Решение № 1164 от 06.08.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1164 гр. Плевен, 06.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20224430106705 по описа за 2022 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, от ЗЗД.

Пред ПлРС е депозирана искова молба от ”Е.М.” ЕООД, гр. С., против П. М. Т., ЕГН **********, за признаване за установено спрямо ответника, че дължи сумата в размер на ***. от които: ***лв. - главница, договорна лихва ***лв. за периода *** г. до ***г. и лихва за забава - ***в. за периода от *** г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, представляващи неизпълнено задължение по Договор за потребителски паричен кредит № *** от ***г., за които е издадена Заповед за изпълнение № ***. по ч.гр.д № ***. по описа на ПлРС, възразена от длъжника. Твърди се, че на ***г. е сключен Договор за потребителски паричен кредит № *** между „У.К.Ф.” ЕАД и П.

М. Т. с ЕГН **********, по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя паричен кредит в размер на ***лв. Сочи се, че кредитополучателят се е задължил да погаси задължението си на *** месечни анюитетни вноски, с краен срок за погасяване - ***г, но след усвояване на Кредита, кредитополучателят е погасил част от месечните си вноски, след което е преустановил плащанията си. Ищецът твърди, че поради неплащане 1 на две последователни погасителни вноски по кредита, кредитът е станал предсрочно изискуем, че длъжникът е уведомен с нарочно уведомление за предсрочната изискуемост на задължението на ***г. Твърди се, че на ***г., „У.К.Ф.” ЕАД, е сключил с ищеца ”Е.М.” ЕООД, договор за цесия, по силата на който му е прехвърлено и вземането към ответника.

Твърди се, че ответникът е уведомен за станалата цесия на ***г. Сочи се, че плащане по задължението не е постъпило. Претендира разноски.

Ответницата оспорва предявените искове. Заявява, че първоначално е плащала няколко месеца редовно вноските си, впоследствие била затруднена материално и плащала всеки месец, но по-малко. Не оспорва продажбата на вземането, твърди, че е плащала и на ищеца няколко месеца. Твърди, че не дължи сумата в исковата молба, т.к. тя не отговаря на реално платеното от нея и го надвишава. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан, представя писмени доказателства. Прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца за адвокат.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното: Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ***од. по описа на Плевенския районен съд.

Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения едномесечен срок, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.

Разгледан по същество, искът е основателен. От приложените доказателства от ищеца по делото се установява, че на *** год. между „У.К.Ф.” ЕАД и П. М. Т. е бил сключен Договор за потребителски паричен кредит № ***, по силата на който на ответника е бил отпуснат потребителски кредит в размер на *** лв. за срок до ***г. Договорната лихва е *** фиксиран годишен лихвен процент, при ГПР - ***. Безспорно по делото е, че на ***год. между „У.К.Ф.” ЕАД и „Е.М.” ЕООД е бил сключен договор за 2 продажба и прехвърляне на вземания (цесия), с който вземането срещу П. М.

Т., произтичащо от процесния договор за потребителски кредит, е било прехвърлено на „Е.М.” ЕООД под № *** от Приложение № 1 от ***год.

Цесионерът е бил упълномощен и с изрично пълномощно от цедента да уведоми длъжниците от името на банката за цесията на вземанията.

Безспорно по делото е, че ищецът е изпратил до ответника уведомления изх.

№ *** и *** от *** год., за уведомяване за извършената цесия и за обявяване на предсрочната изискуемост на вземането в случай на неизпълнение в 15дневен срок. Видно от представената обратнах разписка е, че уведомленията са връчени на ответника на ***год. Ответникът не е оспорил приложените към исковата молба писмени доказателства, установяващи размера на задължението му към ищцовото дружество, напротив, в отговора си той признава, че е уведомен за цесията и че е плащал на цесионера, за което е представил и писмени доказателства. Във връзка с твърденията за плащане по договора за кредит, по делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, от която е видно , че кредитополучателят е усвоил по договора за потребителски кредит от *** г. сума е в размер на *** лв., от които: *** лв. - за погасяване на кредит на ответницата в Т.Б.А.Б. на *** г. №*** пълно предсрочно погасяване; *** лв. - преведени по сметката на ответницата на ***г. в БАКБ;

*** лв. - преведени по сметката на ответницата в У.Б. АД на ***г.

Констатирано е, че ответницата е представила по делото документи за плащания в общ размер на *** лв., от които до датата на цесия са *** лв., а в Уникредит Кънсюмър до датата на цесията са погасени *** лв. - повече от сочените в отговора на ответника. В табличен вид са представени погашенията на ответницата по договора за периода м. ***г. – м. ***г., от които е видно, че за месеците от ***г. до м. ***г. ответницата не е заплащала изцяло уговорената месечна вноска от ***лв., а доста по-ниски суми, с които частично са погасявани различните елементи на вноските. Посочено е, че задължението към *** г. е както следва: главница - *** лв.,договорна лихва – *** лв. и лихва за забава – *** лв. към *** г. /лихва за просрочие – *** лв. + ***лв. от цесия до предсрочна изискуемост ***г./. След обявяването на договора за предсрочно изискуем и преди подаване на заявлението *** г., в цесионера и ищец в производството Е.М. са постъпили ***., както следва: на *** лв. и на *** лв. /като със сумата от ***. следва да се погаси част от лихвата за забава, като същата ще остане в размер на *** лв. Заключението 3 сочи, че в подаденото заявление на *** г., лихвите са претендирани в понисък размер от установените за дължими от експертизата - ***лв. за периода *** г. до ***г. и лихва за забава - ***в. за периода от *** г. до датата на подаване на заявлението. След подаване на заявлението се установява плащане на *** г. в размер на ***., с които се погасява част от претендиралата лихва за забава, от която следва да остане непогасена сума в размер на *** лв.

При така събраните по делото доказателства, съдът намира, че по делото се доказа както наличието на сключен договор за кредит, изправност на кредитора по него - „У.К.Ф.” ЕАД, неизправност на кредитополучателя ответник. Налице е и цесия на вземането, за която както са представени доказателства, така е и налице признание от ответника за узнаването й.

Налице е обявена предсрочна изискуемост на кредита, също обявена на длъжника. В случая не само се установи, че платените от ответника суми по договора са отчетени от кредитора и от цесионера, а също и че ищецът по делото претендира суми по-ниски от действително дължимите. При това положение, и кредитирайки изцяло изготвената по делото съдебносчетоводна експертиза, съдът намира, че предявеният установителен иск по чл. 415 от ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло, като следва да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумите: ***лв. - главница, договорна лихва - ***лв. за периода *** г. до ***г. и лихва за забава - ***в. за периода от *** г. до *** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от *** год. до изплащане на вземането.

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените деловодни разноски в заповедното производство в размер на *** лв., както и направените деловодни разноски в исковото производство в размер на *** лв.

Въпреки направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на представителя на ищеца, то е неоснователно, като следва да се посочи, че в заповедното производство се претендира и е присъдено адв. възнаграждение от ***лв. - под минималния размер от ***лв., съгл. Наредба № 1/2004 на ВАдв.С, а в исковото производство такова не е претендирано в списъка на ищеца по чл. 80 от ГПК и не се присъжда.

По изложените съображения съдът

4

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 415 във вр. с чл.124 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД и 86 от ЗЗД, по отношение на ответника П. М. Т., ЕГН **********, от гр. *** че дължи на ищеца „Е.М.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., район „В.”, ж. к. „М.д.”, ул. „Р.П.К.” ***, представлявано от Р.И.М.- Т., сумата в размер на ***. от които: ***лв. главница, договорна лихва - ***лв. за периода *** г. до ***г. и лихва за забава - ***в. за периода от *** г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, представляващи неизпълнено задължение по Договор за потребителски паричен кредит № *** от ***г., за които е издадена Заповед за изпълнение № ***. по ч.гр.д № ***. по описа на ПлРС.

ОСЪЖДА, на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, П. М. Т., ЕГН **********, от гр.

*** да заплати на „Е.М.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., район „В.”, ж. к. „М.д.”, ул. „Р.П.К. ***, представлявано от Р.И.М.- Т., сумата от *** лв., представляваща направени деловодни разноски в заповедното производство ч. гр. д. № ***. на ПлРС, и сумата от *** лв., представляваща направени деловодни разноски в исковото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5