Решение № 895 от 19.04.2019, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 895

19.04.2019 г. гр. Пловдив

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Административен съд-Пловдив, ХVІ състав, в открито заседание на четвърти април през две хиляди и деветнадесета година, председателствано от СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ при секретаря Румяна Агаларева, като разгледа АХД № 3862 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.

Постъпила е жалба от Т.С.И., ЕГН **********,***, с която се обжалва решение № 2153-15-265 от 11.12.2018 г. на директор на ТП на НОИ – Плов­див.

Недоволна от решението и потвърденото с него разпореждане, иска отмяна на акта по мотиви, подробно изложени в представената по делото писмена защита, и се претендират разноски по делото.

Ответникът - директор ТП на НОИ – Пловдив, чрез процесуалния си представител юриск. В. намира жалбата за неос­нователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският административен съд – XVI състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото произ­водство доказателства, намира за установено следното:

С Разпореждане № 0100056/31.01.1998 г. за отпускане на пенсия (л.8) на Т.С.И. е отпусната на основание чл.46а от ДП /отм./ пожизнена пенсия при трудов стаж от трета категория – 23 г. 00 м. 14 д. и индивидуален коефициент – 1.236.

С Разпореждане № **********/26.09.2000 г. (л.9), въз основа на заявление вх. № 46928/14.09.2000 г. (липсващо по делото) на И. е възобновена, спряната от 01.04.1999 г. лична пенсия при трудов стаж – 23 г. 00 м. 14 д. и индивидуален коефициент 1.236.

С Разпореждане№ 369/20.11.2000 г. (л.11), въз основа на подадено на 05.10.2000 г. (същото липсва по делото) при навършена възраст 59 г. 05 м., на И. е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст при общ осигурителен стаж от трета категория труд – 36 г. 01 м. 05 д. и индивидуален коефициент 1.865.

Въз основа на Заповед № 1362/30.08.2013 г. на ръководител на ТП на НОИ – Пловдив (л.36) е сложено началото на административното производство, като проверката е с обхват на проверяван период от 10.04.1957 г. до 01.04.1997 г. В тази връзка от Т.И., с писмо изх. № К-38067/30.08.2013 г. (л.39) е изискано да представи пред органите на ТП на НОИ – Пловдив документи за самоличност и всички документи, доказващи положеният от нея осигурителен стаж и осигурителен доход за периода от 10.04.1957 г. до 01.04.1997 г.

В резултат на проверката е издадено Разпореждане № **********, Протокол № 01062/17.04.2014 г. (л.71), на основание чл.99 ал.1 т.6 от КСО, за изменение на пенсия за изслужено време и старост от 05.10.2000 г. пожизнено по чл.2 ал.1, чл.46а и чл.46б от ЗП /отм./ при условията на 23 г 00 09 д. трудов стаж от трета категория и индивидуален коефициент 1.236.

В мотивите на същото е посочено, че с Разпореждане №

369/20.11.2000 г. неправилно е увеличена размерът на пенсията на Т.И., поради представени от лицето, към заявление за изменение от 05.10.2000 г. документи за осигурителен стаж и доход с невярно съдържание, поради което, последно соченото разпореждане, ведно с всички последващи, е необходимо да се изменят на основание чл.99 ал.1 т.6 от КСО, като неправилно изплатените суми, следва да се съберат, на основание чл.114 ал.1 от КСЖ, ведно с лихвите по чл.113 от с. к., тъй като същите са недобросъвестно получени.

Въпросното разпореждане е обжалвано пред горестоящия административен орган, който с Решение № РД-128/12.06.2014 г. (л.95) е оставил жалбата на И. без уважение.

Междувременно, във връзка с Разпореждане № **********,

Протокол № 01062/17.04.2014 г. е издадено Разпореждане № **********/Ра-283/13.05.2014 г.( същото липсва по делото) е постановено да се възстанови неправилно изплатената сума за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от Т.С.И..

Недоволна от това разпореждане, И. го обжалва пред директора на ТП на НОИ – Пловдив, който с Решение № РД-129/12.06.2014 г. (л.97) спира образуваното административно производство в частта срещу това разпореждане, тъй като И. обжалва Разпореждане № **********/ПР-01062/17.04.2014 г. и производството по него не е приключило със стабилен административен акт.

С Определение № 9967/20.10.2014 г. (л.141) по адм. д. № 1963/2014 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № РД-129/12.06.2014 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е спряно образуваното административно производство в частта срещу Разпореждане № **********/Ра-283/13.05.2014 г. е обявено за нищожно, и преписката е изпратена на директора на институцията за произнасяне по жалбата. С Определение № 15252/16.12.2014 г. (л.143) по адм. д. № 15007/2014 г.на ВАС жалбата на директора на ТП на НОИ - Пловдив е оставена без разглеждане.

В резултат на горното, с Решение № РД-103/14.04.2015 г.(л.147) директорът на ТП на НОИ – Пловдив е заличил погасената по давност част от вземането на НОИ, установено с Разпореждане № **********/РА-283/13.05.2014 г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив, за времето от 01.01.2004 г. до 31.12.2008 г. и спира административното производство в останалата част до влизане в сила на Разпореждане № **********/ПР-01062/17.04.2014 г.

И. е обжалвала пред Пловдивския административен съд

Решение № РД-103/14.04.2015 г.на директора на ТП на НОИ – Пловдив, както и Разпореждане № **********/РА-283/13.05.2014 г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив, който с Определение №

1806/30.07.2015 г. (л.185) е отхвърлил жалбата срещу Решение № РД-103/14.04.2015 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, в частта, с която е спряно производството пред горестоящия административен орган и е оставил без разглеждане жалбата на Т.И., в частта с която са заличени по давност задълженията на жалбоподателката, и производството по делото е прекратено. Това определение е оставено в сила с Определение № 10486/12.10.2015 г. по адм. д. № 10586/2015 г. по описа на ВАС (л.180).

С Решение № 80/16.01.2015 г.(л.156) по адм. д. № 1890/2014 г. на Административен съд – Пловдив, жалбата на И. срещу Разпореждане № **********/ПР-01062/17.04.2014 г. е отхвърлена.

Решението е обжалвано с касационна жалба от лицето и с Решение № 11309/28.10.2015 г. (л.159) по адм. д. № 3577/2015 г. по описа на ВАС, решението на първоинстанционния съд е отменено, както и са отменени Решение № РД-128/12.06.2014 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № **********/ПР-01062/17.04.2014 г. С това решение ВАС е приел, че не са налице предпоставките за изменение на пенсията, тъй като не е ясно, към коя дата следва да се приеме, че е налично възстановеното пенсионното досие на И., като са посочени 4 различни дати.

Във връзка с Решение № 11309/28.10.2015 г. на ВАС, на основание чл.55 ал.1 от АПК е възобновено спряното административно производство по жалба на И. срещу Разпореждане № **********/Ра-283/13.05.2014 г. с Решение № 1040-15-5/01.02.2016 г. (л.193) на директор на ТП на НОИ – Пловдив, а с Решение № 2135-15-28/01.02.2016 г. (л.194) решаващият орган е отменил Разпореждане № **********/Ра-283/13.05.2014 г., № **********/Ра-470/10.07.2014 г. и № **********/Ра-364/15.07.2015 г. и е разпоредил удържаните по цитираните разпореждания суми от пенсии, на основание чл.98 ал.2, чл.114 ал.1 от КСО и чл.85 от НПОС да бъдат възстановени от Т.С.И..

С Разпореждане № **********/ПР-2136-15-15/14.01.2016 г. (л.196), на основание чл.99 ал.1 т.6 от КСО и чл.90а от КСО, на Т.С.И. е отпусната, считано от 05.03.2014 г. пожизнено лична социална пенсия по инвалидност за намалена работоспособност – 84 на сто и е изменена, считано от 04.04.2014, лична пенсия за ОСВ при осигурителен стаж

23 г. 00 м. 09 д. и индивидуален коефициент – 1.248

С жалба вх. № 1012-15-59/01.03.2016 г. И. е сезирала директора на ТП на НОИ – Пловдив, който с Решение № 2135-15-80/25.03.2016 г.

(л.204) е констатирал, че И. е получавала недобросъвестно пенсията си в по-висок размер, тъй като не притежава осигурителен стаж с продължителността, посочена в Разпореждане № 369/20.11.2000 г. и е оставил без уважение жалбата.

Това решение е обжалвано пред административен съд –

Пловдив и ВАС, като крайният резултат е Решение № 656/22.03.2018 г. (л.221) по адм. д. № 3380/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив, потвърдено с Решение № 12336/12.10.2018 г. (л.218) по адм. д. № 6020/2018 г. по описа на ВАС, с което е отхвърлена жалбата на Т.С.И., с мотива, че общият осигурителен стаж на И. към релевантната за преценка дата – 04.04.2014 г. не се различава съществено при преценката, направена през 2000 г. и към момента на отпускане на пенсията в началото на 1998 г, а именно: - 23 г. 00 м. 14 д.; самата И., в жалбата си до съда по първоначалното производство, изрично сочи, че въобще не е подавала заявлението от 05.10.2000 г., а същата, нямало как и да има допълнителен стаж от втора категория в размер на 07 г. 01 м. 15 д. и от трета – 04 г. 01 м. 25 д., тъй като допълнителен стаж нямало как темпорално да се вмести в живота и с оглед безспорно доказан трудов стаж, то очевидно следва да се приеме, че няма как за напред лицето да получава пенсия, изчислена с неговото участие, очевидно в едни по-големи размери. Именно при тези мотиви е прието, че извършеното потвърждаване на разпореждането от 14.01.2016 г. е законосъобразно.

С оглед горния резултат, ръководител „ПО е издал

Разпореждане № **********/ПР-3045-15-135/18.10.2018 г. (л.224), с което е разпоредено, на основание чл.98 ал.2 във връзка с чл.113 и чл.114 ал.1 от КСО Т.С.И. да възстанови недобросъвестно получена сума за пенсия в размер на 548.35 лв., вкл. главница и лихва, за периода от 04.04.2014 г. – 31.05.2014 г.

Недоволна от това разпореждане, И. го е обжалвала пред решаващия орган, който с Решение № 2135-15-265/11.12.2018 г. (л.246) е оставил жалбата й без уважение.

Именно това решение е обжалваният в настоящото производство административен акт.

Същото е връчено на упълномощено от И. лице на 12.12.2018 г., видно от разписката на същото, а жалбата е подадена на 17.12.2018 г. от лице имащо правен интерес.

Предвид изложеното, съдът намира жалбата за допустима.

По преписката са приложени още: Заповед №

1015-15-51/01.02.2017 г., Заповед № 82/06.03.2013 г., Заповед № 300/15.07.2013 г., всички издадени от директора на ТП на НОИ – Пловдив, както и документи, удостоверяващи осигурителния стаж на лицето

В хода на съдебното производство към делото са приобщени доказателства, представени от ответника с молба вх. №1938/30.01.2019 г. (л.299).

При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:

Решение от 11.12.2018 г. се явява издадено от материално и персо­нално компетентен за това орган.

Оспореното решение на ответ­ника е мотивирано в достатъчна степен и е издадено в законоустановената фор­ма.

По отношение на наведените възражения, то следва да се посочи, че правилно, като основание на потвърденото разпореждане, са посочени раз­поредбите на чл.98 ал.2 и чл.114 ал.1 КСО, тъй като от страна на И., по никакъв начин не се доказа твърдението й, че същата не е подавала заявление на 05.10.2000 г., още повече, че административният орган няма никакви правомощия сам да се сезира за факти и обстоятелства, обуславящи изменение на размера на пенсиите. Самото обстоятелство, че към дата – 17.04.2014 г., осигурителният стаж и индивидуалният коефициент на лицето са в абсолютно същия размер, както са определени и с Разпореждане № 0100056/31.01.1998 г.

В тази връзка необходимо е да се отбележи, че нормата на чл.98 ал.2 КСО/в редакцията й към датата на постановяване на акта/ дава възможност на длъжностните лица по чл.98 ал.1 КСО да издават разпореждания и за възста­но­вя­ване на неправилно изплатените суми за пенсии, а тази на чл.114 ал.1 КСО е постановявала, че недобросъвестно получените суми за осигурителни пла­щания следва да се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл.113 КСО.

От прочита на двата текста в съответните им редакции се установява, че правилото на чл.114 ал.1 КСО е общо такова за кодекса, приложимо при всички случаи, при които се установява хипотеза на недобросъвестно получаване на суми за всякакви видове осигурителни плащания, като в тези производства ком­петентен орган е длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответ­ното териториално поделение на НОИ или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението /така чл.114 ал.3 КСО/, докато нормата на чл.98 ал.2 КСО дава специална компетентност и на други длъжностни лица, вкл. и на това, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуря­ване в съот­вет­ното ТП на НОИ – да издава подобни разпореждания, но само за неправил­но изплатени суми за пенсии.

Разпечатката съдържа 55 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a40794c8-9116-45f8-9703-46f9d0f14249