Решение № 1837 от 18.12.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1837 гр. Русе, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Балджиева при участието на секретаря Дарина Сп. Великова като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело № 20254520104776 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове от „Креди Йес“ ООД против В. Г. А. с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240 ЗЗД..

Ищецът твърди, че В. Г. А. е подала искане за заем до „Креди Йес" ООД, чрез което иска да й бъде отпуснат паричeн заем. След извършване на оценка на така депозираното искане и въз основа на посочените в него параметри и преговори с потребителя за заем, „Креди Йес" ООД е одобрил искането за заем за сумата от 3 000,00 лв, в резултат на това, на 25.02.2021 г. в гр. Русе между страните В. Г. А., в качеството й на Заемател и ,,Креди Йес" ООД, в качеството му на 3аемодател, е сключен договор за паричен заем № 328055/25.02.2021г. с изрично и ясно посочени параметри в чл.3 от същия. Във връзка с посочения по-горе договор за паричен заем, В.Г. е подала ИМ, като с решение по гр.д. № 209/2022 пред РС -Русе, същия е прогласил за нищожен чл.8 от договора. В тази връзка, В.Г. дължи връщане на оставащата главница и оставащата договорна лихва. Предвид посоченото постановено съдебно решение, с коетo е прогласен за нищожен чл.8 от Договора за паричен заем № 328055/25.02.2021г., както и предвид неплащането на задължението за връщане на сумата по посочения договор за заем, Дружеството е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК до РС Русе срещу В. Г. А.. Към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК пред РС Русе, заемателят е платил сума за погасяване на задължението в общ размер на 1 761,00 лева. С подаденото заявление и съобразявайки се с посоченото по-горе съдебно решение, „Креди Йес" ООД, в качеството си на заявител е искало да му бъде присъдена сумата 2 431,40 лева, 1 формирана oт оставащата дължима и неплатена главница по договора, оставащата и неплатена договорна лихва и натрупаната лихва за забава, както и ведно с разноски за ДТ и юрисконсултско възнаграждение. На основание така подаденото заявление е образувано ч.гр.д. № 1920/2024г. по описа на РС Русе. Във връзка с депозираното заявление съдът е издал 3аповед за изпълнение, с която разпорежда В. Г. А. да заплати на „Креди Йес" ООД сумата от 2 431,40 лв.-главница, 48,63 лв.- държавна такса и 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, ведно със законата лихва, считано от 03.04.2024 г. до окончателното изплащане на задължението. С получените ИЛ и 3НИ е образувано изп.дело No 11285-2025 по описа на ЧСИ Иван Хаджииванов. В законоустановения срок длъжникът е депозирал възражение, предвид което за „Креди Йес" ООД е налице правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск.

По изложените съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че В. Г. А. дължи на „Креди Йес" ООД, гр. Хасково сумата

2431.40 лв., представляваща вземане по запис на заповед , ведно със законната лихва от 03.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както направенте по ч.гр.д.№1920/2024г. по описа на РС-Русе разноски 48,63 лв. - разноски по делото за заплатена държавна такса и 100,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Претендира и разноските, направени в настоящото производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 о т ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се излагат твърдения за недействителност на договора за заем от 25.02.2021г., сключен между страните на основание чл. 22, вр. чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Сочи се, че тъй като договора за кредит бил недействителен, то по него се дължала само чистата стойност на заема на основание чл. 23 от ЗПК. Иска се от съда да постанови решение, с което да я осъди да заплати сумата от 1239 лева, отчитайки заплатента от нея сума в размер на на 1761 лева, като отхвърли исковата претенция до претендираните 2431.40 лева. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.

2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 1920/2024 г. на Районен съд Русе, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение, издадена по цитираното частно гражданско дело. Срещу заповедта е постъпило възражение по чл. 414 о т ГПК, поради което с разпореждане на съда са дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК на заявителя да предяви иск за вземането си. Настоящият иск е предявен в месечния срок по чл. 415, ал. 1 о т ГПК. Същият е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

По основателността на иска: За уважаване на исковата претенция ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване вземането 2 си на претендираното основание и в претендирания размер, а именно валиден запис на заповед, издаден от ответника в полза на ищеца за процесната сума.

В настоящото производство не са наведени абсолютни възражения срещу формата и съдържанието на записа на заповед, нито такива възражения, основани на пороци на волята при издаването му. При извършената проверка се установява, че записът на заповед съдържа всички необходими реквизити, посочени в чл.

535 о т ТЗ, поради което настоящият състав намира, че процесният запис на заповед е редовна от външна страна ценна книга. Процесната ценна книга /видно от съдържанието на изисканото за послужване ч. гр. д. № 1920/2024 г. -л. 5/ съдържа наименованието "запис на заповед" както в заглавието на акта, така и в текста на същата. Налице е безусловна клауза за заплащане на определена парична сума – 6498.00 лв. Падежът на записа на заповед е уговорен съобразно нормата на чл. 537 от ТЗ, вр. чл. 486, т. 1 о т ТЗ - на предявяне, което е сторено на 26.02.2021 год.. Като място на издаване е посочен гр. Русе, посочено е и място на плащане по чл. 535, т. 4 о т ТЗ - в гр.Хасково. Като ремитент (поемател) е посочен "Креди йес" ООД. Менителничният ефект е издаден на 25.02.2021г. и е положен подпис на издателя В. Г. А.. Тъй като представеният запис на заповед съдържа всички законоустановени реквизити, същият е действителен и е породил валидно менителнично задължение.

Към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК е настъпила и падежната дата.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2014 г. на ОСГТК, т. 17, предметът на делото по иска, предявен по реда на чл. 422, ал.

1 о т ГПК, се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение. Вземането по запис на заповед произтича от абстрактна сделка, на която основанието е извън съдържанието на документа. При редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника - издател по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза в производството по чл. 422 о т ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед. По правилото на чл.

154, ал. 1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, и които са 3 обуславящи за претендираното, съответно отричаното право - за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед. При липса на спор между страните относно наличието на конкретно каузално правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с издадения запис на заповед, съдът разглежда заявените от ответника длъжник релативни възражения, като например: за невъзникване на вземането, за погасяването му или за недействителност на основанието по каузалното правоотношение.

По настоящото дело не е спорно, че вземанията на кредитора произтичат от каузално правоотношение по договор за паричен заем № 328055/25.02.2021г. между "Креди йес" ООД, като кредитодател, и В. Г. А., като кредитополучател, за сумата от 3000 лв. Ето защо въпросът относно основанието на поетото задължение за плащане и съществуването на вземане по каузалното правоотношение, във връзка с което е издадена процесната ценна книга, е включен в предмета на делото.

Предвид горното и доколкото са въведени от страните и твърдения, че записът на заповед обезпечава договор за кредит, то ищецът следва да докаже съществуването и на вземане по каузалното правоотношение, а именно наличието на валидно сключен договор за потребителски кредит, който обвързва страните и по който е била предоставена и усвоена твърдяната парична сума, като установи и настъпването на изискуемостта на вземанията по договора за кредит.

Следваше да се докаже и конкретния размер на дълга, който се претендира.

Безспорно между страните е сключването на договор за заем №

328055/25.02.2021г. помежду им. Същото се установява и от представения по делото екземпляр от договора /л. 4-7/, с уговорена главница от 3000 лв., фиксиран ГЛП от 3.330 %, и посочени в договора ГПР от 48.320 % и обща дължима сума в размер на 4036.62 лв. В чл. 8 от договора е уговорено заплащането на неустойка в размер на 2461.38 лева, при непредставяне в определения срок от страна на потребителя обезпечение в полза на кредитора, разписано в чл. 6 от договора.

От ответната страна е изложено възражение за недействителност на договора, което съдът споделя. В тази насока, настоящият съдебен състав намира, че е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК, който гласи, че договора за кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 8 от Договора за кредит, при непредставяне в определения срок от страна на потребителя обезпечение в полза на кредитора, към дължимите суми се начислява и неустойка в размер от 824.24 лева. Разпоредбата на чл. 6 от договора, възлага в тежест на кредитополучателя да 4 осигури физическо лице- гарант (което следва да отговаря на множество, кумулативно поставени условия, посочени във фактическата част от настоящото изложение) и едно от посочените обезпечения, а именно: ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем (съобразно чл. 10, ал. 2, т. 4 от Общите условия на ответното дружество ) или ценна книга, издадена в полза на заемодателя.

Прочитът на съдържанието на клаузата на чл. 8, вр. чл. 6 от Договора и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество "неустойката" представлява скрито възнаграждение за кредитора. Изискванията, които клаузата на чл. 8, вр. чл. 6 от Договора въвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено в светлината на обстоятелството, че той търси бързо кредитно финансиране и то в не толкова висок размер - 3000 лева. Не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури, което и да било от горепосочените обезпечения и то само в тридневен срок от сключването на договора за кредит. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели единствено да капитализира допълнителен приход (да се обогати използвайки обстоятелството, че е икономически по- силната страна в правоотношението). Същевременно, кредиторът не включва т. нар. от него "неустойка" при формиране на ГПР по договора. Съобразно изложеното, то явен е стремежът на кредитора да заобиколи по този начин нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Тези изводи на съда са красноречиво илюстрирани и от факта, че самият кредитор, в погасителния план към договора изначално добавя вземането за "неустойка при липса на обезпечение" към всяка анюитетна вноска (чл. 8 от договора). В тази връзка, явно е кредиторовото очакване, че длъжникът не би могъл да покрие изискването за осигуряване на обезпечение. Именно предвид гореизложеното, то съдът счита, че вземането за неустойка, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите. След като вземането за неустойка не е включено в ГПР, то е налице разминаване, при това съществено, предвид заемната сума и тази за неустойка, между действителния годишен процент на разходите и този, посочен в процесния договор за кредит. Горния извод сочи на нарушение на изискването на чл.