Решение № 863 от 19.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 863 гр. София, 19.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20221110137938 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на Г.ф. срещу К. Й. М..

Ищецът твърди, че на 11.03.2019г. в гр. София, на кръстовището на /населено място/ е реализирано ПТП между л. а. „Форд Транзит“ с рег. № **************, собственост на /фирма/, и л. а. „Мицубиши Лансер“ с рег. № ***************, управляван от ответника. Според ищеца, вина за настъпване на ПТП има ответникът, който предприел маневра за завой надясно, като не пропуснал попътно движещото се с предимство МПС и го ударил. В резултат от ПТП, на л. а. „Форд Транзит“ били причинени множество повреди, които довели до т. нар. „тотална щета“. Посочва, че към датата на инцидента за л. а. „Мицубиши“ не е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилстите“ в нарушение на чл. 490 КЗ.

Поради това, ищецът изплатил застрахователно обезщетение на пострадалия в размер от 2629,18лв., като с изплащането на застрахователното обезщетение встъпил в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Посочва, че предявил извънсъдебна претенция спрямо ответника, който обаче не заплатил сумата.

Съобразно изложеното, моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 2629,18лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва предявения иск. Признава настъпването на ПТП, но оспорва да има вина за настъпването, както и механизма да е този, посочен от ищеца. Твърди, че водачът на блъсналото го МПС се движил с превишена скорост, както и че бил под влиянието на алкохол. Счита, че именно скоростта на другия автомобил е причина за инцидента.

Оспорва законосъобразността на процедурата по приемане на решение от ищеца за изплащане на обезщетение. Оспорва и стойността на обезщетението, като го счита за прекомерно.

1

Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявен за разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 558, ал. 7 вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.

Съгласно чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Съгласно чл. 558, ал. 7 КЗ след изплащане на обезщетението по чл.

557, ал. 1 и 2 Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му . Чрез тези разпоредби в закона е уредено едно специално суброгационно право, което възниква в полза на Гаранционния фонд след изплащане на дължимото обезщетение при настъпило ПТП, да встъпи в правата на увредения срещу причинителя на вредата. За да възникне това притезателно право е необходимо в обективната действителност да бъдат осъществени следните юридически факти: 1) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 2) за моторното превозно средство, чийто водач виновно е причинил произшествието, да няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите; и 3) Гаранционният фонд да е изплатил обезщетение за настъпилото увреждане.

Между страните по делото не е спорно, че на 03.11.2019г. в 08:00ч. в гр. София, на кръстовището на /населено място/ е реализирано ПТП между л. а. „Форд Транзит“ с рег. № **************, собственост на /фирма/ и управляван от С. Б. Н., и л. а.

„Мицубиши Лансер“ с рег. № ***************, управляван от ответника. Спорни са обстоятелствата относно това чие виновно и противоправно поведение е причина за настъпването му.

За процесното ПТП е съставен протокол № 1726403 от мл. автоконтрольор при ОПП-СДВР след посещение на място. В частта от протокола, озаглавена „обстоятелства, причини и условия за ПТП, извършени маневри, други материални щети“, е описано, че МПС-1 /участник 1, който е ответникът/ се движи по бул.

*************** в посока от ************ към ***************, като на кръстовището с ул. ************* при маневра завиване надясно не пропуска попътно движещия се отдясно МПС-2 /участник 2 – С. Н./, който от удара се отклонява и блъска тръбни колчета отдясно, бордюр, като оттам се отклонява надясно и блъска паркирания МПС-3, който от удара се измества надясно и блъска 2бр. тръбнорешетъчни парапети и паркирания пред него МПС-4. Протоколът за ПТП е подписан от двамата участници в произшествието и съставителя, като подписите не са оспорени и съдът е длъжен да приеме, че принадлежат на сочените в тях автори. Това изявление на ответника представлява извънсъдебно признание относно обстоятелствата, при които е настъпило пътно-транспортното произшествие и причинените вреди. Следва да се има предвид и че с отговора на исковата молба ответникът не оспорва, че именно по този начин е настъпило ПТП, а възраженията му са свързани основно с това поведението на кой водач е противоправно и се явява първопричина за 2 произшествието.

В протокола за ПТП е отбелязано, че спрямо участник 1 /ответникът/ е взето административно отношение чрез съставяне на акт № ************ за нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП. Въз основа на този АУАН е издадено НП от 02.12.2019г. /л. 49/, с което на ответника е наложено наказание глоба за това, че при процесното ПТП е предприел маневра, с която е създал опасност за участниците в движението без да се съобрази с тях, с което виновно е нарушил чл. 25, ал. 1 ЗДвП. НП е влязло в сила на 26.05.2020г.

От събраните писмени доказателства и експертно заключение по допуснатата, изслушана, приета и неоспорена САТЕ се установява, че механизмът на ПТП е именно описаният в протокола за ПТП: ответникът се е движил по бул. *************** в посока от ************ към ***************, като на кръстовището с ул.

************* е предприел маневра завой надясно при зелен сигнал на светофара съгласно изготвената скица. В същото време, в локалното платно в същата посока се е движил водачът С. Н., който е преминал кръстовището с ул. ************* също на зелен сигнал на светофара. Видно от изготвената за ПТП скица и от представената схема на организацията на движението в района на ПТП, и за двамата участници в движението е имало поставен знак Б3 /път с предимство/. Разликата е, че ответникът е предприел маневра завой надясно, докато другият водач се е движил в посока направо.

В този случай с предимство се ползва водачът, който се движи направо. Ето защо, ответникът е имал задължението да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участникът с предимство – чл. 47 ЗДв.П. Съгласно чл. 79 ППЗДв.П., подаденият от водача сигнал за маневра не му предоставя предимство и не го освобождава от задължението да предприеме всички необходими мерки за безопасност преди да започне нейното изпълнение. Чл. 25, ал. 1 от ЗДв.П. пък задължава водачът на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път, преди да започне маневрата, да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. В случая очевидно ответникът не се е съобразил с тези обстоятелства и е предприел маневрата завой надясно, като по този начин е станал първопричина за настъпване на произшествието, тъй като е пресякъл пътя на движещия се с предимство водач № 2 и не е спрял, за да изчака неговото преминаване.

Поради това, същият е извършил деяние, което се явява противоправно и от него са настъпили вреди, тоест налице са всички обективни елементи на състава по чл. 45 ЗЗД, а субективният елемент – вината, се предполага, като тази законова презумпция не е оборена.

Ответникът е навел възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на другия водач, което следва да бъде разгледано. Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. В Решение № 78/10.07.2014г. по т. д. № 1982/2013г., I ТО на ВКС и др., е разяснено, че съпричиняване по смисъла на чл. 51 ал. 2 ЗЗД е налице, когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т.е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно, в частност – в нарушение на Закона за движение по пътищата и виновно. От значение е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина.

Изводът за съпричиняване следва да се основава на доказани конкретни действия или 3 бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване.

В случая, ответникът твърди, че другият водач се е движил с несъобразена и превишена скорост, както и че е бил под влиянието на алкохол. В заключението по САТЕ, което не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, е направен извод въз основа на събрания по делото снимков материал, след преценка точното разположение на автомобилите след удара и деформациите по тях и по останалите предмети от пътната мрежа, че скоростта на водача на т. а. Форд към момента на ПТП е била от порядъка на 60 км./ч. Тази скорост очевидно се явява превишена, тъй като в населено място позволената скорост е 50 км/ч. (чл. 73, ал. 1 ППЗДвП). Също така, за водачите съществува общото задължение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП. при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Това е особено съществено при навлизане на водача в кръстовище, макар и по път с предимство.

Предвид това, съдът намира, че другият водач с поведението си, движейки се с превишена и несъобразена скорост, която не му е позволила своевременно да възприеме другият автомобил и да спре без да настъпи съприкосновение между тях, е допринесъл за настъпване на произшествието и произтеклите от него вреди.

Възражението на ответника, че другият водач е бил и с концентрация на алкохол към момента на ПТП, не е доказано. В протокола за ПТП, който в тази част има силата на официален удостоверителен документ, е посочено, че водачите са тествани с дрегер и нямат наличие на алкохол. От изисканите допълнителни справки и документи се установява, че едната проба с дрегера е отчела 0,37 промила, но не е ясно тази проба на кой от двамата водачи е. Освен това, дори да се приеме, че е на водач № 2, тази стойност е в допустимите законови граници от 0,5 промила. Обстоятелството, че от момента на ПТП до момента на пристигане на органите на полицията и взимане на пробите е изминал период от време от час и половина не може да доведе до различен извод, тъй като по делото няма никакви доказателства какъв би бил резултатът, ако пробата бе взета точно в момента на ПТП. Ето защо, това възражение е неоснователно.