Решение № 767 от 09.02.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 767 гр. София, 08.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена А.а

Членове:

Нели С. Маринова

МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20221100508546 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20032716/28.04.2022 г., постановено по гр. д. № 24937/21 г. по описа на СРС, 140 състав, П. Г. П. е осъден да заплати на всеки от ищците И. Х. Г., В. Г. Х., К. Х. А. и М. Г. А., на основание чл. 59 ЗЗД по 2094,17 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 29.04.2021 г. до погасяването, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на имот, намиращ се в гр. София, ул. „******* № ******* за периода от 25.01.2017 г. до 25.03.2021 г., като са отхвърлени всеки от исковете за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване до пълния предявен размер от 2916,67 лв., както и исковете с правно основание чл. 59 ЗЗД, предявени от И. Х. Г., В. Г. Х., К. Х. А. и М. Г. А., срещу П. Г. П., за осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците сумата от 540,33 лв., представляваща спестени за ответника разходи за използвана от него топлинна енергия в имота – ап. 6, находящ се в гр. София, ул. „******* № ******* *******, за периода от м. 05.2017 г. до м. 03.2021 г.

С решението П. П. П. е осъден да заплати на всеки от ищците И. Х. Г., В.

1

Г. Х., К. Х. А. и М. Г. А., на основание чл. 59 ЗЗД по 2094,17 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 29.04.2021 г. до погасяването, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на имот, намиращ се в гр. София, ул. „******* № ******* за периода от 25.01.2017 г. до 25.03.2021 г., като са отхвърлени всеки от исковете за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване до пълния предявен размер от 2916,67 лв., както и исковете с правно основание чл. 59 ЗЗД, предявени от И. Х. Г., В.

Г. Х., К. Х. А. и М. Г. А., срещу П. П. П., за осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците сумата от 540,33 лв., представляваща спестени за ответника разходи за използвана от него топлинна енергия в имота – ап. 6, находящ се в гр. София, ул. „******* № ******* *******, за периода от м.

05.2017 г. до м. 03.2021 г.

С решението З. П. П. е осъдена да заплати на всеки от ищците И. Х. Г., В.

Г. Х., К. Х. А. и М. Г. А., на основание чл. 59 ЗЗД по 2094,17 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 29.04.2021 г. до погасяването, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на имот, намиращ се в гр. София, ул. „******* № ******* за периода от 25.01.2017 г. до 25.03.2021 г., като са отхвърлени всеки от исковете за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване до пълния предявен размер от 2916,67 лв., както и исковете с правно основание чл. 59 ЗЗД, предявени от И. Х. Г., В.

Г. Х., К. Х. А. и М. Г. А., срещу З. П. П., за осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците сумата от 540,33 лв., представляваща спестени за ответника разходи за използвана от него топлинна енергия в имота – ап. 6, находящ се в гр. София, ул. „******* № ******* *******, за периода от м.

05.2017 г. до м. 03.2021 г.

С решението П. Г. П. е осъден да заплати на всеки от ищците И. Х. Г., В.

Г. Х., К. Х. А. и М. Г. А. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 194,85 лв., представляваща разноски по производството, съобразно уважената част от исковете, П. П. П. е осъден да заплати на всеки от ищците И. Х. Г., В.

Г. Х., К. Х. А. и М. Г. А. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 194,85 лв., представляваща разноски по производството, съобразно уважената част от исковете, и З. П. П. е осъдена да заплати на всеки от ищците И. Х. Г., В. Г. Х., К. Х. А. и М. Г. А. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 194,85 лв., представляваща разноски по производството, съобразно уважената част от исковете. Освен това с решението И. Х. Г. е осъден да заплати на 2 всеки от ответниците П. Г. П., П. П. П. и З. П. П. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на

58,46 лв., представляваща разноски по производството съобразно отхвърлената част от исковете, В. Г. Х. е осъдена да заплати на всеки от ответниците П. Г. П., П. П. П. и З. П. П. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 58,46 лв., представляваща разноски по производството съобразно отхвърлената част от исковете, К. Х. А. е осъдена да заплати на всеки от ответниците П. Г. П., П. П. П. и З. П. П. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 58,46 лв., представляваща разноски по производството съобразно отхвърлената част от исковете, и М. Г. А. е осъдена да заплати на всеки от ответниците П. Г. П., П. П. П. и З. П. П. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 58,46 лв., представляваща разноски по производството съобразно отхвърлената част от исковете.

Подадена е въззивна жалба от П. Г. П., П. П. П. и З. П. П. срещу решение № 20032716/28.04.2022 г. по гр. д. № 24937/21 г. по описа на СРС, 140 състав, в частта, в която предявените искове са уважени. Твърдят, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано.

Поддържат, че въпреки че ищците не са доказали, че ответниците са ползвали процесния имот през процесния период, съдът е приел, че това обстоятелство е доказано по делото. Твърдят, че съдът неправилно се е позовал на мотивите на решение № 261146/12.11.2020 г. по гр. д. № 15628/18 г. по описа на СГС, I – 11 състав, като въз основа на тях е приел, че ответниците са ползвали имота, включително и за периода, следващ завеждане на делото и до постановяване на решението – 12.11.2020 г. Поддържат, че посоченото решение на СГС не е било влязло в сила, нито към момента на постановяване на обжалваното решение, нито към момента на подаване на въззивната жалба, поради което е недопустимо позоваването на невлязло в сила съдебно решение, в т. ч. относно действието на мотивите му. Посочват, че съдът не е взел предвид и това, че решението на съда, в т. ч. и мотивите към него, се отнася и обхваща само и единствено предмета на спора – така, както е заявен с основанието и петитума на иска, а в случая – искът с правно основание чл. 59 ЗЗД, предмет на гр. д. № 15628/18 г. по описа на СГС, I – 11 състав, касае само периода до завеждане на делото, т. е. – до 24.01.2017 г., който период е извън процесния.

Поддържат, че съдът неправилно е интерпретирал и показанията на разпитаните по делото двама свидетели, доведени от ответниците. Твърдят, че 3 необосновано съдът е приел, че от показанията им следва извода, че процесният апартамент е предоставен за ползване на лицето, което го обитава през процесния период, от ответника П. Г. П.. Поддържат, че нито един от свидетелите не твърди подобно нещо, нито от показанията им може да се изведе такъв извод. Твърдят, че по делото няма ангажирани доказателства за наличието на пасивна материалноправна легитимация на втория и третия ответници, а именно – че са владеели и ползвали и същевременно са лишавали ищците от ползата, която биха имали като собственици на имота.

Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част като неправилно, и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли исковете. Претендират разноски. Правят възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззиваемите – И. Х. Г., В. Г. Х., К. Х. А. и М. Г. А. са подали отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорват въззивната жалба като неоснователна. Поддържат, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по безспорен начин, че ответниците са осъществявали фактическа власт върху имота през процесния период. Твърдят, че обосновано съдът е приел, че ответниците упражняват фактическа власт по отношение на процесния имот, като го владеят, считано от датата на сключване на договора за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт № 81/20.05.2014 г., и че към датата на постановяване на решението на СГС – 12.11.2020 г. ответниците упражняват фактическа власт върху имота. Считат, че правилно съдът е кредитирал като достоверни показанията на св. А. и на св. Н., и е основал решението си на тях. Молят за потвърждаване на решението в обжалваната част. Претендират разноски.

Правят възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявени са активно и пасивно субективно съединени и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 59 ЗЗД.

Ищците И. Х. Г., В. Г. Х., К. Х. А. и М. Г. А. твърдят, че всеки от тях е собственик на по ¼ ид. ч. от следния имот – ап. 6, находящ се в гр. София, ул.

„******* № ******* *******, с обща площ от 93,40 кв. м., заедно с мазе № 4

80, с площ от 3,80 кв. м., заедно с таван № 93, с площ от 9,54 кв. м., заедно с 1,56 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавното място. Посочват, че в периода от 25.01.2017 г. до 25.03.2021 г. ответниците са осъществявали фактическа власт върху имота, като въпреки отправената покана за връщане на имота, не са предали владението му, поради което всеки от тях дължи на всеки от ищците сумата в размер на 2916,67 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на процесния имот. Твърдят, че в периода от м. 05.2017 г. до м. 03.2021 г. ответниците са ползвали топлинна енергия в процесния имот, като не са заплатили на „Топлофикация София“ ЕАД задълженията си за посочения период, и са си спестили разходите за ползваната топлинна енергия, поради което всеки от ответниците дължи на всеки от ищците сумата в размер на 540,33 лв., представляваща спестени за ответниците разходи за ползвана от тях топлинна енергия в имота – ап. 6, находящ се в гр. София, ул. „******* № ******* *******, за периода от м. 05.2017 г. до м. 03.2017 г. Искат от съда да постанови решение, с което да осъди всеки от ответниците да заплати на всеки от ищците сумата от по 2916,67 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на имот, намиращ се в гр. София, ул. „******* № ******* за периода от 25.01.2017 г. до 25.03.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане, както и сумата от по 540,33 лв., представляваща спестени за ответниците разходи за ползвана от тях топлинна енергия в имота – ап. 6, находящ се в гр. София, ул. „******* № ******* *******, за периода от м. 05.2017 г. до м. 03.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане. Претендират разноски.

Ответниците П. Г. П., П. П. П. и З. П. П. оспорват исковете като неоснователни. Поддържат, че ответниците П. П. П. и З. П. П. никога не са ползвали имота, а в полза на ответника П. Г. П. има уважено право на задържане по отношение на имота до заплащане на извършени в него подобрения. Поддържат, че определеният от ищците размер на средния пазарен наем е силно завишен и не съответства на наемните цени за процесния период за подобен имот. Оспорват, че е налице неоснователно обогатяване във връзка с незаплатена цена на топлинна енергия, тъй като ищците не са заплатили никакви суми на „Топлофикация София“ ЕАД за 5 процесния период. Молят исковете да бъдат отхвърлени. Претендират разноски.

Не се спори между страните по делото, че в периода от 25.01.2017 г. до 25.03.2021 г. всеки от ищците е бил собственик на по ¼ ид. ч. от ап. 6, находящ се в гр. София, ул. ******* № ******* *******.

По делото е представено като доказателство и решение от 12.11.2020 г. по гр. д. № 15628/18 г. по описа на СГС, I – 11 състав, постановено между същите страни, за което няма данни да е влязло в сила. С решението П. Г. П., П. П. П. и З. П. П. са осъдени да предадат на основание чл. 108 ЗС на И. Х. Г., В. Г. Х., К. Х. А. и М. Г. А., като съсобственици на по ¼ ид. ч., владението на следния недвижим имот – ап. 6, находящ се на ет******* на ул. ******* № ******* м. Банишора, гр. София, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***. съгласно КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 53/23.11.2011 г. на изп. директор на АГКК, разположен в поземлен имот с идентификатор ***, който обект е с площ от 93,44 кв. м., заедно с мазе № 80, с площ от 3,80 кв. м., заедно с таван № 93, с площ от 9,54 кв. м., заедно с 1,56 % ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавното място, при условие, че И. Х. Г., В. Г. Х., К. Х. А. и М. Г. А. заплатят на П. Г. П., П. П. П. и З. П. П. на основание чл. 72, ал. 3 ЗС сумата общо в размер на 22 106,00 лв. /формирана от сбора на осъдителните диспозитиви по уважените насрещни искове за вземането с правна квалификация по чл. 72, ал. 1 ЗС/, представляваща увеличена стойност на имота за извършени от тях подобрения, в периода м. юни – м. юли 2014 г., изразяващи се в извършване на цялостен ремонт, свързан с подмяна на В и К в кухня, баня и мокри помещения, поставяне на мивки, моноблок и батерии за мивки, слагане на гипсокартон в баня и кухня: поставяне на фаянс и теракот и монтаж на санитария, подмяна на ел. инсталация, сваляне на стари тапети и подови настилки и подмяната им с нови, чрез поставяне на гранитогрес в коридор, ламинат в стаи, шпакловка, замаска и поставяне на латекс по стени, къртене и демонтаж на врати и дограма, поставяне на 7 бр. нови интериорни врати, поставяне на алуминиева дограма и остъкляване на тераса, ведно със законната лихва за периода от 11.04.2017 г. до окончателното плащане. С решението П. Г. П. е осъден да заплати на И. Х. Г., В. Г. Х., К. Х. А. и М. Г.