Определение № 555 от 08.10.2026, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 555 гр. Монтана, 08.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Таня Живкова

Кристина С. Янкулова като разгледа докладваното от Кристина С. Янкулова Въззивно частно гражданско дело № 20261600500377 по описа за 2026 година Производството е по чл. 413, ал. 2 от ГПК, образув ано по частна жалба на К. В. против разпореждане № 5249/26.08.2026 г. по ч. гр. д. № 4 166/2026 г. на Районен съд - *, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 410 от ГПК срещу Г. З..

Жалбоподателят К. В. твърди, че разпореждането е незаконосъобразно и моли да бъде отменено. Поддържа, че изводът на съда, че заявителят вече разполага с изпълнително основание е неправилен. Заявителят се е снабдил с изпълнителен лист срещу Е.с., а искането му по чл. 410 от ГПК е за издаване на заповед за изпълнение срещу лице, притежаващо имот в същата етажна собственост. От това следва, че се касае до друг длъжник, чието задължение произтича от нормата на чл. 6, ал. 4 от ЗУЕС, следователно не е налице идентичност на длъжника и не са били налице предпоставки за постановяване на отказ. На следващо място различен е и размерът на претендираното вземане, защото заявителят претендира не целия дълг от посоченият длъжник, а само част от него, съответна на притежаваните от него идеални част в общите части на сградата. Заявителят посочва, че вече е предприел действия за принудително събиране на дълга от етажната собственост, но задължението не е събрано, поради което цели реализиране отговорността на отделните съпритежатели в нея, законово предвидена в чл. 6, ал. 4 от ЗУЕС.

Съдът като обсъди доводите на жалбоподателя във връзка с представените със заявлението писмени доказателства, приема за установено следното:

Частната жалба е допустима като подадена в срок от заявителя в заповедното производство.

По същество жалбата е основателна.

1

Заявителят в заповедното производство К. В. е представил пред Районен съд * изпълнителен лист № 1609/26.06.2026 г., издаден от РС - *по гр. д. № 5055/2025 г., срещу Е.с. с адрес: гр. *, ул. „*“ № *, за събиране на сумата 936,20 евро разноски. В заявлението си е посочил, че претендира издаване на заповед за изпълнение срещу Г. З., който притежава обект в същата е.с. и претендира той да заплати 77,63 евро от дълга на Е.с., като сумата е изчислена съразмерно на притежаваните от З. общи част от сградата.

Районен съд *е отхвърлил заявлението, като е изложил мотиви, че заявителят разполага с изпълнителен лист за вземане срещу Е.с., а претендираното в заповедното производство вземане срещу З. е част от цялото вземане и след като заявителят вече разполага с изпълнително основание, не са налице предпоставки за снабдяването му с второ такова и искането му противоречи на закона.

Настоящата въззивна инстанция намира разпореждането за незаконосъобразно, поради което същото следва да се отмени.

Заявителят К. В. е представил пред районния съд изпълнителен лист за събиране на вземане срещу Е.с.. Е.с. сама по себе си не е правен субект. Тя представлява специфичен правен режим на съпритежание, уреден в Закона за управление на е.с., при който различни лица притежават самостоятелни обекти в сграда, а общите части принадлежат на всички тях. Е.с. няма статут на юридическо лице, няма собствено имущество, отделно от това на собствениците, и не може да бъде страна по договори или съдебни дела от свое име. Вместо това правни субекти са самите собственици на самостоятелни обекти в сградата, които действат колективно чрез своите органи на управление.

Нормативно е уредена отговорността на всеки отделен притежател на обект в етажната собственост за задълженията на етажната собственост и тя е съответна на притежаваните от него идеални части от общите части на сградата - чл. 6, ал. 4 от ЗУЕС.

За да реализира отговорността на всеки от отделните съпритежатели в е.с., заявителят следва да представи пред съдебния изпълнител изпълнителен лист, в който задължението на отделния притежател на обект е индивидуализирано по размер. Съдебният изпълнител не може да събира дълг от лица, които не са посочени като длъжници в изпълнителния лист, нито има правомощието да разпределя дълга, ако не е указано изрично в самия изпълнителен лист между кои лица и при какви квоти.

Изложеното обосновава основателност на искането на заявителя В. .

Той не цели снабдяване с ново изпълнително основание, а разпределяне на отговорността между отделните съпритежатели на обекти в е.с.. Целта е снабдяване с изпълнителен лист за различно по размер вземане срещу различен длъжник, макар това вземане да е част от друго по-голямо по размер задължение.

2

Чрез заповедното производство срещу отделен притежател на обект в е.с. ще се провери безспорността на неговото задължение като част от цялото задължение на ЕС и е възможност да се реализира отговорността му по чл. 6, ал. 4 от ЗУЕС.

Въззивната инстанция следва да отмени обжалваното разпореждане и тъй като са налице предпоставките на чл. 410 от ГПК, да постанови издаване на заповед за изпълнение в полза на К. В. срещу Г. З. за сумата 77,63 евро част от задължение на ЕС с адрес: гр. *, ул. „*“ № *, 250 евро адвокатско възнаграждение и 10,86 евро държавна такса. Делото следва да се върне на Районен съд * за издаване на заповед за изпълнение.

На основание горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 5249/26.08.2026 г. по ч. гр. д. № 41 66/2026 г. по описа на Районен съд - *, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на К. В., ЕГН **********, срещу Г.З., ЕГН **********, за сумата 77,63 евро - част от задължение на Е.с. с адрес: гр. *, ул.

„*“ № *, 250 евро адвокатско възнаграждение и 10,86 евро държавна такса.

ВРЪЩА делото на Районен съд * за издаване на заповед за изпълнение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3