Решение № 2073 от 27.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2073 гр. София, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20241100512092 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 1.07.2024 г., постановено по гр.д.№ 51190/ 2023 г. на Софийски районен съд, ГО, 144 състав, по предявени от „Топлофикация София“ ЕАД установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.155 ЗЕ и чл.86 ЗЗД е признато за установено, че Д. Х. Д. /ЕГН **********/ дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД /ЕИК 831609046/ сумата 1 269.30 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ул.“********, с аб.№ ********, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 23.05.2023 г. до изплащане на вземането; сумата 176.62 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 11.05.2023 г.; и сумата 74.48 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 23.05.2023 г. до изплащане на вземането, като исковете са отхвърлени: относно главницата за цена на топлинна енергия- за горницата над сумата 1 269.30 лв. до пълния предявен размер от 1 272.30 лева; и относно лихвите за забава: за сумата 14.48 лв.- мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 11.05.2023 г. /изцяло/, за които суми е издадена заповед по чл.410 ГПК от 05.06.2023 г. по ч. гр. дело № 28055/ 2023 г. на СРС. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата Д. Х. Д. е осъдена да заплати на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сумата 889 лева- разноски по гр. дело № 51190/ 2023 г. и ч. гр. дело № 28055/ 2023 г. на СРС /заповедно производство/. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е осъден да заплати на ответницата Д. Х. Д. сумата 4 лева- разноски по гр. дело № 51190/ 2023 г. и ч. гр. дело № 28055/ 2023 г. по описа на СРС.

Постъпила е въззивна жалба от Д. Х. Д. /ответница по делото/, в която са 1 изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в която е призната дължимостта на горепосочените сумиглавници и лихви за забава, и в частта относно несъразмерно присъдените на ищеца разноски, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете за посочените суми, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД- гр. София /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна, като претендира разноски за въззивното производство.

Третото лице- помагач на ищеца- „Техем Сървисис“ ЕООД- гр. София не изразява становище по повод жалбата на ответницата.

Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.

По същество постановеното от СРС решение е частично неправилно в обжалваната част и следва да бъде отменено относно признатата дължимост на сумата 176.62 лв.- лихви за забава върху главното вземане за цена на топлинна енергия, дължими за периода от 15.09.2021 г. до 11.05.2023 г., и в частта относно несъразмерно присъдените на ищеца разноски.

В останалата обжалвана част- относно признатата от СРС дължимост на сумата 1 269.30 лв.- главница, представляваща стойност на доставена в процесния топлоснабден имот с аб.№ ******** през периода м.05.2020 г.- м.04.2022 г. топлинна енергия, ведно със законната лихва от 23.05.2023 г. до окончателното й изплащане, и на сумата 74.48 лв.- такса за дялово разпределение, както и в частта относно съразмерно присъдените на ищеца разноски, решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

Основателността на предявените по делото установителни искове е предпоставена от установяване пасивната материално- правна легитимация на ответницата да отговаря по същите. Ищецът основава претенциите си към ответницата Д. Д. на твърдението, че е вещен ползвател на процесния имот, представляващ апартамент № 5 на ІІІ етаж в сградата на ул.“******** в гр. София, с аб.№ ********, в който доставял топлинна енергия за битови нужди през периода м.05.2020 г.- м.04.2022 г.

Действащата през процесния период нормативна уредба предвижда две алтернативни основания, при които възниква договорно отношение за продажба на топлинна енергия- писмен договор по чл.149 ЗЕ или наличие на право на собственост или на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в топлоснабдена сградаетажна собственост- чл.153, ал.1 ЗЕ. Нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ легитимира като потребител на топлинна енергия по силата на закона собственика на топлоснабдения 2 имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител се явява третото лице- ползвател, което разрешение съответства и на общата уредба на задълженията на носителя на ограниченото вещно право по чл.57 ЗС, възлагаща в негова тежест разноските, свързани с ползването на вещта. Тези хипотези са приложими, доколкото относно доставката на топлинна енергия до определен топлоснабден имот няма сключен писмен договор /чл.149 ЗЕ/, явяващ се по правило основен източник на облигационните правоотношения.Сключването на писмен договор при условията на договорна автономия /чл.8 и чл.9 ЗЗД/ е приложимо и в областта на продажбата на топлинна енергия, като чл.149, ал.1, т.6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда- етажна собственост. При наличието на такъв договор, сключен относно доставката на топлинна енергия в процесния имот, е без значение дали освен страната по така възникналото договорно правоотношение /клиент, потребител/ има и друго лице, притежаващо вещни права върху имота.

В случая според доводите във въззивната жалба на ответницата Д. Д. по делото не е безспорно установено, че през посочения в исковата молба период тя и ищцовото дружество са били обвързани от валидно договорно правоотношение, основано на валидно сключен помежду им договор за доставка на топлинна енергия. Установява се въз основа на представеното с исковата молба писмено доказателство- Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 97/ 15.12.2006 г. на софийски нотариус, че процесният имот: апартамент № 5 на ІІІ етаж в сградата на ул.“******** в гр. София, ведно с принадлежности, бил дарен от ответницата Д. Х. Д. на дъщеря й В.Ц. Д., като дарителката си запазила пожизнено вещно право на ползване върху него. Представена е като доказателство по делото и молба на Д. Д. от 25.06.1995 г. за откриването на клиентска партида на абонат на топлинна енергия, която е приета от топлопреносното предприятие. Няма твърдения, нито данни и доказателства по делото ответницата да се е отказала от учреденото върху имота вещно право на ползване преди началото или по време на процесния период, нито откритата на нейно име клиентска партида да е била закрита.

При това положение ответницата Д. Д. е пасивно материално- правно легитимирана да отговаря по предявените от топло-преносното предприятие искове, тъй като има положението на страна по съществуващо относно доставката на топлинна енергия в него договорно правоотношение, основано на сключен индивидуален писмен договор за доставка на топлинна енергия до имота /чл.149, ал.1, т.6 ЗЕ/ и на качеството й на негов вещен ползвател /чл.153, ал.1 ЗЕ/, в случай, че такъв индивидуален писмен договор не е сключен. Изводите на двете съдебни инстанции относно наличното за имота облигационно правоотношение съвпадат, поради което и предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Д. Д. установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД правилно са уважени.

Установеното по делото наличие на облигационно договорно право- отношение между страните, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия в процесния имот през исковия период, по който ищецът е доставял топлинна енергия, е достатъчно основание за доказване на иска по основание. Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно- в жилището на ответницата, е от значение единствено за доказване размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му- съгл. чл.162 ГПК.

За установяване доставянето на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната от ищеца цена, са представени по делото извлечения, дялови разпределения и документи за главен отчет за процесния имот, като е прието в 3 първоинстанционното производство и експертно заключение на съдебно- техническа експертиза. Няма основание посоченото експертно заключение да не бъде съобразено от съда при формиране на изводите по съществото на спора, тъй като няма данни експертът да е дал невярно заключение /съзнателно или по непредпазливост/. Взети са предвид от вещото лице по изслушаната съдебно- техническа експертиза следните релевантни факти и обстоятелства: че през исковия период в процесния имот е имало 6 броя отоплителни тела с поставени ИРРО и 1 бр. водомер за топла вода; че топлата вода е изчислявана по реален отчет на водомера, като протоколите за главен отчет са подписани от абоната /лицето, осигурило достъп до имота/; че топлинна енергия за отопление на имота не е начислявана /посочените в документите за главен отчет показания на уредите са нулеви, каквито са и данните в таблицата на стр.4 от експертното заключение/. Посочената от експерта стойност на потребената в имота топлинна енергия е 1 286.69 лв. /дължима сума по ФДР/, от които: 495.50 лв.- ТЕ за сградна инсталация, и 791.19 лв.- ТЕ за битово горещо водоснабдяване /БГВ/.

Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.6 ЗЕ, потребителите в сграда- етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. При това положение ответницата- като потребител на посочената енергия- за сградна инсталация и битово горещо водоснабдяване /определена при реален отчет на водомера за топла вода/, дължи на ищцовото дружество плащането на нейната цена, част от която именно /след приспадане на погасена по давност сума/ е призната за дължима с обжалваното първоинстанционно решение.

Предвид горното, поради неоснователност на доводите за недължимост на процесната сума- стойност на потребена в процесния имот топлинна енергия, решението в тази обжалвана от ответницата Д. част следва да бъде потвърдено.

Неправилно е прието от първоинстанционния съд, че следва да бъде призната и дължимостта на вземания на ищеца за лихви за забава при плащане на главницата за периода от 15.09.2021 г. до 11.05.2023 г., поради обстоятелството, че не е установено от доказателствата по делото, поради непровеждане на дължимото от ищеца пълно главно доказване на производящите това спорно материално право факти, същият да притежава такива ликвидни и изискуеми вземания срещу ответницата.

Съгласно чл.84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Задълженията на ответницата за заплащане стойността на доставената в процесния имот топлинна енергия са възникнали като срочни- съобразно приложимите в отношенията между страните общи условия на договора за доставка на топлинна енергия. В забава за изпълнение длъжникът може да изпадне в случай, че вземането е ликвидно, т.е. установено по основание и по размер. В случая прогнозно начислените за процесния имот суми, видно от приетото като неоспорено от страните експертно заключение на изслушаната в първоинстанционното производство съдебно- техническа експертиза, са в размери, различни от сумите за реално потребление. Ликвидността на произтичащите от реалното потребление вземания е установена едва с изравнителните сметки, като относно изискуемостта и забавата на дължимите за консумирана през процесния период топлинна енергия суми, за които са издадени процесните общи фактури, приложение намират Общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД от 2016 г., одобрени е Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. В ал.3 на чл.32 ОУ- 2016 г. е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното 4 количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.33, ал.2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл.33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3, ако не са заплатени в срока по ал.2. Тъй като според събраните доказателства отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителните сметки и издаването на общите фактури за процесния период е настъпило след предвидения в ОУ- 2016 г. 45- дневен срок за плащане /общите фактури за отчетния период са издадени на 31.07.2021 г. и 31.07.2022 г., като има и допълнителен отчет на 7.09.2022 г., а 45- дневният срок е изтекъл на 14.06. на съответната година- 2021 г., 2022 г., считано от 30.04./, цитираните клаузи на Общите условия са неприложими, като съобразно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД ответницата изпада в забава след покана, каквато не се твърди, нито доказва, да е отправена от ищеца до нея.