Решение № 301 от 16.06.2025, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 301 гр. Велико Търново, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодорина Д.

Членове:

Димо Колев

АННА ДИМОВА при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Въззивно гражданско дело № 20244100501032 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение № 1046 от 12.07.2024 година по гр. д. № 2250/2023 година Районен съд – Велико Търново е осъдил Д. Б. Р. да заплати на ЕТ „Р.Х. - Иво Табаков” – град Велико Търново сумата в размер на 4 214.47 лева - главница, представляваща обезщетение за причинени вреди от пропуснати ползи, възникнали от нереализирана печалба по заявка за транспорт от 17.07.2019 година на „Алекс Равал” ООД, заявка за транспорт от 08.08.2019 година на „Радиант” ЕООД, заявка за транспорт от 19.08.2019 година на „БНН” ООД, заявка за транспорт от 09.09.2019 година на „Транспрес” ООД, заявка за транспорт от 12.09.2019 година на „Международна спедиторска и транспортна фирма – Саратранс” ООД, заявка за транспорт от 19.10.2020 година на „Квеенбергер Лоджистикс БЛГ” ЕООД и заявка за транспорт от 07.12.2020 година на „Международна спедиторска и транспортна фирма – Саратранс” ООД, ведно със законната лихва върху главницата считано от 03.08.2023 година до окончателното изплащане на задължението, както и сумата в размер на 1 590.96 лева, представляваща направени по делото разноски. С решението е отхвърлен, като неоснователен, искът с правно основание чл. 203, ал. 2 КТ, вр. чл. 45 ЗЗД, предявен от ЕТ „Р.Х. - ИВО ТАБАКОВ” – град Велико Търново против Д. Б. Р., за разликата от 4 214.47 лева до 1

6 262.27 лева и по отношение на заявка за транспорт от 13.01.2021 година на „Братя П.” ООД и заявка за транспорт от 13.01.2021 година на „Тейде Консулт” ЕООД, като ЕТ „Р.Х. - Иво Табаков” – град Велико Търново е осъден да заплати на Д. Б. Р. сума в размер на 989.18 лева, представляваща направени по делото разноски.

Недоволен от така постановеното решение в частта, с която е уважен предявеният иск, е ответникът по делото Д. Б. Р., който го обжалва в предвидения с чл.

259, ал. 1 ГПК срок за това. В жалбата си процесуалните представители на въззивника развиват подробни съображения в подкрепа на твърдението си за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната му част. Твърдят, че изводът на първоинстанционният съд, че заявките, предмет на делото, са приети от ответника в изпълнение на служебните му задължения, е необоснован. Посочват, че разпитаните по делото свидетели са заявили, че подали заявките до търговеца, чрез Д. Р., но не и, че той е приел заявките с ангажимент за изпълнение. Навежда доводи, че ищецът по делото не е доказал да е разполагал с водачи за осъществяване на процесните транспорти. Оспорват, като неправилен и в противоречие със задължителната съдебна практика извода на първоинстанционния съд, че сам по себе си фактът на отклоняване на поръчката към друг търговец е доказателство за причинени вреди на ищеца, изразяващи се в неувеличаване на неговото имущество. Твърдят, че в случая собственикът не е изгубил възможността да си служи с автомобилите и в резултат на осъществявания с тях транспорт да получава доход, печалба. Посочват, че ищецът по делото не е доказал и размера на претендираните вреди, както и че същите са причинени умишлено от ответника. Направено е искане решението в обжалваната част, като неправилно и незаконосъобразно, да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло. Претендират да бъда присъдени направените от въззивника разноски по делото за двете инстанции.

Въззиваемият ЕТ „Р.Х. - Иво Табаков” – град Велико Търново заема становище, чрез процесуалния си представител по делото, за неоснователност на въззивната жалба, респективно – за правилност и обоснованост на решението в обжалваната му част, като прави искане в тази част решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено. Излага подробни съображения относно неоснователността на възраженията, изложени във въззивната жалба. Направено е искане да бъдат присъдени направените от въззиваемия разноски по делото.

В срока по чл. 263, ал. 2 ГПК ЕТ „Р.Х. - Иво Табаков” – град Велико Търново, чрез адв. Ал. П. – ВТАК, е подал и насрещна въззивна жалба против решение № 1046 от 12.07.2024 година по гр. д. № 2250/2023 година Районен съд – Велико Търново в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за заплащане на сумата в размер на 600.00 лева, представляваща вреда в размер на пропусната полза от изпълнение на заявка от 13.01.2021 година на „Тейде Консулт“ ЕООД по направление България – Унгария - 2

Австрия. Процесуалният представител на търговеца развива съображения, че в тази част решението е неправилно, въпреки правилно установените факти. Посочва, че по отношение на посочената заявка са налице всички предпоставки, както са налице и за уважените искове. Направено е искане решението да бъде отменено в обжалваната части и ответникът по делото да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 600.00 лева, представляваща вреда в размер на пропусната полза от изпълнение на заявка от 13.01.2021 година на „Тейде Консулт“ ЕООД по направление България – Унгария – Австрия.

Въззиваемият по насрещната въззивна жалба, чрез процесуалните си представители по делото, заема становище за неоснователност на същата, като счита решението за правилно и законосъобразно в тази му част, поради което счита, че следва да бъде потвърдено в тази част.

Окръжният съд, като съобрази твърденията на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба на Д. Б. Р., чрез адв. Г. Х. – ВТАК и адв. Пл. Х. – ВТАК, е подадена в срок и е процесуално допустима.

Насрещната въззивна на ЕТ „Р.Х. - Иво Табаков” – град Велико Търново, чрез адв. Ал. П. – ВТАК, също е подадена в срок и е процесуално допустима.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваните части. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем, респективно – не са налице процесуални нарушения, водещи до неговата недопустимост в обжалваните му части.

В частта, с която предявеният от ЕТ „Р.Х. - Иво Табаков” – град Велико Търново срещу Д. Б. Р. иск с правно основание чл. 203, ал. 2, предл. 1 КТ, във връзка с чл. 45 ЗЗД е отхвърлен за разликата от 4 814.47 лева до 6 262.27 лева и по отношение на заявка за транспорт от 13.01.2021 година на „Б. П.“ ООД, като неоснователен, първоинстанционното решение не е обжалвано, респективно – същото е влязло е законна сила в тази му част.

При проверка за неговата правилност по реда на чл. 269, изр. 2 ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба и насрещната въззивна жалба, въззивният съд приема за установено следното:

ЕТ „Р.Х. - Иво Табаков” – град Велико Търново основава исковата си претенции по делото на чл. 203, ал. 2, предл. 1 КТ, във връзка с чл. 45 ЗЗД, във връзка с чл. 51 3

ЗЗД. В исковата молба процесуалният представител на ищеца развива съображения, че между страните е съществувало трудово правоотношение, като ответникът е бил назначен на длъжност „Експедитор на стоки и товари“ за периода от 06.01.2015 година до 05.04.2021 година. Посочва, че част от трудовите му задължения е било да получава заявки за транспорт и да организира същия за сметка, със средства и в полза на работодател си ЕТ „Р.Х.“, като в тази връзка е получавал информация за това, кой от клиентите на търговеца има нужда от транспорт и по кое направление. Твърди, че през същия период ответникът е бил съдружник във фирма „ЕОЛ Къмпани“, с ЕИК 203212291, като на 11.01.2021г. е придобил всички дялове на фирмата и е станал едноличен собственик и управител на същата, като в предмета на дейност на дружеството са включени спедиционни и превозни сделки. Посочва, че ответникът е получавал множество заявки за транспорт отправени до ЕТ „Р.Х.“, като част от тях ответникът отклонявал към други доставчици на транспортни и спедиторски услуги, въпреки че търговецът е имал пълната ресурсна и техническа обезпеченост да извърши същите, като по този начин умишлено е лишавал работодателя си от приход в размер на пропуснатите навла за всеки един отделен транспорт. Твърди, че ответникът е приел от името на работодателя изпълнението на заявка за транспорт от 17.07.2019 година на „Алекс Равал” ООД при възнаграждение от 2 500 лева без ДДС, заявка за транспорт от 08.08.2019 година на „Радиант” ЕООД при възнаграждение от 3 000 лева без ДДС, заявка за транспорт от 19.08.2019 година на „БНН” ООД при възнаграждение от 1 450 лева без ДДС, заявка за транспорт от 09.09.2019 година на „Транспрес” ООД при възнаграждение от 1 400 лева без ДДС, заявка за транспорт от 12.09.2019 година на „Международна спедиторска и транспортна фирма – Саратранс” ООД при възнаграждение от 3 100 евро без ДДС, заявка за транспорт от 19.10.2020 година на „Квеенбергер Лоджистикс БЛГ” ЕООД при възнаграждение от 1 450 евро без ДДС, заявка за транспорт от 07.12.2020 година на „Международна спедиторска и транспортна фирма – Саратранс” ООД при възнаграждение от 1 350 евро без ДДС, заявка за транспорт от 13.01.2021 година на „Б. П.” ООД при възнаграждение от 2 750 лева без ДДС и заявка за транспорт от 13.01.2021 година на „Тейде Консулт” ЕООД при възнаграждение от 2 400 лева без ДДС. Посочва, че без знание и съгласие на работодателя заявките са възложени от служителя за изпълнение на „ЕОЛ Къмпани” ЕООД, което е довело до причиняване на имуществена вреда в размер на 6 262.25 лева, представляваща пропусната полза от нереализирана печалба, равняваща се на 25 % от дължимото възнаграждение за всеки превоз. Направено е искане да бъде постановено решение, с което Д. Б. Р. да бъде осъден да заплати на ЕТ „Р.Х. – Иво Табаков“ – град Велико Търново сумата в размер на 6 262.25 лева, представляващи имуществена вреда под формата на пропуснати ползи от неосъществен по вина на ответника превоз на стоки по посочените заявки за транспорт, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба до 4 окончателното изплащане на задълженията. Претендира да бъдат присъдени направените от търговеца разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба Процесуалните представили на ответника развиват съображения за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Не оспорват наличието на валидно трудово правоотношение между страните за посочения в исковата молба период; съдружието на ответника в „ЕОЛ Къмпани“ ООД и обстоятелството, че от 11.01.2021 година ответникът е едноличен собственик на капитала и управител на същото, както и че в предмета му на дейност са включени превозни и спедиционни сделки, но оспорват всички останали твърдения в исковата молба. Посочват, че за периода от 01.08.2020 година до 01.02.2021 година ответникът е изпълнявал длъжност „Мениджър логистика“, за която не са му възлагани посочените от ищеца правомощия. Твърдят, че процесните заявки са отказани от работодателя като причините за това са свързани с невъзможност за изпълнение, неприемливи условия или неудовлетворителна прогнозна печалба, поради което с негово знание и без противопоставяне те са изпълнени от „ЕОЛ Къмпани” ЕООД. Оспорват и твърдението, че обичайният размер на печалба при международния превоз на товари е в рамките на 25 % от цената на превоза, като твърдят, че е в пъти по-нисък. Навеждат доводи, че не са налице елементите от фактическия състав на деликтната отговорност. Направено е искане предявеният по делото иск да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан. Претендират да бъдат присъдени направените от ответника разноски по делото.