Решение № 21402 от 24.11.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 3944/2025
- Вид
- Решение № 21402
- Подписан
- 24.11.2025
- Състав
- ВАНИНА ЗДРАВКОВА МЛАДЕНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1, т. 2, предл. първо · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55, ал. 1, предл. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 78, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 326 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 21402 гр. С., 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20251110103944 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на „А. В.“ ЕООД срещу „В. С.“ ЕООД, с която са предявени за разглеждане обективно евентуално съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 9 540, 00 лв. представляваща стойността на авансово платената сума за неизвършена доставка по фактура № ********** / 06. 02. 2023 г. - авансово плащане за изработка, доставка и монтаж на обръщач за бокс палети с товароносимост 1000 кг, ведно с мораторната лихва от датата на исковата молба – 16.01.2025 г. до окончателното изплащане на сумата; евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД – платена на неосъществено основание сума в размер на 9 540, 00 лв. представляваща стойността на авансово платената сума за неизвършена доставка по фактура № ********** / 06. 02.
2023 г. - авансово плащане за изработка, доставка и монтаж на обръщач за бокс палети с товароносимост 1000 кг., ведно с мораторната лихва от датата на исковата молба – 16.01.2025 г. до окончателното изплащане на сумата;
Както и кумулативно съединен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 2 380, 40 лв., представляващи законната лихва за забавено плащане върху главницата 9 540, 1
00 лв. за периода 14.02.2023 г. до 30.12.2024 г.
Ищецът твърди, че бил строител (заедно с „Н. с.” ЕООД с ЕИК *********) на обект„Реконструкция на пречиствателни станции за отпадъчни води - С.” .
Малко след приемането на работата им за целия обект/строеж с Акт обр. ** от 25. 01. 2023 г. се установило, че спешно трябва да бъде подменен обръщач за бокс-палети с товароносимост 1000 кг. В тази връзка на ищеца била предложена първоначална устна оферта от страна на ответника, който предложил изработка, доставка и монтаж на обръщач на стойност 19 150 лв. без ДДС. Страните се договорили ответникът да посети обекта в едноседмичен срок и да изготви окончателна оферта с подробни спецификации и да представи на ищеца договор с гаранционни условия, начин на монтаж и всички други съществени условия. За това страните водили само устни разговори. Пак устно постигнали съгласие преди да бъде направена окончателната оферта с подробно описание на доставката и работата и преди да съставят договор ищецът да заплати авансово 7 950 лв. без ДДС, респ. 9 540 лв. с ДДС. За тази сума ответникът издал фактура № **********/ 06.02.2023 г., която сума ищецът заплатил своевременно.
Ответникът обаче нито посетил обекта, нито предложил окончателна оферта.
Не стигнали и до сключване на договор. Поради това на 14.02.2023 г. се разбрали ответникът да върне на ищеца заплатената авансово сума. В тази връзка ответникът изпратил потвърдително писмо с размера на задълженията си по процесната фактура, която обещал да върне, но това така и не се случило. Това накарало ищецът сам да извършим работата, т. к. предстояло издаване на разрешение за ползване. Ищецът твърди, че за него бил налице интерес доставките и работите да се извършат максимално бързо: до 7 дни да се подпише договор и преди издаването на разрешението за ползване цялата работа на обекта да е свършена. Респективно за ищеца вече не бил налице интерес от изпълнение от доставка и монтаж на обръщач за бокс-палети, т. к. вече била отпаднала нуждата от това. Ищецът направил опит да проведе разговор с ответника, но той отказвал комуникация, което пораждало правния интерес за ищеца да поиска осъждането на ответника да му възстанови платената сума като авансово плащане за неизвършена доставка по фактура № ********** /06.02.2023 г. - авансово плащане заизработка, доставка и монтаж на обръщач за бокс палети с товароносимост 1000 кг. Твърди се, че ответникът се е обогатил неоснователно със сумата от 9 540 лв., която е получил на 2 неосъществено основание, доколкото не било постигнато съгласие за сключване на договор. В условията на евентуалност ищецът моли, ако бъде прието, че доколкото плащането (макар и авансово) е извършено по фактура и самата тя представяла договор, то поради неизвършването на доставките и работата до 14. 02. 2023 г. и във всички случаи преди въвеждането в експлоатация на обекта „Реконструкция на ПСОВ - С.“, то с исковата молба прави и изявление, че договорът следва да се счита развален и без да дава допълнителен срок за изпълнение, кани ответника да му възстанови полученото по неизпълнения договор. Фактите били известни на ответника, който издал на ищеца потвърдително писмо, с което признал задълженията си.
Отделно от това и на основание чл. 326 ТЗ, вр. чл. 86 ЗЗД ответникът дължал и законната лихва за забава изчислена върху главницата 9 540, 00 лв. считано от дата, на която било представено потвърдително писмо за размера на задължения -14. 02. 2023 г., която до 16.01.2025 г. ищецът изчислява в размер на 2 380, 40 лв.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Исковата молба с приложенията е връчена на ответника при условията на чл. 50, ал. 2 ГПК. При тези условия му е връчено разпореждане на съда, в което му е разяснена възможността за постановяване на неприсъствено решение и основанията за това.
Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение по чл. 238 ГПК, което поддържа в първото съдебно заседание.
Ответникът не депозира отговор, не взема становище по предявените искове, не сочи доказателства. При условията на редовно призоваване, не се явява в първото съдебно заседание по делото и не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът намира, че са налице законоустановените предпоставки за постановяване на неприсъствено решение по делото.
В законоустановения срок ответникът не е подал отговор на исковата молба и не се е явил в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие (чл. 238, ал. 1 ГПК), като с разпореждане на съда са му указани последиците по чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК. Налице са и предпоставките по чл. 239, ал. 1, т. 2, предл. първо от ГПК . По делото е представена фактура № ********** /06.02.2023 г. на стойност 9540 лв., като е 3 посочено „авансово плащане за изработка, доставка и монтаж на обръщач за бокс палети с товароносимост 1000 кг – 50%“, която фактура е отразена в счетоводна сметка 401, задължения към доставчици за периода януари декември 2023 г. на ищцовото дружество. Отделно е по делото е представено платежно нареждане с наредител – ищеца за извършен превод на сумата от 54284,11 лв. на 09.02.2023 г. в полза на ответното дружество с посочено основание за превод „ф-ра ***/6.2.2023“. Представено е потвърдително писмо от 14.02.2024 г. от ответното дружество, адресирано до ищеца, с което се потвърждават вземанията на ищеца по фактури на обща стойност 7950 лв. В писмото има положен подпис за представляващ „В. С.“ ЕООС и главен счетоводител. Същото е индиция за извънсъдебно признание на ответното дружество за парично задължение, дължимо на ищцеца в посочения размер.
Изложените в исковата молба обстоятелства се потвърждават и от констативен акт за установяване годността за приемане на строеж от 25.01.2023 г. и Разрешение за ползване № **-****-***/03.08.2023 г., с което е въведена в експлоатация строеж: „Реконструкция на пречиствателна станция за отпадъчни води-С.“. С оглед разпределената доказателствена тежест по главния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД от представените по делото писмени доказателства при изложената в исковата молба фактическа обстановка, неоспорена от ответника, може да се направи извод за вероятната основателност на предявения иск.
Във връзка с горното и на основание чл. 239, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс, съдът намира, че следва да постанови по делото неприсъствено решение без да го мотивира по същество, а само укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Предвид това, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 239, ал. 1 от ГПК и следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявеният иск да се уважи.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК , ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 1476,90 лв. (1000 лв. – адвокатски хонорар и 476,90 лв. – държавна такса).
Така мотивиран и на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът 4
РЕШИ:
ОСЪЖДА „В. С.“ ЕООД , ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ж. к. „К. п. *", бл. ***, вх. *, ет. *, ап. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „А. В.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., ул. „С. Д." № **, със съдебен адрес: гр. С., ул. „П." № **, вх. *, ет. *, офис *, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД сумата от 9540, 00 лв., представляваща стойността на авансово платената сума за неизвършена доставка по фактура № ********** / 06. 02. 2023 г. - авансово плащане за изработка, доставка и монтаж на обръщач за бокс палети с товароносимост 1000 кг, ведно с мораторната лихва от датата на исковата молба – 16.01.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „В. С.“ ЕООД , ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ж. к. „К. п. *", бл. ***, вх. *, ет. *, ап. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „А. В.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., ул. „С. Д." № **, със съдебен адрес: гр. С., ул. „П." № **, вх. *, ет. *, офис *, на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД сумата от 1476,90 лв. за разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5