Протокол № 19 от 08.02.2024, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 14/2024
- Вид
- Протокол № 19
- Подписан
- 08.02.2024
- Състав
- Милен Петров Славов, Петя Иванова Петрова, Мария Кръстева Маринова
Цитирани разпоредби
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 206, ал. 3 · Наказателен кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 19 гр. Варна, 07.02.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: М. П. Славов
Членове:
Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
Сложи за разглеждане докладваното от М. П. Славов Въззивно гражданско дело № 20243000500014 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:03 часа се явиха:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Въззивната страна Прокуратурата на Република България, редовно призована, явява се прокурор от Апелативна прокуратура - Варна Н. А..
Въззивникът Т. К. Т., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат С. Р., редовно упълномощена от адвокат М. Я., който има надлежно пълномощно, представено с молба от 26.01.2024 г. пред настоящата инстанция.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
АДВ. Р.: Моля, да се даде ход на делото.
ПРОКУРОР А.: Моля, да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ ИЗВЪРШВА ДОКЛАД съобразно определение №
50/16.01.2024 г.:
Настоящото производството е образувано по въззивни жалби на всяка 1 от насрещните страни в първоинстанционното производство срещу различни части на решение № 273/18.10.2023г., постановено по гражданско дело № 146 по описа за 2023г. на Окръжен съд-Добрич, а именно:
1.Въззивна жалба на Прокуратурата на РБ, подадена чрез прокурор в ОП-Добрич, против решението в частта му, с която този въззивник е бил осъден да заплати на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ на Т. К. Т. от гр. Б., сумата от 8 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди, които са причинени на ищеца от незаконно обвинение по чл. 206, ал. 3 от НК по ДП № 155/2014г. по описа на РУ – гр. Б. и пр. преписка № 137/2014 г. по описа на РП-Б., което производство е било прекратено на 19.04.2018г., ведно със законната лихва, считано от 19.04.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. Счита се, че претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди не е била доказана по основание и размер, тъй като свидетелските показания не е следвало да бъдат кредитирани (като дадени от заинтересовани лица), а експертното заключение по СПЕ е било непрецизно (тъй като изследването е базирано изключително на твърденията на ищеца и не е обективно да се изследват преживявания с 9-годишна давност). Налице е нарушение на материалната норма на чл. 52 от ЗЗД и на съдебната практика по нейното приложение във връзка с определянето размера на обезщетението за неимуществени вреди. Сочи се, че разследването е било проведено в разумни срокове, спрямо ищеца е била взета най-леката мярка за неотклонение и същият е бил ангажиран с действия по разследването за период по-малко от 4 астрономически часа. Претендира се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на иска, а евентуално – за намаляване размера на присъденото обезщетение.
В депозирания в срок отговор от Т. К. Т. чрез адв. М. Я., се поддържа, че въззивната жалба е неоснователна. Счита се, че съдът правилно е кредитирал показанията на свидетелите, както и заключението по СПЕ, тъй като последното е базирано на клиничното диагностично интервю. Освен това и самото заключение не е било оспорено от страните. Счита се, че приетият от съда паричен еквивалент на доказаните по делото неимуществени вреди е силно занижен и не е съобразен с всички установени по делото обстоятелства.
Поддържа се становището, че съобразявайки особеностите на конкретния случай и критериите, установени в задължителната съдебна практика за определяне на обезщетението за неимуществени вреди, същото следва да е в размер на 15 000 лв. Изложени са и конкретни съображения в тази връзка.
Претендира се потвърждаване на решението в обжалваната му от ответника част.
2. Въззивна жалба на Т. К. Т. чрез адв. М. Я., против решението, в частта му, с която отхвърлен иска му за присъждане на обезщетение за разликата над присъдения размер от 8 000 лв. до размер от 15 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди, които са причинени на ищеца от незаконно обвинение по чл. 206, ал. 3 от НК по ДП № 155/2014г. по описа на 2
РУ – гр. Б. и пр. преписка № 137/2014 г. по описа на РП-Б., което производство е било прекратено на 19.04.2018г., на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Счита се, че в тази му част решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Нарушена е нормата на чл. 52 от ЗЗД и определеният размер на обезщетението не съответства на характера и тежестта на търпените вреди – в тази насока са изложени подробни съображения, базирани на анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства и експертното заключение по СПЕ. Претендира се отмяна на решението в обжалваната му част и присъждане на допълнително обезщетение в размер на още 7 000 лв., ведно със законната лихва от 19.04.21г. до окончателното изплащане на задължението.
В предвидения срок не е депозиран отговор на тази въззивната жалба от насрещната страна - Прокуратурата на Република България.
Решението не е обжалвано и поради това е влязло в сила в частите му, с които са отхвърлени претенциите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 15 000 лв. до 30 000 лв., както и за присъждане на законна лихва върху претендираната главница за периода от 11.02.15г. до 18.04.21г.
Въззивните жалби са подадени в срок, от страни с правен интерес от обжалването на обжалваем съдебен акт. Страните не са отправили искания за събиране на нови доказателства във връзка с предмета на делото, а въззивният съд намира, че не са налице предпоставки за служебното събиране на такива.
АДВ. Р.: Поддържаме депозираната въззивна жалба, както и отговора по депозираната от ответника въззивна жалба. Нямаме искания за събиране на доказателства. Представям списък на разноските.
ПРОКУРОР А.: Оспорвам въззивната жалба на насрещната страна.
Нямам искания за събиране на доказателства.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА списъка на разноските, представен от процесуалния представител на въззивника Т., ведно с договор за правна защита и съдействие от 10.03.2023 г. и акт за регистрация на Адвокатското дружество по ЗДДС.
3
СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Р.: Уважаеми апелативни съдии, в депозираната от нас въззивна жалба и отговора подробно сме изложили съображенията, поради които считаме, че постановеното от първоинстанционния съд решение е частично неправилно и необосновано. Считаме, че съдът е достигнал до неправилен краен извод, досежно справедливия паричен еквивалент на търпените от ищеца Т. К. Т. неимуществени вреди, болки и страдания, вследствие на незаконно повдигнатото срещу него обвинение, за което впоследствие същият е бил оневинен. Моля, след като вземете предвид всички доказателства по делото, особеностите на конкретния случай, както и след като съобразите критериите за справедливост по отношение на определянето на обезщетение за неимуществени вреди, да постановите решение, с което да отмените частично постановения първоинстанционен акт на Окръжен съд Добрич, с която исковата претенция е отхвърлена над уважения размер от 8 000 лв. до 15 000 лв., като присъдите допълнително обезщетение в полза на ищеца в размер на 7 000 лв. Моля, депозираната от ответника въззивна жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна. Моля, да ни бъдат присъдени сторените разноски съобразно представения в днешно с. з. списък за разноски.
ПРОКУРОР А.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам депозираната от Окръжна прокуратура-Добрич въззивна жалба, като считам, че същата е обоснована. В допълнение искам да посоча следното: считам, че решението на Окръжен съд-Добрич, по отношение на осъждане на Прокуратурата на РБ, е неправилно в частта за определения размер на обезщетението, тъй като в хода на гражданското производство считам, че Т. не е доказал, че е претърпял негативни последици, емоционални и морални вреди, различни от обичайните за подобни случаи.
Размерът на обезщетението следва да бъде редуциран и намален поради ред обстоятелства: на първо място, продължителността на воденото срещу ищеца съдебно и досъдебно производство общо 3 год. и 2 мес. не е прекомерна. За това време в рамките на 1 год. и 3 мес. се е развило производството до първоинстанционния съд, а след връщане на делото от Окръжен съд – Добрич на Районна прокуратура - Добрич, до прекратяване на делото, са се извършили редица действия по установяване и откриване на инкриминираната вещ. Тези действия са били изцяло съгласно указанията, които са задължителни на въззивния съд, Окръжен съд – Добрич. В крайна сметка този багер не е открит и ясно е установено по делото, че основната причина за това са именно действията на ищеца. Той се е разпоредил с вещ за над 100 000 лв., прехвърляйки дяловото си участие на притежаваното от него търговско дружество на малоимотно лице, с множество фирми, регистрирани 4 на негово име. Не споделям и доводите на наблюдаващия прокурор и решаващите съдилища в наказателното производство за това, че вещта не е била поискана от собственика от лизингодателя, това е видно още от първата жалба до Прокуратурата от страна на „У. л..“ На второ място, извършените процесуално-следствения действия с участието на ищеца, повдигане на обвинение и предявяване на разпит, и предявяване на материалите, не са с някакъв изключителен интензитет, за да са се намесили правораздавателните органи в правната сфера на ищеца Т.. Наложената мярка „Подписка“ също е най-леката и тя също не ограничава по някакъв значителен начин негови основни права, възможността му да се придвижва. Липсват данни Т. да е желаел да напусне страната, възползвайки се от съответните механизми, предоставени от закона. Може да се каже, че интензивността на предприетите спрямо обвиняемия процесуални действия и наложената мярка за неотклонение не са го затруднили по никакъв начин, в социалния му живот, в професионалния му живот, не са с изключителен интензитет, не са го затруднили и не са ограничили правото му на труд, комуникацията му със семейството, близките и приятелите му. Т. е имал строителен бизнес, ръководството и извършването на тази дейност няма никакво касателство с воденото наказателно производство, последното не е довело съкращаването му от работа или други негативни последици в професионалната сфера.
Видно от приложената по наказателното дело характеристика на лицето, същото е с добри характеристични данни и няма основание да се счита, че тази характеристика не е в противовес с изложеното от Прокуратурата, че всъщност няма нарушение на неговото добро име в обществото. От друга страна, правилно Окръжна прокуратура – Добрич е посочила, че действията, които са били извършвани спрямо Т., са били в изключително кратък период от време. На последно място, изготвената по делото съдебно-психиатрична експертиза е доказала, че към настоящия момент и към онзи момент Т. е бил психически здрав, т. е не са налице някакви трайни психични изменения.
Преживяванията, безспорно тревожност, безпокойство и притеснителност, всички тези преживявания са нормални психологични, както е заявило вещото лице. С оглед изложеното, считам, че обезщетението следва да бъде определено в противовес на посочените по-горе обстоятелства, които обуславят по-нисък размер на обезщетението и моля да уважите жалбата на Окръжна прокуратура – Добрич.
По отношение на доводите във въззивната жалба на Т., считам, че същите пресъздават дословно всички мотиви на Окръжен съд – Добрич, не развиват някакви нови съображения, които да не са били взети предвид от съда. По отношение на психичното му състояние, твърденията във въззивната жалба считам, че не намират опора в доказателствата по делото и в цитираната от мен съдебно-психологична експертиза. На второ място, относно твърденията за накърнена репутация в обществото, няма данни по делото, а и не са събрани такива доказателства от страна на ищеца, не са наведени такива доказателства, същият да е публична личност, която да е известна, изявена в гр. Б., за да бъдат коментирани от неограничен кръг от хора неговите действия. Прокуратурата не е разгласявала никаква 5 информация във връзка с воденото досъдебно производство, както и за наказателните дела в средствата за масово осведомяване, за да носи отговорност за грозни коментари от съучениците на сина на ищеца и от други граждани, така, както е цитирано във въззивната жалба. В този смисъл, моля да оставите въззивната жалба без уважение и да не увеличавате размера на обезщетението, а напротив, съобразно нашето искане, да намалите този размер до справедлив такъв.