Решение № 260055 от 23.11.2020, Районен съд - Добрич
- Съд
- Районен съд - Добрич
- Дело
- Административно наказателно дело 391/2020
- Вид
- Решение № 260055
- Подписан
- 23.11.2020
- Състав
- МАРИАНА МОМЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 40 ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 177 ал. 3 т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 6 т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е Ш Е Н И Е
№ гр. Добрич, 23.11.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд – гр. Добрич, Наказателна колегия, Петнадесети състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Мариана Момчева при участието на секретаря Милена Александрова разгледа докладваното от съдия Момчева а.н.д. № 391 по описа на Добричкия районен съд за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Е.В.Г. ЕГН ********** срещу НП № 19 – 0851 - 002291 от 31.12.2019г., издадено от Началник сектор към ОД на МВР – гр. Добрич, Сектор Пътна Полиция, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 6 т. 1 от ЗДвП на основание чл. 177 ал. 3 т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв.
С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено.
Въззиваемата страна, редовно уведомена не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок. Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:
По същество на визираното нарушение, съдът съобрази следното:
Като нарушение на жалбоподателя е вменено това, че на 26.06.2019г. около 17.54 часа в село С. на ул. „***, като водач на товарен автомобил „***, управлява автомобила, като нарушава пътен знак „В4” – забранено е навлизането на автомобили с маса с товар по – голяма от 5 тона. Акта за установяване на административно нарушение е съставен на основание чл. 40 ал. 2 от ЗАНН.
С посоченото жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 6 т. 1 от ЗДвП.
Съобразно посочената разпоредба участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.
Административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя по чл. 177 ал. 3 т. 2 от ЗДвП.
Съгласно чл. 177 ал. 3 т. 2 от ЗДвП, наказва се с глоба от 500 до 3 000 лв. водач, който без да спазва установения за това ред, навлиза след пътен знак, забраняващ навлизането на моторно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос над означените.
Фактите по делото се установяват от приложените по делото писмени доказателства.
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63 ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Издаденото наказателно постановление не е подписано от административнонаказващият орган.
Следва да се има предвид, че ЗАНН предписва с императивни норми задължителните процесуални правила, по които трябва да протича административнонаказателното производство.
Сред тези правила попада и редът за съставяне на наказателното постановление. Раздел ІV от ЗАНН урежда производството по налагане на административните наказания. В чл. 57 от ЗАНН са посочени задължителните реквизити на наказателното постановление, като в ал. 2 на посочения законов текст е обективирано задължителното изискване същото да бъде подписано от неговия автор.
Непротиворечиво в доктрината и практиката се приема, че подписа на длъжностното лице издало наказателното постановление му придава завършен вид, обективиращ волята на наказващия орган. Неполагането на подпис от лицето посочено в НП като наказващ орган е съществен порок, който не може да бъде саниран впоследствие и осуетява възникването на правните последици от един валиден правораздавателен акт, какъвто се явява наказателното постановление.
Съгласно разпоредбата на чл. 57 ал. 2 от ЗАНН наказателното постановление трябва да бъде подписано от лицето, което го е издало, но в настоящия случай, тъй като процесното НП не е подписано от лицето посочено като негов автор, съдът намира че административнонаказващият орган е допуснал нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените, което не би могло да бъде санирано в съдебната фаза на административнонаказателния процес. В процесния случай, наказателното постановление е незаконосъобразно издадено, поради това, че не е подписано от лицето, посочено като негов автор, което е процесуално нарушение, опорочаващо го изцяло и водещо до неговата отмяна.
При този изход на делото и с оглед направеното в срок искане от процесуалния представител на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените разноски по делото в размер на 300 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението на въззиваемата страна за прекомерност на заплатения от Г. адвокатски хонорар, тъй като той е съобразен с разпоредбата на чл. 18 ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не е прекомерно завишен с оглед на обема на осъществената адвокатска защита.
Предвид горното, обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.
По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 19 – 0851 - 002291 от 31.12.2019г., издадено от Началник сектор към ОД на МВР – гр. Добрич, Сектор Пътна Полиция, с което на Е.В.Г.
ЕГН ********** за нарушение по чл. 6 т. 1 от ЗДвП на основание чл. 177 ал. 3 т.
2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв.
ОСЪЖДА ОД на
МВР – гр. Добрич да заплати на Е.В.Г. ЕГН ********** сумата от 300 лева, сторени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд – гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.
Председател:
/М. Момчева/