Протоколно определение № 157 от 03.02.2026, Районен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 157 гр. Сливен, 03.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева

Сложи за разглеждане докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20252230104580 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Ищецът С. С. А., редовно призован, не се явява лично.

Представлява се от адв. К. Г. от АК - Сливен, редовно преупълномощена от адв. М. Д. от АК - Сливен, редовно упълномощен с пълномощно, представено по делото.

Ответникът С. И. Г., редовно призован, се явява лично и с адв. Т. Р. от АК - Сливен, редовно упълномощена с пълномощно, представено по делото.

Вещото лице Ж. В. Г., редовно призована, се явява лично.

АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Р.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ход на делото и ПРИСТЪПВА към изясняване на фактическата страна на спора.

АДВ. Г.: Поддържам исковата молба. Запозната съм с проектодоклада, правната квалификация на иска и дадените по делото указания. Нямам възражения по тях.

АДВ. Р.: Поддържам т. нар. отговор на доверителя ми. Оспорваме изцяло исковата молба, оспорваме твърдения механизъм на получените от ищеца увреждания, както и размера на вредите. Оспорваме и представените 1 писмени доказателства - фактури, за претендираните от ищеца имуществени вреди, тъй като не са изготвени според изискванията на Закона за счетоводството. Запозната съм с проектодоклада, правната квалификация на иска и дадените по делото указания. Нямам възражения по тях. Твърдим, че при инцидента доверителят ми също е пострадал, за което представяме и моля да приемете като писмени доказателства епикриза от Хирургично отделение и СМУ. Правим искане и за допускане на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели за следващото с. з., с които ще установяваме обстоятелства, свързани със самия инцидент. Правя и изрично искане с оглед обстоятелството, че е налице висящо ДП за спиране на делото до приключване на наказателния процес с влязъл в сила съдебен акт.

Съдът, като взе предвид, че страните нямат възражения по проектодоклада, правната квалификация на иска и дадените по делото указания и на основание чл. 146, ал. 1 ГПК,

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА проектодоклада, правната квалификация на иска и дадените по делото указания за ОКОНЧАТЕЛНИ и ДАДЕ възможност на пълномощника на ищеца да изрази становище по доказателствените искания на ответника.

АДВ. Г.: По отношение на направените доказателствени искания, считам че е настъпила преклузия и моля да не се допускат.

Съдът намира, че доказателствените искания на ответника са допустими, тъй като преклузията за тях настъпва едва след обявяване на проектодоклада за окончателен, а същите са и основателни, тъй като са относими към предмета на доказване по делото, поради което следва да бъдат уважени.

Така мотивиран, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА и ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените в днешното о. с. з. от пълномощника на ответника писмени документи.

ДОПУСКА до разпит двама свидетели при режим на довеждане от ответника за следващото о. с. з.

2

АДВ. Г.: Запозната съм с експертизата, да се изслуша вещото лице.

АДВ. Р.: Запозната съм с експертизата, да се изслуша вещото лице, като моля да ни дадете възможност ако се наложи след събиране на другите доказателства да поискаме допълнителна експертиза.

С ъ д ъ т ПРИСТЪПИ към изслушване на вещото лице и СНЕ самоличността му, както следва:

Д-р Ж. В. Г. - на 66 г., български гражданин, с висше образование, неосъждана, без родство и отношение на заинтересованост със страните и техни представители.

Съдът на основание чл. 200, ал. 1 ГПК ПРЕДУПРЕДИ вещото лице за наказателната отговорност, която носи за даване на невярно заключение.

Вещото лице Д-Р Ж. В. Г. ДАДЕ ОБЕЩАНИЕ да даде обективно и безпристрастно заключение по делото.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р Ж. В. Г. - ИЗСЛУШАНО КАЗА: Поддържам представеното заключение. В т. 3 на стр. 2 от експертизата съм посочила резултат от дентална образна диагностика, като съм представила към заключението оригиналните рентгенови снимки.

Съдът ПРЕДЯВИ на вещото лице представените към заключението рентгенови снимки.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р Ж. В. Г. - ИЗСЛУШАНО КАЗА: Видно е от снимката, че 21 зъб го няма. Целият зъб го няма, няма го и коренът. Има един малък фрагмент, който е останал, фрагмент от коронката на зъба, който д-р Бояджиев го е извадил. Нямаме данни, че този зъб е бил умъртвен. Изискала съм всички документи за денталния статус на ищеца за 10 години назад. Зъбът е бил наличен. На снимката от 09.01.2026 г. се вижда, че двата съседни зъба 22-ри и 11-ти са със счупени фрагменти, направени са пломби. Липсващият зъб е възстановен, но това е една временна конструкция. Тези сенки на снимката са празните алвеоли. Целият зъб е избит. Националната задравноосигурителна система задължава денталните лекари да отчитат дейността си с определен код. Адхезивният мост е временна конструкция, не е металокерамичен, означава „прилепване“ на две повърхности. Това е фотополимерен метод, който съединява зъбите с материал, с който се правят пломбите. Това се прави, когато колегите чакат да зарасне костната 3 конструкция, за да се постави имплант. Той може да стои различно време и е временен. Той е залепен за двата съседни зъба с една конструкция, тъй като зъбите имат три функции - естетична, дъвкателна и визуална. Изглежда добре, но е временен. В амб. лист от 2017 г. на д-р Бояджиев двата зъба 11 и 22 са интактни, тоест здрави. През 2018 г. при същия колега - 22 зъб отново е интактен, но на 11 зъб има пломба. От 2019 г. отново се вижда, че 22 зъб е интактен. На 04.06.2025 г. от амб. лист е видно, че има 1 пломба на 22 зъб и една на 11 зъб. Денталните лекари не отбелязваме големината на кариесите.

Поисках от колегата рентген, но не бяха правили снимки. Не мога да кажа, че пломбирането на зъбите е допринесло за счупването им. Значение има силата на удара. 22-ри зъб е бил толкова увреден след удара, че д-р Дончева го е умъртвила. Според мен след причинения инцидент, 22-ри зъб с фрактура на коронката е имало сто процента индикация да се девитализира зъба. В диагнозата на д-р Дончева за 22-ри зъб пише, че е засегната пулпата, а при 11 зъб има само счупване на коронката. Не зная къде са били кариесите преди тези рентгенови снимки, защото оттогава няма снимки. Няма как да сравним от месец юни 2025 г. колко са били големи кариесите. Сто процента тези увреждания са вследствие на нанесения удар. Ударът с юмрук в лицевата област е толкова силен, има прилагане на сила, че той избива зъба 21 и нанася травми на съседните зъби. Ако пострадаме при друг вид травматизъм, при ПТП например, там пораженията са в изключително минимален размер. С един удар са възможни тези наранявания, аз няма как да кажа дали е имало и други удари. С един удар ние нарушаваме и трите функции на зъба. Уврежда се и нервът, и костта. Първото усложнение, най-тежкото, е избиването на 21 зъб. Втората степен на увреждане е фрактурата на 22-ри зъб, че се вижда чак нервът на зъба и това води до девитализиране/умъртвяване на зъба. Другото поражение е фрактура на коронката на 11 зъб. Той не е засегнат до такава степен и е останал жив. Усложнение е, тъй като един девитализиран зъб изгубва здравината си, може да доведе до гранулом и да се наложи екстракция/вадене. В конкретния случай има данни, че зъбът е девитализиран, други усложнения няма. Тъй като зъбите имат 3 вида функции, първата найважната е дъвкателната. Когато липсва горния зъб, антагонистът, т.е. долният зъб, не може да си изпълнява функцията, т.е. нарушена е основната функция, а именно дъвкателната. Следващата предизвиква фъфлене, защото нямаме горен централен резец. Третото увреждане е естетическо и води до 4 притеснение. Тук съм описала, че има усложнения, описани от психиатър.

Като цяло ищецът има 4 липсващи мъдреци, което е нормално. Голяма част от хората изобщо не им израстват мъдреци, друга част ги вадят по желание.

Пациентът има само един липсващ зъб, молар, така, че той е имал съхраненост на зъбите до инцидента. Не мога да кажа, че зъбите на ищеца не са били здрави, напротив, пациентът е подхождал много сериозно към денталното си здраве, посещавал е ежегодно дентални лекари, които са му възстановявали кариесите. Не може да се каже, че наличието на кареси е утежнено дентално състояние. Тези кариеси може да са му от детските години. Възстановяването е прекрасен метод на лечение. Може да имаме по три пломби на зъб и да имаме сто процента здрави зъби. Някои пломби се правят с цел естетика. Не е нужно да е болен зъбът. Пломбирането на зъбите не значи, че зъбите са болни.

Това, че тези зъби са имали кариеси не отслабва здравината на зъба.

Кариесите не са болестно състояние. Наличието на кариеси не отслабва короната на зъба. Когато един орган в човешкото тяло липсва, няма сто процента възстановяване. Възстановяването, което може да е по-трайно е с имплант. Но този имплант също може да има след това възпалителни процеси.

Няма как да има пълно възстановяване, тъй като зъбът е загубен.

АДВ. Г.: Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме експертизата.

АДВ. Р.: Нямам други въпроси към вещото лице. Да се приеме експертизата. Моля само съдът да не кредитира частта, в която се коментира психичното състояние на ищеца, тъй като не е в специалността на вещото лице.

Съдът намира, че представеното заключение следва да бъде прието и приложено към материалите по делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото представеното експертно заключение.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на вещото лице възнаграждение в размер на 204.51 евро /двеста и четири евро и 51 евроцента/, платими от внесения от ищеца депозит.

Съдът ОСВОБОДИ вещото лице, което НАПУСНА залата.

АДВ. Г.: Водя допуснатите ни до разпит свидетели и моля да бъдат разпитани.

5

АДВ. Р.: Моля свидетелите да се разпитат в едно заседание.

АДВ. Г.: Не възразявам.

Съдът намира, че в случая е налице хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК и производството по делото следва да бъде спряно.

Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК съдът спира производството, когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор.

Налице е формирана константна практика на ВКС на РБ, съгласно която, за да бъде спряно производството по гражданско дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, е необходимо пред съда да са събрани достатъчно доказателства за престъпни обстоятелства, които са от значение за правилното решаване на спора и да не е възможно същите да бъдат установени в рамките на исковото производство, като спирането не е обусловено от наличието на вече предприето наказателно преследване относно разкритите по делото престъпни обстоятелства, т. е. образуваното досъдебно производство само по себе си не се явява основание за спиране на гражданското дело. Спирането по т. 5 се налага, защото за разлика от другите преюдициални правоотношения, които могат да бъдат установени от гражданския съд инцидентно по повод на иска, за който са от значение, извън хипотезата на чл. 124, ал. 5 ГПК гражданският съд не е компетентен да се произнася за наличието на престъпление и произнасянето на наказателния съд в тази насока на основание чл. 300 ГПК има задължителен характер за него относно това, дали е извършено деянието, противоправно ли е същото и има ли вина деецът. В случая се претендира обезщетение за претърпени вреди от деликт, който с оглед твърдения в исковата молба механизъм и събраните в производството доказателства разкрива признаците на престъпление против личността, а именно средна телесна повреда по чл. 129, ал. 1 НК. Налице е и тъждество между твърденията на ищеца за осъществено от ответника противоправно деяние, което носи белезите на престъпление и деянието, за което е образувано ДП № 1314/2025 г. по описа на РУ - Сливен.

Предвид идентичността на обективните и субективните признаци от състава на това престъпление с елементите от фактическия състав на гражданската отговорност на дееца по чл. 45 ЗЗД, от която произтича отговорността на ответника, евентуалната присъда на наказателния съд ще 6 бъде задължителна за гражданския съд, разглеждащ спора за репариране на вредоносните последици от деликта. Изходът на гражданския спор, с който е сезиран Районен съд - Сливен, ще бъде обусловен от констатациите на наказателния съд за извършено от деликвента престъпление. (В т. см.