащане.

1

Ответникът по насрещната искова молба е подал отговор в законоустановения срок, в който посочва, че е заплатил сумата от 923 евро, поради което моли за отхвърляне на насрещния иск.

Предявен за разглеждане е установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 22 ЗПК и насрещен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 и чл. 23 ЗПК.

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване: сключването на договор за кредит със соченото в исковата молба съдържание, който противоречи на сочените императивни норми на закона, че клаузата за дължимост на възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави, както и плащане на суми в полза на ответника.

В тежест на ответника е да докаже, че договорът отговаря на всички императивни норми, както и годно правно основание за получаване на сумите.

С оглед становищата на страните, съдът отделя за безспорно по делото, че между тях е сключен описания договор за потребителски кредит, по който застрахователната премия не е включена при изчисляването на годишния процент на разходите.

Представените от страните писмени доказателства са допустими и относими, поради което следва да бъдат приети.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.09.2026г. от 09:35ч., за която дата и час да се призоват страните.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на определението.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от страните документи.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца по насрещния иск (ответника по първоначалните) и препис от отговора на насрещната искова молба с приложението, като съдът му УКАЗВА в 1-седмичен срок да заяви дали оспорва направеното от ищеца плащане на 17.06.2026г. на сумата от 923 евро. В случай че не депозира становище в указания срок, съдът ще приеме, че не оспорва плащането в негова полза.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2