Решение № 233 от 02.11.2023, Районен съд - Ихтиман

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. Ихтиман, 02.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър К. Трионджиев при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Гражданско дело № 20221840100720 по описа за 2022 година

Производството е инициирано въз основа на искова молба, предявена от С. Д. Г., ЕГН **********, чрез адвокат П. К., против И. Л. Г., ЕГН **********.

Искът е с правно основание чл. 49 от СК, във вр. чл. 318 и следващите от ГПК развод по исков ред.

Твърди се в исковата молба, че ищцата и ответникът са сключили граждански брак на 26.10.2003 г. и от брака си имат две деца – син * И.ов Г., ЕГН ********** и дъщеря * И.ова Г., ЕГН **********. Сочи се, че цялото семейство, в това число и децата, живеят във Великобритания от 2014 г. до настоящия момент. Навеждат се доводи, според които отношенията между съпрузите постепенно са се влошили, възникнали са напрежение и конфликти. Според ищцата ответникът е напуснал семейното жилище през 2022 г. и тя е поела изцяло грижите за децата. Твърди се и че след раздялата ответникът е започнал да упражнява психически тормоз над нея, което е наложило тя да подаде „рапорт“ в съответната полицейска служба. Настоява се бракът да бъде прекратен, като на ищцата се предоставят родителските права върху децата, а на бащата да се определи режим на лични контакти с тях, както и да им заплаща издръжка.

По делото е постъпил отговор на исковата молба, в който не се оспорва фактът, че страните са сключили брак и че са родители на децата, а така също и че семейството живее във Великобритания, но са изложени подробни съображения, посредством които се оспорват останалите твърдения на активно легитимираната страна. Според ответника вина за влошаване на отношенията между него и съпругата му има последната. Настоява се бракът да бъде прекратен, като на ответната страна се предоставят родителските права върху децата, а на майката да се определи режим на лични контакти с тях, както и да им заплаща издръжка.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, б. „б“ от Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца (Регламент (ЕС) 2019/1111 ) компетентни да разглеждат въпроси, 1 свързани с развод, законна раздяла и обявяването на недействителността на брака, са съдилищата на държавата членка, чиито граждани са двамата съпрузи. В настоящия случай съпрузите са български граждани, поради което компетентен да се произнесе по въпроса за прекратяване на брака по исков ред е българският съд.

Тъй като от заявеното от страните и от представените от тях материали се установява, че децата пребивават постоянно във Великобритания, която страна не е държава членка на Европейския съюз, в случай не могат да намерят приложение разпоредбите от чл. 7 до чл. 14 от Регламент (ЕС) 2019/1111, в които са регламентирани различни хипотези за компетентност на съдилищата относно родителската отговорност, поради което делото е било прекратено от предходния съдия-докладчик в тази му част с нарочно определение, а определението е влязло в сила. Съгласно чл. 5, пар. 1 от Хагската конвенция за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата компетентен в случая, относно родителските права, е съдът във Великобритания. Поради това сезираният съд дължи произнасяне единствено по въпроса за прекратяването на брака и за вината, като останалите въпроси, касаещи родителските права и издръжката на децата следва да бъдат разрешени, ако не са намерили решение до момента, от съответно компетентния национален съд.

В проведеното последно открито съдебно заседание ищцата се явява лично, заедно със своя адвокат, като същите поддържат иска и настояват за прекратяване на барака и за произнасяне по въпроса за вината.

Ответникът не се явява в последното открито съдебно заседание, като вместо него се явяват адвокат Г. и адвокат М., които също настояват бракът да се прекрати по съдебен ред и съдът да вземе отношение по въпроса за вината.

Предявените искове за прекратяване на брака и за вината са допустими - налице са всички процесуални предпоставки за разглеждане на същите по същество.

За да се произнесе по съществото на спора, съдебният състав съобрази следното:

Относно иска за развод по чл. 49 от СК

Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Съгласно константната съдебна практика и правна теория правото на развод е субективно потестативно право, което се поражда от осъществени факти, които са довели до такова състояние на брачната връзка, при което тя е лишена от предписаното й от закона дължимо съдържание. Бракът е правоотношение, което съставлява комплекс от взаимни права и задължения. Неизпълнението на задълженията от страна на единия или двамата съпрузи и/или настъпилото духовно и физическо отчуждава един от друг на двамата съпрузи имат своята санкция в пораждане на правото на развод.

От съдържанието на представен по делото препис от удостоверение за граждански брак е видно, че страните по делото С. Д. Г. /с фамилно име преди брака – */ и И. Л. Г. са сключили такъв на 26.10.2003 г. в град София.

В настоящия случай както в исковата молба, така и в отговора съпрузите изрично завяват, че желаят сключеният граждански брак да бъде прекратен и сочат различни причини за това, всичките от които, обаче, даващи информация в насока, че отношенията между тях с течение на времето са се влошили и брачната връзка е изпразнена от съдържание и смисъл за последващо съществуване. От събрания доказателствен материал по делото, в това число свидетелски показания и писмени доказателства, също се установява, че отношенията между С. Д. Г. и И. Л. Г. са достигнали до етап, в които е безпредметно съществуването на брачния съюз помежду им, поради което е нормално юридическото положение между съпрузите да бъде приведено в съответствие с фактическото такова.

2

Относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака Според нормата на чл. 49, ал. 3 от СК, с решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. В настоящия случай такова искане е направено от ищцата и от ответника, поради което е необходимо съдът да изследва този въпрос.

Законът не дава дефиниция на понятието вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Същото, обаче, следва да се определи като комплекс от обстоятелства, представляващи обективното и субективното отношение на всеки от съпрузите към брачната връзка, към поетите брачни задължения за взаимност и разпределение на отговорностите, свързани със съвместното съжителство и грижите за семейството. Именно на базата на тези обстоятелства съдът ще прецени дали вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи или само един от тях.

Като свидетели по делото за разпитани лицата * * /майка на ищцата/, И.

Б., * и * Г. /майка на ответника/.

Свидетелката * * сочи, че в началото отношенията на съпрузите били нормални.

Твърди, че от 2014 г. семейството живее във Великобритания, като година по-рано е заминал само съпругът. Според тази свидетелката С. Г. е претърпяла катастрофа през 2017 г. във Великобритания и заявява, че съпругът й не е указал необходимото съдействие и помощ за възстановяване. Заявява, че съпругът постепенно е започнал да не се грижи за домакинството наравно със съпругата и че когато С. се е разболяла от Ковид през 2022 г. и й е било лошо, И. е отказал да я закара до болница. Допълва, че съпрузите са разделени фактически от месец февруари 2023 г., тъй като между тях е имало скандал, както и че съпругата е останала да живее в жилището във Въликобритания, а съпругът е бил изведен от полиция от същото.

Свидетелката И. Б. заявява, че познава ищцата от 2000-2001 г. и че има преки впечатления върху семейния й живот, но и че за последно, когато е виждала съпрузите заедно, е било през 2018 г., тъй като свидетелката живее от 2008 г. в Америка, а през 2018 г. е останала за няколко дни в жилището им в Англия. Допълва, че по време на този неин престой в дома на съпрузите й е направило впечатление, че между двамата има напрежение и „караници“, като инициатор на последните били и двамата. Свидетелката допълва, че след 2019 г. е поддържала връзка със С. по интернет и че последната й е споделяла за задълбочаване на проблемите с И. и как двамата се държат грубо едни към друг, а така също и че докато е боледувала от Ковид съпругът не й е давал пари.

Свидетелката * Г. твърди, че в началото отношенията между съпрузите били нормални, но миналата година разбрала, че в между тях има напрежение и че изпитват финансови затруднения, поради което изпращала пари на сина си. Завява, че дъщерята на съпрузите /внучката на свидетелката/ й разказала за случай, в който майката започнала да бие бащата.

Свидетелката * заявява, че няма интимни отношения с ответника и твърди, че познава С. Г. от около 2020-2021 г., като в началото на познанството им е била по-близка с нея.

Сочи, че С. Г. е имала няколко извънбрачни връзки, като за една от тях е ходила до друг град – Кардиф. Описва случай, в който на С. й е било забранено от полицейските органи да се прибира вкъщи за 10 дни, а така също и ситуация, в която двамата съпрузи опитали да разговарят помежду си, но С. започнала да обижда И.. Според свидетелката отношенията между нея и С. постепенно са се развалили заради поведението на последната. Твърди да й е известно, че срещу И. е била издадена ограничителна заповед и че впоследствие тази ограничителна заповед била вдигната. Свидетелката заявява, че общува с ответника, но последните два-три месеца почти не го е виждала.

3

От свидетелските показания става ясно, че отношенията между съпрузите постепенно са се влошили и че и двамата от тях са допринесли за негативното развитие на връзката им.

Трябва да се посочи, че в свидетелските показания не се съдържат данни, които пряко да си противоречат, а всеки свидетел споделя информация за живота на семейството, която му е станала известна. Съдът кредитира и показанията на свидетелите * и Г., въпреки че всяка от тях е майка на някоя от страните. Трябва да се има предвид, че тези свидетели са от найблизкия роднински кръг на съпрузите и се предполага, че те са сред лицата, които могат да имат най-пълно и непосредствено възприятие за случващото се в семейството.

По делото е представен документ, издаден от английските власти, ведно с превод да български език, от съдържанието на който е видно, че между родителите са уредени отношенията, със съдействието на компетентните органи, относно отглеждането на детето * Г. и режима на контакти с родителите /лист 115-119 от делото/. /Към настоящия момент другото дете на съпрузите - * И.ов Г., е навършил осемнадесет годишна възраст.

Приети са и документи, с превод на български език, издадени от полицейската служба в *, от които става ясно, че е взето решение за отказ да бъде повдигнато обвинение срещу И.

Г. за нарушения като: „дебнене без страх/тревога/страдание“ /лист 120-124 от делото/.

Като писмени доказателства са представени и други документи издадени от английските власти, ведно с превод на български език, представляващи вид социален доклад, в съдържанието на които се съдържат информация за съществуващи конфликти между съпрузите, които конфликти са се отразили и на децата им /лист 126-208/.

От събраните по делото доказателства съдът приема, че с поведението си и двамата съпрузи са допринесъл за разстройството на брачните отношения и са станали причина за отчуждаването помежду им. Доказателствената съвкупност дава основание да се приеме, че постепенно отношенията между ищцата и ответника са се влошили, като вина за това има всеки от тях и същите тези отношения са стигнали до етап, в който брачната връзка се оказва лишена от смисъл и съдържание.