Определение № 1484 от 13.10.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1484 гр. Благоевград, 13.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Полина Дянкова като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20261200500863 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба с вх.№ 3991/18.5.2026г., подадена от Л. С. Г., ЕГН ********** и Д. С. Г., ЕГН **********, и двамата от ***, чрез пълномощника адв. Е.

В., със съдебен адрес: ***, срещу Решение № 83/24.04.2026г. постановено по гр.д.№ 537/2023г. по описа на РС – Сандански.

С жалбата са наведени оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение.

Сочи се, че решението на районния съд е постановено повече от година и половина след обявяване на делото за решаване и след подадена от ищците жалба за бавност. През това време ответниците са прехвърлили процесните имоти на своите синове, а единият от тях си си извадил разрешение за строеж за еднофамилна къща в спорните имоти.

Твърди се, решаващият състав на РС – Сандански е крайно пристрастен и предубеден, не защото е отхвърлил предявения иск в разрез с всички доказателства по делото, а тъй като с бездействието си е създал предимства на насрещната страна още от самото начало на делото.

Сочи се, че крайните изводи на районния съд са необосновани, а твърденията и възраженията на ищците са напълно игнорирани и оставени изобщо без произнасяне.

Фактите са избирателно и превратно тълкувани. Нито един факт, доказателство или аргумент, които са изложени в писмена защита на ищците, не са били разгледани от РС.

Поддържа се, че решението на РС фактически се основава само на едно доказателство, което не е приобщено по делото и е депозирано в разрез с процесуалния закон от вещото лице /а 1 не от страните по делото/.

Според въззивниците атакуваното първоинстанционно решение съдържа напълно бланкетни изводи, без реален анализ на всички относими факти и приложимото право, при пълно игнориране на аргументите, твърденията, възраженията и доказателствата на ищците, което се приравнява на липса на мотиви.

Сочи се, че без никаква обосновка не са кредитирани показанията на доведените от ищците свидетели относно факта на владението, при положение, че те са родени и живеят в квартала от десетилетия и са преки очевидци на историята на процесните имоти, като дават изключително подробни, задълбочени, пълни, преки /като очевидци/ и непротиворечиви показания. В същото време са кредитирани показанията на свидетелите на ответниците, от които само един живее в гр. Сандански, но в отдалечен квартал, и който няма никакви преки впечатления през годините, а само по думите му „е минавал с такси покрай имотите на път за балнеопроцедури“. Същият свидетел напълно се обърква както времево, така и по отношение местоположението на процесните имоти, като ги свързва с минаваща от там река, каквато всъщност в близост няма.

Първоинстанционният състав немотивирано е отказал да изключи от доказателствата по делото Решение на ПК Сандански № 1-434/05.09.1997г., след като ищците успешно са провели процедурата по неговото оспорване, а приетата графологична експертиза установила, че два от положените четири подписа /от общо 6 члена/ не са положени от съответните на тях длъжностни лица, а останалите членове изобщо не са се подписали.

Според въззивниците няма как дори с напълно редовен от външна страна административен акт, да бъдат възстановени някому земи по ЗСПЗЗ, които никога не са били в ТКЗС и никога не са били притежавани от наследодатели на ответниците.

Сочи се, че процесното решение на Поземлена комисия Сандански е не само неистински /неавтентичен/ документ, но и такъв с невярно съдържание, доколкото в него се описва имот, който не подлежи на земеделска реституция по ЗСПЗЗ- реституираният имот не е собственост на праводател на ответниците. По делото не се установява наличието на препис-извлечение от Протокол за замяна от 09.05.1955г. На ръка била поправена и площта на имота, който уж бащата на ответниците К. В. отстъпва в замяна и за който се установява, че е несъществуващ. На завереното от ОСЗ копие на извлечение си личало единствено подпис, поставен за лице „В. П.“, без посочване на три имена, длъжност, в какво качество и въз основа на какво оправомощаване е положил подписа.

Поддържа се, че и дори това копие на извлечение да съществува и да е било представено по делото, то не е годно да поражда или установява собственост върху поземлен имот. В тази връзка РС е следвало на основание чл. 161 вр. чл. 183 ал.1 от ГПК да приеме, че оригинал на документа не съществува или страната възпрепятства доказването чрез непредставянето му, да изключи наличния препис на копието-извлечение от доказателствата и да приеме, че посочената в него замяна не е била извършена, независимо, че последният факт се установява по делото и по пътя на доказване. Според въззивниците в противен случай, 2 съдът е следвало да приеме, че представеното заверено от ОСЗ копие /а не оригинал/ на препис-извлечение от Протокол за замяна от 09.05.1955г., няма характер на официален документ и няма доказателствена сила по отношение на посочените в него факти и за извършени действия - аргумент от чл. 179 ал.1 от ГПК.

Сочи се още в жалбата, че ищците се легитимират като собственици на процесните имоти въз основа на непрекъснато, постоянно, явно, спокойно и несъмнено владение в периода от 05.01.1990г. до датата на ИМ, респ. на изтекла в тяхна полза придобивна давност по-дълга от 10 години, като фактическата власт над процесния имот е непосредствена и упражнявана с намерение за своене повече от 33 години, вкл. и към датата на завеждане на ИМ. Твърди се, че в този период община Сандански административно е съдействала за изграждане на кафеаперитив на ищците в процесните имоти, като въпросната сграда и сега съществува вътре в процесните имоти.

Твърди се, че към началната дата на владението им през 1990г. процесните имоти са били празни /незастроени/ и от край време изоставени /без известен собственик/. Св. С. и Я. потвърждавали, че през годините преди завладяването им от ищците никой не се е интересувал от тях, нито ги е ползвал по някакъв начин, камо ли да демонстрира собственическо поведение. Имотите са били използвани за разтоварище /вероятно незаконно/ на земни маси и строителни отпадъци от многобройните строежи на къщи в квартала през 80-те години. Самият факт, че тогавашният Народен съвет Сандански е допускал това да се случва ясно показва, че той не е смятал парцела за общински, нито някой го е сезирал /поради липса на собственик/ да прекрати тези явно незаконни действия.

За третите лица е било очевидно в периода преди завладяването им от жалбоподателите през 1990г., че имотите са изоставени и/или без собственик. Те са изключително стръмни и имат нестабилен насипен характер, поради което трудно подлежат на каквото и да било усвояване, което обяснява и липсата на интерес и претенции от трети лица пред ищците да ги завладеят, пък и след това.

Твърди се с въззивната жалба, че ответниците никога и по никакъв начин не са афиширали каквито и да било собственически претенции /смущаване или отблъсване на владението/ и не са предприемали никакви реални действия „на терен“ или по съдебен ред, които да са от характер такъв, че да прекъснат владението на ищците. По показания на св. С. и Я. ответниците не само не живеят в квартала, но и са абсолютно непознати за жителите му.

Дори след като се снабдили с въпросното оспорено от ищците решение на Поземлена комисия Сандански № 1-434/05.09.1997г., те не са предприели абсолютно никакви действия срещу ищците /към този момент те са имали изградено и функциониращо там кафеаперитив/ за опразването на имотите /тогава все още един общ имот/ и за въвеждането им във владение.

Поддържа се, че без отблъсване и прекъсване на владението на ищците няма как да започне законосъобразно владение от което и да било трето лице. Съдът с протоколно определение от 05.02.2024г. не е допуснал поради преклудираност възражението на ответниците за изтекла в тяхна полза придобивна давност, каквато и никога не се е реализирала. Доведените 3 от ответниците свидетели по никакъв начин не установяват някакъв момент през процесния период, когато владението на ищците да е било отблъснато, нито установяват какъвто и да било времеви период, през който преди датата на ИМ ответниците да са владели процесните имоти. Не са представени и доказателства за осъществено владение от страна на техния наследодател К. В..

Сочи се, че ВКС многократно е изтъквал в константната си практика, че действията на своене, трябва да са изявени пред собственика по начин той да може да разбере, че имотът се свои изцяло от този, който упражнява и фактическа власт върху него. Законосъобразно своене е възможно само когато фактическата власт на собственика е била вече отблъсната и своенето е било демонстрирано по някакъв недвусмислен за него начин.

Твърди се, че именно така са действали ищците през 33-годишния период на тяхното владение. След завладяването на имота през 1990 година те са построили и експлоатирали кафе-аперитив над три десетилетия, с 80 кв. м. покрита част и открита част със столове и маси.

Според жалбоподателите твърдението на ответниците, че ищците са осъществявали фактическата власт над имотите, но всъщност ги държали като наематели, не се доказва по делото. Липсва писмен договор за наем, както и данни за устно сключен такъв. Единствено свидетелката Т. споменала изолиран от останалата доказателствена съвкупност случай, когато ищците според нея дали пари на ответниците. Но свидетелката не установява дата на твърдения от нея факт, нито размер на сумата, нито за какъв период се отнася.

Твърди се, че РС е достигнал до неправилен извод за наличие на наемни отношения между страните само въз основа тези бланкетни твърдения.

Сочи се, че съгласно константната практика на ВКС и предвид разпоредбата на чл. 116 от ЗЗД прекъсване на давността може да стане единствено чрез иск или възражение или помирително производство, каквито в случая лисват. ВКС многократно се е произнасял, че с предприемане на действия от административен или друг характер извън тези по чл. 116 от ЗЗД, вкл. чрез снабдяване с констативен нотариален акт, плащане на данъци и всякакви действия от административен характер, владението не може да бъде прекъсвано.

Твърди се, че никога процесните имоти, през целия 33 годишен период на владение на ищците, не са били административно изземвани и в тях никога не са били въвеждани във владение трети лица. Ищците не са извършвали сделки с тези имоти- замяна, дарение, делба, възмездно или безвъзмездно учредяване на вещни права, завещание или чрез други начини, определени в закона, нито те са били обект на отчуждителна процедура от общината или държавата.

Сочи се, че дори след снабдяване с успешно оспореното от ищците решение на Поземлената комисия № 1-434/05.09.1997г. ответниците не са предприели никакви действия да бъдат въведени във владение.

Твърди се, че ищците не само в миналото са придобили процесните имоти чрез давностно владение, но и към датата на ИМ продължават да ги държат за себе си /упражняват 4 фактическата власт/ със субективно намерение да ги своят.

Сочи се, че горните факти се потвърждавали и от разпитите на свидетелките Я. и С., които е следвало изцяло да бъдат кредитирани.

Според жалбоподателите показанията на доведените от ответниците свидетели Т., Стоилков и Богданов не следвало да се кредитират от РС, тъй като нито един от тях не е жител на квартала и впечатленията и на тримата са непълни, фрагментарни, противоречиви и епизодични.

Сочи се, че тъй като собственическите претенции на ответниците изцяло се основават на издадено в тяхна полза решение на Поземлена комисия Сандански № 1- 434/05.09.1997г., по отношение на което ищците успешно са провели процедура по оспорване на истинността на този документ по реда на чл. 193 ал.1 от ГПК, е следвало съдът да приеме, че придобивната давност в полза на ищците по отношение на процесните имоти е започнала да тече не от датата на фалшифицираното решение на Поземлената комисия/05.09.1997г./, а от датата на завладяването 05.01.1990г. Като дори и съдът да приеме по-късна дата за начало на владението, то при всяко положение придобивната давност по всяка една от хипотезите на чл. 79 от ЗС е изтекла далеч преди завеждане на ИМ.